Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 922 24.07.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XIX-ти административен състав,
на девети юли две хиляди и двадесета
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И. Г.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно
наказателно административен характер дело № 1153 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на П.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, против решение № 58/22.05.2020г.,
постановено по НАХД № 90/2020г. на Районен съд – Айтос, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3057071/03.10.2019г. на ОД МВР
Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
В касационната жалба се
твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че според писмо-отговор на
АПИ относно пътните знаци и маркировки на пътния участък, където било
установено нарушението, единствено пътен знак В24, км. 88+574, дясно е част от
знаковото стопанство и е регламентирано поставен от собственика на пътя АПИ.
Всички други пътни знаци, какъвто е В26 са поставени нерегламентирано, не са
монтирани от собственика на пътя АПИ и за тях не е налична съгласувателна
документация. Според същия отговор, АПИ предприела незабавни действия по
премахване на незаконосъобразно поставените пъти знаци, вкл. В26. В жалбата не
се отрича, че знакът бил на посоченото в ЕФ място, но се твърди, че бил
поставен незаконосъобразно. Този факт се потвърждавал от Протокол за проверка,
извършена на процесния участък. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател П.П. поддържа жалбата. Не ангажира доказателства.
Ответникът по касация – РУ на
МВР гр.Айтос, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното
решение Районен съд – Айтос е потвърдил електронен
фиш серия К № 3057071/03.10.2019г. на ОД МВР Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на П.П.П., ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. За да постанови решението си съдът е приел за безспорно
установена фактическата обстановка. Съдът преценил, че нарушението е доказано,
като установено с годно техническо средство. ЕФ бил издаден от компетентен
орган и съдържал всички реквизити по чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП. Правилно
била ангажирана отговорността на жалбоподателя като водач на автомобила. Видът
и размерът на наказанието съответстват на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Отговорността на
жалбоподателя била ангажирана за това, че на 03.10.2019г.
в 15,44 ч. на път 208-III,
км. 88+5 с посока на движение от с.Руен към гр.Айтос, извън населено
място, с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 598 е заснет движещ се със
скорост от 78 км/ч. автомобил – „Мерцедес Е 220“ с
рег. № А2315ММ. На мястото на контролирания пътен
участък скоростта била ограничена с пътен знак
В26 –„ограничение на скоростта до 50 км/ч“. Нарушението
било записано на файл с наименование „Клип № 3138/ 03.10.2019г.“ Като собственик
на автомобила бил установен именно касатора П.П..
Пред районния съд
са представени снимката, която е изготвена от стационарно техническо средство и
въз основа на която е установено нарушението, удостоверение за одобрен тип на
средство за измерване, както и протокол от проверка. Нарушението е заснето и установено
с техническо средство, което към датата на нарушението е доказано, че е било
изправно. Ясно е определена скоростта и посоката на движение на превозното
средство. Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че на посочените в ЕФ време и място, касационният жалбоподател П.П.
бил заснет да управлява собствения си лек автомобил със
скорост от 78 км/ч. при наличие на пътен знак
В26 –„ограничение на скоростта до 50 км/ч.“.
Основното
възражение на жалбоподателя е, че този пътен знак, макар и наличен към момента
на нарушението, бил незаконно поставен, поради което бил неправилно наказан. В
подкрепа на това твърдение представя писмо-отговор от 10.12.2019г. от директора
на Областно пътно управление Бургас, в който се описва, че на 19.11.2019г.
служители на ОПУ-Бургас, сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас и РУ Айтос,
извършили оглед относно наличната вертикална и хоризонтална сигнализация на път
III-208 „Провадия – Айтос“, в участъка от км. 87+546 до км 88+620 на
територията на община Айтос. При огледа се установило, че: 1. посоченият
участък от републиканския път се намира извън територията на населено място и
селищно образувание; 2. движението в този участък се осъществява с максимално
допустимата скорост на движение, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП; 3. при км.88+611
дясно, пътят се пресича от черен път и за вилна зона на гр.Айтос; 4. На
км.88+574, дясно – монтирани ПЗ В26 (50) и ПЗ В24; 5. На км.88+611 дясно –
монтиран ПЗ Ж7 с текст „Слънчева лъка2“; 6. На км.88+930 дясно – монтиран ПЗ Ж7
с текст „Слънчева лъка1“; 7. Хоризонталната маркировка в участъка на
заустването е тип М3 прекъсната. В писмото е изрично посочено, че съгласно
въведената постоянна организация на движение в участъка, единствено пътен знак
В24 при км.88+574, дясно, е част от знаковото стопанство и е регламентирано
поставен от собственика на пътя АПИ (ОПУ – Бургас). Всички други посочени пътни
знаци били нерегламентирани, не били монтирани от собственика на пътя АПИ (ОПУ
– Бургас) и за тях нямало наличие на съгласувателна документация, съгласно
законовите изисквания и разпоредби. Хоризонталната маркировка в участъка от
км.88+596 до км.89+006 е тип М1 непрекъсната. След направените констатации и с
оглед възстановяване организацията на движение, осигуряване безопасността на
движение и гарантиране сигурността и здравето и живота на пътуващите, ОПУ –
Бургас незабавно пристъпил към действия по премахване на незаконната вертикална
сигнализация и възстановяване на хоризонталната маркировка в участъка М3
(прекъсната) на М1 (непрекъсната). По делото са представени още заповедта на
директора на ОПУ – Бургас за назначаване на комисия за оглед на процесния
участък и протоколът от работата на самата комисия, в който са отразени
констатации, които са напълно идентични с гореописаното писмо.
Посочените
доказателства мотивират касационният състав да приеме, че към датата и часа на
нарушението 03.10.2019г./15,44 ч. на път 208-III,
км. 88+574 пътен знак В26 –„ограничение
на скоростта до 50 км/ч.“ бил поставен не по установения ред. Това
обстоятелство е било констатирано от компетентния административен орган, след
установеното по настоящото дело нарушение, и същият бил незабавно премахнат.
Следва да се вземе предвид обаче, че докато знакът е бил поставен на посоченото
място, водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговото указание,
което е било ограничаване на скоростта на движение до 50км/ч. На по-късен етап,
след извършване на нарушението на 03.10.2019г., от писмото от 10.12.2019г. на
жалбоподателя е станало ясно, че знакът не е поставен от собственика на пътя
АПИ и за него няма наличие на съгласувателна документация, съгласно законовите
изисквания и разпоредби, което обаче не променя горния извод за извършено
нарушение на правилата за движение.
Касационният състав намира, че макар от
обективна и субективна страна да е осъществен състава на административно
нарушение обществената опасност е ниска, с оглед незначителността на вредните
последици. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г.
на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. В ЗАНН законодателят не е
дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което
приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като
"маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК, с оглед
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН.
Легалното определение на "маловажен
случай" по чл.93, т,9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В този смисъл следва да се преценяват фактите
на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните
последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя,
поради което „маловажен случай”. След съобразяване на посочените
обстоятелства може да се направи извод за съответната степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като
„маловажен случай”.
Безспорно жалбоподателя формално е
осъществил състава на нарушението, но административнонаказващият орган не е
преценил всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. Касационният
състав намира, че безспорно установеният факт – незаконно поставен
ограничителен знак, ведно с факта, че заснетата скорост не само не надвишава,
но е значително под скоростта, която би била разрешена в пътния участък, ако
знакът не беше монтиран незаконно там, следва да бъдат тълкувани като
обстоятелства, въз основа на които може да се приеме, че конкретното деяние, макар и формално да осъществява признаците
на предвиденото в закона нарушение е с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид, поради което е налице хипотезата на "маловажен случай" по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По
посочените съображения, деянието следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и на основание буква „а“ от разпоредбата на жалбоподателя не следва
да бъде налагано наказание.
По изложените съображения електронният
фиш следва да бъде отменен. Като е стигнал до изводи различни от изложените и е
обосновал краен резултат за потвърждаване на издадения електронен фиш,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени потвърди електронния
фиш.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 58 от 22.05.2020г., постановено по НАХД № 90/2020г. по описа на
Районен съд – Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №
3057071/03.10.2019г. на ОД МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на
П.П.П., ЕГН **********,
с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.