Решение по дело №978/2019 на Софийски градски съд

       Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                  Гр. София, 29.01.2020 г.

 

 

          В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : Цветомира  Кордоловска

                                                                           Мл. Съдия : Биляна Коева 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 978 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 544777/26.11.2018 г. на СРС, 51 с - в, по гр. д. № 22578/2018 г. е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, че „А.Б." АД, ЕИК ******, дължи на „Е." АД, ЕИК ******сумата 139, 87 лв. - незаплатена част от застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил „Мазда 3“ с peг. № ******, причинени от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 19.09.2016 г. на изхода на гр. Бургас - Сарафово с автомобил „Фолксваген Транспортер" с peг. № ******, по вина на водача на автомобил „Фолксваген Транспортер" с peг. № ******, чиято отговорност е била покрита от „А.Б." АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност", ведно със законната лихва от 22.01.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 4524/2018 г. на СРС, 51 с - в. Страните са осъдени за заплащане на разноски.

            Производството е образувано по въззивна жалба от ответника „Е.“ АД чрез представителя му, срещу решението, с което искът е уважен. В жалбата се поддържа, че решението в оспорената част е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Съдът не е съобразил оспорване наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Поддържа се, че ищецът не е провел доказване на този факт, като основен елемент от състава на чл. 411 КЗ. Твърди се още, че договорът за застраховка е строго формален и се сключва в писмена форма, с определени в закона реквизити - чл. 344 КЗ и чл. 345 КЗ. Представената по делото полица не съдържа подписите на застрахован и застраховател. Неправилно СРС е приел, че по делото не е необходимо установяването на застрахователното правоотношение между ищеца и собственика на застрахования автомобил, като доброволното частично плащане не води до признание на конкретни факти относно претенцията. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло иска. Претендира разноски, съгласно списък.

Въззиваемата страна – ищецът З. „Е.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че същата е неоснователна. Решението на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. В доклада по делото изрично е отделено като безспорно обстоятелството, че е налице застрахователното правоотношение между ищеца и собственика на застрахования автомобил. Основателно СРС е приел, че извършеното от ответника плащане, съставлява извънсъдебно признание на регресното право на ищеца. Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивниът състав констатира, че в диспозитива на решението съдът е пропуснал по постанови отхвърляне на иска по чл. 411 КЗ до пълния предявен размер, каквато воля е изразил в мотивите си. Този пропуск обаче може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК от СРС. Решението не е оспорено от ищеца в отхвърлителната част, поради което не подлежи на контрол от въззивната инстанция в тази част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорената част, поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.

Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ - действащ към момента на настъпване на ПТП - 19.09.2016 г.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя характер.

С доклада по делото пред СРС са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.09.2016 г. е настъпило ПТП на изхода на гр. Бургас между автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ****** и лек автомобил „Мазда 3“, с peг. № ******, като към тази дата отговорността на водача на автомобил „Фолксваген Транспортер“ е покрита от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. За безспорно е прието и обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 755, 46 лв. за отстраняване вредите на лек автомобил „Мазда 3“ и е направил 15 лв. ликвидационни разноски за определянето на обезщетението, както и че ответникът му е възстановил част от тази сума в размер на 552, 99 лв. във връзка с процесната щета. В първото по делото заседание пред СРС, по искане на ответника, е докладвано в определението по чл. 146 ГПК да не се чете, че се приема за безспорно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице по застраховка „каско“.

Въззивният състав обаче констатира, че в отговора на исковата молба ответникът не е оспорвал конкретно наличието на застрахователното правоотношение между ищеца и собственика на застрахования по „каско“ автомобил поради липса на подписи на полицата или неспазване на формата за сключването му. В отговора са оспорвани единствено механизма на ПТП, причинната връзка на вредите с ПТП и размера на обезщетението.

Оспорване липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увреденото МПС към датата на процесното ПТП поради липса на подписи на договора е направено едва в първото по делото заседание пред СРС, поради което е било преклудирано.

Освен изложеното това възражение е неоснователно и по същество. 

Настоящият състав изцяло споделя решаващите изводи на СРС, че фактът на частично извънсъдебно погасяване на регресната претенция от ответника в размер на 552, 99 лв., като неизгоден за ответника факт, следва да се тълкува като признание на регресното право на „Е.“ АД да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета в заплатения размер. По аргумент на по – силното основание плащането показва, че ответникът не е имал възражения относно възникване на правото на ищеца да заплати от своя страна обезщетение по застраховката „каско“. Единствено е възразявал по размера на вредите, за които се е търсело възстановяване на платеното обезщетение по пътя на регреса. 

Предвид изложеното съдът споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска, включително тези, необходими за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях. Противоправно поведение на водача на застрахования автомобил се предполага до доказване на противното, съобразно презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена в процеса.

Обосновано СРС е приел, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с причинените вреди се установява от заключението на съдебно - автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните  въззивният съд също намира за компетентно изготвено. От заключението се установява, че стойността на ремонта за отстраняване на вредите, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 677, 86 лв. С 15 лв. ликвидационни разходи обезщетението възлиза на общо 692, 86 лв. Тъй като „А.Б.“ АД е заплатило вече на ищеца сумата от 552, 99 лв., основателно СРС е приел, че искът по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде уважен за установяване дължимост на остатъка от 139, 87 лв.

Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди в оспорената уважителна част, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора. 

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищеца, които ги претендира в отговора на жалбата. В негова съдът определя, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, разноски за юрисконсулт за настоящото производство в размер на 50 лв., доколкото по делото е подаден единствено отговор на въззивната жалба.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                                 Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 544777/26.11.2018 г. на СРС, 51 с - в, по гр. д. № 22578/2018 г., с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, че „А.Б." АД, ЕИК ******, дължи на „Е.“ АД, ЕИК ******сумата 139, 87 лв. - незаплатена част от застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на лек автомобил „Мазда 3“ с peг. № ******, причинени от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 19.09.2016 г. на изхода на гр. Бургас - Сарафово с автомобил „Фолксваген Транспортер“, с peг. № ****** по вина на водача на автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ******, чиято отговорност е била покрита от „А.Б.“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 22.01.2018 г. (подаване на заявлението) до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 4524/2018 г. на СРС, 51 с - в и в частта по разноските.

 

ОСЪЖДА „А.Б." АД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б. да заплати на „Е." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

 

 

         

2.