Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 10.06.2019 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 315 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 43/2019г. от 28.03.2019 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на М.И.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2  от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 300 лв. и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на Държавата 50 чифта спортни обувки, които следва да бъдат унищожени.

 Жалбоподателят М.И.С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не била изяснена фактическата обстановка.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят М.И.С., не се явява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Председателят на Патентното ведомство на Република България, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.01.2019 година около 18.10 часа свидетелите Н.К.Н. (Инспектор в група „Противодействие на икономическата престъпност” в сектор „Криминална полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково) и И.А.Т. (Инспектор в група „Икономическата полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), както и други техни колеги, се намира на автомагистрала „Марица” при км. 103 на бензиностанция „Пи Ем Ойл”, в близост (на около 100 м.) до разклона за град Свиленград, област Хасково. Свидетелят Н. при изпълнение на служебните си задължения и след предварително получена информация спира автомобил за проверка. По същото време свидетелят Т. вижда, че на около 100 м. преди посочената бензиностанция спира движещ се в посока от Република Турция за град Хасково лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Б 170, с държавен регистрационен номер СВ 75 75 МТ.  Свидетелят Т. се насочва към посочения лек автомобил и установява, че е управляван от Димитър Ангелов Бялков. В автомобила пътува и жалбоподателя Маника И.С.. Автомобилът е отведен в РУ – Свиленград за проверка, при която се установяват в черни найлонови торби 50 чифта спортни обувки (маратонки), черни на цвят, с надпис „Valentino Garavani”. Жалбопадателят М.С. заявява, че обувките са нейни.

По случая е образувана преписка с вх.№ ЗМ-48/30.01.2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 228/2019 година по описа на Районна прокуратура - Свиленград.  Спорните обувки са предадени с Протокол за доброволно предаване. Изготвена е Експертна справка, видно от която процесните спортни обувки като маркови са 6 000 лв., а като немаркови – 1 000 лв.

С Постановление от 21.02.2019 година Надя Митева – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград отказва да образува наказателното производство и прекратява преписка с вх.№ 228/2019 година по описа на Районна прокуратура - Свиленград, тъй като деянието не представлява престъпление. С Писмо № 228/2019г. от 22.02.2019 година преписката е изпратена от Районна прокуратура – Свиленград на Патентното ведомство по компетентност за реализиране на административнонаказателната отговорност на М.И.С. по ЗМГО. На 25.02.2019 година в Патентното ведомство е регистрирано с вх.№11-00-230 горепосоченото Писмо на Районна прокуратура – Свиленград.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя М.И.С. без да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Издадено е обжалваното НП № 43/2019г. от 28.03.2019 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България. В издадения санкционен акт (обжалваното НП) е прието за установено, че жалбоподателят С. е извършила нарушение по чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, тъй като използва в търговска дейност (, осъществена под формата на съхраняване с цел продажба) стоки (спортни обувки), означени със знак, сходен на регистрирана марка без съгласие на притежателя на марката, като поради сходство на използвания знак с марката и поради идентичността на означените с този знак стоки и стоките на регистрираната марка, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака върху процесните спортни обувки с регистрираната марка. За това нарушение на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 300 лв. и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на Държавата процесните 50 чифта спортни обувки,  означени със знак „Valentino Garavani”. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 15.04.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Жалбата е предадена в куриерската фирма „Еконт” на 22.04.2019 година и е доставена в Деловодството на АНО на 23.04.2019 година.

Изложената фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 03.06.2019 година свидетели – Н.К.Н. и И.А.Т.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н.К.Н. и И.А.Т., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

             ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в куриерската фирма „Еконт”, справка (налична в кориците на делото), за която дата се направи в интернет-сайта на посочената фирма, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично жалбоподателят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

 

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

      При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното НП, Съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на М.И.С. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП и в съответствие на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

       НП е издадено в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Словесното описание на твърдяното нарушение, дадено в НП - констативносъобразителна част, позволява безспорна му индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на административно нарушение, осъществяващо всички признаци на фактическия състав на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 85 от ЗМГО. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Председател на Патентното ведомство на Република България, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМГО се доказва от цитираните разпоредби, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) по закон.

      Съобразен е и приложимия давностен срок, регламентирани в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е относима към възможността на АНО да издаде НП без съставен АУАН в случаите, когато се установи от Съда или Прокуратурата, че констатираното противоправно деяние не е престъпление по смисъла на НК, а е административно нарушение. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (с ДВ бр. 63/2017 година, в сила от 05.11.2017 година), законодателят предвиди, освен при прекратяване на наказателното производство, същият ред за издаване на НП, без да е съставен АУАН и в хипотезите на отказ да се образува наказателно производство, като причисли този случай към изключението от общия принцип за установяване на административните нарушения – по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. С тази законова редакция, законодателят коренно промени принципите на административнонаказателния процес, като допусна да се ангажира административнонаказателната отговорност и без за това нарушителят да е запознат с предмета на производството. Тази промяна налага и промяна в застъпваното до този момент становище, че тази процесуална възможност следва да намери приложение само спрямо субект на наказателния процес, т.е. привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй като допусна това да се случи и при отказ за образуване на наказателно производство. В настоящия случай, след получаване на Постановлението за отказ да се образува наказателното производство, АНО правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите, че жалбоподателят С., около 18.10 часа, на 30.01.2019 година на автомагистрала „Марица” при км. 103, в близост до разклона за град Свиленград, област Хасково, използвала в търговска дейност (, осъществена под формата на съхраняване с цел продажба) стоки (спортни обувки), означени със знак, сходен на регистрирана марка без съгласие на притежателя на марката, като поради сходство на използвания знак с марката и поради идентичността на означените с този знак стоки и стоките на регистрираната марка, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака върху процесните спортни обувки с регистрираната марка, и е квалифицирал деянието като административно нарушение, осъществяващо признаците на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО. Т.е. след като с Постановлението на Прокурора се отказва да се образува наказателно производство са налице кумулативно дадените в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки за издаване на НП. В случая се касае за една прекратена преписка, която се прекратява пред един орган и същата продължава пред друг орган с издаване на НП. Ето защо настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен законът.

        Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение - чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО.

За да е налице от обективна страна нарушение по тези текстове е необходимо да са налице следните признаци: 1. особен предмет - стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. този предмет да се използва в търговската дейност по някой от посочените в чл. 13 от същия нормативен акт начини и 3. използването в търговската дейност да се осъществява без съгласието на притежателя на регистрираната марка.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО). 

Съгласно чл. 81, ал. 1 вр.чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, който използвала в търговска дейност като съхранява с цел продажба, стоки, означени със знак, сходен на регистрирана марка без съгласие на притежателя на марката, се наказва. Регистрираната като марка на Европейския съюз (ЕС) е с рег. № ********* (фигуративна) за стоки и услуги от клас 3, 9, 14, 16, 18, 19, 20, 21, 24, 25, 27, 34 и 35 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), със срок на закрила до 22.01.2021 година и с притежател Valentino S.P.A. Релевантният клас, в който се включват процесните спортни обувки е 25 от МКСУ. Марките, регистрирани като марки на Общността имат действие на територията на Република България по реда на Регламент /ЕО/ № 207/2009 година на Съвета на ЕС и във връзка с чл. 72а от ЗМГО и § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМГО. В конкретния случай разгледано в съвкупност от всички елементи е налице смислово и фонетично сходство при изписване текста на процесната и защитената марки, както и визуално сходство поради начинът на изписване на словните елементи и поради начинът на представяне на фигуративния елемент - латинската буква „V”, като от двата й края чрез контур около нея се описва елипса. Налице е и липса на съгласие на притежателя на марката (подобни доводи няма наведени и от страна на жалбоподателя).

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят С. на посочените дата и място в НП е извършила нарушение като е използвала в търговска дейност (чрез съхранява с цел продажба) стоки, означени със знак, сходен на регистрирана марка без съгласие на правопритежателя на марката, поради което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят С. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извър­шваното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия. Била е напълно наясно относно необходимия ред за съхраняване с цел продажба на стоки, означени със сходен на регистрирана марка знак, тъй като е ноторно известно, че за използването на стоки, означени със знаци, сходни на световноизвестни търговски марки е нужно разрешение на правопритежателя им. В подкрепа на изложеното е и факта, че е поставения в случая знак е общоизвестен и познат.

С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в НП, М.И.С. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай и според Съда. И това е така, както поради наличието не само на смекчаващи (младата възраст на дееца и липсата на други подобни нарушения), но и на отегчаващо (голямото количество стоки) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Т.е. след като случаят не е маловажен, липсва основание наказаното физическо лице да бъде освободено от администативнонаказателна отговорност, следователно не е налице и основанието за отмяна на НП като материалноправно незаконосъобразно и неправилно санкциониращо маловажно административно нарушение. За да направи изводите си обсъжданото - процесно нарушение да не е маловажно, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, Съдът съобрази, че същото е такова – формално, на просто извършване, т.е. за да е съставомерно в хипотезата на санкционния състав по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО не се изисква настъпването на вреди. Последното е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние „използва” в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на стоки, означени със знак идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, като законът не поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, както вече се посочи. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, свързани с марките и други обекти на интелектуалната или индустриалната собственост. Разбира се принципно не е изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН и за формалните нарушения, но преценката следва да се прави не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило конкретните обществени отношения. В процесния случай, извършеното деяние с оглед броят на стоките – 50 чифта спортни обувки от една марка, чийто знак неправомерно носят, според Съда е застрашило с достатъчна интензивност обществените отношения, предмет на защита, за да се приеме че същото е административно нарушение, в рамките на поне обичайната обществена опасност и тежест. Водещият критерий е обществената опасност на деянието, което следва от лингвинистичното тълкуване, докато тази на дееца е помощният допълнителен критерий. Ето защо фактът, че жалбоподателят не е наказван до сега, не променя крайният извод на Съда, че неговото деяние, в конкретния случай и при тези си характеристики, не се явява, респ. не представлява маловажен случай.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.     

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗМГО за използването в търговската дейност на стоки, означени със знаци, сходни на регистрирани марки, без съгласието на притежателите им, на виновните лица са налага „Глоба” в размер от 500 лв. до 1 500 лв., а съгласно съответно чл. 81, ал. 5 от същия закон стоките, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на Държавата и се предават за унищожаване, като притежателите на марките или упълномощени от тях лица могат да присъстват на унищожаването.

Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1 300 лв. е определено на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, като същото е индивидуализирано в размер между средния и максималния. В случая, така проведената индивидуализация от АНО съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. В случая липсват  и  по делото не се установяват смекчаващи обстоятелства, извън младата възраст на С. и това, че няма други подобни нарушения, но в единствената си даденост последните не детерминират ефекта на превес на смекчаващите. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но са препоръчителни.  С тези съображения, Съдът счете наложеното наказание  „Глоба” в размер на 1 300 лв. за законосъобразно определено, справедливо и  съответно на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

По отношение на постановеното отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението – спортни обувки, то тази мярка също е законосъобразно наложена, при наличие на разпореждане с регламента на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното нарушение, обвързано с приложението й. Поради това НП е правилно, обосновано и законосъобразно в частта си по т. 2 - относно отнемането на 50 чифта спортни обувки, които следва да се предадат за унищожаване като притежателите на марките или упълномощени от тях лица могат да присъстват на унищожаването.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 43/2019г. от 28.03.2019 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на М.И.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 2  от ЗМГО е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 300 лв. и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на Държавата 50 чифта спортни обувки, които следва да бъдат унищожени.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)