Решение по дело №434/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 28.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Веселина В., като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 434 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 272/06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1250/2018 г. на РС – Ловеч, е прието за установено по предявения от Г.М.И., Г.М.И., Т.М.М. и М.В.Р. против П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц. иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането му в ТКЗС около 1958 година, Г.М. М.(наследодателят на ищците), починал на 04.12.1982 г., е бил собственик на земеделска земя в землището на с. Стефаново, Община Ловеч, съставляваща нива и пасище в местността „При колибата“ с площ 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д.М., М.Н.а, върху който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори 69225.0820; 69225.082012; 69225.082013 по КККР на с. Стефаново, Община Ловеч, одобрена със заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК-София. Съдът се произнесъл и по отговорността за разноските, като осъдил П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц. да заплатят на Г.М.И. сумата от 1 339,11 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц., в която са направени оплаквания за оплакване за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствнеите правила и необоснованост. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите-ищци Г.М.И., Т.М.М. и М.В.Р. е постъпили писмени отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилност на атакувания съдебен акт и е направено искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивниите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. М.В., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, респ. неправилност на обжалваното решение, моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за неправилност атакувания съдебен акт.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Ц.Т., която оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо, защото е постановено при наличие на всички положителни процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. Предявеният от ищците иск по чл. 14, ал. 4 ГПК е допустим. От ищците се твърди и се доказва, че по предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е постановено съдебно решение (№ 385/25.11.1998 г., по гр.д. № 337/1998 г. на ОС Ловеч), с което е признато за установено по отношение на ПК Ловеч, че наследодателите на ищците са собственици на няколко земеделски имота, сред които нива и пасище в м. „При колибата“ с площ от 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М.и М. Н., като впоследствие е издадено решение № 281С/15.07.1999г. на ПК Ловеч за възстановяване в стари реални граници. Наред с това в исковата молба се поддържа, че към момента на образуване на ТКЗС (1958 г.) наследодателят на ищците Г. М. е бил собственик на имота, че този имот попада в три поземлени имота (с идентификатори 69225.0820; 69225.082012; 69225.082013 по КККР на с. Стефаново), които са собственост на ответниците и които са образувани при делба на поземлен имот № 082004 по КВС на същото село, че тези имоти неправилно са заснети на мястото на имота на ищците. При тези твърдения между страните е налице спор за местоположението на границите на имотите, заради който имотът на ищците не е нанесен в кадастралната карта, за сметка на имотите на ответниците, поради поддържаното застъпване на площите. Не само когато от различни лица се претендира възстановяване на собствеността върху едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, но и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по КВС, спорът следва да се реши по общия исков ред (чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ), който в случая се явява този, по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (вж. р. 118-16-I г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика).

Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № 06/22.02.2018 г. на кметство с. Стефаново, Община Ловеч се установява, че Г. М. М. е починал на 04.02.1982 г. и оставил за наследници по закон, в качеството им на низходящи (дъщери) следните лица: М. Г.М., починала на 29.11.1980 г. (неомъжена, без деца); М. Г. М., починала на 01.02.2009 г. и оставила за наследници по закон Г.М.И. и Т.М.М. (нейни деца); и Н. Г. С.. Последната е починала в хода на процеса (29.07.2018 г.) заместена по чл. 227 ГПК от дъщеря ѝ М.В.Р., явяваща се единствен наследник по закон, видно от удостоверение за наследници изх. № 2136/31.07.2018 г. на Община Ловеч.

От удостоверение за наследници изх. № 051/06.07.2018 г. на кметство с. Стефаново, Община Ловеч се установява, че Д.М. Д. е починал на 15.09.1984 г. и оставил за наследници по закон, в качеството им на низходящи (дъщери) следните лица: М.Д.Б., П.Д. В. и Д.Д. Йо., починала на 08.12.1983 г. и оставила за свой единствен наследник Е.Л.Ц..

Установява се от приетото по делото копие на преписка на ОСЗ Ловеч, че като наследник на Г. М. М., М. Г.М. подала заявление вх. № 16262/22.05.1992 г., с което поискала възстановяване на поредица имоти, в землището на с. Стефаново. С решение № 385/25.11.1998 г., по гр.д. № 337/1998 г. на ОС Ловеч (съдържащо се в преписката на ОСЗ Ловеч), след отмяна на първоинстанционното решение на РС Ловеч по предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК Ловеч, че М. Г. М. и Н. Г. Стоянова (наследодателите на ищците) са собственици на няколко земеделски имота, сред които нива и пасище в м. „При колибата“ с площ от 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М. и М. Н.. Въз основа на съдебното решение с решение № 281С/15.07.1999 г. на ПК Ловеч е постановено за възстановяване в стари реални граници на 35 поземлени имота, сред които и нива в м. „Колибата“ с площ от 10,5 дка (т. 31 от решението).

От приетото по делото копие на преписка № 13283 на ОСЗ Ловеч се установява, че като наследник на Д. Ма. Д., П.Д. В. подала заявление вх. № 13283/12.03.1992 г., с което поискала възстановяване на поредица имоти, в землището на с. Стефаново, сред които нива с площ 6,4 дка и овощна градина 0,4 дка, находящи се в м. „При колибата“. С решение № 327/26.11.1998 г. на ПК Ловеч е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.М. Д.в стари реални граници на десет имота, сред които ПИ № 082004, съставляващ използв. ливада в м. „Златарево“ с площ от 10,796 дка (т. 7 от решението).

С договор за доброволна делба от 28.10.2004 г. с № 155, том.V, рег. № 5182/2004 г. наследниците на Д. М. Д.са извършили делба на възстановените имоти, като от поземлен имот № 082004 използв. ливада в м. „Златарево“ с площ от 10,796 дка (т. 7 от решението) са образувани три нови имота със следните номера и площ: № 082011 с площ от 3,599 дка, № 082012 с площ от 3,599 дка и № 082013 с площ от 3,599 дка. Видно от приложените скици от СГКК Ловеч, тези имоти са нанесени в кадастралната карта на землището на с. Стефаново със следните кадастрални номера: 69225.82.11, 69225.82.12 и 69225.82.13.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза по гр. д. № 1250/2018 г. на РС – Ловеч, както и от това, на приетата по настоящето дело допълнителна съдебно-техническа експертиза, че процесният имот нива и пасище, с площ 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М., М. Н. се намирал на място, върху което към настоящия момент са възстановени земеделските земи на ответниците с идентификатори 69225.82.11, 69225.82.12 и 69225.82.13. Съдът приема за несъмнена идентификацията на процесния имот, защото тя е направена от експерта при извършения от съда оглед на място, като координатите са нанесени с помощта на GPS устройство при непосредствените впечатления на експерта за описанието на границите и площите, дадено от свидетелите при разпита им на място при огледа. Установява се, заключението на вещото лице, че по скица проект на ОСЗ Земеделие границите на възстановения на ищците имот са нанесени върху картата по съществуващи на терена стари реални граници, които с малка разлика откъм южната част съвпадат с тези, показани от свидетелите на място. Част от тези свидетели (Х., Т.и Р.а) са съвременници на наследодателите на ищците и дават непротиворечиво описание на границите на имота с посочване на собствениците на съседните имоти – М.Н.и Д.М., както и с посочване на някои трайни топографски елементи - овощни дървета, каквито се установяват на комбинираната скица към допълнителното заключение. Допълнителното заключение се потвърждава местонахождението на имота и идентификацията му според представената едромащабна топографска карта от 1959 г. Отразената по нея граница между различни културни видове очертава конфигурация на поземлен имот (култура), сходна с конфигурацията, заключена от границите, посочени от свидетелите при огледа, като единствената разлика е по-голямата площ на тази култура, явяваща се откъм южната страна. С тази разлика се обяснява и разминаването в площите на възстановения на наследодателя на ищците имот от 10,5 дка и площта на измерения на място имот, описан от свидетелите 9,558 дка. Затова съдът приема, че възстановеният на наследодателя на ищците имот от 10,5 дка (т. 31 от решение № 281С/15.07.1999 г. на ПК Ловеч) се намирал на място, върху което към настоящия момент са възстановени земеделските земи на ответниците с идентификатори 69225.82.11, 69225.82.12 и 69225.82.13. Този извод не се разколебава от списъка на обобщените местности в землището на с. Стефаново, според който описаните в него местности Геновото и Златаревото не съдържат в себе си подместност При колибата, не само заради установеното по-горе съвпадение в конфигурациите на границите, но и защото от показанията на част от свидетелите се установява, че местността При колибата се намира в северния край на местност Златарево и граничи с местност Геновото.

От показанията на свидетелите И.Х., Е. Т. и Р. Р. се установява, че мястото на което се намират по време на огледа е било собственост на Г. М. (наследодателят на ищците), че той и неговото семейство живеели в колиба, в която гледали и животни. Тази колиба се намирала близо до процесния имот, отвъд дерето, до една от границите му. Г. М. има още земи в района, около колибата, които неговата фамилия ползвала. От показанията на свидетелите се установява, че по границите на имота В горната част на имота, откъм северната му страна се ползвал като заленчукова градина, заради близостта до течащата вода от дерето, а в долната част като ливада. Установява се от показанията на свидетелите Х.а, Т. и Р. се установява, че ТКЗС в с. Стефаново се образувало в периода 1957-58 г. и че след като влязъл в ТКЗС Г. М. разрушил колибата. С нейното разрушаване се обяснява липсата ѝ като елемент на приложената по делото едромащабна топографска карта.

От показанията на св. И. Д. и П.Н. не са информативни за факти, случили се преди и по-време на образуване на ТКЗС на с. Стефаново (до 1958 г.), което се обяснява с тяхната възраст – първият от тях на 63 г., а вторият на 61 г, изключваща възможност да са свидетели на колективизацията или на ползването на земите преди нея. От техните показания се установява, че мястото на огледа, в което е идентифициран имота, е в обхвата на местността Геновото, която е гранична с местността Златарево. Показанията в тази им част се отнасят за наименованието на местността след образуване на ТКЗС, защото допреди това местността Геновото се наричала При колибата или Маноевската колиба, като на юг от нея се падала местността Златарево, за което свидетелства Илина Хасъмска (87 г.).

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основателен.

Установените по делото факти очертават неговото основание, заявено с исковата молба – към момента на образуване на ТКЗС през 1958 година Г.М.М. (наследодателят на ищците) е бил собственик на нива и пасище, с площ 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д. М., М.Н., находящ се в местността При колибата, землището на с. Стефаново. До включването му в ТКЗС той е владял имота, като заедно с неговите дъщери го ползвал – в едната му част като зеленчукова градина, а в другата като ливада. По делото се установи, че общата площ на този имот е около площ 10,5 дка и че част от нея (9,558 м²) се намирал на място, върху което към настоящия момент на наследниците на Д.М. Д.(ответниците) са възстановени земеделските земи с идентификатори 69225.82.11, 69225.82.12 и 69225.82.13. Доколкото спорът между страните се концентрира относно правото на собственост върху тази част от имота, тя следва да се възстанови в полза на наследниците на Г. М.М., а не на наследниците на Д. М.Д..

По тези съображения следва да се приеме, че към момента на кооперирането му в ТКЗС през 1958 година, Г. М. М.(наследодателят на ищците), починал на 04.12.1982 г., е бил собственик на: нива и пасище в местността „При колибата“ с площ 10,5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Д.М., М. Н., върху който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори 69225.82.11, 69225.82.12 и 69225.82.13 по КККР на с. Стефаново, Община Ловеч, одобрена със заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на ИД на АГКК-София. Така е прието и от първоинстанционния съд.

Неоснователни са оплакванита във въззивната жалба за неправилност на решението, поради липса на установена идентичност на претендирания от ищците имот към минал момент с имотите на ответниците. Както се посочи, отразената по комбинираната скица граница между различните култури, очертава сходна конфигурация, заключена между границите, посочени от свидетелите при огледа. Единствената по-значима разлика е по-голямата площ на тази култура, явяваща се откъм южната страна. Разликата откъм северозапад не може да разколебае извода за идентичност, защото откъм нея е прокаран път, какъвто не е имало при колективизацията и който не би могъл да е ориентир за свидетелите при направеното от тях посочване границите на място. Неоснователен е доводът за голямата отдалеченост на зеленчуковите градини от западната страна на имота. Видно от извлечението на едромащабната топографска карта, описаният от свидетелите процесен имот граничи откъм запад със зеленчукова градина. Тази градина се споменава в показанията от свидетеля Х. като имот на Д. (наследодателят на ответниците), получен от жена му, използван за градина, доколкото в протокола за оглед удостоверено, че давайки показания за зеленчуковата градина, свидетелят сочи на запад. Няма основание да се приемат за недостоверни показанията на свидетелите (св. Т.) относно разрушаването на колибата, предвид очерталите се перспективи за ползване на обобществените земи.

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

С оглед неоснователност на въззивната жалба и основателност на предявения иск на въззивника-ответник не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива се претендират от въззиваемата-ищец Г.М.И., която е ангажирала доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 700 лв., поради което последната сума следва да се присъди нейна в полза чрез осъждане заплащането ѝ от ответниците П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц. (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/06.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1250/2018 г. на РС – Ловеч.

ОСЪЖДА П.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес *** и Е.Л.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Г.М.И., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 700 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.