Мотиви към
Присъда №472/04.11.2014г., постановена по НОХД №442/2014г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Б.С. *** за това, че на ***г. в гр. Р.
е управлявал МПС – л.а. “Пежо 206” с рег. № ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”, съгласно Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства на Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните
работи и Министъра на правосъдието /обн. ДВ бр.63/17.07.2001г., изм. и доп.
бр.23/17.03.2006г./ в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване,
неявяване в определено лечебно заведение или при отказ да даде кръв за
изследване, употребата на алкохол и/ или друго упойващо вещество се установява
въз основа на показанията на техническото средство”/– престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия С.Б.С. е повдигнато обвинение и за това, че
на ***г. в гр. Р. противозаконно е пречил на
органи на властта – полицай Р.Т.Ц. *** и полицай В.С.В. ***, да изпълнят
задължението си, а именно да извършат проверка на обвиняемия по реда на ЗДвП за
употреба на алкохол – престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа
обвиненията срещу подсъдимия, счита ги
за доказани и предлага на съда да му
наложи съответно наказание.
Делото е разгледано в
отсъствието на подсъдимия поради факта, че не е намерен на известния му адрес,
обявен е за издирване и не е издирен. Защитникът му излага доводи за доказаност
на първото обвинение, но счита второто за недоказано. Моли за налагане на
минимално наказание на подсъдимия.
Разградският районен
съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г. в гр. Б. Д., живее в гр. Р. Същият е със
средно образование, разведен,
неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС. През м. май 2014г. той закупил в Р Германия
употребяван лек автомобил “Пежо 206” и за управлението на автомобила му била
издадена регистрационна книжка с временен регистрационен номер ***. На *** г. подсъдимият употребил алкохол и
около 19,30 часа. потеглил с посочения автомобил от с. Г. за гр. Р. Полицейските служители В. В. и Р. Ц.,***, били наряд като автопатрул за
времето от 08,30 часа до 20,30 часа на *** г. Около 19,45 часа същата дата, свидетелите
получили съобщение от ОДЧ – РУП
-Разград, че в с. Г. на ул. К. № *** лице в явно нетрезво състояние
управлява л.а. “Пежо 206” с немска регистрация и създавал предпоставки за ПТП.
Полицейските служители потеглили за с. Г. с патрулния автомобил и в близост до кръстовището до селкостопанския
техникум забелязали автомобила, управляван от подсъдимия, който се движел в
насрещното платно за движение в посока гр. Р. с много висока скорост.
Полицейските служители направили обратен завой и последвали автомобила на подсъдимия,
като включили звуков
и светлинен сигнал на служебния автомобил за да привлекат вниманието на
подсъдимия и той да спре. Автомобилът на подсъдимия завил надясно по ул. П. и полицейският автомобил го
последвал. На ул. П. свидетелите не видели автомобила на подсъдимия, но на
първата пресечка /ул.П./ видели облак от пепел и предполагайки, че е от
следвания автомобил завили в тази посока. Патрулният автомобил продължил по
други улици понеже свидетелите не виждали автомобила на подсъдимия и се
ориентирали по пушека в коя посока е тръгнал следвания автомобил. Накрая го
видели спрял на кръстовището на ул. Р. с ул. В., но автомобилът на подсъдимия
отново потеглил рязко в посока хотел “Разград” и на кръстовището на хотел Разград
и ул. Ю. автомобилът рязко свил надясно и се ударил в левия бордюр. Полицейският
автомобил приближил с включен звуков сигнал, но автомобилът на подсъдимия
отново потеглил с пълна газ и след около 20 метра се ударил в крайпътно дърво,
вдясно от пътя. От самия удар автомобила на подсъдимия отскочил назад и се
получило съприкосновение с полицейския автомобил, при което му била охлузена
задната дясна част. Полицейските служители извършили проверка и установили, че
водач на автомобила е подсъдимият С.С.. Последният имал прорезна рана на челото
и се държал неадекватно. На мястото пристигнали полицейските служители Р. Е. и
Б. Б. /дежурни по КАТ/, които придружили подсъдимия до МБАЛ – Разград, където
след направен преглед било установено, че подсъдимият няма фрактури и травми,
които да застрашават сериозно неговото здраве. Изпробвали водача с техническо
сродство “Алкотест Дрегер 7510” и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия в размер на 1,52 на хиляда. На подсъдимия били съставени актове
за установяване на административно нарушение по КЗ, ЗДвП и ЗБЛД. Полицейските
служители издали на подсъдимия талон за кръвна проба с бл. № ***, като му било
предложено да даде кръвна проба Подсъдимият
отказал да даде кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
доказана, като се позовава на
показанията на свидетелите В. В., Р. Е. и Б. Б., приложените към делото
писмени доказателствени материали. Съдът намира, че изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите по един
неоставящ съмнение начин.
Съдът направи
следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна на първо място състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, тъй като на ***г. в гр.
Разград е управлявал МПС – л.а. “Пежо
206” с рег. № ***,
с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, съгласно Наредба №30/27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства на Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и Министъра на правосъдието /обн. ДВ бр.63/17.07.2001г.,
изм. и доп. бр.23/17.03.2006г./ в случай на отказ да получи талон за медицинско
изследване, неявяване в определено лечебно заведение или при отказ да даде кръв
за изследване, употребата на алкохол и/ или друго упойващо вещество се
установява въз основа на показанията на техническото средство”/. Количеството
алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по нормативно установения ред по
Наредба №30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС. От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС след употреба на
алкохол и е бил наясно с
общественоопасния характер на поведението си.
Подсъдимият С.С. е осъществил от обективна и субективна
страна на второ място състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, тъй като на ***г.
в гр. Разград противозаконно е пречил на органи на властта – полицай Р.Т.Ц.
*** и полицай В.С.В. ***, да изпълнят задължението си, а именно да извършат
проверка на обвиняемия по реда на ЗДвП за употреба на алкохол. Подсъдимият
съвсем целенасочено се е опитал да осуети проверката, бягяйки от следващия го
полицейски автомобил и така е пречил на полицейските служители да изпълнят
задълженията си. И при това престъпление подсъдимият е действал с пряк умисъл.
При определяне на наказанията
на подсъдимия С. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства, чистото му съдебно минало. В тежест на
подсъдимия следва да се отчете сравнително високото съдържание на алкохол в
кръвта му. При това
съдът намира, че наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.
чл.343б, ал.1 от НК следва
да се определи в размер на пет месеца лишаване от свобода, като за същото
престъпление на подсъдимия следва да се наложи и наказание лишаване от право да
управлява МПС в размер на девет месеца. За престъплението по чл.270,
ал.1 от НК на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода също в размер на
пет месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи
едно общо наказание от посочените две наказания лишаване от свобода за двете
престъпления, като общото наказание следва да е в размер на пет месеца лишаване
от свобода. Доколкото в случая са налице предпоставките за условно осъждане и
съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното
изтърпяване на наказанието, то изтърпяването на така определеното общо наказание
следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23,
ал.2 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде
присъединено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от девет
месеца.
С оглед изхода на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: