Р Е Ш
Е Н И Е № 1455
гр. Бургас , 07.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1718
по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от „Съни
Кар“ ООД, гр. Бургас, ЕИК *********, представлявано от К.Н.Н., чрез процесуален
представител адв. В.А., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-4635-000192/05.09.2022г., издадена от С.А.О.– полицейски
инспектор към ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на
„Съни Кар“ ООД, гр. Бургас, е наложена принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията“ на ППС л.а.
Шевролет, модел ХХР, рег.№ А 3966 КР за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна на
заповедта. Твърди, че е отдал под наем процесния автомобил, след като се е
уверил, че наемателят е лице, притежаващо СУМПС. Счита, че не следва да носи
отговорност за действията на наемателя по предоставяне на автомобила на трето
лице, с отнето СУМПС. Според него, освен неправилно приложение на материалния
закон, административният орган е допуснал и съществено нарушение на процесуалните
правила- не е осигурил на
жалбоподателя участие в развилото се
административно производство, по издаване на оспорената заповед; не е посочил
какво нарушение е извършил управителя на дружеството и каква е правната
квалификация на нарушението; не е индивидуализирал автомобилът, за който е
наложена мярката.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв. А., поддържа искането, направено с жалбата. Заявява, че
след като давността на заповедта, посочена в обжалваната заповед, а именно
ЗППАМ № 19-0819-002274/18.11.2019 г., е била 18 месеца, това значи, че на
водача М. ако е било отнето свидетелството за управление на МПС, то заповедта е
давала право на контролните органи то да бъде съхранявано при тях за 18
(осемнадесет) месеца. Към датата на деянието, а именно 03.09.2022 г., тази
заповед е била с изтекъл срок. Предвид на това предходно наложената
принудителна административна мярка по реда на чл. 171 от ЗДвП, с която той е
бил лишен да управлява МПС, е била невалидна към датата на деянието. Претендира
присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар.
Ответникът – полицейски инспектор към
ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско, не се явява и не изпраща представител. С
придружителното писмо, с което изпраща административната преписка „уведомява“
съда, че заповедта „ законосъобразна, основателна, издадена единствено и само
да постигне целите си“.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона срок, предвид липсата на
доказателства за датата на съобщаване на последния.
І.ФАКТИТЕ:
На 3.09.2022г. П.М.Ч.- служител на „Съни Кар“ ООД
отдал под наем на Е. А.Д.лек автомобил Шевролет, модел
ХХР, рег.№ А 3966 КР.
Преди предаването на автомобила Ч. се уверил, че
наемателката има валидно СУМПС. Копие на свидетелството приложил към сключения
договор за наем на лекия автомобил.
Направил инструктаж, обяснил й всичко необходимо за
автомобила, предупредил я, че няма право да го предоставя за ползване на
неправоспособно лице или такова употребило алкохол или наркотици, след което
предал колата.
На 3.09.2022г. мл. автоконтрольор при РУ Приморско
извършил проверка на В.Д.М., управляващ процесния лек автомобил в с.Ново
Паничерево, общ.Приморско. При проверката установил, че водачът управлява
автомобила (собственост на „Съни Кар“ ООД) след
като е лишен от правото да управлява по чл.171, т.1 със ЗППАМ 19-0819-002274,
връчен на 16.12.2019г. На водача бил съставен АУАН №747568.
Въз основа на така установените факти, С.А.О.– полицейски
инспектор към ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско издал оспорената заповед, като
приел наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП.
На следващия ден- 4.09.2022г.
неизвестно лице се обадило на П.М.Ч. и му съобщило, че
Е. е много разстроена, тъй като е предоставила управлението на това МПС на
друго лице, а същият е бил употребил алкохол и след като полицаите го спрели и
са установили това, са дерегистрирали автомобила, като са свалили
регистрационните табели и отнели свидетелството за регистрация на МПС.
По- късно му се обадила и Е. А.Д., която обяснила, че
й станало лошо и поради това се наложило превозното средство да бъде
управлявано от друго лице, но самата тя не знаела, че това лице не притежава
СУМПС.
На 5.09.2022г. Ч.
организирал извозването на автомобила от с.Ново Паничерево до гр.Бургас, а ключовете на колата му били предадени от Е.
Антонова на 9.09.2022г.
Същите факти Ч. съобщава и при проведеният му от съда
разпит в качеството на свидетел.
Според представената по делото справка за
нарушител/водач на В.Д.М., със ЗППАМ № 19-0819-002274/18.11.2019 г.на с-р Пътна
полиция ОДМВР гр.Варна на М. била наложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса с отговорността, но не
повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на адресата й на 16.12.2019г. В
справката няма данни заповедта да е била обжалвана по административен или
съдебен ред. Поради това следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
31.12.2019г. Заедно с принудителната мярка на М. бил съставен АУАН №
261669/18.11.2019г.
Въз основа на този акт било издадено Наказателно
постановление № 19-0819-007283/16.01.2020г. на ОДМВР Варна, РУ Девня, влязло в
сила на 12.09.2020г., с което М. бил лишен от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
Като доказателство по делото е представена заповед № 251з-1821/ 26.04.2022г., издадена от
директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга от лица, оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В
този кръг с т.1.7. са включени полицейските и младши полицейските инспектори в
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ на ОДМВР Бургас.
На съда е служебно известна заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г., издадена
от министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на МВР са
определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Фактите не са спорни между страните.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът намира, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
С.А.О.заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР
гр.Бургас, РУ Приморско и по силата на №
251з-1821/ 26.04.2022г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Оспореният акт е издаден в предвидена от
закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.
В него са изложени всички факти, които според
административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Липсата на обяснения от жалбоподателя, дадени в хода
на административното производство не предпоставя извод за нарушено право на
защита. От една страна защото, релевантните за издаване на заповедта факти, са
установени с писмени доказателства- АУАН и справка за нарушител/водач на В.Д.М.,
а от друга защото жалбоподателят е имал възможността да представи доказателства
и изложи съображения в хода на производството по съдебно обжалване на ЗППАМ.
Неоснователно е възражението, че в разпоредителната
част на заповедта липсват данни за преводното средство, за което е наложена
мярката. Същото е индивидуализирано с посочването вид, марка, модел и рег.номер
в обстоятелствената част на акта и с регистрационен номер в разпоредителната му
част.
Неоснователно е и възражението, че в заповедта не е
посочено какво нарушение е извършил управителя на дружеството и каква е
правната квалификация на нарушението. Предпоставките да прилагане на мярката са
изрично регламентирани с нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, която е
посочена като правно основание за издаване на оспорения акт.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на
производството и при издаване на последния не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен неправилно.
Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
"прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за
срок от шест месеца до една година", като са предвидени няколко отделни
фактически състава.
Един от тях е
прилагане на мярката по отношение на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от
следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
В случая, няма спор, че автомобилът е собственост на
дружеството- жалбоподател.
Не е доказана обаче предпоставката, посочена в
обжалваната заповед- автомобилът да е управляван от водач, след като СУМПС му е
отнето със ЗППАМ №19-0819-002274/2019год. по описа на сектор ПП при
ОДМВР-Варна.
Както вече бе посочено, с тази заповед на В.Д.М. е
била наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта била връчена на адресата й на 16.12.2019г. Няма данни
заповедта да е била обжалвана по административен или съдебен ред и е влязла в
сила на 31.12.2019г. Заедно с принудителната мярка на М. бил съставен АУАН №
261669/18.11.2019г.
Въз основа на този акт било издадено Наказателно
постановление № 19-0819-007283/16.01.2020г. на ОДМВР Варна, РУ Девня, влязло в
сила на 12.09.2020г., с което М. бил лишен от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
При това положение следва да се приеме, че срокът на
действие на ЗППАМ №19-0819-002274/2019год. е до 12.09.2020г.- датата на която е
решен въпросът с отговорността, с влизане в сила на Наказателно постановление №
19-0819-007283/16.01.2020г. на ОДМВР Варна, РУ Девня.
Т.е. към 3.09.2022г. ЗППАМ №19-0819-002274/2019год. не
е действала.
Съдът изследва само фактите, за които се съдържат
констатации в оспорения акт и няма задължение, нито правомощие да изследва
други обстоятелства.
Поради изложеното съдът намира, че фактическите констатации в оспорената заповед
са неверни и в този смисъл не е доказана една от предпоставките за налагане на
процесната принудителна административна мярка.
Затова оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-4635-000192/05.09.2022г. следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски,
които са доказани в размер на 400лв. за възнаграждение на адвокат.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172,
ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-4635-000192/05.09.2022г., издадена от С.А.О.–
полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, РУ Приморско.
ОСЪЖДА ОД на
МВР гр.Бургас да заплати на „Съни Кар“ ООД, гр. Бургас, ЕИК *********,
представлявано от К.Н.Н. сума в размер на 400лв., представляваща направени по
делото, разноски.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: