Решение по дело №1799/2017 на Окръжен съд - Пловдив

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

                                           №....154............   05.02.2020г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На четиринадесети януари                      две хиляди и двадесета година

            в публично заседание в следния състав:

                                                                                 

                                                                                  Председател:  Пенка Стоева.

 

            Секретар: Диана Плачкова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева.

            гражданско дело №1799 по описа за две хиляди и седемнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Искове по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/, наричан по-долу само Закона, във вр. с пар.5,ал.1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

 

            Предварителна бележка.

            Поради отказ от иск на ищеца, производството по делото е прекратено в частта на искането за отнемане на два броя леки автомобила БМВ, съответно с рег.№РВ 4480 ВА и с рег.№РВ 7650 РА, с пазарна стойност от общо 33 800лв., тъй като същите са били отнети/конфискувани от него, в полза на Държавата, въз основа на влязлата в сила присъда по нохд №2247/2015г. на ПОС /виж молба на л.456-л.459 и определение на л.491-л.492/.

           

            Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-надолу само Комисията, моли съда да отнеме в полза на Държавата от ответника Н.И.К., ЕГН **********,*** /втори жилищен/, ап.*, адв.И.Д.И., незаконно придобито имущество на стойност 512 356.69лв. и конкретно:

- равностойността на 50 дружествени дяла в размер на 2 500 лв. от капитала на „Валдимекс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: общ. К., с. В., п.к. 4364, ул. 10-та № 27, представлявано от Н.И.К., ЕГН **********.

- равностойността на 10 дружествени дяла в размер на 10 лв. от капитала на „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: общ. К., с. В., п.к. 4364, ул. 10-та № 27, представлявано от Н.И.К., ЕГН **********.

- Недвижим имот – апартамент № * на етаж *, на кота + 9.10 метра, с площ от 80,05 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда, със смесено предназначение, построена в ***, върху дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 640 кв.м., съставляващо по устройствения план на града, одобрен със заповед № 1274/2009 г., УПИ І – 1030 в квартал 67, при граници и съседи на имота: от двете страни улици, УПИ ІІІ – 1029, УПИ ХV – 1031, който апартамент се състои от дневна с трапезария, две спални, два санитарни възли, антре и балкон при граници на апартамента: външен зид, коридор, склад № 14, апартамент № 16, отдолу – апартамент № 9, ведно с 8,54 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно с 20/640 идеални части само от застроеното дворно място от собствените си 324/640 идеални части от цялото дворно място с площ 640 кв.м., без право на ползване на терена на паркоместата в описания по-горе имот и без право на ползване на свободната незастроена земя от източната страна на сградата, придобит с нотариален акт за покупка на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от ** г. /акт № *, том *, дело № *1г. на СВ – К./.

- сумата в размер на 19 800 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д”, рег. № РВ 2063 РК, рама № WBANC71070B651776, придобит на 20.03.2012 г. и продаден на 26.11.2012 г.

- сумата в размер на 29 337,45 лв., внесена през 2009 г. по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

-сумата в размер на 60,39 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 14 600 лв., внесена през 2009 г. по сметка в лева с № *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 4 256 лв., внесена от титуляра през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 16 587,36 лв., внесена от трети лица в периода 2011 г. – 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 18 320,60 лв., внесена от м.та на проверяваното лице през 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 216 723,50 лв., внесена от титуляра по свободен депозит в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 19 177,37 лв., внесена през 2009 г. и 2010 г. по сметка в евро с № *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 36 574,02 лв., внесена от титуляра по свободен депозит в евро с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 43 000 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2014 г. по сметка в лева с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 23 050 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 10 200 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 50 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2010 г. по сметка в лева с № *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 110 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2011 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ПроКредит Банк България“ ЕАД, с титуляр „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********,

тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването му или не е установено основанието за внасяне на описаните суми по посочените банкови сметки.

Искането и е основано още и на обстоятелствата, че:

В ТД на КОНПИ-***, на 15.08.14г. е получено уведомление от ОП- *** за образувано срещу Н.К. досъдебно производство №255/2014г. по описа на Икономическа полиция при ОД на МВР- ***, пр.пр. №4117/2014г. по описа на ОП-*** за извършване в периодите 2011г.-април 2013г., октомври 2013г.-май 2014г. и февруари 2014г.-юни 2014г. на продължавани престъпления по чл.255,ал.3,вр. с ал.1,т.1,т.2 и т.6, вр. с чл.26,ал.1 от НК, свързани съответно с дружествата „Фрукт агро комерс“ЕООД, „Натурал фрукт България“ ЕООД и „ Натурал фреш“ ЕООД, които престъпления попадат в обхвата на чл.22,ал.2,т.18 от ЗОПДНПИ.

По този повод, с протокол от 18.08.14г., срещу лицето Н.К. била образувана проверка по чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ, за периода 11.12.04г., на която дата той е навършил пълнолетие, до 18.08.14г. Тази проверка показала значително несъответствие в имуществото му- в размер на 565 826лв. за проверявания период.

Ето защо и доколкото за имуществото, предмет на искането, не е установен законен източник за придобиване и не е установено основание за внасяне на определени суми по описаните в искането банкови сметки, от КОНПИ е взето Решение №294/12.07.17г. за внасяне на искане в ПОС за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, и в това производство пред съда се иска отнемането му, след като за обезпечение на бъдещия иск на Комисията, въз основа Решение №181/10.05.17г. на КОНПИ за образуване на производство за отнемане от Н.К. на незаконно придобито от имущество по смисъла на ЗОПДНПИ/отм/, се е развило производство по допускане на обезпечение по ч.гр. д. №1145/2017г. на ІV гр.с-в на ПОС.

Пледира по същество за уважаване на искането с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 14.01.20г. /л.806/. Развива съображения с писмена защита, представена в с.з. от 14.01.20г. /л.807-л.809/.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№29693/04.10.17г. /виж л.369-л.382/, с който искането е оспорено изцяло като неоснователно, по подробно изложени с отговора съображения. По делото е подаден и още един отговор от ответника, с вх.№3952/07.02.18г. /виж л.505-л.510/ с който е заявил, че изцяло поддържа съображенията, които вече е изложил с преждеподадения отговор, поради което не ги преповтаря. Това е станало, след като: при извършена вече между страните размяна на книжа, с Определение №2385/10.10.17г. съдът е оставил исковата молба без движение, за да отстрани ищецът нейни нередовности /виж л.451-л.453/; с Определение №2525/25.10.17г. съдът е постановил частично прекратяване и частично връщане на исковата молба /л.491-л.492/ и в частта за връщането определението е било отменено от ПАС, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът не оспорва нарочно описаните с искането факти, отнасящи се до придобиване на собственост, разпоредителни действия, извършени с нея, участия в търговски дружества, разкриване на банкови сметки, тяхното захранване със средства и извършените по тях трансфери, установени документално в хода на проверката, но оспорва направените въз основа на същите факти изводи на КОНПИ за неустановен произход на паричните средства, послужили за придобиване на описаното имущество, в която връзка и за опровергаването им, навежда конкретно описани с отговора твърдения за произхода на средствата, с които е разполагал за придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, както и за размера, времето на придобиването и разходването им, както преди, така и за проверявания период, които оборват направения извод на Комисията за неустановен източник на средствата за придобиването на това имущество.

Не изпраща свой представител в последното проведено по делото с.з. от 14.01.20г., но пледира по същество исковете да се отхвърлят, с подадената преди с.з. молба вх.№645/09.01.20г. /виж л.805/. Нито с отговорите си, нито с молбата от 09.01.20г. претендира присъждане на разноски. Развива съображения и с писмена защита вх.№1758/20.01.20г.

 

Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно и следва да се отхвърли изцяло, воден от следните съображения:

 

І.По допустимостта.

С разпореждане №6950/19.07.17г. /л.39/, макар да не се е произнесъл с диспозитив, съдът е закрепил мотиви, че счита предявения пред него  иск за допустим, доколкото обстоятелствата, на които е основан, попадат в хипотезата на чл.74 и следв. от ЗОПДНПИ/отм/.

Ответникът не е повдигал в хода на процеса въпроса за допустимостта на иска, но съдът се намира длъжен да обоснове нарочно с решението становището си за допустимостта на предявения иск, поради следните причини:

Ищецът сам сочи с искането, че въз основа уведомление с вх.№УВ-1202/15.08.14г. на ОП- Пловдив, срещу Н.К. е образувано ДП №255/14г. по описа на Икономическа полиция при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. №4117/14г. на ОП- Пловдив за престъпления, които попадат в обхвата на чл.21,ал.1т.18 от ЗОПДНПИ/отм/, с Протокол №ТД08ПЛ/УВ-13508/18.08.14г. е образувана проверка дали имуществото, придобито от Н.К. в периода от ***, на която дата е навършил пълнолетие, до 18.08.14г. е законно придобито, както и че КОНПИ е взела Решение №181 за образуване на производство по Закона и за внасяне на искане за допускане на обезпечение на бъдещия и иск на 10.05.2017г., въз основа което впоследствие е взето и Решение №294/12.07.17г. на КОНПИ да се внесе искане за отнемане на в полза на Държавата на процесното имущество, от отв.К. /виж: описаното на л.2-л.3; уведомлението на л.43; постановлението за привличане на Н.К. като обвиняем по ДП №255/14г. на л.44-л.46; протокола за започване на проверката на л.57; решение №181/10.05.17г. на л.677-л.691; решение №294/12.07.17г. на л.21-л.36/.

При тези данни, като няма наведени от ищеца твърдения срокът за извършване на проверката да е бил продължаван в хипотезата на чл.27,ал.2 от Закона,  и като по делото не е представен описания като постъпил в Комисията доклад с рег.№4-512/15.06.15г. на Директора на ТД на КОНПИ-Пловдив, може да се заключи, че едногодишният срок по чл.27,ал.1 от Закона за извършване на проверката е изтекъл на 17.08.15г., тъй като 15.08.15г. е събота, почивен ден, едномесечният срок, даден от чл.27,ал.4 от Закона за изготвяне на доклад е изтекъл през септември 2015г., а решението на Комисията за образуване на производството от 10.05.17г. е взето повече от една година и половина по-късно- т.е като очевидно сроковете, визирани от закона за извършване на проверката и образуване на производството по този закон не са спазени.

Поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса "Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. * ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. * ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?", с разпореждане от 25.07.18г. е било образувано тълкувателно дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС, което да му даде отговор.

Към датата на постановяване на настоящото решение, по посоченото тълкувателно дело все още няма постановено решение, което да ангажира със задължителна сила този състав, тъй че той е свободен да сподели кое да е от двете очертали се спорни становища в практиката, като сам стои на страната на онова становище, според което сроковете по цитираните разпоредби са инструктивни, а не преклузивни, поради което поради което и след изтичането им Комисията може да вземе решение за образуване на производство по ЗОПДНПИ/отм/, както и за внасяне на искане за отнемане на имущество, за което твърди да е незаконно по смисъла на същия закон, и този иск не е недопустим.

ІІ. По основателността.

1.В с.з. от 10.07.18г. съдът е приел без възражения от страните като окончателен проекта за доклад, съобщен им с Определение № 325/10.07.18г., с който са очертани правно-релевантните за спора факти и приложимите в случая презумпции, и е разпределена доказателствената тежест за установяването им между страните /виж: Определение №325 на л.610-л.612; протокола от това с.з. на л.694-л.697/.

2.Във връзка с твърденията на страните по делото, в производството се установи/не се установи, както следва:

2.1. С постановление на разследващ полицай при ОД на МВР- Пловдив от 15.07.14г., Н.К. е бил привлечен като обвиняем по ДП №255/14г., пр.пр. №4117/14г. на ОП-Пловдив, за извършване на престъпления от общ характер, а именно:

Затова, че в периода 2011г.-април 2013г., в ***, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Фрукт агро комерс“ ЕООД в особено големи размери-128 965.45лв., като: не е подал декларации; е потвърдил неистина в подадени декларации; използвал е документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и водене на счетоводство- престъпление по чл.255,ал.3, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.6 от НК;

Затова, че в периода октомври 2013г.-май 2014г., в ***, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Натурал фрукт България“ ЕООД в особено големи размери-70 230лв., като: не е подал декларации; е потвърдил неистина в подадени декларации; използвал е документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и водене на счетоводство- престъпление по чл.255,ал.3, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.6 от НК;

Затова, че в периода февруари 2014г.-юни 2014г., в ***, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Натурал фреш“ ЕООД в особено големи размери-21 000лв., като: не е подал декларации; е потвърдил неистина в подадени декларации; използвал е документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност и водене на счетоводство- престъпление по чл.255,ал.3, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.6 от НК /виж постановлението на л.44-л.46/.

2.2.В хода на ДП, на основание чл.72 от НПК- Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на Държавата, с Определение от 18.07.14г. по ч.н.д. №1079/2014г. на ПОС и Определение от 22.07.14г. по ч.н.д. №1095/2014г. на  ПОС, са били допуснати обезпечения, чрез :

запори върху 50 дружествени дяла от капитала на „Валдимекс“ ЕООД и 10 дружествени дяла от капитала на „Алегра груп“ ЕООД, върху три банкови сметки на Н.К., съответно при ПИБ, Прокредит банк и ЦКБ, и върху два леки автомобила, с рег.№№РВ 7650 РА и РВ 4480 ВА;

възбрани на два броя недвижими имоти- единият от които ап.* на ет.* в масивна жилищна сграда в ***, с адм.адрес: ул.“****“ №*, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата, от задстроеното и от цялото дворно място, а другият- празно дворно място в с.В., съставляващо УПИ І-246 в кв.34 по плана на селото /виж писмото на л.47-л.48/.

2.3.С влязла в сила на 26.05.2017г. присъда №30/24.03.16г. по НОХД №2247/2015г. на ПОС, Н.К. е бил признат за виновен в извършване на престъпленията, за които са му били повдигнати обвинения по посоченото ДП и осъден на лишаване от свобода, като е постановена и конфискация на част от имуществото му, а именно- на двата леки автомобила с рег.№№ РВ 7650 РА и РВ 4480 ВА /виж присъдата на л.467-л.473/.

2.4.С Определение №1096/12.05.17г. по ч.гр.д. №1145/17г. на ПОС, по молба на КОНПИ са допуснати обезпечения на бъдещ неин иск срещу Н.К. по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/, чрез налагане на запори върху три негови банкови сметки- една в ЦКБ и две в ПИБ, върху два броя леки автомобили- с рег.№№РВ 7650 РА и РВ 4480 ВА и върху притежаваните от него 50 дружествени дяла на стойност 2500лв. в капитала на „Валдимекс“ ЕООД и 10дружествени дяла на стойност 10лв. в капитала на „Алегра груп“ ЕООД, както и чрез възбрана върху апартамента в гр.***, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от ПИ, в който е изградена сградата, в която той се намира /виж л.37-л.39/;

2.5. С данните, вписани в публичния търговски регистър, както и приложените от ищеца данни във връзка с участие на ответника в търговски дружества /виж л.60-л.79/ се установи, че Н.К. :

2.5.1.Е бил регистриран като ЕТ „Наит- Н.К.“ на 24.03.09г., служебно заличен, считано от 01.01.12г., поради неизвършена пререгистрация по пар.4,ал.1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ /виж л.77 и л.78/;

2.5.2.На 10.06.10г. е регистрирал като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Алегра груп“ ЕООД, ЕИК *********, с капитал 10лв., разпределен в десет дяла от по 1лв., внесен изцяло, за което дружество до датата на това решение няма извършвани промени относно тези вписвания /виж и л.72-л.75/, като притежаваните от него 10 дружествени дяла в това дружество са запорирани въз основа издадената от ПОС по ДП производство обезпечителна заповед, със запорно съобщение на ДСИ при ПРС от 21.07.14г. /л.76/;

2.5.3. Въз основа на договори за продажба на дружествени дялове от 23.09.13г. /л.68/ и 02.07.15г., Н.К. е придобил по 50 дяла от капитала на „Валдимекс“ООД, ЕИК *********, всеки на стойност от по 2500лв., съответно от Д.Т.и от Л.Я., с второто от които е станал и едноличен собственик на капитала и управител на това дружество, вписването на които обстоятелства е извършено в ТР съответно на 27.09.13г. и 21.07.15г. Придобитите от него на 23.09.13г. 50дяла от капитала в това дружество са запорирани въз основа издадената от ПОС по ДП производство обезпечителна заповед, със запорно съобщение на ДСИ при ПРС от 21.07.14г. /л.65/.

Считано от 22.08.17г., около месец след завеждане на искането на Комисията пред съда на 17.07.17г., това дружество е заличено като търговец в ТР въз основа на Решение №408/07.08.17г. по т.д. №729/15г., с което производството по несъстоятелност, започнато по молба на дружеството, е било прекратено, тъй като в определения от съда едногодишен срок от спирането му, извършено, за да се предплатят необходими за продължаване на производството разноски от 5000лв., нито длъжникът, нито някой от кредиторите е внесъл сумата и е поискал възобновяването му.

2.6. В проверявания период ответникът е придобил само два недвижими имота- едно празно дворно място в с.В., дарено му през 2009г. от б.та и д.то по майчина линия, и апартамента в гр.*, който е предмет на искането за отнемане, закупен през 2011г. от „Донатекс и КО“ЕООД за сумата от 52 000лв., с включен ДДС, заплатена на продавача изцяло по банков път /виж: справката по лице на л.80-л.81, двата н.а. на л.85-л.88, справката от база данни население на л.59 и извлечението от банкова сметка ***.152/. Апартаменът в гр.*** се търси за отнемане от ответника, поради придобиването му със средства от неустановен източник.

2.7. В проверявания период, на името на ответника са били регистрирани четири броя леки автомобила, с регистрационни номера съответно РВ 4890 АК, РВ 4480 ВА, РВ 7650 РА и РВ 2063 РК /виж данните на л.89-л.108/, като:

Лек автомобил с рег.№ РВ 4890 АК е бил закупен от ответника на 13.05.04г., преди началото на проверявания период, за сумата от 10600лв., от продавача ЕТ „К. Д.“ /виж л.106/ и продаден от ответника на 04.05.05г., на Й. В., за сумата от 1600лв. /виж л.108/ и във връзка с него няма искане за отнемане, поради придобиването му преди проверявания период;

 Лек автомобил с рег.№ РВ 4480 ВА е бил закупен от ответника на 12.07.12г., по време на проверявания период, за сумата от 300лв., от продавача К. Д./виж л.105/ и е един от двата автомобила, конфискувани от ответника с присъдата по наказателното дело;

Лек автомобил с рег.№ 7650 РА е бил закупен от ответника на 28.05.13г., по време на проверявания период, за сумата от 2200лв., от продавача „Конструмат 2000“ООД /виж л.103/ и е вторият от двата автомобила, конфискувани от ответника с присъдата по наказателното дело;

Лек автомобил с рег.№ РВ 2063 е бил закупен от ответника на 20.03.12г., по време на проверявания период за сумата от 14300лв., от продавача „Аско 96“ЕООД /виж л.104/ и продаден от ответника на 26.11.12г., на В. Н., за сумата от 1000лв. /виж л.107/, като във връзка с този автомобил от ответника се търси за отнемане сумата от 19 800лв., съставляваща пазарната му стойност към датата на отчуждаване, тъй като придобиването му е станало със средства от неустановен източник.

Пазарните стойности на описаните леки автомобили за целите за проверката са такива по експертно становище на Д. Г., лицензиран оценител на машини и съоръжения /виж л.3320л.335/.

2.8. С приети в с.з. от 10.07.18г. заключение вх.№16761/04.06.18г. на в.л. И.Г. /виж л.647-л.654/ и заключение вх.№20291/02.07.18г. на в.л. В.С. /виж л.657-л.675/ се установи съответно, че:

2.8.1. Справедливата пазарна стойност на апартамента в ***, придобит от ответника по силата на договор за покупко- продажба, на 27.04.11г., при цена по н.а. в размер на 52 000лв., приета от ищеца с искането като реалната му пазарна стойност към датата на придобиване /виж Недвижими имоти, т.1 на л.4/, възлиза към същата дата на 56 000лв., като имотът не е отчужден към датата на исковата молба, към която пазарната му стойност възлиза на 68 000лв., и се иска отнемането му от ответника, който го е оценил стойността му към датата на исковата молба в размер на 58 000лв.;

2.8.2. Средните пазарни стойности на четирите броя леки автомобили, описани в  искането /виж Придобити МПС, т.1-т.4 на л.4-л.5/, към датите на придобиване, на отчуждаване и на исковата молба, са съответно:

За лек автомобил с рег.№РВ 4890 АК, придобит на 13.05.04г., преди началото на проверявания период /***/, в размер на 17 015лв. към тази дата, и в размер на 16 042.74лв.- към датата на отчуждаването му на 04.05.05г., при приета от Комисията към последната дата пазарна негова стойност в размер на 15 300лв.;

За лек автомобил с рег.№РВ 4480 ВА, придобит на 12.06.12г., по време на  проверявания период /11.12.04г.-18.08.14г./, в размер на 886лв. към тази дата, и в размер на 525.42лв.- към датата на исковата молба, като този автомобил е един от двата, за които производството по искането за отнемането му е прекратено, тъй като е конфискуван с влязлата в сила присъда по наказателното дело, проведено срещу ответника;

 За лек автомобил с рег.№РВ 7650 РА, придобит на 28.05.13г., по време на  проверявания период, в размер на 33 041лв. към тази дата, и в размер на 24 285.74лв.- към датата на исковата молба, като този автомобил е вторият от двата, за които производството по искането за отнемането му е прекратено, тъй като е конфискуван с влязлата в сила присъда по наказателното дело, проведено срещу ответника;

За лек автомобил с рег.№РВ 2063 РК, придобит на 20.03.12г., по време на  проверявания период, в размер на 14 980лв. към тази дата, и в размер на 13 753.78лв. към датата на отчуждаването му на 26.11.12г., при приети от Комисията към същите две дати с искането стойности от съответно 21 500лв. и от 19 800лв.

2.9. Със събраните по делото писмени доказателства, представени от двете  страни, с гласните доказателства, събрани от ответника в с.з. от 10.07.18г. /виж частта от протокола на л.696лице-л.697гръб/ и с приетите в с.з. от 17.12.19г. и в с.з. от 14.01.20г. две заключения, изготвени от в.л. В.Ш. /виж съответно л.746-л.771 и л.792-л.804/, взети в тяхната съвкупност, както и при съобразяване на приетите по делото оценъчни експертизи, изготвени от вещите лица Г. и С., по отношение доходите и разходите на ответника в проверявания период, се установи, както следва:

Относно получените от ответника в проверявания период доходи:

С искането са признати като получени от ищеца в проверявания период доходи в размер на общо 19 945,96 лв., от които: осигурителен доход в размер на 3 732,50 лв.; изплатена щета от застраховател в размер на 913,46 лв.; доход от продажбата на придобития преди проверявания период лек автомобил, продаден по време на проверявания период, в размер на 15 300 лв.

По отделните пера на дохода, в процеса се установи, както следва:

2.9.1.По отношение на дохода от трудови правоотношения и осигурителния доход:

Общият осигурителен доход от 3732.50 лв. по искането е формиран от доход за 2013г. и 2014г., съответно в размер на 2904.50лв. и на 828лв., посочен от осигурителите „Якимо контрол“ и  „Гришони“ и съответства на събраната при проверката данъчно-осигурителната информация /виж писмото на л.109-л.110 и разпечатките на данни на л.111-л.114 и сравни с анализа по години за 2013г. и 2014г. на л.33, т.1, както и с  описаната като събрана данъчно-осигурителната информация на л.5-л.6/.

С приетото по делото основно заключение на в.л. Ш. е установен като получен от същите осигурители и за същите две години доход в размер на  3175.50лв. /виж табл.1, колони №№4 и 5 на л.751-л.752/, като разликата между заключението и искането произтича от обстоятелството, че вещото лице е взело предвид сумите на облагаемия, а не на осигурителния доход, тъй като първия служи за база, върху която се начисляват осигуровки, но не той се изплаща на осигуряваното лице, докато вторият е онзи, който осигуряваното лице реално получава  /виж обясненията на в.л. в протокола от с.з. от 19.02.19г. по в.1-в.3вкл. на л.717гръб-л.718лице/.

Даденото от вещото лице обяснение за понятията „осигурителен доход“ и „облагаем доход“ е адекватно на законовата уредба в областта на осигурителното и данъчното право /виж за осигурителния доход на лица, ангажирани по трудово правотношение чл.6,ал.2 от КСО, а за облагаемия доход на същите лица-чл.25,ал.1 от ЗДДФЛ/, но което е по-важно в случая, с оглед на размера, залегнал в заключението е, че той е съответен и на смисъла, вложен в легалното определение за доходи по пар.1,т.4 от ДР на Закона като „възнаграждението, получено от лице по трудово или служебно правоотношение“, а полученото от лицето възнаграждение е онова, от което осигурителните вноски, както тези за ДОО, така и здравно-осигурителните вноски, които са за сметка на осигуреното лице, са вече удържани от осигурителя /по аргумент от чл.7,ал.1 от КСО и чл.40,ал.1,т.1 от Закона за здравното осигуряване/, поради което съдът цени установения със заключението размер, като получен от ответника доход по обсъжданото перо от осигурители в България.

Твърденията на ответника, че за същите 2013г. и 2014г. имал доходи от управление на търговски дружества, не са конкретизирани, най-вероятно, защото не оспорва описаното в искането и като там доходите от двете дружества за 2013г. и 2014г. фигурират- т.е. касае се за зачетен с искането негов осигурителен доход.

Твърденията на ответника, че е получил/реализирал  от работа в И., в периода от 2004г.-2010г., доходи в размер на общо 62 000евро, от които около 10хил.евро за първата година, по около 12хил.евро за 2005г., 2006г. и 2010г. и около 16хил.евро за 2009г., вследствие което за същите години разполагал със спестявания от около 40 000евро, се установиха частично в процеса- до размер от 6143.07евро, а в останалата си част се намериха от съда за неподкрепени от доказателства, доколкото:

Макар да е дала показания, че с.и е живял в И. от 2002г.-2010г. и работил наравно с тях за времето на престоя си в И. в земеделието, в складове и в мебелна фабрика за времето от 2002г.-2008г. без договор, тъй като е нямал резиденция, каквато те самите получили през 2005г., св.К., м. на ответника, не е направила никакви изявления относно размера на получаваните от него в описания период от време възнаграждения и за спестяванията му. В показанията на втората доведена от ответника свидетелка-Т. Н., негова б., липсват данни не само за получавано от него възнаграждение по време на престоите му в И., но и данни той да е работил там /виж показанията на двете свидетелки на л.696лице-л.697гръб, в с.з. от 10.07.18г./. За времето след септември 2004г., показанията на св.К., че с.им е живял с тях в И. от 2002г., са подкрепени от събраните писмени данни от общинския регистър на живущите в ***, съгласно които, както ответникът, така и р.му са регистрирани като пребиваващи там от 15.09.04г. /л.511-л.513/, а от показанията на св.Н., б. на ответника, не могат да се черпят по-точни сведения за времето на пребиваване на ответника при р.му, доколкото тя само сочи, че дъщеря и и с. са живели в И., като още от 1998г.  ходели и се връщали, а след като учил една година в училище „***“ в С., и Н. отишъл при тях, но не може да каже коя е била годината, а също, че както и р.му, Н. някой път отивал с тях и си идвал, а последните години, може би има 5-6 години, решил да остане при нея и при д. му във В.. Съответни на дадените от св.Н. показания относно това, че Н. ходел до и се връщал от И., са данните от събраната информация за задграничните негови пътувания, изпратена на Комисията с бележката, че са непълни, с оглед приемането на България за страна –членка на ЕС /виж л.297-л.300/, в която са налични данни, че през 2006г., 2008г. и 2009г. Н.К. е влизал в РБ от И.. В унисон с показанията на св.К., че едва през 2008г. с.и е придобил право да работи легално в И., е документът от 10.06.08г., че правителството на страната му дава разрешение, като чужденец, да работи за чужда сметка /виж л.516-л.518/, както и представените договори във връзка със заетостта му в И. през 2008г. и 2009г., следващи датата на издаване на разрешителното за работа /виж договорите на л.519-л.523, л.526-л.539/. Прочитът на тези договори сочи, че в три от четирите представени  договора /виж л.519-л.523; л.526-л.530 и л.536-л.539/ не е посочен размер на уговореното между работника и работодателя възнаграждение, а само, че ще се получава такова по споразумение, респективно- установено в колективно споразумение, без съответните споразумения да са представени, и само в договора от 16.12.08г., сключен с „Р.“ООД за времето от 16.12.08г.-15.01.09г. е посочено, че работното време ще бъде 40часа седмично, при заплащане от 7.32евро/час. /виж л.531-л.535/.

Съвкупността на гласните и писмени доказателства, посочени по-горе, както и близкото родство и на двете свидетелки с ответника и преценката на показанията им през призмата на чл.172 от ГПК дават на съда основание да заключи, че поради заинтересуваност с оглед близко родство, както и защото остават изолирани в съвкупността на доказателствата, показанията на м. му, св.К., че той е работил редом с тях от 2002г. до 2010г., не могат да се ценят, поради което за осигуряването му в И. и за неговата ангажираност по трудови правотоношения съдът цени писмените доказателства, установяващи че е бил осигурено лице в периода септември-декември 2007г. и е получил доходи от трудови правоотношения в периода юни 2008г.-януари 2009г., както и че при липса на данни в показанията и на двете свидетелки относно реализирания от ответника доход, ще цени за установяване на този размер  писмените доказателства, които ответникът е представил и в които се съдържат такива данни.

При горните изводи на съда относно събраните от ответника гласни и писмени доказателства във връзка с обсъждания източник на негов доход в И., като обосновано и кореспондиращо на писмените доказателства, които счете, че ще бъдат ценени в тази връзка, съдът кредитира заключението на в.л. Ш. за дохода на ответника от работа в И. по таблица 1.1. на л.751, в което не е включен доход, получен по договора от неизвестна дата, сключен с Д. Д. Д., за работа като механик-шофьор за срок от една година, с пробен период от 15дни /л.526-л.530/, тъй като в него липсват данни за уговореното като платимо възнаграждение и не са представени от ответника и документи за реално платено такова, и в което, в пълна кореспонденция с представените от ответника удостоверения, издадени му от министерството на труда и социалната политика относно доходите, получени от другите трима работодатели, са посочени като получени през 2008г.-2009г. доходи в размер на общо 2937.87евро, с равностойност 5 745.97лв., от които: 1714. 84евро /175.97+891.84+220.57+426.46/, изплатено нетно трудово възнаграждение и обезщетения от „И. х.“ ООД за времето от 25.06.08г-08.08.08г. /виж удостоверенията на л.540-л.542 и л.546-л.556/; 51.83евро, изплатени от Л.Б.М.К.за периода 01.08.08г.-12.08.08г. /виж л.543-л.545/ и 1171.20евро, начислено от „Р.“ООД брутно възнаграждение за времето от 16.12.08г-15.01.09г., съобразно уговореното по договора почасово възнаграждение от 7.32евро, при 40часова работна седмица, при липса на данни за размера на направените от него удръжки, така, както и самият ищец е заложил в искането данните от осигурителния доход на ответника, които са били единствено налични и събрани при проверката за работата му в България през 2013г. и 2014г., макар да се разбра от обясненията на в.л.Ш., и да личи и от удостоверенията за извършени на ответника плащания от работодатели в И., че осигурителният доход е и в двата случая по-висок от реално получения, тъй като от него се правят законоустановени удръжки.

Събрани са от ответника обаче и данни, че е бил осигуряван при осигурителна основа от 801.30евро в периода септември-декември 2007г., т.е за четири месеца /виж документа на л.524-л.525/, останали извън вниманието и заключението на вещото лице Ш., поради което, освен включения от нея в таблица 1.1. на л.751 доход от трудови правоотношения в И. от 2937.87евро, като установен от него в процеса следва да се зачете и осигурителен доход за 2007г., в размер от 3205.20евро /801.30 х 4/, с равностойност от 6268.83лв.

В обобщение по т.2.9.1 съдът намери, че:

От съвкупността на събраните по делото от ответника доказателства може да се счита, щото той е установил осигурителен и получен доход от трудови правоотношения в И. в общ размер от 6 143.07евро /2937.87 по заключението на в.л.Ш. и 3205.20 осигурителен доход/, с левова равностойност от 12 014.80лв. /5745.97лв. по заключението + 6268.83лв. от осигурителния доход/, като от тях : 3205.20евро за 2007г.; 1766.67евро за 2008г.; 1171.20евро за 2009г., и че недоказани в производството са останали твърденията му за реализирани доходи от труд в И. за периода от 2004г.-2010г. за разликата до 62000евро, включително за спестени от тях и на негово разположение към 2009г. 40000евро;

Доводите, които ответникът е развил в писмената си защита относно това, че всички заявени с отговора му факти, включително за произхода на паричните средства, за спестяванията му в размер на 40000евро, от реализираните доходи от 62000евро, с които е заплащал всички описани в искането разходи, са изцяло подкрепени с представените от него писмени доказателства и събрани гласни доказателства, са голословни и нямат опора в обсъдения вече подробно от съда доказателствен материал, в неговата съвкупност, освен до вече посочения конкретен размер от 6 143.07евро;

При съобразяване на установения осигурителен и реализиран от ответника доход в И., и на осигурителния доход, получен в България от трудови правоотношения, вместо сумата от 3 732.50лв., включена от Комисията по т.1, тире първо в анализа за целия проверяван период /виж л.15/, като общ размер на дохода от този източник за проверявания период, установен в производството, следва да се счита сумата от общо 15 190.31лв., а по години, както следва: за 2007г.- 6268.83лв.; за 2008г.-3455.31лв.; за 2009г.- 2290.67лв.; за 2013г.- 2495.50лв.; до 18.08.14г.- 680лв., както и че нямат опора в съвкупността на обсъдения по-горе доказателствен материал доводите на ищеца в т.2.1 от писмената му защита, щото от този източник следва да се зачете доход в размер на 8 921.47лв., макар и посочената сума да съответства на  онова, което е зачетено от в.л. Ш. по колона 2 от нова табл.4, но при пропуска и да включи там и събраните данни за установен осигурителен доход от общо 3205.20евро /801.30 х 4/, с равностойност от 6268.83лв.

 

2.9.2. Зачетеният от ищеца доход, съставляващ изплатена щета от застраховател в размер на 913,46 лв., е съгласно анализа за 2012г. и 2014г. в искането /л.14/, сбор на сумите от 750.46лв. за 2012г. и 163лв. за 2014г., които са описани и в частта за банковата информация по т.4.1-за 2012г. и 2014г., като постъпления по сметката на ответника при „Прокредит банк България“ ЕАД, с наредител ДЗИ-Общо застраховане ЕАД /виж л.7/.

Тяхното постъпване по описаната сметка на ответника, в посочените размери и години, не е било подкрепено от приложеното по делото извлечение от сметката му при Прокредит Банк България /виж писмо на л.151 и извлечение на л.152-л.158/, видно от което, с наредител ДЗИ Общо застраховане е постъпила единствено сумата от 522.66лв. на 11.06.12г. /виж на л.152 за дата 11.06.12г. и с този наредител/, при което обосновано се е явило при приемането му и заключението на в.л.Ш., с което по колона 5 в таблица 4 на л.756, като доход от този източник, за 2012г., е посочена сумата от 522.66лв.

След констатацията на в.л. Ш., че представеното с искането извлечение от тази сметка е непълно, без възражение на ответника, в с.з. от 17.12.19г. е прието представено от ищеца с негова молба вх.№37448/13.12.19г. пълно извлечение от същата сметка /виж л.777-л.783/, въз основа което и съответни на него са данните, заложени от в.л. Ш. в колона 5 на новата таблица 4 към допълнителното и заключение, съгласно които доходът от този източник възлиза на общо 883.46лв., от които 720.46лв. за 2012г. и 163лв. за 2014г., и именно този размер следва да се цени в производството /виж нова табл.4 на л.795 и разпечатката в частите на: л.777лице, за сумата от 522.46лв.; на л.777гръб, за сумите от 145лв. и 52.80лв. и на л.781гръб за сумата от 163лв.

В обобщение по т.2.9.2 се установи доход в размер на общо 883.46лв., от които : за 2012г. -720.46лв. ; за 2014г.- и 163лв.  

 

2.9.3. Като доход от продажба на лек автомобил, ищецът е заложил в анализа само сумата от 15 300лв., за 2005г. /л.12/, съставляваща пазарната стойност на автомобила с рег.№РВ 4890 АК, придобит преди началото на проверявания период и продаден на 04.05.05г., по време на проверявания период, но не и на автомобила с рег.№РВ 2063 РК, придобит и продаден по време на проверявания период, тъй като е счел, че не е установен законен източник на средствата за неговото придобиване и като търси равностойността му от 19 800лв. за отнемане от ответника /виж л.4-л.5 от делото/.

Ответникът е твърдял, че е продал този автомобил за сумата от 11 000евро /виж л.372/, но не е събрал в подкрепа на това твърдение доказателства. Освен това, то е несъответно на събрания при проверката договор за продажба, с който сам е посочил, че продава автомобила за сумата от 1600лв., тъй че, за разлика от ищеца, който не е страна по договора, ответникът не може сега да се домогва да установява продажна цена, различна от онази, която сам е удостоверил с подписа си като уговорена с този договор, но която, при тези данни, очевидно не е била реалната такава.

Затова, доколкото експертното заключение, възложено от ищеца на вещо лице- оценител в хода на проверката, е събрано от страната извън рамките на процеса, и защото към 10.05.17г., когато от Комисията е взето решението за образуване на производството за отнемане на незаконно придобито имущество от Н.К., съгласно чл.69,ал.2,т.4 от ЗОПДНПИ/отм/, действителната стойност на мпс, предмет на закона, е пазарната им стойност към датата на придобиване или отчуждаване, при прието в производството заключение на в.л. С., което не е било оспорено от страните и е дало оценка за пазарната стойност на автомобилите, предмет на искането, към релевантните съгласно поставените на вещото лице задачи дати, съдът цени именно това заключение относно пазарните им стойности.

Пазарните стойности на леките автомобили, предмет на искането, съгласно приетото по делото заключение на в.л. С., са правилно възпроизведени от в.л. Ш. в последната колона от таблица 2 на л.752-л.753, но невярно е посоченото от нея, че като доход от продажба на автомобили ответникът е получил сумата от общо 54 607.68лв., тъй като е несъобразено по отношение на автомобилите на ред втори и трети от същата таблица, че тези два автомобила не са били продадени от ответника, а конфискувани с постановената за осъждането му присъда, както и че датата 17.07.17г., посочена в заключението на в.л. С., е не датата на тяхната продажба, а датата на исковата молба, към която е следвало да се оценят /виж л.675/.

Ето защо, действителната стойност на автомобилите, които са продадени от ответника, е стойността на първия и четвъртия автомобил от табл.2 в заключението на в.л. Ш., и сумата и възлиза общо на 29 796.52лв., от която, като доход от продажбата на л.а. с рег. №РВ 4890 АК, придобит преди проверявания период, вместо 15 300лв., които ищецът е зачел, следва да се зачете такъв от 16 042.74лв.

По отношение дохода от продажбата на л.а. с рег.№РВ 2063 РК, извършена през ноември 2012г., съдът намери, че следва също да се зачете, при следните съображения:

Твърденията на ответника по отношение средствата, с които е закупил лек автомобил с рег.№РВ 2063 РК, са били, че за целта му е послужила сумата от 11 000евро, която е получил  през 2005г. при продажбата на л.а. с рег. №РВ 4890 АК автомобила и която, заедно с негови други лични спестени парични средства в размер около 25000евро, е била оставена за съхранение при б. му и д. му, като при покупката на апартамента в гр.*** е използвал спестената сума от около 25000евро, но без да посяга на парите, получени от продажбата на автомобила, извършена през 2005г. /виж л.373, абзац последен и л.374, абзац първи/.

При тези данни, макар съдът да счете за неустановено твърдението на ответника  първият автомобил да е бил продаден за сумата от 11 000евро, но като в производството се установи със сигурност, че той е бил продаден и че пазарната му стойност при продажбата е била 16 042.74лв., а пазарната стойност на закупения през март л.а. с рег.№РВ 2063 РК, който е първият придобит след продажбата на мпс от 2005г., е съгласно заключението на в.л. С. към датата на придобиване в размер на 14 980лв., т.е по ниска от пазарната стойност на продадения през 2005г. л.а. с рег. №РВ 4890 АК, последната, като такава с установен източник, е могла да послужи за покупката на автомобила през март 2012г. и че при тази трансформация средствата за придобиване на последния са такива с установен законен източник.

Що се касае до съхраняването на сумата за времето от 2005г. до 2012г. в дома на б.та и д.то, който период не е незначителен, съдът го намира за установено, доколкото твърденията на ответника в тази връзка, макар и най-общо, са потвърдени от показанията на двете негови свидетелки, като св.К. е посочила, че при връщанията си в РБ предпочитали да носят в брой парите, за които имали такова право, и това се отнася и до нея, и до с. и, и до с. и, като част от тях използвали по време на престоя си, а друга, за да закупят нещо, като за покупката на колите част от парите били на с. им, а друга част дали тя и с. и, за да могат да имат кола, с която да разполагат когато са в България, а св.Н. е посочила, че у тях в гардероба пазела пари, които оставяли както дъщеря и, така и в. и, включително за посрещане на нуждите им, от които първите  пари, които помни, били 2000евро. Въпреки близкото им родство, съдът цени техните показания за установяване на твърдението на ответника за съхраняване на парични средства в дома, тъй като ги намира съответни на обичайната за България традиция членовете на семейството заедно да планират и реализират планове във връзка с начинанията, свързани с осигуряване на доходи на семейството и поемане на разходите за тяхното осъществяване, както и за съхраняването на придобитите парични средства по домовете, заради недоверието на българина към банковата система, особено след масовите фалити на банки в периода 1995г.-1998г. /Първа частна банка, Агробизнесбанк, Балканбанк, Минералбанк, Кристалбанк, Елитбанк и др/.

Същевременно, съдът намира за необходимо тук да коментира и едно друго твърдение на ответника, защото то може да се намери до известна степен в противоречие със счетения за установен в предходния абзац факт, касаещ съхранието на паричните средства в дома, а именно, че през пролетта на 2010г., по желание на р.си и за да няма опасност наличието на парични средства в брой в жилището на б. му и д. му да стане причина за нападение над тях или други протипозаконни действия, той да внесе сума в размер на 7500евро в сметката си при ОББ /виж на л.374/, което съдът счита, че не рефлектира върху изводите му по отношение съхраняването на средствата от продажбата на автомобила от 2005г., доколкото, заедно с тези твърдения, ответникът е посочил изрично и че внесената по банкова сметка ***ричните средства на р.му, съхранявани в дома на б. му и д. му, а не част от средствата, получени от продажбата на автомобила през 2005г.

            При тези мотиви съдът намери, че твърденията на ответника за закупуване на автомобила с рег.№РВ 2063 РК със средствата от продажбата на автомобила с рег.№РВ 4890 АК са установени, както и че при установеността им, доходът от продажбата на закупения през март автомобил, в размер на 13 753.78лв., следва също да се зачете като доход, получен от продажба на имущество с установен законен източник, след неговата трансформация, противно на извода, който ищецът е направил по т.2.1 от писмената си защита.

            В обобщение по т.2.9.3, по това перо следва да се зачетат доходи от продажба на мпс в размер на общо 29 796.52лв., от които 16 042.74лв. за 2005г., а 13 753.78лв.- за 2012г., така, както те са включени в заключението на в.л.Ш. по колона 3 от нова табл.4 към допълнителното и заключение на л.795.

           

2.9.4. Извън сумите, зачетени от ищеца като доходи на ответника за проверявания период, ответникът твърди, че след 2010г., през есента на която година  се върнал трайно в РБ и нямал вече сигурни доходи, е имал и приходи, състоящи се в предоставяни му периодично парични средства, първоначално изпращани от м. му чрез преводи през Уестърн юнион, а след 2012г.- по банков път, като по този начин получил : за 2010г., през Уестърн юнион, сумата от общо 3080евро; за 2011г., през Уестърн юнион, сумата от общо 5054евро; за 2012г., през Уестърн юнион, сумата от общо 1600евро, а чрез преводи по банков път, сумата от общо 4600евро; за 2013г., през Уестърн юнион, сумата от общо 1750евро, а чрез преводи по банков път, сумата от общо 4695евро; за 2014г., чрез преводи по банков път, сумата от общо 7900евро, които били предназначени и използвани както за подпомагане поемането на ежедневните им разходи- негови и на б. му и д. му, за да не се харчат  спестяванията, пазени у тях, така и за кредитиране от него, със сумата, получена през 2014г., на дейността на дружество “Валдимекс“ООД, в което бил съдружник.

Във връзка с тези твърдения, които са по естеството си за приходи от дарения, към допуснатата експертиза, възложена на в.л.Ш. за установяване на доходите на ответника, свързани с тези преводи, е поставена една доста по-различна задача - да изготви заключение не само за тях, а за всички суми, изтеглени/получени от Н.К. в проверявания период от банковите му сметки. Нейният отговор е намерил отражение в табл.3 на л.756 и нова табл.3 на л.795, съгласно които Н.К. е изтеглил общо от банкови сметки за проверявания период, суми от съответно 68135.18лв. и от 88 874.74лв., които са пренесени впоследствие в колона №4 на табл.4 на л.756 и нова табл.4 на л.795, като табл.4 и нова табл.4 обобщават доходите/приходите на ответника от всички източници и меродавни и за изтеглените суми и за доходите от всички източници, са новите таблици 3 и 4 по допълнителното заключение, тъй като отразяват данните след представяне на пълното извлечение от сметката на ответника при Прокредитбанк.

Поради различния въпрос, на който е даден отговор с табл.3 и нова табл.3 от заключенията на в.л. Ш., макар и без да споделя в частта им по същество съображенията, развити от ищеца с т.2.1 от писмената му защита, но ще ги обсъди в частта на решението за придобитото от ответника имущество, съставляващо вноски и преводи на парични средства по банкови сметки, съдът счита, както и ищецът, че данните за изтеглените от ответника от банкови сметки суми по заключението на в.л. Ш. от нова табл.3 не могат да се ценят, когато се разглежда този източник на доход, твърдян от ответника и затова ще изследва тук само събраните доказателства, касаещи установеността на описаните вече твърдения на ответника за приходи, съставляващи дарени му от р.му, от м. му, чрез извършени преводи парични средства.  

Съответно на виждането на съда, изразено в предходния абзац, касаещо причините, поради които заключението на в.л. Ш. е и Въпреки казаното в предходния абзац и тъй като коментар по този пункт , тъй като в

Така, със събраните от ответника във връзка с тези негови твърдения доказателства, както и със събраната от ищеца при проверката банкова информация относно разкритите на името на ответника банкови сметки и постъпленията по тях на суми, с наредител л. К., в производството се установи, че:

В периода 28.12.09г.-16.09.13г., л. К. е превела на с. си, през Уестърн Юнион, парични средства в размер на общо 13 685.50евро, а не на общо 8505.50евро, както са изчислени от в.л. Ш. в таблица 3.6. и в обобщението и на л.755, като разликата между сумата, намерена за установена от съда, и посочената от в.л. Ш., произтича от това, че :

-верният сборът на сумите за четирите години в обобщението на таблица 3.6. на л.755 е не 8 505.50евро, а 11 405.50евро;

-в обобщението на л.755 вещото лице е включило само сумите от таблица 3.6, въпреки че таблица 3.5 на л.754 също касае суми, преведени от м.та на ответника чрез Уестърн юнион, тъй че за придобиване на представа каква е общата преведена по този начин парична сума, следва да се вземат предвид средствата и по двете таблици, което съдът стори, но като съобрази още, че при съставянето им вещото лице е допуснало още няколко грешки, и конкретно:

            последната от четирите описани по табл.3.5. суми, тази от 50евро, е заложена и в табл.3.6, на ред трети за 2010г., тъй че следва да се изключи от едната таблица, като макар в табл.3.5. записът за превода да е от 6/10/2010, а в табл.3.6.- 10.06.2010г., касае се до една и съща дата, доколкото, както е видно от описа на извършените и получени преводи на л.443-л.445, от който са черпени данните за заключението по таблица 3.6, данните сочат първо месеца, после датата, а не обратното и като тази сума, за която е представен и документа за превода и /л.608-л.609/ е включена и в описа /ред предпоследен на л.444/;

            сборът на сумите по табл.3.5. е също погрешен, като вместо 2050евро, е сочен от в.л. на 1050евро, но след отпадане на сумата от 50евро, ще остане в размер на 2000евро, доколкото трите превода, за сумите от 1000, 500 и 500евро, документи за които са приложени на л.602-л.607, не фигурират в описа на л.443-л.445;

            в.л. е пропуснало да включи в табл.3.6 в описа за 2010г. и за 2011г. сумите от съответно 180евро, преведени на 23.04.10г., и от 100евро, преведени на 06.06.11г. /виж съответно на л.445 и л.444 за съответните дати/, след включване на които преведените за тези две години общи суми ще станат съответно 3080евро и 5070евро, вместо 2900евро и 4970евро, а след прибавяне за 2010г. и на сумата от 1000евро по табл.3.5., за тази година общата сума ще стане 4080евро.

Така, в производството ответникът установи, че е получил от м. си през Уестърн Юнион парични преводи, надхвърлящи с повече от 2000евро твърдените от него като получени през Уестърн юнион, и конкретно, такива в размер на общо 13 685.50евро, а по години, както следва: за 2009г.- 1000евро с равностойност 1955.83лв.; за 2010г.-4080евро, с равностойност 7979.79лв.; за 2011г.-5070евро, с равностойност 9916.06лв., за 2012г.- 1785.50евро, с равностойност 3492.13лв.; за 2013г.- 1750евро, с равностойност 3422.70лв., или с обща равностойност в лева от 26 766.51лв.

По отношение на сумите от съответно 4600евро, 4695евро и 7900евро, които ответникът твърди да са му били преведени от м. му по банков път в годините от  2012г. до 2014г.вкл., заключението на в.л. Ш. по таблици от 3.1 до 3.4. на л.754 не може да бъде ползвано директно, защото, както вече се каза, то се отнася до изтеглените от Н.К. суми от негови банкови сметки, конкретно, сметките в Прокредит банк, Уникредит Булбанк, ЦКБ и ОББ и не дава представа колко от тях са  суми, получени по същите сметки като наредени от л. К. /виж л.753/.

Затова, както и защото ответникът не е конкретизирал в кои банки са били направени тези преводи, съдът ползва събраната при проверката и в производството банкова информация, в частта за сметките с титуляр Н.К., и конкретно: за сметката при Прокредит банк- пълното извлечение на л.777-л.783, събрано в хода на процеса /виж и писмото на л.775-л.776/, както и събраните при проверката документи на л.178-л.193 за постъпили при тази банка по сметката на ответника парични суми,  наредител по които е л. К.; за сметките при Уникредит Булбанк- извлеченията на л.196-л.214 /виж и писмото на л.195/; за сметките при ЦКБ- извлеченията на л.230-л.235 /виж и писмата на л.228 и л.229/; за сметките при ОББ- извлеченията на л.241-л.244 и на л.249-л.256 /виж и писма на л.236-л.237, л.238-л.239, л.240, л.248/; за сметките в Първа инвестиционна банка /ПИБ/-извлеченията на л.281-л.288 /виж и писма на л.261 и л.262/, от които се установи, че по сметките на Н.К. при Уникредит Булбанк, ЦКБ, ОББ и ПИБ няма постъпления на суми с наредител л. К. и че такива са налични единствено по сметката му при  Прокредитбанк, по която, тъй като е в лева, след превалутирането им, като наредени в евро, видно от извлечението на л.777-л.783, реално са постъпили сумите в лева, фигуриращи на ред втори от преводните документи, находящи се на л.178-л.193, като такива, с които сметката е кредитирана, в малко по-нисък размер от онзи, посочен на ред първи, като равностойност на изпратената в евро сума, и конкретно:

            На 06.11.13г., 700евро, с равностойност 1369.08лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1364.30лв. /л.178/;

            На 13.12.13г., 800евро, с равностойност 1564.66лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1559.20лв.  /л.179/;

            На 07.01.14г., 50евро, с равностойност 97.79лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 97.45лв.   /л.180/;

            На 16.01.14г., 600евро, с равностойност 1173.50лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1169.40лв. /л.181/;

            На 27.01.14г., 300евро, с равностойност 586.75лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 584.70лв. /л.182/;

            На 12.02.14г., 200евро, с равностойност 391.17лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 389.80лв. /л.183/;

            На 10.03.14г., 700евро, с равностойност 1369.08лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1364.30лв. /л.184/;

            На 24.03.14г., 500евро, с равностойност 977.92лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 974.50лв. /л.185/;

            На 27.03.14г., 800евро, с равностойност 1564.66лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1559.20лв. /л.186/;

            На 17.04.14г., 500евро, с равностойност 977.92лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 974.50лв. /л.187/;

            На 02.05.14г., 800евро, с равностойност 1564.66лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 1559.20лв.  /л.188/;

            На 13.05.14г., 500евро, с равностойност 977.92лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 974.50лв.  /л.189/;

            На 19.05.14г., 500евро, с равностойност 977.92лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 974.50лв.   /л.190/;

            На 30.05.14г., 450евро, с равностойност 880.12лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 877.05лв. /л.191/;

            На 16.06.14г., 500евро, с равностойност 977.92лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 974.50лв./л.192/;

            На 18.06.14г., 1500евро, с равностойност 2933.75лв., от които сметката е кредитирана със сумата от 2923.50лв. /л.193/.

Така, в производството се установи, че ответникът е получил от м. си парични преводи по банков път в размер на общо 9400евро, от които 1500евро за 2013г. и 7900евро за 2014г., и не се установи да е получил общо 17 195евро, и конкретно, не се установи да е получил за 2012г. по банков път общо 4600евро и да е получил за 2013г. разликата над 1500евро и до 4695евро, а взети предвид в левовата им равностойност, с която сметката му е била заверена, е получил за двете години по банков път общо 18320.60лв., от които за 2013г.- 2923.50лв., а за 2014г.- 15 397.10лв., в пълно съответствие с онова, което ищецът е констатирал в искането /виж т.4 за 2013г. и за 2014г., на л.7 от делото/, като търси общата постъпила по банков път сума от 18320.60лв. за отнемане от ответника, поради неустановеното основание за внасянето и по сметката му /виж л.8/.

При дадените от св.К. показания, че без да се интересува има ли с.и доходи от фирма „Валдимекс“ или не, като р., защото е имала желание да помага на с. си и да подпомага бюджета му, за посрещане на нуждите му, заплащане на тока или да си купи нещо, му е пращала пари, както по банка, така и по приятели, и чрез Уестърн юнион /виж показанията в тази връзка на л.697лице/, съдът намира, че основанието за направените от л. К. по бенковата сметка на с. и в Прокредит банк парични преводи, както и на преводите чрез Уестърн юнион, е ясно установено- предоставени с дарствена цел/за подпомагане средства на дете от родител.

Въпреки близкото родство на св.К. с ответника, съдът цени изцяло тези нейни показания, тъй като са подкрепени от писмените доказателства, от показанията, които е дала и св.Н. за това, че дъщеря и е носела и им оставяла пари, за да подпомагат посрещането на разходите си, и че след връщането си от И. в. и е живял при нея и при д. си в с.В., в общо домакинство, както и защото са изцяло житейски достоверни за традициите в страната ни, в която, дори когато децата работят, независимо от възрастта им, те биват подпомагани и от р.си, ако последните имат възможност да сторят това, както и обратното- масово деца, особено когато живеят и работят в чужбина, подпомагат с преводи р.си, живущи в страната.

Колкото до възможностите на св.К. да отдели превежданите на с. и суми, съдът счете, че те също могат да се намерят установени в производството, макар и косвено, като за целта съобрази установените в процеса факти, че св.К. и съпругът и са ходили до и са се връщали от И. още от 1998г. /св.Н./, че са  живеели и работели в И. трайно от 2002г., като от 2005г. са получили и т.нар. от св.К. резиденция /легално право за работа и престой /св.К./, че по договор за кредит от 30.07.07г., на л. К., като лице с професия от групата на занаятчии дърво и подобни материали, е бил отпуснат кредит в размер на 17 346.94евро, със срок за издължаване 60мес. /л.579-л.580/, при които, както и при съобразяване размерите на изпращаните от нея на с. и през годините суми, периодичността на извършваните преводи, и грубите изчисления, че при общо преведена сума от 45 087.11лв. в периода от декември 2009г.-юни 2014г. вкл., т.е. за 43мес., средно месечно преведените суми възлизат на около 1050евро.

В насока на възможностите на р.не могат да се ползват документите, съставляващи приложения №№5 и 6 към отговора на исковата молба, на които ответникът се е позовал с отговора си /виж л.373/, доколкото същите, поради това, че не са били придружени с превод на български език, не са били приети като доказателства по делото /виж приложенията на л.412-л.439/.

               В най-тясна връзка с преводите на суми от л. К. на с. и чрез Уестърн юнион е Решение №147/16.09.19г. по гр.дело №1998/18г. на ВКС, ІV гр.отд., на което ответникът се е позовал с писмената си защита, доколкото същото е дало отговор на касационния въпрос дали получените парични суми чрез системата за бързи разплащания от лица в чужбина съставлят законни или незаконни доходи, и този отговор е, че начинът на получаване на паричните средства- в брой, системи за бързи разплащания, банков превод и т.н. е без значение за преценката дали те съставляват законен доход, тъй като законността на дохода/прихода се определя от основанието за извършеното плащане и получаване, а доказателствата за наличието на такова, съответно за липсата му, определя и извода дали се касае до законен или незаконен доход.

               В случая, онова, което съдът прие по този пункт, е съответно на цитираната от ответника съдебна практика, защото ответникът установи, че получаваните от м. му парични преводи, независимо дали чрез уестърн юнион, или по банков път, са такива за подпомагане на ежедневните му разходи и като помощ от страна на родител към дете.

 

В обобщение по т.2.9.4, съдът намери, че:

Към приходите на ищеца за проверявания период, като установени от посочения източник- парични преводи от м. му за подпомагане/дарение, следва да се включи и сумата от общо 45 087.11лв. /26 766.51лв.,през Уестърн юнион + 18 320.60лв. по банков път/, а по години, както следва:  за 2009г.- 1955.83лв.; за 2010г.- 7979.79лв.; за 2011г.- 9916.06лв., за 2012г.- 3492.13лв.; за 2013г.- 6415.63лв. /3422.70+2923.50/; за 2014г.-15 397.10лв.;

Не следва да се цени във връзка с този твърдян източник на приход заключението на в.л. Ш. в частите на нова табл.3 и колона 4 от нова табл.4 на допънителното заключение, за сумата от 88 874.74лв., тъй като тя отразява изтеглени от него парични средства от банкови сметки, а не получените от м. му такива за подпомагането му.

 

            В обобщение на приетото от съда по т.2.9.1-т.2.9.4 включително, може да се заключи, че:

            В производството се установи, щото доходите/приходите на ответника от всички източници за проверявания период възлизат на 90 957.40лв., а не на 19 945.96лв., както са заложени от ищеца в анализа за целия период /л.15 от делото/ или на 25 847.67лв., както ищецът твърди с т.2.1 от писмената си защита, нито в размер на 128 476.19лв., както са посочени от вещото лице Ш. в колона 6 от нова табл.4 на л.795 от делото, с приетото по делото допълнително нейно заключение, при съвпадение на приетото от съда за установеното в производството и отразеното от вещото лице по колони №№3 и 5 в същата таблица, и при различия по колони №№1 и 4, причините на които са подробно описани от съда в т.2.9.1 и т.2.9.4 от това решение.

            По години, общо доходите/приходите на ответника са съответно:     За 2004г.- 0.00лв.; За 2005г.- 16 042.74лв. /от продажба на мпс/;            За 2006г.- 0.00лв.;     За 2007г.- 6 268.83лв. /от работа в И./;      За 2008г.- 3455.31лв. /от работа в И./;            За 2009г. - 4246.50лв. /2290.67лв. от работа в И. и 1955.83лв.-преведени за подпомагане от м. му/;        За 2010г.- 7979.79лв. / преведени за подпомагане от м. му/;     За 2011г.- 9916.04лв. / преведени за подпомагане от м. му/;          За 2012.- 17 966.37лв. /720.46лв.-обезщетения от ДЗИ, 13 753.78лв.-от продажба на мпс, 3492.13лв.-преведени за подпомагане от м. му/;           За 2013г.- 8911.13лв. /2495.50лв. от работа в България, 3422.70лв.-преведени за подпомагане чрез уестърн юнион и 2923.50лв. по банков път, от м. му/;          За 2014г.- 16 240.10лв. /680лв. от работа в България, 163лв.- обезщетения от ДЗИ и 15 397.10лв. преведени по банков път от м. му за подпомагане.

           

Относно направените от ответника в проверявания период разходи

            Ищецът е заложил в анализа за несъответствие, като направени от ответника за проверявания период, разходи в размер на общо 54 644.91лв., от които: 37087.89лв.- разходи за издръжка; 16 427.62лв.- разходи за пътувания в чужбина; 1129.40лв.- платени данъци /виж на л.15- Анализ за целия проверяван период/.

            По отделните пера в разходната част, в производството се установи, че:

2.10.1. Относно обичайните разходи за издръжка.

Ищецът е заложил като обичайни разходи на ответника сумата от 37 087,89 лв., формирана по данни на НСИ като общ разход за домакинство за едно лице, а по години- в размерите, описани на л.8 от делото, доколкото при проверката са събрани данни, че ответникът е неженен /виж л.58/.

Ответникът е оспорил да е правил разходи за издръжката си, като е посочил, че за периода от 2004г.-2010г. включително, не е правил никакви разходи за издръжката си, тъй като, и докато е живял при при р.си в И., и когато е живял при б. си и д. си в с.В., те са поемали всички разходи за издръжката му, а за периода 2011г.-2014г. твърди да е правил разходи за издръжка в размер на около 300лв./мес за първата и в размер на 400лв./мес. за останалите три години /виж л.376-л.381, за всяка от годините в проверявания период/.

Твърденията на ответника, щото издръжката му е била поемана в годините от 2004г.-2010г. изцяло от неговите родители, респективно- от неговите б. и д., не е намерила подкрепа в показанията на допуснатите му свидетели, като св.К. не е направила никакви изявления по този въпрос, а св.Н. е посочила, че докато Н. живял при тях, когато си идвали, р.му оставяли пари при нея, за ток, за вода и за най-необходимото, но също така, че тя е плащала сметките както с парите на р.му, така и с парите, които Н. и оставял. Липсват направени изявления от свидетелките и относно размера на разходите за издръжка, които ответникът твърди да е правил в периода от 2011г.-2014г.

Затова, при липса на подкрепа на твърденията му от събраните гласни доказателства, както и защото в случая по това перо липсват писмени доказателства, за разлика от перото за приходите от дарения от родителите, макар да намира твърденията на ответника, щото р.му са поемали разходите за неговата издръжка също за съответни на обичайния за страната модел, съдът счита, че за разходите по това перо не може да се приложи варианта по табл.5.2 на л.758 за сумата от 16211.51лв. от приетото заключение на в.л. Ш., който е такъв при липса на направени разходи за първия период и направа на разходи за втория период, съответен на соченото от ответника относно разходите му, а следва, на основание пар.1,т.6 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/ за обичайните му разходи да се приложат данните на НСИ.

За разлика от заложените от ищеца данни обаче, с приетото заключение по табл.5.1 на в.л. Ш. /виж л.757/ се установи, че общата сума на обичайните разходи е 26 305лв., съгласно отчетените от НСИ данни за средния годишен потребителски паричен разход за издръжка на едно лице, формирана по години тъй, както е посочено в същата таблица, поради което, като неоспорено от страните, съдът ще цени него за разходите по това перо.

2.10.2. Разходи за пътувания в чужбина.

            Разходите по това перо в размер на общо 16 427,62 лв., са формирани според анализа по години от сумите 1683.88лв. за 2008г., 7890.74лв. за 2009г. и 6853лв. за 2010г. /виж л.13/, всички за задгранични пътувания до И. /виж описаното на л.8-л.9/, като от тази част на искането и от таблицата на л.336-л.337 личи, че последната сума е за 2011г., а не за 2010г., както е отразена в анализа, на база данните, изпратени до Комисията от ОД на МВР- Пловдив, сектор КИАД и Летище София, като в тях, според дните на престой, са заложени дневни пари и пари за нощувки, съответно по 35евро на ден за дневнки и по 130евро на нощ за нощувки /виж писмото на л.297, справката на л.299-л.300, писмото от Летище София на л.301-л.302 и таблицата към искането на л.336-л.337/.

Твърденията на ответника са, че не е правил такива разходи, тъй като те също са били заплащани от р.му, но в тяхна подкрепа отново липсват дадени от двете негови свидетелки преки показания, отнасящи се до разходи за пътуванията, а са налични само дадени такива, щото, макар да са били установени трайно в И., и р.на ответника, и той самият си идвали периодично в страната, и те са подкрепени от събраните при проверката данни относно извършени такива пътувания.

В приетото по делото заключение на в.л. Ш. по табл.6.1 на л.758, тези разходи са дадени в размер на 3764.97лв., само за дневни пари, а не и за нощувки, доколкото се знае, че при престоите си в И. ответникът е домувал при р.си.

            Според съда, разходите по това перо следва да отпаднат изцяло, доколкото, при установеното с показанията на св.К. и св.Н., че пътуванията на ответника от България до И. и обратно са били свързани с трайното пребиваване на р.му в И. и че той е живял там заедно с тях, не се касае до извънредни разходи по смисъла на закона и няма никакво основание за тези пътувания да се изчисляват разходи по Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, а дневните разходи, които вещото лице е счело, че следва да останат по това перо, в случая ще съвпаднат с обичайните такива за издръжка на лицето.

            2.10.3. Разходите за платени данъци от 1 129.40лв., заложени от ищеца общо за проверявания период, са формирани според анализа по години от сумите 171.56лв. за 2004г. /л.12/, 535.31лв. за 2012г. /л.14/ и 422.53лв. за 2013г. /л.14/- общо 1 129.40лв. и са такива по данни за плащания, описани на л.9 от искането, част Платени публичноправни задължения, съгласно събрана при проверката информация, дадена  Община К., постъпила в Комисията на 25.08.14г.

            От посоченото писмо /л.313/ и приложените към него дубликати за платени данъци и такси /виж л.328-л.331/ личи, че: плащането на сумата от 171.56лв. е извършено на 13.05.04г.- т.е. преди 11.12.04г., слагащ начало на проверявания период /виж л.328горе/; че на 26.11.12г. са платени общо 484.88лв. /414.88+70/- данък мпс и данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви върху тях /л.328долу и л.329горе/; за 2013г., на дати 05.07.13г. и 27.09.13г., са платени общо 426.44лв. /97.08+69.18+260.18/вижл.329долу и л.330/; от последния дубликат не личат данни с приходна квитанция от коя дата е извършено плащането /л.331/.

            С приетото по делото заключение на в.л. Ш. по въпрос 7 на л.759 и колона предпоследна на табл.7.1 от л.760, като общ разход по това перо е намерена сумата от 1065.74лв., формирана от следните суми: разходи за данъци, платени през 2012г., в размер на 484.88лв., съответно на данните от събраната при проверката информация, коментирана от съда в предходния абзац; разходи за данъци, платени през 2013г., в размер на 473.02лв., като разликата от коментираното в предходния абзац произтича от обстоятелството, че вещото лице е включило в разхода за тази година, освен сумите по трите квитанции, които са датирани, в размер от общо 426.44лв., и сумата от 46.58лв. по квитанцията на л.331, с обяснението, щото от неначисляването на лихви при извършеното плащане на данъка, който е такъв за мпс, може да се направи извод, че плащането е извършено в периода от датата на деклариране на мпс на 05.07.13г. и преди 30.10.13г., установена от закона като срок за извършването му. Това обяснение се приема от съда, при съобразяване и на останалите събрани по делото данни и разпоредбите на чл.60,ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, регламентиращ сроковете за плащане на данъка върху мпс за годината, съответно- в годината на придобиването или на регистрацията на един придобит в същата година автомобил, доколкото декларацията, подадена от ответника пред *** К. за придобития от него л.а. РВ 4480 ВА е  наистина от 05.07.13г., като в нея е ясно посочено, че автомобилът е придобит на 12.07.12г. и подлежи на облагане с данък от същата дата /виж данните в декларацията на л.317-л.318/, а от квитанцията от 05.07.13г. на л.329долу личи, че на същата дата ответникът е бил обложен и е платил данъка за този автомобил за 2012г. и за времето до 30.06.13г., до която дата, съгласно чл.60,ал.1 от ЗМДТ се дължи плащане на първата от двете равни вноски на данъка за мпс, а втората, следваща се съгласно цитираната разпоредба до 30.10.13г., очевидно е било предплатена от него, най-вероятно на същата дата, с квитанцията на л.331; сумата от 107.84лв., като равностойност на 55.14евро, съставляващи заплатена от ответника на 18.08.08г. застрахователна премия по полицата застраховка живот, представена от ответника /виж л.595-л.596/; и като е изключена сумата от 171.56лв. по първата квитанция, тъй като сумите, обхванати от заключението, касаят плащания с начален период 11.12.04г.

            При тези събрани по делото доказателства съдът намери, че за разходите по това перо следва да се цени заключението на в.л. Ш., което е изцяло съответно на събрания доказателствен материал и като такова е обосновано, и също тъй, че при установени конкретни направени разходи за плащане на данъци от ответника през 2012г. и през 2013, съответно от 484.88лв. и от 473.02лв., следва да се изключат от обичайните му разходи за същите две години, включените в тях по данни на НСИ, според структурата на формирането им, разходи за данъци съответно от 200лв. и от 219лв., общо 419лв./ виж оповестените данни на сайта на НСИ/, тъй като иначе ще се окажат заложени двойно – един път по статистически данни, и втори път- реално платени.

            В обобщение на приетото от съда по т.2.10.1-т.2.10.3, може да се заключи, че в производството се установи, щото разходите на ответника за проверявания период възлизат на общо 26 951.74 /25886+1065.74/, а не на 54 644.91лв., както ги е заложил ищецът в анализа за несъответствие /л.15/, и не на 31 135.71лв., както са посочени от вещото лице Ш. в колона последна от табл.7.1 на л.760 от делото, при съвпадение на приетото от съда за установено в производството и отразеното от вещото лице по отношение разхода за застрахователна премия и данъци и при различия относно обичайните разходи и разходите за задгранични пътувания, причините на които са посочени от съда в т.2.10.2 и т.2.10.3 от това решение, като нямат отношение към това перо от анализа съображенията по т.2.2 от писмената защита на ответника, , въпреки че точката гласи „Относно разходите/имуществото/, тъй като ищецът и в искането обсъжда имуществото като направи за придобиването му разходи, а не като стойност на същото, какъвто е релевантния по закона смисъл.

            По години, обичайните и други разходи на ответника са съответно: за 2004г.-87.39лв./за издръжка/; за 2005г.-1672лв. /за издръжка/; за 2006г.-1905лв. /за издръжка/; за 2007г.-2291лв. /за издръжка; за 2008г.- 2798.84лв. /2691лв. за издръжка и 107.84лв.-платени данъци/; за 2009г.-2769лв. /за издръжка/; за 2010г.- 2739лв. /за издръжка/; за 2011г.- 2872лв. /за издръжка/; 3599.88лв. /3115лв. за издръжка и 484.88лв.- платени данъци/; за 2013г.- 3900.02лв. /3427лв. за издръжка и 473.02лв.- патени данъци/; за 2014г.-2317.61лв. /за издръжка/.

 

            Относно придобитото от ответника през проверявания период имущество:

            Съгласно анализа в искането, ищецът е придобил в проверявания период имущество на обща стойност 531 127.05лв., която сума съставлява сбор на сумите от : 2 510лв.- за покупка на дружествени дялове; 60 400лв.- за покупка на мпс; 52 000лв.- за покупка на недвижим имот; 16 587.36лв.- парични средства, получени от трети лица; 76 410лв.- парични средства, вложени по банкови сметки на юридически лица; 323 219.69лв.- парични средства за захранване на банкови сметки /л.15/.

            Във връзка с тези заложени от ищеца в анализа пера, в производството се установи, както следва:

            2.11.1. По отношение стойността на придобитите дружествени дялове.

Стойността от общо 2 510лв., заложена от ищеца по това перо, е съответна на описаното като установено в т.2.5.1 и т.2.5.2 относно придобитите от ответника 10дяла, всеки от по 1лв., в капитала на „Алегра груп“ ЕООД, регистрирано на 10.06.10г., и на 50дяла, от по 50лв. всеки, от капитала на „Валдимекс“ ООД, закупени на 23.09.13г., и потвърдена с двете приети по делото заключения на в.л. Ш.- общо и по години в колони №6 на табл.11.1 и нова табл.11.1, съответно на л.765 и л.799.

2.11.2.По отношение стойността на придобитите в проверявания период мпс.

            Стойността от общо 60 400 лв., заложена от ищеца по това перо, е формирана от сбора на пазарните стойности на трите автомобила, описани по т.2 - т.4 на л.5 от искането, към датите на придобиването им- 12.06.12г., 28.05.13 и 20.03.12г., от съответно 2400лв., 36 500лв. и 21 500лв. /виж л.5/.

В хода на производството, с приетото по делото заключение на в.л.С. /виж л.675/ се установи, че действителната пазарна стойност на същите три автомобила, към датите на  придобиването им, като вярната дата за автомобила по т.2 е 12.07.12г., както правилно я сочи в.л.С., възлиза на общо 48 907лв. /886+33041+14980 /, както правилно е съобразена и от в.л. Ш. в колони №№4 на табл.11.1 и нова табл.11.1, съответно на л.765 и л.799.

 

 

2.11.3.По отношение стойността на придобития недвижим имот.

При заложена от ищеца пазарна стойност на придобиване от 52 000лв. на закупения от ответника през 2011г. недвижим имот в гр.***, с приетото по делото заключение на в.л. Г., за този имот се установи справедлива пазарна стойност при придобиване от 56 000лв., която следва да се вземе предвид в случая, а не както е заложена в колони №№5 на табл.11.1 и нова табл.11.1 в двете заключения на в.л. Ш., в размер на 52 000лв.

2.11.4.По отношение на паричните средства, получени от трети лица, вложени в банкови сметки на юридически лица и внесени за захранване на банкови сметки, съответно в размери от 16 587.36лв., 76 410лв. и 323 219.69лв.

По тези три пера, заложени от ищеца в частта от анализа като придобито от ответника имущество, от фактическа страна се установи, че:

-Сумата на парични средства в размер на 16 587,36 лв., получени по банкови сметки на ответника  като преведени/внесени от трети лица, е формирана от описаните в анализа по години като получени от трети лица суми от : 200лв. за 2011г.; 8965.40лв. за 2012г.; 6421.96лв. за 2013г. и 1000лв. за 2014г. /виж л.14/.

За тях са черпени данни от искането, в частта за Банковата информация и конкретно- по т.4.1. за разплащателна сметка в лева с № *** при Прокредит Банк България ЕАД /виж: л.7-л.8 от искането/ и от писмата на л.147, л.151, л.773-л.775, извлечението на л.152-л.158, което се оказа непълно, събраното допълнително в хода на процеса пълно извлечение на л.777-л.783 и документите за осчетоводяване на входящи преводи на л.159-л.177, от които, в обобщен вид личи, че :

Сметката е открита на 13.04.11г. и закрита на 13.03.15г. /л.147/. Третите лица, от които са постъпвали преводи, са Н* П*, М* Я*, М* Х*, А* Т* и Л.Я., като за 20 от извършените преводи липсва посочено основание за превода и само за два от тях – тези от 04.08.11г. и от 30.06.14г., като основание е посочено „захранване на сметка“-/виж съответно л.152, за дата 04.08.11г. и л.157 за дата 30.06.14г., съответно л.777лице и л.782гръб от пълното извлечение/.

Данните от искането, както за общия размер на сумите, получени по банковата сметка от трети лица, така и за размера на получените суми по години, са потвърдени изцяло от заключението на в.л. Ш. /виж колона 3 от табл.9 на л.763 и Приложение №1 на л.769-л.771, които не търпят промяна и остават същите и с приетото допълнително заключение в нова табл.9 на л.798 и Приложение №1 на л.802-л.804/.

От описаните трети лица, извършвали преводи по сметката на ответника, единствено за Л.Я. се знае, от частта на данните за участията на ответника в търговски дружества, които вече се обсъдиха по-горе в това решение, че е един от съдружниците във „Валдимекс“ ООД, а за останалите лица няма такива данни, нито търсени, нито събрани. Във връзка с тези преводи, липсват в отговора на ответника конкретни твърдения относно основанието им.

-Сумата на паричните средства, внесени от ответника по банкови сметки на юридически лица, в размер на 76 410 лв., е формирана от описаните в анализа по години, като внесени по банкови сметки на юридически лица, суми от : 50лв. за 2010г. /л.13/; 110лв. за 2011г. /л.14/; 23 150лв. за 2013г./л.14/; 53 100лв. за 2014г./л.15/, и конкретно:

От внесени от ответника, по банкови сметки на „Валдимекс“ ООД,

            в „УниКредит Булбанк“АД, общо за 2014г., 43 000лв., чрез вноски на каса /виж л.10 от делото, банкова информация за „Валдимекс“ООД по т.1/

            и в Първа инвестиционна банка АД, общо за 2013г.- 23 150лв. /23 050 за захранване на сметка от л.10,т.2.1 + 100 вноска на каса от 04.10.13г. от л.11,т.2.2/ и за 2014г.- вноска на каса от 19.06.14г. в размер на 10 100лв. /виж л.11, т.2.2/,

            и така, за 2013г.- общо 23 150лв., а за 2014г.- общо 53 100лв. по сметки на това дружество;

От внесени от ответника, по банкови сметки на           „Алегра груп“ЕООД,

                                    в ОББ- на 12.07.10г., 50лв. /л.11, р.ІІ, т.1.1/

                                    в Прокредит Банк България- на 28.04.11г., 110лв. /л.11, р.ІІ, т.2.1/

                       и така, за 2010г.-50лв., а за 2011г.-110лв., по сметки на това дружество.

            Със събраната при проверката банкова информация тези твърдения на ищеца са изцяло потвърдени, а приетото по делото заключение на в.л. Ш., което се отклонява от тях със сумата от 100лв. в по-малко, е пропуснало данните за тази внесена на 04.10.13г. сума по друга разкрита сметка на „Валдимекс“ ООД в ПИБ, а в останалата си част също е изцяло в подкрепа на същите твърдения, като от събраните доказателства е видно конкретно, че:

                        На 12.07.10г., както твърди и ищецът в искането, а не на 21.06.10г., както сочи в.л. Ш. на л.1 от прилож.1 на л.769 и на л.802, като посочената от нея дата е тази на откриване на сметката, а не на направата на вноската, отв.К. е внесъл по сметка на „Алегра груп“ ЕООД при ОББ сумата от 50лв. за „захранване на сметка“ /виж: писмо на л.236, писмо на л.248, опис на лица и сметки на л.237, извлечение на л.247, също и на л.259/.

                        На 28.04.11г., отв.К. е внесъл сумата от 110лв. за откриване на разплащателна сметка на „Алегра груп“ ЕООД при Прокредитбанк /виж л.150 във вр. с л.148 и л.149 и приложение 1 към заключенията на в.л. Ш., за дата 28.04.11г., съответно на л.769 и 802/;

                        На 14.10.13г., 25.11.13г., 06.12.13г., отв.К. е внесъл за „захранване на сметка“ ***, с титуляр „Валдимекс“ООД, сумите от съответно 50лв., 14 100лв. и 8 900лв., или общо 23 050лв., които са намерили отражение в заключението на в.л. Ш. /виж Приложение №1 в частта на л.770 и л.803/, но като в.л. Ш. е пропуснало да отчете направената вноска от 04.10.13г. в размер на 100лв., за захранване на друга открита при същата банка, на същото дружество сметка, а именно- *** /виж за двете сметки с посочените номера писмото на л.261, а за вноската от 100лв., от 04.10.13г., л.271/- и така, за 2013г. са направени вноски от общо 23 150лв., а не от 23 050лв., както ги сочи в.л.Ш. в заключението си;

                        На 19.06.14г., отв.К. е внесъл за захранване на една от трите сметки на „Валдимекс“ООД при ПИБ сумата от 10 100лв. /виж л.277/, а на 09.06.14г., 16.06.14г. и 23.07.14г. е внесъл на каса и захранил сметката на „Валдимекс“ ООД при Уникредит Булбанк /виж писмото на л.194/, със сумите от съответно 12 000лв., 10000лв. и 21 000лв.- общо 43 000лв. /виж за първите две вноски л.224, а за третата-л.226/- и така, за 2014г. са направени вноски от общо 53 100лв.

            Твърденията на отв.К., че сумата от 53 100лв., макар и реално внесена от него по сметка на „Валдимекс“ООД през 2014г., му е била предоставена от р.му за кредитиране търговската дейност на дружеството, по силата на писмени договори за паричен заем, осчетоводени от дружеството по надлежния ред /виж л.376/, не намери подкрепа в събраните по делото доказателства, доколкото, след изискване по настоящото дело за прилагане на веществени доказателства, иззети по нохд №2247/15г. на ПОС, съставляващи документи на дружество „Валдимекс“ ООД, с приетото по делото първоначално заключение на в.л. Ш. се установи, че никой от същите не съдържа твърдяните като сключени договори за заем, нито извършени във връзка с тях надлежни счетоводни записвания /виж л.746-л.747/.

            Всъщност, давайки показания във връзка с фирмата на с. си, св.К. е посочила като такава фирма точно „Валдимекс“, и е дала показания още, че с.и, тя и съпругът и, са искали да направят фирма и да започнат свой бизнес, и  че единствено с. и регистрирал фирма, защото смятали той да се прибере в страната, а също, че тя е закупувала на място в И. стока за фирмата, с пари, които той и други фирми, с които работели, изпращали по нейна банкова сметка ***, и след това я пращала в България, тъй че бизнесът най-вероятно наистина е бил семеен, но в показанията и не се съдържа нищо, което да потвърждава твърдението на ответника, чя тя и съпругът и са кредитирали „Валдимекс“ ООД през 2014г. със сумата от общо 53 100лв., а още по-малко, че това е станало въз основа на сключени с фирмата писмени договори за заем.

            При горните събрани доказателства, съдът на практика споделя извода на ищеца в т.2.2 от писмената му защита, че конкретно наведените от ответника твърдения по този пункт, са останали недоказани в процеса.

            - Сумата на паричните средства за захранване на банкови сметки на ответника, в размер на 323 219,69 лв., е формирана от описаните в анализа по години вноски, направени от ответника по негови банкови сметки, от съответно: 2533лв. за 2005г.; 18.35лв. за 2007г.; 48015.63лв. за 2009г.; 15099.19лв. за 2010г.; 22лв. за 2011г.; 4234лв. за 2013г. и 253297.52лв. за 2014г. /виж на л.12-л.14/.

            Събраната при проверката банкова информация и приетите по делото заключения на в.л. Ш. потвърждават частично описаното от ищеца в искането по отношение сумата по това перо, като по години, за сумите, които формират общопосочената в искането сума, се установи, че  :

            Сумата от 2533лв. за 2005г. е формирана така, както ищецът твърди, и конкретно, от направени касови вноски, съответно: на 08.02.05г.- в размер от 1200евро, с равностойност 2347лв.; на 16.06.05г., 24.06.05г. и 19.07.05г.- в размери съответно от 70лв., 100лв. и 16лв. -общо 186лв., по две банкови сметки, съответно в евро и в лева, разкрити от ответника при „Уникредит Булбанк“ АД /виж: л.6, т.1.2. и т.1.3. от искането; писмо от „Уникредит Булбанк“ на л.195; извлечение в частта на л.201-л.202 за сумата от общо 186лв.; извлечение в частта на л.208 за сумата от 1200евро; колона 2 в табл.9 на л.763 и нова табл.9 на л.798; Приложение 1 към закл. на в.л. Ш.- съответно на л.769 и л.802, ред втори и трети/;

            Сумата от 18.35лв. за 2007г. не съставлява внесена от Н.К. за посочената година сума, както е отразено в искането /виж: л.6, т.1.2/, а както ясно личи от събраната при проверката банкова информация от „УниКредит Булбанк“, съставлява сумата на салдото към последния архив за периода на справката-07.05.07г., по сметката на ответника в лева при „Уникредит Булбанк“, в която за 2005г. са били внесени общо 186лв. Затова същата с основание не е намерила отражение и в приетото по делото заключение на в.л. Ш. и следва да се изключи от общата сума по обсъжданото перо, като направена от ответника вноска по посочената в искането сметка /виж извлечението на л.201-л.204 и конкретно записа на последния ред от л.204; колона 2 в табл.9 на л.763 и нова табл.9 на л.798- за 2007г./;

            Твърденията на ищеца за направени вноски от 48 015.63лв. за 2009г. са потвърдени частично- до размер от 46 939.92лв., доколкото от събраната банкова информация личи, че наистина, по сметка на ответника в ЦКБ, на 10.04.09г. и 08.05.09г., са направени вноски от съответно 11000евро и 4000евро /виж писмото на л.228 и разпечатката в частта на л.230 и л.231/, а по сметка в ОББ, на 16.11.09г. е направена вноска от 9000евро /виж писмото на л.236-л.237 и извлечението на л.244/, с левова равностойност на тези три вноски от съответно  21 514.13лв., 7823.30лв. и 17 602.47лв. /виж приложение №1 към двете заключения на в.л. Ш., в частта съответно на л.769 и 802/, но не и че на 16.11.09г., по сметката му в ОББ, е направена и още една вноска от 550евро, както ищецът сочи на л.7 в т.3.2., тире първо, и както е приело вещото лице Ш. /виж приложение №1 на л.769 и л.802/, доколкото от извлечението на л.244 личи, че за сумата от 550евро извършената операция е продажба на валута, а не вноска. Затова, левоватата равностойност от 1075.71лв. на сумата от 550евро, включена и от ищеца, и от вещото лице Ш. в колона 2 на табл.9 и на нова табл.9, съответно на л.763 и л.798, в общата сума от 48 015.63лв. по това перо за 2009г., следва да отпадне, а на нейно място да се счита за установена като направени вноски за същата година сумата от 46 939.92лв.

            Във връзка с коментираната за 2009г. сума на направени от ответника  вноски по банкови сметки, следва да се има предвид още, че докато описаните от ищеца вноски за 2005г. и 2007г., коментирани по-горе, не са предмет на искането за отнемане на незаконно придобито имущество от ответника,

            двете вноски, направени през 2009г. в ЦКБ, възлизащи общо на 29 337.45лв. /21514.13+7823.32/, се търсят за отнемане от ответника в посочения общ размер, плюс натрупаните върху тях лихви от общо 60.39лв., като равностойност на начислени по сметката лихви от 30.88евро /виж на л.6-л.7, т.2 за ЦКБ/, като данните в извлечението на л.230-л.232 сочат, че начислените лихви са общо 31.02евро, а от тях ищецът е взел предвид само двете по-големи суми- от съответно 23.01евро /л.230/ и 7.87евро /л.232/ и е пренебрегнал незначителните начисления на сумите от 0.11, 0.02 и 0.01 евро /л.232/;

            двете твърдени от ищеца като направени в ОББ през 2009г. вноски от общо 9550евро, като такива с обща равностойност от 18 678.18лв. /1075.71+17602.47/, се търсят за отнемане от ответника, в рамките на сумата от 19 177.37лв., която включва и сумата от 499.19лв., сочена като внесена от ответника в ОББ на 14.10.10г. /виж л.7, т.3.2/ и която ще се коментира по-долу, в частта на изследването по това перо на вноските за 2010г.

            Твърденията на ищеца за направени вноски от общо 15 099.19лв. за 2010г. са потвърдени частично- до размер от 14 600лв., доколкото от събраната банкова информация личи, че наистина, на 17.05.10г., по сметка на ответника в ОББ е направена вноска от 14 600лв. /виж писмото на л.236-л.237 и извлечението на л.243/, но не и вноска от 255.23евро, с равностойност 499.19лв., както ищецът твърди /л.7, т.3.2, тире второ/, и както е приело и вещото лице Ш. /виж Приложение №1, л.769 и л.802/, доколкото за тази сума, както и за сумата от 550евро, която се коментира за 2009г., от извлечението на л.244 личи, че не съставлява вноска, а касае операция от 14.10.10г. по продажба на валута в посочения размер.

            Че операциите, свързани със сумите от 550евро и от 255.23евро, са именно такива по продажба на валута, а вноски по сметка са извършени само за сумите от 14 600лв. и от 9000евро, е и изрично потвърдено от ОББ, с изпратено до Комисията писмо, получено от ищеца на 04.06.15г. /виж писмото на л.248/.

            Затова, и равностойността от 499.19лв., на сумата от 255.23евро, следва да се изключи от вноските, направени през 2010г., и те да се смятат не в размер на 15 099.91лв., а в размер на 14 600лв.

            Сумата от 14 600лв. е също предмет на искането за отнемане, тъй като не е установен източника на средства за придобиването и.

            За 2011г. ищецът е включил в перото направени вноски по банкови сметки сумата от 22лв., съставляваща остатъкът от общо внесените от ответника през 2011г. в Прокредитбанк 52 022лв., от които 52 000лв. са преведени по банков път за закупуване на апартамента в гр.*** /виж л.7, т.4.1. и л.14-за 2011г./.

            От извлечението на сметката при тази банка е видно, че на 13.04.11г. и на 21.04.11г. ищецът е внесъл съответно 23616лв. и 28506лв., или общо 52 122лв., както правилно ги е посочило в.л. Ш. колона 2 на нова табл.9 на л.798, от които суми от съответно 23594лв. и 28406лв., или общо 52 000лв. са били преведени за покупка на апартамента в гр.***, тъй че остатъкът е 122лв., а не 22лв. /виж извлечението в частта на л.777/.

            Сумата от 22лв., включена в общата сума от 4256лв., заедно с внесените през 2013г. от ответника 4 234лв., е също предмет на искането за отнемане от ответника на незаконно придобито имущество, поради неустановяване на източник на средствата за придобиването и.

            Сумата от  4 234лв. за 2013г. е според искането внесена от ответника по негова сметка в Прокредит банк и се сочи в анализа по години като придобито по това тире имущество за 2011г. /виж л.7, т.4.1. и л.14-за 2013г./.

            Извлечението от банковата сметка и приетото по делото заключение на в.л.Ш. са потвърдили изцяло твърденията на ищеца за общия размер на тези направени вноски, съответно от 234лв. на 17.01.13г. и 4000лв. на 05.03.13г. /виж извлечението в частта на л.779гръб и Приложение №1 към допълнителното заключение в частта на л.803/.

            Както вече се каза при обсъждане на сумата от 22лв., двете суми- от 22лв. и от 4234лв., са включени в една обща сума от 4 256лв., като предмет на искането за отнемане на имущество от ответника.

            Сумата от 253 297.52лв. за 2014г. е формирана от внесени по сметки в лева и евро суми от 11 112лв.+205 611.50лв.+36574.02лв., като равностойност на 18700евро, като за отнемане се търсят като две отделни суми: 216 723.50лв. /11 112+205 611.50/ и от 36 574.02лв. /виж л.8, т.5.1 и т.5.2 от искането/.

            Вноските са потвърдени изцяло от приложените извлечения от сметки на ответника при ПИБ и приетото по делото заключение на в.л. Ш. /виж писмото на л.261, извлеченията на л. 263-л.265, Приложение №1 към заключението в частта на л.804/.

            Цялата посочена сума е предмет на искането за отнемане, като незаконно придобито от ответника имущество, поради неустановен източник на средствата за извършване на вноските.

            За тези коментирани вноски, както и за вноските, направени от него по лични негови сметки в други банки, ответникът е твърдял в отговора си, че съставляват средства от оборота на „Валдимекс“ ООД, които му били предоставяни в брой, той ги внасял по сметките си, а след това ги нареждал по сметка на м. си л. К. в И., тъй като дейността на дружеството се осъществявала, като той заявявал стоката и осигурявал чрез паричнит епреводи плащането и, а м. му и баща му, които били в И., търсели и намирали на борсата стоката, главно плодове и зеленчуци, подходящи по качество, количество и цена, и ги изпращали в България, а в И. м. му се разплащала с продавачите на стоката.

            Твърденията на ответника в горния абзац са потвърдени изцяло от св.К. по отношение създадената организация на работа на регистрираната от с. и в България фирма „Валдимекс“, за която тя закупувала на място в И. стока и после я е експедирала към България, като средствата за плащането и получавала по смоя сметка в И. и тя се разплащала на място с доставчиците, което се наложило, тъй като имало случаи, в които, след заплащане на стоката директно на доставчик, той или им пращал стока с лошо качество или изобщо не изпращал такава, а в частта за това, че внесените от ответника по сметките му суми са били превеждани по сметка на м. му в И.- и от събраната по делото банкова информация и твърденията на самия ищец в искането.

            Не са намерили подкрепа от събраните по делото доказателства твърденията на ответника, че сумите за вноските, които е направил по свои сметки, преди да ги преведе по сметка на м. си в И., са му били предоставени в брой, като оборотни средства на дружеството, от фирма „Валдимекс“, доколкото с приетото по делото първоначално заключение на в.л.Ш. е установено, че измежду изисканата за прилагане по това дело документация на „Валдимекс“ООД, иззета като веществени доказателства по нохд №2247/15г. на ПОС, не са намерени счетоводни данни за предаване в брой, от дружеството, на ответника, на парични суми в размер на 253000лв. /виж л.746-л.747/, искането на ответника да се вмени в задължение на третото за производството лице „Валдимекс“ООД да представи по делото описаните в отговора справки и документи /виж т.6 на л.382/ е оставено от съда без уважение с Определение №325/09.02.18г., тъй като е констатирал, че към датата на определението дружеството е заличено като търговец в ТР- т.е., липсва в правния мир посоченото от ответника трето лице, на което да се вмени задължение /виж мотивите в т.2.4 на л.611гръб, определението в частта на л.612гръб  и разпечатката  от ТР на л.613/, а при вменено по реда на чл.192 от ГПК задължение на третото неучастващо в производството лице Л.Я. да предостави по делото определени документи, същата е отговорила на съда, че след като е продала на 21.07.15г. дяловете си в дружеството, не е нито съдружник, нито управител на същото, тъй че не разполага и с документи, свързани с него /виж определението на л.727 и молбата/уведомителното писмо на третото лице Л.Я. на л.735/, като посоченото от нея в молбата относно участието и в дружеството, макар и да следва по време 2014г., за която са твърденията на ответника, отговаря на данните, вписани в ТР.

            При горните събрани доказателства, съдът на практика споделя извода на ищеца в т.2.2 от писмената му защита, че конкретно наведените от ответника твърдения по този пункт, са останали недоказани в процеса.

-Извън данните, които ищецът е взел предвид по трите обсъждани пера, като е зачел в анализа за несъответствие в искането съответните парични суми, съставляващи постъпления, вноски или преводи, като незаконно придобито от ответника имущество, част от което се търси за отнемане в производството по делото, от събраната при проверката банкова информация за движението и състоянието на личните банкови сметки на ответника и на сметките на „Валдимекс“ ООД и „Алегра груп“ ЕООД, се установи още, както следва:

            За личните банкови сметки на оветника Н.К.:

            Макар на началната страница от пълното извлечение от сметката на ответника при Прокредитбанк България да е посочено, че отразява движението по сметката за периода 18.08.04г.-18-08.14г. /л.777/, а от писмото на л.147, че същата сметка е закрита на 13.03.15г., от последна страница на извлечението личи, че движението по сметката е отразено до дата 25.07.14г. и че към същата дата, салдото/наличността по сметката е в размер на 235.73лв. /л.783лице/, като липсва информация били ли са те налични по сметката и към крайната дата на проверявания период- 18.08.14г., съответно- дали не са преведени от Банката за покриване на сумата от 534.64лв., съставляваща разноски по наказателното дело, която ответникът е осъден да заплати с влязлата в сила присъда /виж л.473/, доколкото върху тази сметка е бил наложен запор въз основа определение на съда от 18.07.14г., като обезпечение по ДП /виж л.47-л.48/, но не и като обезпечение на бъдещия иск на КОНПИ, допуснато в производството по ч.гр.д. №1145/17г. на ПОС /виж л.37-л.39/.

            За всички сметки на отв.К. при Уникредит Булбанк се установи, че са били закрити далеч преди края на проверявания период на 18.08.14г. /виж писмото на л.194 и на л.195/ при нулево салдо към последния архив за периода на справките за тях /виж извлеченията на л.196-214/.

            Сметката на отв.К. при ЦКБ, разкрита първоначално в клон Казанлък, и прехвърлена на 05.03.12г. в клон К., е също с нулево салдо както към 30.11.12г., на която дата е отразено последно някакво движение по нея, така и към дата 14.11.14г., за която е дадено крайното нейно салдо /виж писма на л.228 и л.229, и извлечения на л.230-л.235/.

            Сметките на отв.К. при ОББ са били закрити преди края на проверявания период на 18.08.14г. /виж писмо на л.236 и приложение на л.237, при нулево салдо при закриването им /виж л.243 и л.244, при запис на английски език balance at period end 0.00, който език съдът владее и направи сам превод на записа като салдо в крайната дата от периода, в случая- 09.01.14г. за сметката на л.243 и 04.10.13г. за сметката на л.244/.

            Сметките на отв.К. при ПИБ са активни към 13.11.14г., на която дата ПИБ е изпратила отговора си до Комисията относно разкрити при тази банка сметки на Н.К. /виж л.261/, като от тях, по едната сметка, от движението и за периода 25.07.14-18.08.14г. е видно, че след превод на 18 600евро, от внесаната за захранване на сметката при откриването и на 25.07.14г. сума от 18 700евро, и удръжките за банкови такси за извършвнане на превода, салдото към 25.07.14г. е в размер на 24.90евро /л.265/, а по левовата сметка, вследствие на извършването на преводи на внесените от ответника суми, по сметката на м. му л. К., към дата 22.07.14г., на която е последното движение по тази сметка за периода 20.03.14г.-18.08.14г., салдото по нея е в размер на 56.42лв. /виж л.281-л.287, като на л.263 и л.264 е също частична разпечатка от същата сметка/.

            За сметките на дружества, по които ответникът е направил вноски:

            За сметката на „Валдимекс“ ООД при Уникредит Булбанк се установи, че е била открита на 25.09.13г. /виж писмо на л.195/, както и че за периода 23.09.13г.-18.08.14г., за който Комисията е търсила банкови данни /виж писмото на л.195/, последната дата, за която е дадено крайно салдо/наличност по сметката, е датата 14.08.14г., като наличността в края на деня е 614.95лв. /виж л.216/, както и че наличното към дата 09.12.14г. салдо по сметката е 1320.18лв. /виж л.215/.

            За сметките на „Валдимекс“ ООД при ПИБ се установи, че : първата от тях е  били открита на 14.10.13г. и закрита на 24.04.14г., към която салдото/наличността е нула /виж писмото на л.261 и извлечението на л.266-л.270/; за втората сметка липсват събрани данни за дата на откриване и на закриване /виж писмото на л.261/, а от извлечението за периода 01.03.14г.-18.08.14г. личи, че последното отразено салдо е от дата 29.07.14г. в размер на 109.48лв. /виж извлечението на л.277-л.280/; третата сметка, открита на 17.09.13г. и активна към 13.11.14г. /виж писмото на л.261/, е към дата 28.02.14г., крайна по представеното за нея извлечение, касаещо периода 23.09.13г.-28.02.14г., със салдо 62.18лв. /виж извлечението на л.271-л.276/.

            За сметката на „Алегра груп“ при ОББ се установи, че е открита на 21.06.10г. и закрита на 28.12.10г. при салдо 0.00лв. /виж писмото на л.236, приложението му на л.237 и извлечението на л.247/

            За сметката на „Алегра груп“ при Прокредитбанк България се установи, че е открита на 28.04.11г. и е закрита на 24.09.12г. /виж писмото на л.148/ при салдо 0.00лв. /виж л.150/.  

               -При тези установени в производството факти относно паричните суми по трите обсъждани в този пункт от решението пера, като съобрази установена по приложението на ЗОПДНПИ/отм/ съдебната практика, която и сам споделя, в насока на разбирането, че макар в легалното определение на имущество, дадено от пар.1,т.1 от ДР на Закона, да се включват активи от всякакъв вид, включително пари, не съставляват придобито имущество по смисъла на чл.77, ал.4, т.1 от Закона преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които са били налични у него или в негови банкови сметки в определен момент от проверявания период, но не се твърди и не се установява да са налични в края му, както и че доколкото незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице и налично в него в края на периода, както и че въпросите за формиране на значителното несъответствие по смисъла на закона и на имуществото, което подлежи на отнемане, са неразривно свързани и не могат да бъдат отделени, когато се дава отговор за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като предпоставка за основателност на иска по чл.74,ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/виж в тази насока Опр.№425/31.05.19 по гр.д. №171/19г. на ІІІ г.о. на ВКС и цитираната с него съдебна практика, включително препратка към мотивите на Реш.№13/13.10.12г. по к.д №/6/12г. на КС на РБ/, съдът намери, че за целите на анализа, като имущество на ответника за проверявания период следва да се вземат предвид не сумите, зачетени от ищеца с искането, като внесени по сметки на ответника от трети лица и от самия Н.К. парични средства, а само установените от събранат абанкова информация парични наличности по банковите сметки на ответника в описаните вече банки, и конкретно- от 235.73лв., налични към 25.07.14г. по сметката му в Прокредитбанк, от 48.70лв., като равностойност на наличните към 25.07.14г. по сметката му в евро при ПИБ 24.90евро и от 56.42лв., налични към 22.07.14г. по сметката му в лева при ПИБ- или общо в размер на 340.85лв.

               Що се касае до сумите, съставляващи внесени от Н.К. в сметки на дружества Валдимекс ООД и Алегра груп парични средства, извън вече казаното и макар по сметките на Валдимекс ООД при ПИБ и Уникредит Булбанк да се установиха налични остатъци на обща стойност от 786.61лв. /109.48+62.18+614.95/ към описаните вече по-горе в това решение дати, същите няма как да се третират като придобито от ответника имущество в проверявания период, налично у него към края на същия и затова, защото от самите наведени от ищеца твърдения става ясно, че с внасянето на описаните като от ответника парични вноски по банковите сметки на тези две посочените дружества, същите суми са излезли от патримониума на ответника и не съставляват вече негово имущество, а имущество на търговските дружества, в които са били внесени, тъй като липсват твърдения и не се установи те да са им били заети, да се касае до кредитиране на дружествата със средства от съдружника, респективно- едноличния собственик.

               Затова, в обобщение на установеното по т.2.11.4 съдът намери, че макар в производството да се установи, щото: трети лица са внесли по банкови сметки на ответника парични средства в размер на общо 16 587.36лв., както ищецът твърди, а основанието за направа на вноските остана неустановено; ответникът е внесъл по банковите сметки на „Валдимекс“ ООД и „Алегра груп“ ЕООД парични средства в размер на общо 76 410лв., както ищецът твърди, а за внос на сумата от общо 53 000лв. не се установи твърдението на ответника, че тя съставлява предоставено от р.му, въз основа писмени договори за заем, кредитиране на дружество „Валдимекс“ ООД; Н.К. е внесъл по свои сметки парични средства в размер на общо 321 726.44лв., а не 323 219.69лв., както твърди ищецът, и не се установи твърдението на ответника сумата от 253 000лв., внесена през 2014г. по сметките му, да му е била предоставена в брой от „Валдимекс“ ООД, като оборотни средства на дружеството, а се установи само твърдението му, че внасяните от него по сметките му суми са били превеждани на м. му за закупуване на стока- плодове и зеленчуци в И., като дружеството осъществявало по този начин търговската си дейност, като придобито от ответника имущество, съставляващо парични средства по негови банкови сметки, за целите на анализа за несъответствие следва да се вземе предвид единствено сумата от 340.85лв., налична по негови сметки в края на проверявания период- т.е за 2014г., а разликата до сумата от общо 416 217.05лв. /16 587.36+76410+323219.69/ по трите обсъждани в този пункт пера, която ищецът е заложил в анализа като придобито от ответника в проверявания период имущество, съставляващо парични средства, не съставлява такова по смисъла на закона и не следва да се зачита в анализа за несъответствие.

              

               А в обобщение на установеното по т.2.11.1-т.2.11.4 може да се каже, че :

               Ответникът е придобил за проверявания период имущество на обща стойност 107 757.85лв., а по години, както следва: за 2010г.-на стойност 10лв., съставляващи 10дяла в капитала на „Алегра груп“ ЕООД; за 2011г.- на стойност 56 000лв.- закупен недвижим имот в ***; за 2012г.- на стойност 15 866лв.- за двата закупени през тази година леки автомобила, на стойност всеки от съответно 14 980лв. и 886лв.; за 2013г.- на стойност 35 541лв., от които 2500лв. за придобити 50дяла от капитала на „Валдимекс“ ООД и 33 041лв.- за придобития през тази година лек автомобил; за 2014г.-340.85лв.- налични парични средства по банкови сметки в края на проверявания период;

               За стойността на придобитото от ответника в проверявания период имущество не може да се цени и ползва директно никой от предложените с приетите по делото заключения на в.л. Ш. варианти, съответно по табл.11.1 на л.765, по табл.11.2 на л.766, по нова табл.11.1 на л.799, нова табл.11.2 на л.799-л.800, нова табл.12.1 на л.800-л.801 и нова табл.12.2. на л.801, защото, макар всички таблици да са озаглавени Общо разходи за имущество по години и да съдържат и ред Общо за периода, от тях е видно, че сумите по колони 7 съставляват разлика между нетния доход по колона 2 и сбора на сумите по останалите четири колони- т.е. съставляват несъответствието.

 

Относно нетния доход на ответника и наличието или липсата на несъотвествие в имуществото му, придобито през проверявания период.

2.12.1. При приетото с това решение от съда за установено по т.2.9.1-2.9.4 относнодоходите/ приходите на ответника, по т.2.10.1-т.2.10.3. относно разходите на ответника и по т.2.11.1-т.2.11.4 относно стойността на придобитото от него имущество през проверявания период, както и при описаните в същите части на решението причини, поради които приетите по делото две заключения на в.л. Ш. не се ценят от съда или не могат да се ползват директно за целите на анализа, двете заключения на в.л.Ш. стават неизползваеми и в частите си за изчисления в различни варианти нетен доход на проверяваното лице за проверявания период /табл.8.1 и табл.8.2. на л.761-л.762, съответно- нова табл.8.1 и нова табл.8.2 на л.796-л.797/, както и за  несъответствието в имуществото му по години и общо за целия прериод /табл.11.1, 11.2, 12.1 и 12.2 от първоначалното и нови таблици със сищет номера от допълнителното заключение/.

Затова, въз основа приетото за установено по същите описаните пунктове, като съобрази разпоредбите на пар.1, т.5 и т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм/, съдът направи сам изчисленията за нетния доход на проверяваното лице и за наличието или липса на несъответствие в придобитото от него имущество за включените в проверявания период години и за целия проверяван период, следвайки модела за изчисление, ползван и от вещото лице, при който и за годините, в които няма придобито имущество, е формирано несъответствие между стойността на същото, равна на 0.00лв., и стойността на нетния доход /виж например ред първи, за 2004г., в табл.11.1 на л.799/,  при които намери, както следва:

За 2004г., при доходи/приходи равни на 0.00лв. и разходи в размер на 87.39лв., нетният доход е отрицателен, в размер на -87.39лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер - на -87.39лв.;

За 2005г., при доходи/приходи в размер на 16 042.74лв. и разходи в размер на 1672лв., нетният доход е положителен, в размер на +14 370.74лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер - на +14 370.74лв.;

За 2006г., при доходи/приходи равни на 0.00лв. и разходи в размер на 1905лв., нетният доход е отрицателен, в размер на -1905лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер - на -1905лв.;

За 2007г., при доходи/приходи в размер на 6268.83лв. и разходи в размер на 2291лв., нетният доход е положителен, в размер на +3977.83лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер – на +3977.83лв.;

За 2008г., при доходи/приходи в размер на 3455.31лв. и разходи в размер на 2798.84лв., нетният доход е положителен, в размер на +656.47лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер – на +656.47лв.;

За 2009г., при доходи/приходи в размер на 4246.50лв. и разходи в размер на 2769лв., нетният доход е положителен, в размер на +1477.50лв., като при липса на придобито за тази година имущество- т.е. при стойност на същото, равна на 0.00лв., несъотвествието остава в същия размер – на +1477.50лв.;

За 2010г., при доходи/приходи в размер на 7979.79лв. и разходи в размер на 2739лв., нетният доход е положителен, в размер на +5240.79лв., а при придобито имущество на стойност 10лв., несъотвествието става в размер на +5230.79лв.;

За 2011г., при доходи/приходи в размер на 9916.04лв. и разходи в размер на 2872лв., нетният доход е положителен, в размер на +7044.04лв., а при придобито имущество на стойност 56 000лв., несъотвествието става в размер на -48 955.96лв.;

За 2012г., при доходи/приходи в размер на 17966.37лв. и разходи в размер на 3599.88лв., нетният доход е положителен, в размер на +14 366.49лв., а при придобито имущество на стойност 15 866лв., несъотвествието става в размер на -1499.51лв.;

За 2013г., при доходи/приходи в размер на 8911.13лв. и разходи в размер на 3900.02лв., нетният доход е положителен, в размер на +5 011.11лв., а при придобито имущество на стойност 35 541лв., несъотвествието става в размер на -30 529.89лв.;

За 2014г., при доходи/приходи в размер на 16 240.10лв. и разходи в размер на 2317.61лв., нетният доход е положителен, в размер на +13 922.49лв., а при придобито имущество на стойност 340.85лв., несъотвествието става в размер на +13 581.64лв.

Или, ако гореописаното се обобщи по лесния и достъпен начин, като се каже, че само за годините 2004 и 2006, през които ответникът не е придобивал имущество, разходите му са надвишавали доходите му, като общият размер на недостига им възлиза на 1992.39лв. /87.39+1905/, а за всички останали години в проверявания период, за които доходите на ответника са надвишавали разходите му, е натрупан излишък от превишенията в размер на общо 66 067.46лв., то след покриване на недостига, на ответника остава разполагаем излишък в размер на 64 075.07лв. за целия проверяван период, а при придобито от него имущество на стойност общо от 107 757.85лв. за проверявания период, несъответствието в придобитото от ответника имущество, т.е. сумата, с която стойността на придобитото от него за целия проверяван период имущество надхвърля сумата на разполагаемия паричен излишък, формиран от превишението на доходите над разходите общо за периода, възлиза на 43 682.78лв., а не на 565 826лв., както е посочена от ищеца в искането, в анализа за целия проверяван период, на л.15 от делото.

При гореказаното, не може да бъде споделен от съда и довода на ищеца в писмената му защита, щото е установил в процеса наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, каквото е приел и заложил и с анализа за целия проверяван период в искането.

            3. Въз основа на приетите по т.2 от това решение за установени в производството факти, съдът намери, че предявените пред него искове са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло, при следните съображения:

По реда на ЗОПДНПИ/отм/, в полза на Държавата се отнема незаконно придобито имущество  по смисъла на този закон /чл.62/, в това число- лично имущество на проверяваното лице /чл.63,ал.2,т.1/, имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито /чл.66,ал.1/ и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно /чл.66,ал.2/, а когато придобитото незаконно имущество липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност /чл.72/.

            Производството за отнемане на имущество по този закон се образува, когато е налице някой от законните поводи, изрично предвидени от чл.22-чл.25 от Закона, и когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а такова предположение е налице, когато след извършената по Закона проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, като, съгласно легалното определение на Закона, несъответствието е значително тогава, когато е размер на повече от 150 000лв. за целия проверяван период /чл.21, ал.2, във вр. с ал.1, вр.пар.1,т.7 от ДР в ред. след изм., в сила от 01.01.17г./.

            В конкретния случай, наличието на първата законова предпоставка-  привличането на ответника като обвиняем в извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл.22,ал.1,т.18 от Закона е категорично установено, както е установена и липсата на приетата с ТР №4/07.12.18г. по т.д. №4/16г. на ОСГК на ВКС абсолютна пречка, доколкото образуваното срещу ответника наказателно производство е приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

            Не се установи в производството другата основна правно релевантна за основателността на предявените искове предпоставка- наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за проверявания период, стояща в доказателствена тежест на ищеца, а оттам- и възможността за прилагане на установената от Закона презумпция, че при наличие на такова несъответствие, може да се направи обосновано предположение, че даденото имущество е незаконно придобито, доколкото, макар в имуществото на проверяваното лице за проверявания период да се установи наличие на  несъответствие, неговият размер от 43 682.78лв. е далеч по-нисък от размера, при който Законът признава несъответствието за значително.

            Основната причина за достигане от ищеца до погрешния извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, както се установи в процеса е тази, че той е приел за придобито от Н.К. имущество паричните средства, преминавали през личните му банкови сметки през проверявания период, състаляващи преведени от трети лица по тях суми, както и направени от ответника вноски, а също- вноските, които ответникът е правил по сметки на двете търговски дружества „Валдимекс“ ООД и „Алегра груп“ ЕООД, в първото от които е бил съдружник към датата на направата им, а на второто- едноличен собственик на капитала, които възлизат на крупната сума от общо 416 217.05лв., противно на установеното в съдебната практика разбиране относно движението на парични суми по банкови сметки.

            Липсата на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за проверявания период е достатъчна за направата на извода, че предявените от ищеца искове са изцяло неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, защото на отнемане по ЗОПДНПИ/отм/ подлежи незаконно придобито имущество, а в случая не се установи проверяваното лице да е придобило незаконно имущество по смисъла на ЗОПДНПИ/отм/, в проверявания период.

            Дори по въпроса за липсата/наличието на значително несъответствие в имуществото на ответника за проверявания период да се направи друг извод и независимо от него, за отхвърляне на част от предявените от ищеца искове изцяло или частично, са налице още и следните други причини:

            За иска за отнемане от отв.К. на сумата от 10лв., съставляваща равностойност на придобитите от него 10дружествени дяла от капитала на „Алегра груп“ ЕООД,  доколкото този състав стои на застъпеното в съдебната практика по приложение на ЗОПДНПИ/отм/ становище, че на отнемане по този закон подлежи самото придобито имущество, а не неговата равностойност, щом то не е отчуждено от проверяваното лице, а продължава да е в неговия патримониум към датата на искането за отнемането му /виж в тази насока Реш. №187/13.12.18г. по гр.д. №1180/18г. на ВКС, ІV г.о./, доколкото в случая се установи, че не само към датата на внасянето на искането в съда, но и към датата на постановяване на това решение, по партидата на „Алегра груп“ ЕООД в ТР няма вписвания за извършени промени – т.е., придобитите в същото дружество дялове са останали в неговия патримониум. На същата съдебна практика се е позовал и ответникът с р.ІІ на писмената си защита, но не само за иска за отнемане на равностойността на 10-те дружествени дяла в капитала на „Алегра груп“ ЕООД, а общо по исковете за отнемане на притежаваните от Н.К. дружествени дялове от капитила на търговски дружества, но тя е неприложима за иска за отнемане на равностойността на 50-те дружествени дяла в капитала на „Валдимекс“ ООД, придобити от ответника през 2013г., тъй като, поради заличаване на дружеството като търговец през 2017г., е налице хипотезата на липса на имуществото, в която, съгласно чл.72 от Закона, може да се отнеме равностойността му.

            За иска за отнемане от ответника на сумата от 19 800лв., съставляваща равностойност на продадения на 26.11.12г. л.а. с рег.№РВ 2063 РК- тъй като в процеса се установи законен източник на средствата за придобиването на този автомобил- средствата, получени от продажба на друг автомобил, придобит преди проверявания период, т.е като е налична трансформация на законно придобито имущество, която ищецът не е признал, а в случай, че искът се намери за основателен от друга инстанция,  като се вземе предвид, че е останал недоказан за разликата между 13 753.78лв. и 19800лв., тъй като първата посочена сума, а не приетата от ищеца в размер на 19800лв., се установи да е пазарната стойност на автомобила към датата на отчуждаването му;

За исковете за отнемане от ответника на сумите, съставляващи направени от ответника вноски по банкови сметки, на които е титуляр и на начислени лихви върху някои от тях, и конкретно на сумите от : 29 337,45 лв., внесени през 2009г. в ЦКБ;  60,39 лв., представляващи начислени лихви по сметката в ЦКБ; 14 600 лв., внесени през 2009г. в ОББ;  4 256 лв., внесени през 2011г. и 2013г. в Прокредит Банк България; 216 723,50 лв. и 36 574.02лв., внесени през 2014г. в ПИБ; 19 177,37 лв., внесени през 2009 г. и 2010 г. в ОББ, както и на иска за отнемане от ответника на сумата от 16 587.36лв., съставляваща вноски от трети лица по сметката на ответника в Прокредитбанк, направени в периода 2012г.-2014г. - тъй като не се установи в края на проверявания период описаните парични средства да съставляват налично в патримониума на ответника имущество по описаните банкови сметки, а се установи, че от тях, налични са парични средства в размер на общо 340.85лв., от които 235.73лв. по сметката в Прокредитбанк и 56.42лв. по сметката в лева в ПИБ, тъй че исковете за вноските по сметките в ОББ, ЦКБ и Уникредитбулбанк следва да се отхвърлят изцяло, а ако се намери значително несъответствие, исковете за вноските в ПИБ и в Прокредитбанк следва да се уважат съответно до размер от 56.42лв. и 235.73лв. и да се отхвърлят за разликите до общо 253297.52лв. в ПИБ и до 4256лв. в Прокредитбанк. По отношение на иска за отнемане на сумата от 19 177.37лв., съставляваща направени от ответника вноски по сметката му в ОББ през 2009г. и 2010г., в случай, че по някаква причина искът се счете основателен, следва да бъде отхвърлен за сумата от общо 1574.90лв., съставляваща сбор на левовите равностойности от 1075.71лв. и 499.19лв., на сумите от 550евро и 255.23евро, тъй като за същите суми не се установи да съставляват вноски на ответника по сметката му в ОББ, а операции по продажба на валута от съответните дати и години, обсъдени в частта на установените по делото факти.

За исковете за отнемане от ответника на сумите, внесени от него по сметки на „Валдимекс“ ООД и „Алегра груп“ЕООД, и конкретно:  43 000 лв., внесени през 2014г. по сметка в лева на „Валдимекс”ООД в „УниКредит Булбанк“; 23 050 лв. и 10 200лв.,  внесени през 2013г и 2014г. по сметка в лева на „Валдимекс”ООД в Първа инвестиционна банка; 50 лв., внесени през 2010г. по сметка на „Алегра Груп” ЕООД в ОББ и 110 лв., внесени през 2011г. по по сметка на „Алегра Груп” ЕООД в „ПроКредит Банк България- тъй като с вноса на описаните суми по сметките на двете дружества и като не се установиха твърденията на ответника сумата от 53 000лв., внесена по сметки на „Валдимекс“ ООД да е предоставена от р.му на основание сключени договори за заем с дружеството, описаните парични средства вече не са в патримониума на ответника, не са част от притежаваното от него имущество, тъй че да могат да се искат за отнемане от него, както ги търси ищецът;

За иска за отнемане от ответника на сумата от 18 320.60лв., съставляваща преведени по банков път от м.та на ответника парични средства, отделно от казаното вече по отношение на сумите, съставляващи вноски на ответника или на трети лица по банкови сметки, на които титуляр е ответникът, и което е изцяло валидно и за тези суми, също и защото в производството се установи източникът, основанието за придобиването им- подпомагане на дете от родител, поради което не може да се считат за незаконно придобито от ответника имущество по смисъла на ЗОПДНПИ/отм/.

            Така, като не намери за налична основната изискуема се от ЗОПДНПИ/отм/ предпоставка- наличие на значително несъответствие в придобитото от ответника в проверявания период имущество, съдът счете, че за него не може да се направи и обосновано предположение, че е незаконно придобито, тъй че  всички предявани от ищеца срещу ответника искове следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, а останалите развити от съда съображения, касаещи част от исковете, да се считат изложени само с оглед пълнота, без да обуславят решаващия извод на съда относно преценката за неоснователност на предяваните искове.

 

 

            В частта за разноските.

            Разноски претендира само ищецът и е представил за тях списък в с.з. от 14.01.20г. /виж л.806/, но при отхвърляне на всички предявени от него искове изцяло, разноски не му се следват, тъй че и съдът не обсъжда въпроса за установеност на направата на разноските,  описани в списъка на ищеца.

 

            При тези мотиви, съдът                  Р Е Ш И :

 

 

            Отхвърля исковете, предявени от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, със съдебен адрес:***, срещу Н.И.К., ЕГН **********,*** /втори жилищен/, ап.*, адв.И.Д.И., за отнемене в полза на Държавата, на основание ЗОПДНПИ/отм/, от Н.И.К., на незаконно придобито от него имущество на стойност от общо 512 356.69лв., и конкретно на:

- равностойността на 50 дружествени дяла в размер на 2 500 лв. от капитала на „Валдимекс” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: общ. К., с. В., п.к. 4364, ул. 10-та № 27, представлявано от Н.И.К., ЕГН **********.

- равностойността на 10 дружествени дяла в размер на 10 лв. от капитала на „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: общ. К., с. В., п.к. 4364, ул. 10-та № 27, представлявано от Н.И.К., ЕГН **********.

- Недвижим имот – апартамент № * на етаж *, на кота + 9.10 метра, с площ от 80,05 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда, със смесено предназначение, построена в ***, върху дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 640 кв.м., съставляващо по устройствения план на града, одобрен със заповед № 1274/2009 г., УПИ І – 1030 в квартал 67, при граници и съседи на имота: от двете страни улици, УПИ ІІІ – 1029, УПИ ХV – 1031, който апартамент се състои от дневна с трапезария, две спални, два санитарни възли, антре и балкон при граници на апартамента: външен зид, коридор, склад № 14, апартамент № 16, отдолу – апартамент № 9, ведно с 8,54 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно с 20/640 идеални части само от застроеното дворно място от собствените си 324/640 идеални части от цялото дворно място с площ 640 кв.м., без право на ползване на терена на паркоместата в описания по-горе имот и без право на ползване на свободната незастроена земя от източната страна на сградата, придобит с нотариален акт за покупка на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. /акт № *, том *, дело № *г. на СВ – К./.

- сумата в размер на 19 800 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 Д”, рег. № РВ 2063 РК, рама № WBANC71070B651776, придобит на 20.03.2012 г. и продаден на 26.11.2012 г.

- сумата в размер на 29 337,45 лв., внесена през 2009 г. по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

-сумата в размер на 60,39 лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 14 600 лв., внесена през 2009 г. по сметка в лева с № *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 4 256 лв., внесена от титуляра през 2011 г., 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 16 587,36 лв., внесена от трети лица в периода 2011 г. – 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 18 320,60 лв., внесена от м.та на проверяваното лице през 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 216 723,50 лв., внесена от титуляра по свободен депозит в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 19 177,37 лв., внесена през 2009 г. и 2010 г. по сметка в евро с № *** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 36 574,02 лв., внесена от титуляра по свободен депозит в евро с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр Н.И.К..

- сумата в размер на 43 000 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2014 г. по сметка в лева с IBAN *** „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 23 050 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 10 200 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр „Валдимекс” ООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 50 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2010 г. по сметка в лева с № * в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********.

- сумата в размер на 110 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2011 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ПроКредит Банк България“ ЕАД, с титуляр „Алегра Груп” ЕООД, ЕИК *********,

тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването му или не е установено основанието за внасяне на описаните суми по посочените банкови сметки.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: