О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1659
гр.Пловдив,19.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети
август,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1872/19г.по описа на ПдОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Подадена е частна
жалба от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на
управление гр.С.,р. Л.,Е. 2000,бул.”Н.Вапцаров“№ 55 против определение №
4013/09.04.19г. на ПдРС,11-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 19135/18г.,с което е обезсилена изцяло заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10617/03.12.18г.,по
ч.гр.д.№ 19135/18г.
Жалбоподателят
счита определението за неправилно по изложените в частната жалба съображения и
моли съда да го отмени.В жалбата се твърди,че жалбоподателят е подал в рамките
на месечния срок искова молба до ПдРС на
осн.чл.422 от ГПК,за което представя доказателства.
Ответникът по
частната жалба А.С.К. не е изразил становище по същата.
ПдОС,след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок и е допустима.
Разгледана по
същество,същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника А.С.К. за посочените в заявлението суми по договор за кредит от 11.06.14г.
ПдРС е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 10617/03.12.18г.,за
която длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление.С разпореждане от 15.02.19г.съдът е разпоредил да се укаже на
заявителя да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването,тъй като длъжникът не е намерен.Заявителят е
получил редовно съобщението на 06.03.19г.Едномесечният срок за предявяване на
иска изтича на 08.04.19г.,(тъй като
06.04.19г.е събота,неприсъствен ден).На 09.04.19г.заповедният съд е обезсилил
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК,тъй като в едномесечният срок не е
предявен установителен иск.
На същата
дата-09.04.19г.е входирана молба с вх.№ 23494 от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД,с
която се уведомява съда,че банката е предявила иск за установяване на вземането
си срещу длъжника А.С.К. в законоустановения едномесечен срок по чл.415 от ГПК.На молбата е поставен печат от регистратор при ПдРС,че писмото е получено
по куриер с клеймо с дата на изпращане 08.04.19г.Това се потвърждава и от
представената с частната жалба товарителница.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл.415,ал.5 от ГПК,когато заявителят не представи
доказателства,че е предявил иска в посочения срок,съдът обезсилва заповедта за
изпълнение частично или изцяло,както и изпълнителния лист,издаден по чл.418 от ГПК.
В случая,видно е от цитираната молба на
заявителя от 09.04.19г.и приложената към нея искова молба,че същият е
предявил иск за същото вземане и на
същото основание пред ПдРС,като е изпратил исковата молба до ПдРС по куриер.Молбата
е получена на 08.04.19г.,видно от товарителницата и от печата върху самата
молба,удостоверяващ,че клеймото на получаване по куриер е именно 08.04.19г.Следователно заявителят е предявил в срок искова молба за
установяване на вземането си,за което е представил и доказателства пред
заповедния съд.
Ето защо ПдОС счита,че следва да се отмени атакуваното
определение на ПдРС,с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение като
незаконосъобразно.
Предвид
горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
4013/09.04.19г.на ПдРС,11-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 19135/18г.,с което е обезсилена изцяло
заповед за изпълнение на парично задължение № 10617/03.12.18г.по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№ 19135/18г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: