Р Е Ш
Е Н И Е №725
гр.
Бургас, 18 май 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
при секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 2644 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Р.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. Д.Г. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20- 0769- 001608/03.08.2020г.,
издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция
Бургас, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето
свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на водача Р.Т.Г.,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна акта. Счита, че същият е
нищожен- издаден от некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила- липса на конкретни факти, непосочване на конкретната
хипотеза на чл. 171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Г.,
поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Иска да бъдат съобразени
показанията на разпитания по делото свидетел, който изрично доказвал „липсата
на извършена подобна процедура, за да бъде връчена заповед за принудителна
административна мярка“.
Ответникът- В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор
Пътна полиция Бургас, не се явява и не изразява становище по спора.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от
оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 01.08.2020г.,
около 6.00ч, в гр. Бургас, к-с Изгрев до бл.59 посока бл.58, мл. автоконтрольор
Г.К., в присъствието на свидетелите Т.К.и Д.Н., извършил проверка на Р.Т.Г.,
който към момента на проверката управлявал л.а. Мерцедес Е320ЦДИ, с рег
№А3929НМ. При проверката водачът отказал да бъде тестван за наркотични вещества
или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000, с фабр.№ARLB 0021, след което му бил
издаден талон за изследване № 0069567.
Проверяващият
служител преценил, че деянието осъществява признаците на нарушение п чл.174,
ал.3 от ЗДвП, поради което издал АУАН № 20-0769-003331.
Актът
бил връчен на нарушителя, който вписал, че има възражения, които ще предостави
на по- късен етап.
Въз
основа на констатациите, изложени в акта, на 03.08.2020г. бил издаден оспорения
акт, а след него- на 16.09.2020г. било издадено наказателно постановление.
Като доказателство
по делото е представен талон за изследване № 0069567, връчен на жалбоподателя
на 01.08.2020г. в 7,50ч., с указание същият да се яви в УМБАЛ Бургас за
изследване до 45 минути от връчване на талона.
Представени
са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., подписана от министъра на вътрешните
работи, с която ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП и
Заповед № 251з-209/18.01.2017г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято
т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
В хода
на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана А.Я.Ж..
Ж.
заявява, че познава жалбоподателя отдавна, но са добри приятели от 2014г.
Обяснява, че на 01.08.2020 г. тя и нейна приятелка или в Слънчев бряг. Ж. се
обадила Р. да ги вземе. Той дошъл към 6
часа сутринта и веднага потеглили към Бургас. Като стигнали в Бургас, на
обръщалото в к-с „Изгрев“ били спрени от полицейска кола. Полицаите поискали от
Р. документите и той ги дал. Поискали да му направят проба за алкохол, но
обяснили, че нямат правомощия и че трябва да изчакат КАТ. Чакали около час-
два. Когато пристигнали, служителите на КАТ направили на Р. проба за алкохол и казали
отново да чакат. След това Р. попита дали ще му дадат анализатор, но полицаите
директно му отказали. По- късно му върнали документите и всички си тръгнали. Р.
продължил да управлява автомобила. Свидетелката заявява, че не знае какво
означава анализатор и какъв е той.
ІІ. ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1
от ЗДвП.
В.С.
заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция
Бургас и по силата на заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от
директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки.
От
своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба
за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с
нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по
ЗДвП-Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., подписана от министъра на вътрешните
работи .
Съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на акта не са допуснати.
Фактите, въз основа на които следва да се
преценява приложимост на разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП, са точно и ясно посочени- отказ на водача да бъде тестван за
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг тест 5000, с
фабр.№ARLB 0021.
Не представлява
съществено процесуално нарушение и непосочването на конкретната хипотеза на
посочената норма, защото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу
правото.
Материалният закон е
приложен правилно.
Разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП регламентира изрично конкретни материалноправни предпоставки, при
осъществяването на които следва да бъде наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач- „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи“ .
Доказването на
предпоставките може да бъде извършено с всички допустими доказателствени
средства, вкл. с писмени доказателства.
В случая съставеният
АУАН има характеристиките именно на писмено доказателство- официален документ.
Показанията на
разпитаната по делото свидетелка не могат да опровергаят фактите, удостоверени
в него.
На първо място съдът
отчита близките приятелски отношения, в които свидетелката се намира с
жалбоподателя и възможната предубеденост в показанията.
На следващо място,
заявява, че Р. е питал за анализатор, като сама посочва, че не знае за какъв
анализатор става дума. Заявява, че на жалбоподателя е правена проба за алкохол,
но твърди, че той не е слизал от колата. При това положение свидетелските
показания не могат да бъдат приети за безпротиворечиви.
Отделно от това,
съдът отбелязва, че на жалбоподателя е бил предоставен талон за медицинско
изледване и ако се приеме, че полицаите са му отказали да му предоставят
анализатор за тестване за наркотици, не е съществувала никаква пречка да се
подложи на медицинско изследване. Такова изследване не извършено.
С оглед
изложеното съдът намира, че материалноправните предпоставки на нормата
на чл.171,т.1,б.“б“
от ЗДвП са доказани.
Що се касае до
срокът на действие на наложената принудителна административна мярка, то той е
императивно определен – до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
По изложените съображения жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Затова
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител
адв. Д.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-
0769- 001608/03.08.2020г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ ********* на водача Р.Т.Г., до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: