Решение по дело №5419/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 3587

 

гр. Пловдив, 30.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 25.09.2019 г., в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   5419 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от В.М.Н., ЕГН: **********,***  против „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10 с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че  В.М.Н. не дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , като погасени по давност, сумата от  925,68 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2007г., сумата от 255,88 лв.- лихва, дължима за периода от 01.10.2007г. до 18.12.2008г., и законна лихва върху главницата считано от 18.12.2008г. до изплащане на вземането, и разноските по делото- 25 лв. -държавна такса и 58,28 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по чгд №12362/2008г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че кредиторът по банков кредит „БАНКА ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано  чгд №12362/2008г. по описа на Районен съд Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 19.12.2008г., като ищецът е осъден да заплати горепосочените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано през 2009г. изпълнително дело ***.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 18.12.2009г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответното дружество, „БАНКА ДСК“ ЕАД е цедирала в негова цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, включително вземането на ищеца.

С писмена молба ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело ***.

   Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяването им по давност, поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД пет годишна давност по отношение на вземането на ответното дружество. Моли искът да се уважи.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като изцяло неоснователна. Ответникът твърди, че спрямо ищеца в хода на принудителното производство са  поискани справки и предприемане на следните действия: на 13.10.2010г. , 18.10.2011г. и 23.11.2011г.  справка за наличие на трудов договор и в зависимост от резултата - налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. На 18.03.2012г. е насрочен опис на движимите вещи в жилището на ищеца. На 25.03.2013г. върху трудовото й възнаграждение е наложен запор. На 02.10.2013г. дружеството взискател е отправило искане да бъде извършена справка в НАП. Още един насрочен опис на 19.12.2013г.   На 20.07.2015г. отново е поискана справка в НАП и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. На 01.11.2016 г. е отправено искане за справка в Агенция по вписванията и налагане на възбрана върху откритото недвижимо имущество.  На 01.06.2017г. ответникът отправя  искане за извършване на справка в НАП. На 22.03.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. От 14.05.2018г. по наложения запор постъпва удръжка в общ размер на 871,50 лв. Ответникът се позовава и на съдебна практика на ВКС и Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., като счита, че не е настъпила нито погасителна давност на вземането, нито перемпция и „Кредитреформ България“ ЕООД има вземане спрямо ищеца в принудителното производство.

С оглед изложеното се сочи, че към датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителна давност. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на БАНКА ДСК ЕАД на  19.12.2008  г.  по ч.гр.д № 12362/2008 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу  М.М.Г. в качеството на кредитополучател и  В.М. Г. в качеството й на поръчител  за солидарно осъждане да заплатят  сумата от 925,68 лв. - главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.03.2008 г., сумата от 225,88 лв.- лихва, дължима за периода от 01.10.2007 г. до 18.12.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2008 г. до изплащане на вземането, сумата от 25 лв. - разноски по делото, както и сумата от 58,28 лв.- юрискносултско възнаграждение.

На  16.02.2009 г. на основание издадения изпълнителен лист банката депозира молба за образуване на изпълнително дело, като с молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение. Образувано е изпълнително дело № ***. 

След образуване на делото са правени справки, установяващи имущественото състояние на ищеца - длъжник по делото, както и са извършвани действия по отношение на другия длъжник ***, като действията насочени по отношение на другия длъжник не прекъсват давността по отношение на ищеца – ***.

На 17.04.2009 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от посочения в справката работодател т.е***. На 21.05.2009 г. е връчено на работодателя запорно съобщение.

На 13.05.2009 г. са изплатени на взискателя 50 лв., съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист, като не става ясно дали тази сума е разпределена след постъпили удръжки от запора на трудовото възнаграждение на *** или на ***.

На 04.06. 2009 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е отразен наложения запор на трудовото възнаграждение, което получава от ***.

 На 28.07.2009 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника за 09.10.2009 г., като съобщение за описа е връчено на длъжника на 11.08.2009 г. Описът е извършен на датата 19.09.2009 г., за която дата е насрочен опис на движимите вещи на *** с оглед обстоятелството, че *** живее на същия адрес.

На 12.02.2010 г. е постъпила молба от ответното дружество по изпълнителното дело за конституирането им като взискател по делото с оглед прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист с договор за цесия от 18.12.2009 г.  С постановление на съдебния изпълнител от същата дата ответното дружество е конституирано, като взискател по делото.

След конституирането на ответното дружество като взискател са извършвани справки и е проучвано имущественото състояние на длъжниците.

На 29.03.2010 г. от ответното дружество е депозирана молба за  възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжниците и съответно определяне на начина на изпълнение.

На 18.10.2011 г.  от ответното дружество е депозирана молба за налагане на запор на вземанията на ищеца за трудово възнаграждение.

На 11.10.2019 г. с постановление съдебният изпълнител е насрочи опис на движими вещи за дата 06.12.2012 г. , като липсват данни описът да е извършен на посочената дата.

След тази дата са извършвани справки за имущественото състояние на длъжниците по изпълнителното дело.

На 22.01.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжниците за дата 18.03.2013 г.,  като липсват данни същият да е извършен.

На 25.03.2013 г. след получаване на удостоворение от ТД на НАП, от което се установява, че по отношение на  ищеца по делото *** са налице публични държавни вземания в размер на 205,76 лв., съдебният изпълнител на основание чл. 458 ГПК е присъединил Държавата като взискател по делото.

На 29.03.2013 г. е връчено съобщение до трето задължено лице – работодател на *** за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от нея.

На 04.09.2013 г. е разпределена постъпила сума в размер от 189,75 лв. по изпълнителното дело, като е разпоредено сумата да се преведе по сметката на ЧСИ за авансови такси, неплатени от взискателя.

На 02.10.2013 г. ответното дружество в качеството на взискател по изпълнителното дело е депозирал молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ***.

На 30.11.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжниците по изпълнителното дело за дата 19.12.2013 г., като липсват данни същият да е извършен.

На 24.01.2014 г. е разпределена постъпила сума в общ размер от 106 лв. по сметка на съдебния изпълнител за авансови такси, неплатени от взискателя.

На 04.03.2014 г. е депозирана молба от ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД за присъединяването им като взискател по изпълнителното дело по отношение на длъжника ***.  С разпореждане от 05.03.2014 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение до заплащане на съответната такса. На 16.06.2014 г. съдебният изпълнител на основание чл. 456, ал. 2 ГПК е присъединил ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД като взискател по изпълнително дело № ***.

На 16.06.2014 г. е разпределена за погасяване на такси за съдебния изпълнител постъпила по делото сума в общ размер от 105 лв.

На 23.06.2014 г. ответното дружество в качеството на взискател по изпълнителното дело е депозирал молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците. С постановление от същата дата съдебният изпълнител е насрочил описа за дата 16.07.2014 г., като липсват данни описът да е извършен.

На 31.07.2014 г. е разпределена за погасяване на такси за съдебния изпълнител постъпила по делото сума в общ размер от 110 лв.

На 22.08.2014 г. е разпределена за погасяване на такси за съдебния изпълнител постъпила по делото сума в общ размер от 90 лв.

На 20.07.2015 г. е постъпила молба от ответното дружество като взискател по делото за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата, в случай, че се установи, че същата е заета по трудово правоотношение. Извършена е справка от съдебния изпълнител, но се установява, че последното й трудово правоотношение е прекратено и съответно запор не е наложен.

На 01.11.2016 г. е постъпила молба от ответното дружество в качеството на взискател за извършване на справка в имотния регистър по отношение на длъжниците и съответно налагане на възбрана. След справка в Служба по вписванията, извършена на 01.11.2016 г. е установено, че ищцата притежава недвижим имот, като съдебният изпълнител е указал на взискателя, че следва да заплати съответните такси за налагане на възбрана с разпореждане от 03.11.2016 г.  Таксите са заплатени, като са изискани документите за собственост на имотите.

На 20.01.2017  г. е наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжниците, като същата е вписана на същата дата.

На 20.03.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата ***, като запорното съобщение до третото задължено лице  – работодател на ищцата – *** е връчено на 22.03.2017 г. След налагане на запора са постъпвали суми от удръжки от трудовото възнаграждение, които са разпределяни от съдебния изпълнител, като на гърба на изпълнителния лист са отбелязани дати и суми за погасяване на дълга, като последното отбелязване е с дата 13.03.2019 г.  Постъпвали са месечно суми в периода от 14.05.2018 г. до 13.03.2019 г.

На 11.05.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 214,14 лв., като част от тях са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

На 12.06.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 124,14 лв., като същите са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

На 10.07.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв., като същите са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

На 13.08.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв., като същите са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

На 11.09.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв.

На 11.10.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв. На същата дата е извършена и справка в ТД на НАП – Пловдив за задължения на ищцата към държавата.

На 14.11.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв., като част същите са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

На 11.12.2018 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 127,41 лв.

На 15.01.2019 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 137,49  лв.

На 15.03.2019 г. е извършено разпределение на постъпили суми в общ размер от 77,41 лв., като същите са преведени по сметка на взискателя за погасяване на дълга.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

       В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12362/2008 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.

Наведеното от ищцата основание за недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят договор за банков кредит от 19.12.2008 г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна  практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични         плащания      по        договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.  ). Налице е и практика  и за приложение на кратката погасителна давност, която съдът не споделя. 

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу нея изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че  при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Освен това не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Освен това не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка.

Налице е противоречива практика относно обстоятелството дали искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали  същото е реализирано или същата се прекъсва с предприемането на съответното изпълнително действие. Съдът счита, че е от съществено значение дали съответния изпълнителен способ не е предприет по вина на взискателя съотвено поради неплащане на съответните такси или с оглед липсата на предпоставки за прилагането на съответния способ поради липса на имущество, прекратено трудово правоотношение или действия от длъжника възпрепятстващи извършването на съответното изпълнително действия, какъвто случай би се явил неосигуряване на достъп за извършване на опис на имуществото.

В практика се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8  ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от  извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е  кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал  висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай.

Съдът счита, че ответникът в качеството си на взискател по изпълнителното дело е поддържал висящността на изпълнителния процес, като с действията, предприети по негово искане, както и с депозираните от него молби за извършване на изпълнителни действия е довел до многократно прекъсване на срока на погасителната давност.

От материалите по приложеното изпълнително дело № *** се установява извършването на следните действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС:

На  16.02.2009 г. на основание издадения изпълнителен лист банката депозира молба за образуване на изпълнително дело, като с молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника, както и предприемане на мерки за принудително изпълнение.  

На 17.04.2009 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от посочения в справката работодател т.е. ***. На 21.05.2009 г. е връчено на работодателя запорно съобщение, от който момент се счита наложен и запорът на трудовото възнаграждение.

 На 28.07.2009 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи находящи се в дома на длъжника за 09.10.2009 г., като съобщение за описа е връчено на длъжника на 11.08.2009 г. Описът е извършен на дата  19.09.2009 г., за която дата е насрочен опис на движимите вещи на *** с оглед обстоятелството, че *** живее на същия адрес.  

На 12.02.2010 г. е постъпила молба от ответното дружество по изпълнителното дело за конституирането им като взискател по делото с оглед прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен лист с договор за цесия от 18.12.2009 г.  С постановление на съдебния изпълнител от същата дата ответното дружество е конституирано, като взискател по делото.

След конституирането на ответното дружество като взискател са извършвани справки и е проучвано имущественото състояние на длъжниците.

На 29.03.2010 г. от ответното дружество е депозирана молба за  възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжниците и съответно определяне на начина на изпълнение.

На 18.10.2011 г.  от ответното дружество е депозирана молба за налагане на запор на вземанията на ищеца за трудово възнаграждение.

На 25.03.2013 г. след получаване на удостоворение от ТД на НАП, от което се установява, че по отношение на  ищеца по делото *** са налице публични държавни вземания в размер на 205,76 лв., съдебният изпълнител на основание чл. 458 ГПК е присъединил Държавата като взискател по делото.

На 29.03.2013 г. е връчено съобщение до трето задължено лице – работодател на *** за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от нея.

На 02.10.2013 г. ответното дружество в качеството на взискател по изпълнителното дело е депозирал молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ***, но същият не е наложен поради липса на трудово правоотношение към този момент.

На 04.03.2014 г. е депозирана молба от ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД за присъединяването им като взискател по изпълнителното дело по отношение на длъжника ***.  С разпореждане от 05.03.2014 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение до заплащане на съответната такса. На 16.06.2014 г. съдебният изпълнител на основание чл. 456, ал. 2 ГПК е присъединил ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ АД като взискател по изпълнително дело № 213/2009 г.

На 23.06.2014 г. ответното дружество в качеството на взискател по изпълнителното дело е депозирал молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците.  

На 20.07.2015 г. е постъпила молба от ответното дружество като взискател по делото за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата, в случай, че се установи, че същата е заета по трудово правоотношение. Извършена е справка от съдебния изпълнител, но се установява, че последното й трудово правоотношение е прекратено и съответно запор не е наложен.

На 01.11.2016 г. е постъпила молба от ответното дружество в качеството на взискател за извършване на справка в имотния регистър по отношение на длъжниците и съответно налагане на възбрана. След справка в Служба по вписванията, извършена на 01.11.2016 г. е установено, че ищцата притежава недвижим имот, като съдебният изпълнител е указал на взискателя, че следва да заплати съответните такси за налагане на възбрана с разпореждане от 03.11.2016 г.  Таксите са заплатени, като са изискани документите за собственост на имотите.  На 20.01.2017  г. е наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжниците, като същата е вписана на същата дата.

На 20.03.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата ***, като запорното съобщение до третото задължено лице  – работодател на ищцата – *** е връчено на 22.03.2017 г. След налагане на запора са постъпвали суми от удръжки от трудовото възнаграждение, които са разпределяни от съдебния изпълнител, като на гърба на изпълнителния лист са отбелязани дати и суми за погасяване на дълга, като последното отбелязване е с дата 13.03.2019 г.  Постъпвали са месечно суми в периода от 14.05.2018 г. до 13.03.2019 г.

В Определение от 21.03.2019 г. по т.д. 2500/2018 г. на ВКС се приема, че възприетото от ОСГТК на ВКС в  мотивите на т.10 от ТР №2/2015г. по тълк.д.№2/13г. становище е, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като „внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи“. 

Съдът счита за неоснователно изложеното от ищеца в писмената защита, че вземанията са погасени по давност поради неизвършване на изпълнителни действия, водещи по прекъсване на срока на погасителната давност в периода от 04.03.2014 г. до 22.03.2017 г.  Видно от героизложеното в този период взискателят е  искал предприемане на действия по принудително изпълнение, като непредприемането им от съдебния изпълнител не обуславя липса на предпоставки за прекъсване на срока за погасителната давност, доколкото се дължи на обективни предпоставки, а не на липса на активност от страна на взискателя. Неоснователни се явяват и доводите, че след налагане на запора на трудовото възнаграждение липсват изпълнителни действия, прекъсващи срока на погасителната давност. Считано от   налагане на запор на трудовото възнаграждение 22.03.2017 г.  до 13.03.2019г.   са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение. Последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, извършено по изпълнителното дело е наложеният запор върху трудово възнаграждение, получавано от ищцата и извършените въз основа на този запор удръжки от трудовото й възнаграждение, последното от които е извършено на 13.03.2019 г., като считано от тази дата до датата на депозиране на исковата молба -05.04.2019 г. е изминал кратък период от време, поради и което не може да се приеме, че вземанията по изпълнителния лист, включително и тези за лихви са погасени по давонст.

Относно насрочваните описи на движими вещи в дома на длъжниците, следва да се посочи, че съгласно  Определение  № 281 от 26.03.2019 г.  на ВКС, ІV-то г.о. по гр.д.№ 345/ 2019 г., когато взискателите са поискали извършване на изпълнителни действия и тяхното прилагане е започнало, но не е завършено (насрочен е, но не е изпълнен опис на движими вещи) не може да се приеме, че те бездействат, още повече че са били овластили съдебния изпълнител по чл.18 ЗЧСИ. Прима се, че давността е санкция за бездействието на кредитора, който се е дезинтересирал от субективното си право и не предприема никакви действия за упражняването му. Когато кредиторът проявява активност като по законоустановения ред търси изпълнение на задължението, кореспондиращо на неговото право, той не бездейства. Доколкото действията са резултатни е без значение за настъпилия от действията ефект на прекъсване на изтеклата до момента на предприемането им давност.

 По отношение твърденията за перемиране на изпълнително дело  е приложима т. 10 от  Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с която е прието, че „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.  

С оглед гореизложеното съдът счита, че не е налице период от две години, считано от последното поискано или предприето изпълнително действие, през който взискателят да е бездействал, което да е обусловило перемиране на изпълнителното производство.

В действията на взискателя по изпълнителното дело не може да се констатира бездействие, което да е продължило за срок повече от две години за да бъде прието, че е осъществена хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на производството по силата на закона и незачитане на последващите изпълнителни действия, осъществени след прекратяване на производството, съобразно указанията дадени с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

  На основание гореизложените доводи, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат деловодни разноски в размер на определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Н., ЕГН: **********,***  против „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10  отрицателен установителен иск   за признаване на установено, че  В.М.Н. не дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , като погасени по давност, сумата от  925,68 лв. – главница, представляваща сума дължима по договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2007г., сумата от 255,88 лв.- лихва, дължима за периода от 01.10.2007г. до 18.12.2008г., и законна лихва върху главницата считано от 18.12.2008г. до изплащане на вземането, и разноските по делото- 25 лв. -държавна такса и 58,28 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по чгд №12362/2008г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА В.М.Н., ЕГН: **********,***  ДА ЗАПЛАТИ НА „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10 разноски по делото в размер на   100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.   

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ