МОТИВИ към присъда по НОХД№3219/10г.
по описа на Пловдивския окръжен съд
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата М.А.Й. и
същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК
за това, че на 16.10.2010г. в гр.Пловдив без надлежно разрешително е придобила
и държала с цел разпространение високорисково
наркотично вещество хероин с общо нето тегло 1,4759гр. с активен компонент 25
тегловни % диацетилморфин на стойност 95,93лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния
акт и квалификация на деянието. Счита , че направеното самопризнание от подсъдимата , по реда на чл.371 т.2 от НПК, се подкрепя напълно от събрания в рамките на наказателното
производство доказателствен материал. По отношение на реализацията на наказателната
отговорност предлага наказанието
лишаване от свобода на подсъдимата да
бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК при превес на смекчаващи
отговорността й обстоятелства , като се постанови ефективното му изтърпяване
при първоначален общ режим.
Подсъдимата
М.Й. в съдебно заседание признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл.371 т.2 от НПК, и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. В последната си дума моли за по-малко наказание.
Адвокат К., защитник на подсъдимата , предлага наказанието спрямо подзащитната й да
бъде определено при условията на чл.55а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК като съдът вземе предвид
признанието на вината, съдействието
което е оказала на органите на досъдебното
производство, изключително младата й възраст, както и обстоятелството, че има
малко дете.Пледира, съдът да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода , тъй като целите визирани в
чл.36 от НК в случая успешно биха се
реализирали и чрез института на условното осъждане.Алтернативно пледира, ако съдът
не възприеме това й становище , наказанието на подсъдимата да бъде ориентирано
в размер не по-голям от шест месеца лишаване от свобода.
Съдът ,след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимата М.А.Й. е родена на ***г***,
живуща ***, българка , българска гражданка от ромски произход, неграмотна , безработна
, неомъжена, неосъждана, с ЕГН**********.
Подсъдимата М.Й. се занимавала с
разпространение на хероин в гр.П., кв.”С.”.
На 16.10.2010г. около 16.00 часа в VI РПУ на МВР – гр.П. постъпила оперативна информация,
че подсъдимата Й. се намирала в двора на къща на ул.”Ч.” №***, където продавала
наркотици.За проверка на сигнала била сформирана оперативна група от полицейски
служители, между които били и свидетелите Л.К.Н. и М.К. А.Те отишли на адреса,
влезли в жилището обитавано от подсъдимата , където я заварили заедно със
свидетелите Х.Р.А. и С.Н.Г..Първоначално подсъдимата отрекла в стаята или в нея
да има наркотични вещества.При извършеното претърсване и изземване в нейното
жилище полицейските служители намерили едни зелен картодържащ
с надпис „ B connect „ със следи от кафяво вещество по него,ккато и червен блистер също със
следи от кафяво вещество, о също така и 110 бр. найлонови торбички с размери 21
х 14 см. Тогава подсъдимата обяснила, че найлоновите торбички са за опаковане
на хероин, какъвто притежава и в себе си.При извършения й обиск от предния
десен джоб на панталона била намерена и иззета 1 бр. найлонова торбичка
завързана на възел в единия й край , в която имало 19 бр. найлонови ъгълчета,
завързани в единия си край, пълни с кафяво прахообразно вещество. Подсъдимата Й.
признала пред полицаите, че торбичките са пълни с хероин и са предназначени за
продажба по 10 лева едното.
От заключението на назначената на досъдебното производство
физикохимичната експертиза е видно, че светлокафявото прахообразно
вещество в четирите пакетчета представлява хероин с нето тегло 1,4759 гр. със
съдържание на активен компонент диацетилморфин 25 тегловни
%.
Хероинът е включен в Приложение №1 към
чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск , забранено за
приложение.
Стойността на хероина съгласно
Постановление №23 на МС от 1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството е 95,93 лева.
Гореописаната фактическа обстановка,
съдът прие за установена от прочетените на основание чл.283 от НПК
доказателства, събрани на досъдебното производство,
по реда и със средствата предвидени в НПК. Направеното от подсъдимата Й. самопризнание
, по реда на чл.371 т.2 от НПК, на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от следните
събрани на досъдебното производство доказателства –
от обясненията й дадени на досъдебното производство ,
от показанията на свидетелите Л.К.Н., М.К.А., Х.Р.А., С.Н.Г., И.И.К., протокол
за претърсване и изземване и изготвения към него фотоалбум, протокол за обиск, разпореждания на ПОС за
одобряването им, експертна справка, протокол за разпознаване на лица,
заключението на физикохимичната експертиза,,характеристична справка, справка за
съдимост.
При така установената по един несъмнен начин
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимата Й. е осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните
елементи на престъпленията по чл.354а ал.1 пр.1 от НК. От обективна
страна на 16.10.2010 г. в гр.Пловдив
подсъдимата е придобила и държала високорисково
наркотично вещество хероин с нето тегло 1,4759гр. с активен компонент 25
тегловни % диацетилморфин на стойност 95,93 лева. Подсъдимата е
придобила и установила своя фактическа власт върху наркотичното вещество, което е упражнявала трайно е
необезпокоявано в до намесата на органите на реда на посочената по-горе дата..
Доказан по делото е и допълнителния психичен момент – съставомерната
цел – разпространение. Тя е неразривно свързана със специфичният умисъл , със
съзнанието , че държи наркотичното
вещество, именно да го разпространява и това се извежда не само от
признанието на този факт от подсъдимата, но и от конкретните фактически данни
по делото, каквито безспорно и категорично са установени. Самото количество и процентно съдържание на хероина иззет при личния обиск на
подсъдимата , факта , че е бил разпределен на дози,
очевидно говори, че е държан
именно с цел разпространение.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК, защото е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е и пряко е целяла настъпването на вредните последици. Умисълът й е обхващал
както обстоятелството , че упражнява трайно фактическа власт върху наркотичното
вещество, от вид и със съдържание , описани по- горе, така и че същите действия
извършва по отношение на високорисково наркотично
вещество ,без надлежно издадено разрешение за това и то с цел
разпространение.
При индивидуализиране на наложеното на
подсъдимата наказание, съобразно изискванията на чл.58а от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността й обстоятелства - съдействието, което е оказала на органите на
досъдебното производство и градивното и процесуално
поведение, изключително младата й възраст, наличието на малко дете, изразеното
разкаяние и съжаление за стореното, чистото съдебно минало.
Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието спрямо подсъдимата,
за извършеното престъпление трябва да бъде определено при условията на чл.55
ал.1 от НК във вр. с чл.58а ал.4 от НК. Изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящата инстанция преценява като многобройни, а също и с оглед
на конкретния казус, най-лекото предвидено в закона наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, се оказва несъразмерно тежко за подсъдимата Й. и съдът
слиза под този най-нисък предел, като счита, че наказание в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА дава възможност за постигане целите на наказанието.
Налице е законова възможност за отлагане
изпълнението на наказанието на подсъдимата Й. при условията на чл.66 ал.1 от НК, но съдът счита, че най-вече с оглед постигане целите на специалната
превенция, тя следва да изтърпи „ефективно” наказанието „лишаване от свобода”,
като спрямо нея не бъде прилаган института на условното осъждане. Не трябва да
се забравя все пак, че този институт е предвиден като изключение в закона, а не
правило при първо осъждане, а и с оглед на конкретния случай, най-вече - изключително
високата степен на обществена опасност на престъплението, извършено от
подсъдимата, най-справедливо е определеното й наказание на основание чл.61 т.3
от ЗИНЗС във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим
в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59 ал.2 ар. с ал.1 от НК
следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимата Й., считано от
16.10.2010 година до влизане на присъдата в сила.
Окръжният съд счита, че не следва да
бъде налагано на подсъдимата Й. другото по вид наказание, предвидено за
извършеното престъпление – „ГЛОБА”, с оглед липсата на данни за притежавано
имущество, както и тежко семейно и материално положение.
Веществените доказателства – хартиен
плик с картодържач с надпис „Бикънект”
и част от блистер, пликче с 19 торбички с
полиетиленови ъгълчета, хартиен плик, 110 броя найлонови торбички с размер
21х14 см, следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ след влизане на присъдата в сила като вещи без
стойност.
Подсъдимата М. А.Й. следва да заплати по
сметка на ВСС направените по делото разноските в размер на 120 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /П/