О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 625
гр. Пловдив. 28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 537/19г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по Глава XXII - чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по
постъпил от ОП – Хасково протест срещу протоколно определение от 18.09.2019г., постановено
по НОХД № 429/2019г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която е прекратено съдебното производство по
делото, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и е върнато в досъдебната му фаза за отстраняването им.
С протеста
се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, недоволства се от липсата на конкретика в направените от съда констатации
за негодност на обвинителния акт, а посочените от окръжния съд неясноти в
изложените релевантни за обвинението факти се считат за несъществуващи. Настоява
се, че процесуалния документ отговоря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК,
тъй като фактите са описани, съобразно доказателствения материал, с които
обвинението разполага и се отрича възможността в него да се привнесат нови и
различни релевантни факти, за които доказателства не са събрани. Прави се искане определението да се отмени в
атакуваната му част и да се постанови ново, с което делото да се върне на
окръжния съд с указания за разглеждането му по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки
законосъобразността, правилността и обосноваността на атакуваното определение,
намира и приема за установено следното:
Протестът
е подаден в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на атакуване
съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМ. По същество този съдебен състав го
намира и за ОСНОВАТЕЛЕН.
Производството
по НОХД №429/2019г. по описа на ОС – Хасково е образувано на базата на внесен
обвинителен акт срещу Г.П.Р.за престъпление по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с
чл.26 ал.1 от НК.
В проведеното
разпоредително заседание първоначално възражения срещу годността на
процесуалния документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса, са били наведени
от защитниците на подсъдимия, но те законосъобразно са приети от окръжния съд
за неоснователни, тъй като касаят преимуществено доказателствената обезпеченост
на обвинението, а съгласно чл.248 ал.4 от НПК нарушения, свързани с допускане,
събиране, оценка и анализ на събраните в досъдебната фаза доказателства не се
обсъждат в това производство и не подлежат на съдебен коментар. Определението в
тази му част не е атакувано от подсъдимия и защитата му.
Съдът обаче служебно е открил пороци в обвинителния акт – непълнота на
изложената релевантна фактология, водеща до неяснота на обвинителната теза, както
и противоречие и необоснованост на същата, което съставлявало пречка подсъдимото
лице да разбере обвинението. Всъщност, видно
от мотивите към атакуваното определение окръжният съд е отправил критика към обвинителния акт за
това, че : не е отразено в конкретика времето / дата, месец/ на извършеното от
подсъдимия като управител на „Р.Е.“ ЕООД прехвърляне на изградената от това
дружество далекосъобщителна мрежа на „Б.“ АД; не са изложени факти, сочещи
какво отношение има това прехвърляне към инкриминирани действия на подсъдимия, които
също, според съда, не били описани, както и какво отношение имат към
престъплението извършените продажби на закупените / фиктивно/ стоки на „О.К.“
ООД. Съдът е счел и че липсва посочване на конкретния размер ДДС, който е укрит
от подсъдимото лице в резултат на инкриминираната деятелност.
Прав
е прокурорът, че констатираните от съда пороци в обвинителния акт не са налице.
Естествено е всеки процесуален документ, които се изготвя – обвинителен акт,
присъда, мотиви и т.н., да се отличава с възприетия от автора му
лексикологически, езиков стил на писане и поради това се откриват структурно и
езиково различно оформени документи. И от това по какъв начин прокурорът е
преценил да „построи“ обвинението си доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не следва да се
вадят. Съществено е в обвинителния акт да се съдържа минимално изискуемият се
набор от релевантни факти, както и в диспозитива на обвинението да се съдържат
всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна и те да са
отразени така, че подсъдимите лица да разбират обвинението и причините да са
предадени на съд, за да могат да се защитят адекватно.
Прочитът
на обвинителния акт говори недвусмислено, че фиксираната като факт в
обвинителния акт продажба от подс. Р. на собствената му далекосъобщителна мрежа
на „Б.„ през 2011г. по никакъв начин не
е обвързана от прокурора с конкретната обвинителна теза. Тази продажба е посочена
в обстоятелствената част, с цел да се обоснове мотива за последващите действия
на подсъдимия, които реално са инкриминирани от обвинението . Това становище е директно изразено и не
поражда никакво съмнение и неяснота, която да пречи обективно да се разбере
обвинението / виж абзац 2 – ри, изр. 1 и 2, стр.1 от обвинителния акт/, а дали
това твърдение кореспондира с обективната действителност е въпрос по същество. И
според обстоятелствената част, и според диспозитива на обвинителния акт,
осъществената между „Р.Е.“ ЕООД и „Б.“ АД сделка не е инкриминирана. Поради
това незаконосъобразно е да се изисква от обвинението да излага факти и да конкретизира
детайли – време, място, и т.н., във връзка с осъществена търговска сделка, за
която прокуратурата не твърди да е извършена в нарушение на данъчното
законодателство и по този начин да е осъществен състава на престъплението,
предмет на обвинението – чл.255 от НК.
Предмет
на обвинението са 5 търговски сделки - покупки от името на подсъдимия като
управител на „Р.Е. ЕООД с доставчици „Б.Ц.“
ЕООД, „М.“ ЕООД, „К.Г.“ ЕООД, „Р.Ж. Г.“ ЕООД / съвсем различни от „Б.“ АД/. В
обвинителния акт се съдържат всички изискуеми се релевантни факти, свързани с
извършването на тези конкретно инкриминирани сделки, като ясно, недвусмислено и
без противоречиво е посочено, поради какви причини те се считат от обвинението
за фиктивни, нереални / стр. 2 и 5 от обвинителния акт/. Прокурорът е фиксирал
инкриминирания период, индивидуализирал е с нужните белези фактурите, за които
счита, че са с невярно съдържание и обективират фиктивни сделки, посочил е
фактите, свързани с включването на тези
фактури в дневниците на покупки и в справките декларации по ЗДДС, които справки
декларации са инкриминирани като такива, в които е потвърдена неистина.
Невярна
е констатацията, че липсва отразяване в обстоятелствената част на размера на
укрития и неплатен дължим данък ДДС. На стр.4 и стр.5 от обвинителния акт за
всяка инкриминирана фактура е отразен размера на непризнатия от данъчните
органи ДДС, който обвинението счита, че е укрит, посочен е и общия размер на
неправомерно ползвания ДДС /стр.5, абзац предпоследен/, който е фиксиран и в
диспозитива на обвинителния акт. Вярно е, че за да приеме този размер на
вредата, обвинението се е позовало на данъчните
ревизионни актове и на изготвената по делото счетоводна експертиза, но това не
е порок на обвинителния акт, а дали тези доказателства и способи са достатъчни
да се докаже обвинителната теза, е въпрос на делото по същество.
Не
е неясна и лишена от факти тезата на обвинението за конкретно осъществената от
подсъдимия инкриминирана деятелност и механизма, по който престъплението е
извършено. Посочено е / стр.1 от обвинителния акт/, че Р. представял фактурите
с невярно съдържание на счетоводителката си, която не е съзнавала, че съдържат
неверни данни, като те намирали отражение в дневниците за покупки, както и че Р.
умишлено е ползвал тези счетоводни документи с невярно съдържание / стр.6 от
обвинителния акт/ и декларирайки ги в месечните СД е потвърдил неистина във тях
/ отново стр.6/ и по този начин е целял да се намали дължимия ДДС, чрез
прихващане на неследващ се кредит, с което е укрил данъчни задължения /отново
ст.6/.
Прокуратурата
е отразила в обстоятелствената част и последващите продажби по инкриминираните
покупки в полза на „О.К.“ ООД, като е
посочила, че тези продажби са обезпечени с банкови преводи, но според
обвинението това не сочи на реалност на
инкриминираните покупки от 5 дружества. Излагането на фактите по този
начин не внася съмнение или неяснота в обвинението, а с тях прокуратурата
мотивира становището си за фиктивния характер на декларираните със СД като
реално осъществени покупки, за които се счита, че са фиктивни. И отново дали
последващата продажба на стоките, предмет на инкриминираните сделки с
документално потвърждаващи тези последващи продажби банкови документи
съставлява доказателство за осъществени реални сделки или за фиктивни такива,
следва да се установи и реши при разглеждане на делото по същество, когато да
се вземе отношение по доказаността на обвинителната теза.
Поради
изложеното, този състав намира, че съществени пороци в обвинителния акт, които
да съставляват обективна пречка подсъдимото лице да разбере в какво се обвинява
и да се защити адекватно и пълноценно, не са налице и като е решил обратното
окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и
делото да се върне на окръжния съд, същият съдебен състав, за продължаване на
процесуално – следствените действия по делото.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 18.09.2019г., постановено по НОХД № 429/2019г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, в частта, с която
е прекратено съдебното производство по делото, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнато
в досъдебната му фаза за отстраняването им.
ВРЪЩА делото на ОС – Хасково,
същият съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: