№ 61
гр. Пловдив , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселин Г. Ганев
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12, ал. 11 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода
(ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Постъпила е жалба от защитника на осъдения против решение №
260082 от 26.07.2021 г., постановено по ЧНД № 81/2021 г. по описа на
Окръжен съд - *. В жалбата се твърди, че първият съд е следвало да поиска
допълване на издаденото по повод процедурата удостоверение, тъй като
същото не съответства на представеното решение на чуждата юрисдикция.
При условията на алтернативност от въззивиния съд се иска да откаже да
приеме за изпълнение съдебния акт, постановен в Република * или да отложи
делото като даде на искащата държава подходящ срок, в който да допълни
представеното удостоверение.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна, тъй като са били налице всички предпоставки на специалния
закон за приемането на присъдата на * съд за изпълнение в България.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна
страна в процеса, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производство по чл.. 12, ал. 1-7
ОТ ЗПИИСАННЛСМВЛС, първият съд е признал и приел за изпълнение
решение № 546/2018 г., постановено на 06.06.2018 г. на Едночленния
апелативен съд за тежки престъпления *, Република *, влязло в сила на
19.09.2019 г., с което българският гражданин В. С. Т. с ЕГН: ********** и
настоящ адрес в *, е бил осъден на 60 години лишаване от свобода при
“строг”: режим, от които е постановено да изтърпи наказание в размер на 25
години и наказание глоба в общ размер на 80 000 евро за това, че е признат за
виновен в това, че умишлено е извършил следното: малко преди 16.05.2013 г.
в района на *, *, е извършил морално подбуждане за вземане от външна
граница на граждани от трети страни, които не са имали право да влязат на *
територия, с цел да бъдат транспортирани във вътрешността на * територия,
многократно и спекулирайки – престъпление по чл.12, 14, 16, 17, 18, 26, 27,
46, 51, 52, 57, 79, 80, 83, 94, ал.1 от НК и чл.30, ал.1а-б от Закон 4251/2014 г.
на Република *. По-конкретно осъденият малко преди 16.05.2013 г. в района
на *, * е причинил с умисъл решението на Б. И. Т. и така, той в рамките на
комуникацията си с него е взел от *-* граница 11 граждани от *, * и *, които
са влезли на * територия без съответното право (след като не са преминали от
дефиниран граничен контролно-пропускателен пункт, не са преминали през
необходимата полицейска проверка и не са имали заверени документи за
пътуване). Впоследствие Б. И. Т. ги е качил в лек автомобил с регистрационен
№ *, марка “*”, собственост на Е. Г., с който е разполагал поради тази
причина, с цел да ги транспортира във вътрешността на * територия през
националната пътна мрежа. Извършил е горепосоченото деяние срещу
получаване на възнаграждение (неуточнено), след като превозваните
граждани на *, * и * са заплатили парични суми за транспортирането им в *.
По-горното превозно средство, собственост на Е. Г., самият В.Т. се е
погрижил да бъде предоставено на Б. Т. чрез телефонна комуникация, която
са имали помежду си, при която В.Т. го е запознал с друго лице с името А., за
да се осъществи по гореописания начин начинанието за вземането на
2
гражданите от трети страни от *-* граница, както и накрая се е случило.
Окръжният съд е определил първоначален строг режим на
изтърпяване на адаптираното наказание в размер на шест години лишаване от
свобода.
В посочения от първия съд смисъл съгласно съдържанието на
превода на решение № 546/2018 г. подаването на жалба не отменя
изпълнението на решението, поради което евентуалното обжалване няма
отлагателен ефект върху изпълнението на наказанието.
От материалите по приложеното от първия съд ЧНД № 2355/2020 г.
на Окръжен съд - * става ясно, че срещу осъдения В. С. Т. е била издадена
ЕЗА № 53 от 20.08.2020 г. на Зам. апелативен прокурор – *, Република * за
изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода с решение №
546/2018 г., постановено на 06.06.2018 г. на Едночленния апелативен съд за
тежки престъпления – *. Видно от протокол от проведеното на 08.12.2020 г.
открито съдебно заседание осъденият Т. е бил изслушан относно съгласието
му за предаване за изпълнение на наложеното му наказание в Република *.
Осъденият е заявил, че не желае наказанието да бъде изтърпяно в Република
*, а желае това да стане в държавата по местоживеенето му – Република
България. В тази връзка ОС – * е отказал изпълнението на посочената ЕЗА на
Т. с решение № 260040/ 08.12.2020 г., влязло в законна сила на 14.12.2020 г.,
като е приел да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура – *
наказанието лишаване от свобода, наложено на В.Т. със задочно решение №
546/2018 г. на * съд.
В тази връзка след получаване на предложението на окръжния
прокурор, ведно със съдебния акт на издаващата държава е било образувано
производство по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като е бил
определен подходящ срок на * съдебни власти за представяне на
удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Видно от удостоверението б. з) т. 2 престъплението, за което е
осъден българския гражданин В.Т., съставлява подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване – престъпление по чл. 8, ал. 2, т. 13 от Закона, за което
не се изисква двойна наказуемост. Престъплението, за което е осъден Т. в
3
Република * представлява престъпление и по българското законодателство по
чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК на Република България.
За извършеното престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от 5000 до 20 000 лева.
Наличието на двойна наказуемост не се изисква за конкретно
изброени престъпления по чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, когато в
издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода не по-малко от 3
години.
В посочения от първия съд смисъл не са налице основания за отказ
от признаване и изпълнение с оглед липсата на някое от основанията за това,
предвидени в чл. 15, ал. 1 от Закона. Общото задължение за признаване и
изпълнение на съдебно решение, което е изпратено е ограничено от
основания за отказ на признаване и изпълнение, т. е. от основанията за отказ,
предвидени в съответното рамково решение. Важно е да се припомни, че тези
основания са единствените, които изпълняващият орган може да посочи като
основание за отказ от изпълнение. Съдът на ЕС е изяснил във връзка с
Рамково решение 2002/584, че списъкът с основания за отказ е изчерпателен.
По-специално в решенията по дело C-123/08, Wolzenburg, т. 57 и по
съединени дела C-404/15 и C-659/15 PPU, Aranyosi и Căldăraru, т. 80.
В случая издаващата държава е представила изискуемото
удостоверение по чл. 3 от Закона, като не се констатира явно несъответствие
между него и съдебния акт. В тази връзка правилно първият съд е приел, че не
са налице и основанията на чл.14 от Закона за отлагане на признаването. Не е
налице основание за отказ по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй
като осъденият се намира на територията на Република България и в нея има
своето местоживеене. В случая съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква съгласие на осъденото лице за
изпращане на съдебния акт заедно с удостоверението.
Не е налице основание за отказ по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 3 от
Закона, тъй като признаването на решението на * съд не противоречи на
принципа „ne bis in idem“, защото от справката за съдимост и от справката от
4
УИС на Прокуратурата на РБ се установява, че българският гражданин В.Т.
не е осъждан за престъпление в изпълняващата държава и срещу него няма
регистрирани висящи наказателни производства, като няма данни за същото
деяние да е бил осъждан и в друга държава, различна от издаващата.
Деянието съставлява престъпление и по българското законодателство и не е
налице основанието за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
още повече, че същото попада в хипотезата на чл. 8, ал. 2 от същия.
Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство. Предвид на
материалите по делото, решението на * съд е придобило изпълнителна сила
влязло в сила на 19.09.2019 г., а съгласно материалното право на
изпълняващата държава давността за изпълнение на наказанието лишаване от
свобода за срок по-дълъг от десет години е петнадесет години (чл. 82, ал. 1, т.
2 НК на РБ).
Не може да бъде споделено възражението на защитата на осъдения Т.
пред въззивния съд, че поради непълнота на съдържанието на
удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не са налице основанията
за признаване и изпълнение на съдебния акт на * съд, тъй като същото не
съдържа реквизитите, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 9 ЗПИИСАННЛСМВЛС –
информация, че лицето е било призовано лично и по този начин е било
своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес
или е било официално информирано за това по друг начин.
Решението, чието признаване и изпълнение се иска е било
постановено при задочен съдебен процес. Съгласно приетия като писмено
доказателство от първия съд превод на протокол и решение № 546/2018 г. на
Апелативния съд * обвиняемият В.Т. не се е явил, но председателят на
съдебния състав публично е прочел разписка от 18.05.2018 г. за връчване на
призовката на процесуалния представител на обвиняемия И. В. от Адвокатска
колегия *, която е негов представител пред * съдилища и към настоящия
момент, като разписката се е намирала в материалите по делото и от нея
ставало ясно, че обвиняемият законно и в срок е бил призован да се яви на
датата на съдебното заседание в този съд, т. е. е бил надлежно информиран
чрез процесуалния си представител за определената дата и място на съдебния
5
процес, по който е постановено решението, предмет на настоящото
производство и е било гарантирано правото му на защита. В подкрепа на това
е и приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение от
04.03.2021 г., издадено от Прокуратурата на Окръжен съд *, видно от което
решение № 546/2018 г. е било надлежно връчено на задочно осъдения Т. и е
обжалвано от него, като е образувано дело № 158/2020 г., което ще бъде
разгледано от тричленен състав на Наказателния Окръжен съд * на 09.06.2022
г.. Установено по делото е, че осъденият е упражнил правото си да обжалва
постановеното срещу него решение и наложените с него наказания, като е
образувано дело пред по-горна съдебна инстанция, чието разглеждане
предстои. В съответствие с материалите по делото първият съд е приел, че
макар в съдържанието на удостоверението по чл. 3 да не се съдържа
информацията по чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тези данни се
установяват от посочените доказателства, въз основа на които всъщност се
издава и самото удостоверение. Ето защо, не се налага на основание чл. 14,
ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдържанието на удостоверението да бъде
допълвано. Тъй като обстоятелствата по чл.15, ал. 1, т. 9 от Закона са
установени по делото, въпреки непълнотата в съдържанието на
удостоверението не следва да се постанови отказ от признаване и изпълнение
на решение № 546/2018 г., защото макар и в задочно производство, осъденият
надлежно е бил уведомен за датата и мястото на съдебния процес, воден
срещу него, бил е представляван от процесуален представител и е упражнил
правото си да обжалва това решение, с оглед на което правото му на защита е
било надлежно гарантирано. В тази насока не може да бъде възприета
представената пред настоящата инстанция ведно с жалбата декларация от *
адвокат, тъй като на първо място създава неясноти за авторството, като на
практика цели да обори съдържанието на официални документи, което не
може да бъде оспорвано в настоящата процедура най-малкото с декларация.
Правилна е преценката на първия съд, че не са налице и основанията на т. 9 на
чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение на
решение, постановено от съдебен орган на държава членка.Не са налице
основания за отказ и по чл. 15, ал. 1, т. 11 ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като
наложеното наказание не включва принудителни медицински мерки или
мерки, включващи лишаване от свобода, които да не могат да бъдат
изпълнени от Република България в съответствие с българското
6
законодателство. Накрая, липсват основания за отказ и по чл. 15, ал. 1, т. 12
от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В съдебния акт на чуждестранния съд е посочено,
че престъплението е извършено на територията на Република * и
следователно присъдата не се отнася за престъпление, което съгласно
българското законодателство може да се счита за извършено изцяло или
частично на територията на Република България или на място или плавателно
или въздушно средство под българска юрисдикция.
Не са налице основанията за отказ и по точки 10 и 11 на чл. 15, ал. 1
от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Предвид липсата на основания за отказ по чл. 15, не съществуват
основания за частично признаване и изпълнение на съдебния акт на
издаващата държава.
Първият съд коректно е приспособил наказанието като
законосъобразно в съответствие в предвидените в разпоредбите на чл. 13, ал.
1 и ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС правила. Тъй като съгласно българското
законодателството максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание
първият съд го е редуцирал до срока на българската санкционна рамка. За
извършеното от Т. престъпление по българското законодателство – в
разпоредбата на чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК е предвидена
кумулативна санкция от една до шест години лишаване от свобода, както и
глоба от 5000 до 20 000 лева. Наложените с влязлото в сила решение на * съд
наказание лишаване от свобода за срок от 60 години, от които да се изтърпят
25 години и глоба в общ размер на 80 000 евро надвишават срока и размера на
тези наказания за престъплението по нашия НК, с оглед на което правилно
първият съд е приел, че решението следва да бъде приспособено чрез
намаляването им, съответно до максималния срок на наказанието лишаване от
свобода – шест години и до максималния размер на наказанието глоба –
20 000 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС правилно е прието,
че така приспособеното наказание лишаване от свобода за срок от шест
години следва да се изтърпи от осъдения В.Т. при първоначален „строг“
режим.
7
Правилно на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
първият съд е приспаднал от общия срок на наказанието лишаване от свобода
предварителното задържане на осъдения, считано от 23.11.2020 г. до влизане
на настоящото решение в сила.
В производството са събрани и изискуемите данни за личността на
осъденото лице като от тяхното съдържание е ясно, че осъденият не се ползва
с имунитет съгласно българското законодателство. Съдебният акт е
постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно закона на
изпълняващата държава е наказателно отговорно за деянията, във връзка с
които е постановено решението на съда в *.
Коректно в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 12
ЗПИИСАННЛСМВЛС първият съд е разпоредил след влизане в сила на
решението, препис от същото в превод на * език да се изпрати за сведение на
компетентния орган на издаващата държава.
Предвид на гореизложените съображения обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, поради което АС-
Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082 от 26.07.2021 г., постановено по
ЧНД № 81/2021 г. по описа на Окръжен съд - *
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8