О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер девети декември Година
2020 гр. София
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
седми декември Година
2020
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ:
1. К. Т.
2. А. И.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 276 по описа на С. о. съд
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от
пострадалата А. Р.Р. *** срещу определение от 07.05.2020 г., постановено в
производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 105/20 г. по описа на
районен съд –К., с което е потвърдено постановлението на прокурор при районна
прокуратура – К. от 19.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 679/2018 г. по описа на 04 РУ-СДВР /пр.пр. № 352/18 г. по описа на РП –
К./, водено срещу З. И. К. за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за незаконосъобразност
на извода на първия съд, че инкриминираната кражба съставлява маловажен случай и
необоснованост на този извод на районния съд, тъй като не отчита характеристики
на деянието и дееца, свързани с начина и мястото на извършване на деянието,
които не дефинират случаят като маловажен.
Предявява се искане за отмяна на атакуваното определение
и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство.
С. о. съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Производството пред
районния съд е било образувано по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по
жалба на пострадалото лице А.Р.Р. ***, жалбоподател по настоящето дело, срещу
постановлението на прокурор при районна прокуратура – К. от 23.03.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 679/2018 г. по описа на РУ –
К. (пр.пр. № 352/2018 г. по описа на РП – К.).
Наказателното производство
е било образувано по реда на чл. 356, ал. 1 НПК като бързо производство по
Глава двадесет и четвърта НПК за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК – затова че
за времето от 13,20 ч. до около 13,50 ч. на 27.03.2018 г. в гр. С., ул. „Б.“ № .,
вх. ., ет. ., ап. ., от кутия, поставена в гардероб в спално помещение, са
отнети чужди движими вещи – 2 бр. банкноти с номинал 50 лв., на обща стойност
100 лева, от владението на А.Р.Р., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съгласно разпоредбата на
чл. 356, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК бързото производство се счита образувано
със съставяне на акта за първото действие по разследването и в случая това е
съставянето на протокол за обиск на лицето З. И. К., при който от червен кожен
портфейл в дамската ѝ чанта са иззети два бр. банкноти с номинал от
петдесет лева, за които тя е дала писмено обяснение в протокола, че е взела от
кутия в гардероба в спалнята на апартамента /на свидетелката А.Р.Р./ и че тези
пари са част от заплатата ѝ. Обискът е извършен на 27.03.2018 г. във
времето от 16,40 ч. до 16,55 ч. и за него е съставен протокол за обиск от
27.03.2018 г. /л.л. 22-23 от ДП/.
С обжалваното постановление
прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК срещу З. И. К. за престъпление по чл.
194, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление и на
основание чл. 243, ал. 3 НПК е постановил материалите по делото да се изпратят
по компетентност на началника на 04 РУ – СДВР за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на З. И. К. на основание чл. 218б, ал.
1 НК.
Препис от постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство е изпратено
единствено на пострадалото лице – жалбоподателят А.Р.Р., която в срока по чл.
243, ал. 4 НПК е подала жалба срещу това постановление, инициирала съдебния
контрол на законосъобразността и обосноваността на постановлението.
Препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е бил изпратен на З. И. К..
Разпоредбата на чл. 243,
ал. 4 НПК пределно ясно сочи лицата, на които законът предоставя правото да
обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или
ощетеното юридическо лице. Само за тях при прекратяване на наказателното
производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си,
освен чрез обжалване на постановлението. Затова съдът проверява правилността на
прекратяването като преценява спазени ли са техните права. В бързото
производство по Глава двадесет и четвърта НПК лицето, за което има обосновано
предположение, че е извършило престъпление се счита за обвиняем от момента на
съставянето на акта за първото действие по разследването /чл. 356, ал. 4 НПК/ и
от този момент то разполага с право на защита в неговия пълен обем, вкл. и с
правото на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК. В случая З. И. К. е придобила
качеството на обвиняема от момента на съставяне на протокола за обиск от
27.03.2018 г. /л.л. 22-23 от ДП/. От този момент тя разполага в пълен обем с
законоустановеното право на защита, вкл. с правото чл. 243, ал. 4 НПК да
обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
В случая, в нарушение на
процесуалните правила, препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е изпратен на Зоя Иванова Кръстанова, като по
този начин тя е била лишена от възможността да упражни правото си на жалба.
Първоинстанционният съд е следвало да констатира допуснатото съществено
процесуално нарушение, да прекрати производството по делото и да върне делото
на прокурора за отстраняването му и едва след отстраняването му да се произнесе
по жалбата, с която е бил сезиран. Вместо това първият съд недопустимо се е
произнесъл по съществото на жалбата, поради което обжалваният съдебен акт
подлежи на отмяна, а производството по делото следва да се прекрати и делото да
се върне на прокурора с указания препис от постановлението за прекратяване да
се връчи и на З. И. К. и едва след това жалбата/ите да се изпрати/ят на
съответно компетентния първоинстанционен съд.
Въведеното отменително
основание прави безпредметно произнасянето по съществото на жалбата. Но
въззивният съд счита за необходимо да отбележи, че материалните предпоставки,
обосноваващи приложението на чл. 281б, ал. 1 НК, изискват да се установи, че
предметът на престъплението е възстановен или заместен, а в обжалваното
постановление този въпрос е бил изцяло игнориран от прокурора. Следва да се има
предвид, че иззетите две банкноти с номинал от петдесет лева и на обща стойност
100 лева при извършения обиск на З. К. по този начин са приобщени като
веществени доказателства по делото, а разпоредбата на чл. 243, ал. 2 НПК
задължава прокурора да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства.
Предвид изложеното се
налага атакувания съдебен акт, с който е потвърдено постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, да бъде отменен и
делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила, посочено по-горе.
На основание чл. 243, ал. 8 НПК С. о. съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от
07.05.2020 г., постановено по ч.н.д. № 105/20 г. по описа на районен съд –К., с
което е потвърдено постановлението на прокурор при районна прокуратура – К. от
19.03.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 679/2018 г.
по описа на 04 РУ-СДВР /пр.пр. № 352/18 г. по описа на РП - КЦ/ срещу З. И. К.
за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.
ал. 1 НК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ВРЪЩА делото на районна
прокуратура – К. за изпълнение на
указанията, дадени в мотивите.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.