РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260087/30.11.2020г., постановено по Гр .д.№247/2020г. по описа на РС –
Павликени ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. ИВ., с ЕГН ***, от гр. В.Т., ул.“* №, против
„ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.“Дунав“ №5, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че е собственик на ½ идеални части от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №07716.139.1 по КККР на гр.Бяла черква, община Павликени, одобрени със Заповед
№РД-18-351/07.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 5000 кв. м., III
категория, при неполивни условия, отреден за земеделска територия, начин на трайно
ползване НИВА, находящ се в местността „О3 –БОСТАНЛЪКА“, при граници и съседи:
07716.139.18, 07716.139.2, 07716.138.333, 07716.130.268, както и от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№07716.157.58 по КККР на гр.Б.ч., общ. Павликени, одобрени със Заповед №РД-18-
351/07.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 3001 кв.м., III категория,
при неполивни условия, отреден за земеделска територия, начин на трайно ползване –
НИВА, находящ се в местността „02-ОТСАМНО ЛИВАДИ“, при граници и съседи:
07716.157.3, 07716.157.59, 07716.153.895, и осъждане на същото да му отстъпи
собствеността и предаде владението върху тях, като неоснователен и недоказан.
Против първоинстанционното решение в срок е постъпила въззивна жалба от ищеца
1
по делото Н. Б. И., чрез пълномощника му адв.П. от ВТАК, с която релевира оплаквания за
неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че двете сделки,
вследствие на които страните се оказват съсобственици – НА №145, том V, рег.№369, н.д.
№640/2019г. по описа на Нотариус Димитричка Ангелова с район на действие РС –
Павликени, и НА №72, том VI, рег.№4850, н.д..№781/2016г. по описа на Нотариус Пламен
Петров с район на действие РС - Павликени, са в очевидна колизия помежду си. Оспорва
като погрешен и неверен решаващия извод на първостепенният съд, че Х.Б. К. е придобила
процесните имоти по пътя на доброволна делба, при която е договорено парично уравнение
на дяловете на останалите съделители и доколкото това уравнение е станало през време на
брака й с М. Й. К., то тя ги е придобила в условията на СИО. Твърди се, че, с оглед
представените доказателства, е извършена доброволна делба, при която обаче не е налице
парично уравняване на дяловете между съделителите, при липсата на което не следва да се
предполага каквото ида било участие на съпруга на Х. Б. К. и съответно да се презюмира
възникване на СИО. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло
предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Претендира направените
по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище гр.Пловдив,
чрез пълномощника му ЮК И., с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна, респ. обжалваното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за две инстанции в размер на ЮК възнаграждение,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена на наведените с нея основания. Претендира разноски.
В СЗ въззиваемата страна с писмена молба от 21.06.2021г., чрез ЮК И., поддържа
депозирания писмен отговор на въззивната жалба. Претендира разноски, съгласно списък по
чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.
2
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е бил предявен от
Н. Б. И. против „Омега Агро Инвест“ ЕООД със седалище гр.Пловдив ревандикационен иск
с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на ½ ид. част от процесните недвижими имоти, подробно описани в
диспозитива на първоинстанционното решение, на основание –НА за дарение на недвижими
имоти №145, том V, рег.№369, н.д.№640/2019г. по описа на Димитричка Ангелова –
Нотариус при РС – Павликени, и осъждане на ответника да му отстъпи собствеността и
предаде владението върху процесните имоти. Изложил е твърдения, че собствеността му
върху процесните имоти се засяга от издадения НА за покупко – продажба на недвижими
имоти №72, том VI, рег.№4850, н.д.№781/2016г. по описа на Нотариус Пламен Петров с
район на действие РС – Павликени, съгласно който Р. М. К. и М. М. П. продават на
ответника „Омега Агро Инвест“ ЕООД, чрез пълномощника А. А. С., 19/30 ид. части от
процесните две ниви. Твърди се, че от 2017г. ответното дружество е отдало под аренда
процесните имоти, без знание и съгласие на ищеца, които действия засягат и правото му на
собственост и владение върху имотите, поради което претендира и предаване владението
върху имотите, с довод, че ответникът не разполага с това право, т.к. не притежава повече от
половината от имотите, а напротив е собственик на ½ ид. част от тях.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Омега Агро
Инвест“ ЕООД гр.Пловдив, чрез пълномощника си ЮК И., е оспорил ревандикационният
иск по чл.108 ЗС изцяло, като неоснователен и недоказан. Изложил е твърдения, че с ищеца
са съсобственици на процесните недвижими имоти, от които ответникът е придобил в
собственост 20/30 ид. части по силата на НА за дарение на идеални части от недвижим
имот, вписан в АВ с вх. Рег.№№3338, акт №174, том 10 от 22.12.2016г. и НА за покупко –
продажба на недвижим имот, вписан в АВ с вх.рег.№3339, акт №175, том 10 от 22.12.2016г.
Позовал се е, че процесните имоти са възложени в дял на Х. Б. К. по силата на договор за
доброволна делба от 29.11.2000г., по време на сключване на който същата е била в брак с
М.Й. К., и тъй като придобиването им настъпва по време на брака на основание, което има
възмезден характер, процесните имоти са придобити от Х. Б. К. в режим на СИО със
съпруга й. Позовал се е, че владее имотите на правно основание, противопоставимо на
ищеца, т. к. Договорът за аренда от 26.01.2017г., с който ответникът ги е отдал под аренда, е
сключен от ответника като арендодател, като приложимата към сключването му редакция на
нормата на чл.3 ал.4 ЗАЗ е допускала договорът за аренда да бъде сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, и ищецът и неговата праводателка Я. Г. Г. са се
възползвали и са получавали полагащата им се рента от съсобственика си „Омега Агро
Инвест“ ЕООД която същото е получило от арендатора по договора – Агро Финанс Консулт
ЕООД.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен
материал, са следните:
3
С влязло в сила Решение №96/01.07.1996г. на ОСЗ гр.Павликени е възстановено
правото на собственост на наследниците на Н. Т. Ф., б.ж. на гр.Б. Ч., съгласно плана за
земеразделяне в землището на гр.Б. Ч., върху седем недвижими имота – земеделски земи, в
т.ч. върху процесните две ниви, предмет на ревандикационният иск.
Видно от удостоверение за наследници изх.№20/27.01.2020г., изд. от Община
Павликени, наследодателят Н. Т. Ф., починал на 17.12.1995г., е оставил за свои законни
наследници: преживяла съпруга Р. И. Ф., починала на 08.05.2003г., и двама низходящи
/дъщери/ - М. Н. Ф., починала на 05.07.2006г. и оставила син Ц. Б. Ц., и Т. Н. М., починала
на 01.11.1999г. и оставила за свои законни наследници: Б. И. М., съпруг, починал на
01.02.2004г., син Н. Б. И. – ищец и дъщеря Х. Б. К.
Х. Б. К. е починала на 23.07.2016г. и е оставила за свои законни наследници: Я. Г. Г.
/дъщеря/ и Р. М. К. /син/.
С Договор за доброволна делба на земеделски имот от 29.11.2000г., вписан в Служба
по вписвания гр.Павликени, законните наследници на общия наследодател Н. Т. Ф., са
поделили земеделската земя, находяща се в землището на гр.Б. Ч., останала като обща
собственост от покойния им наследодател Н. Т. Ф., по силата на който Х. Б.К. получава в
дял и става собственик на процесните два недвижими имота – НИВА в местността
„БОСТАНЛЪКА“ с площ 5, 000 дка, III категория, парцел 1 от масив №139, съставляващ
имот №139001 по плана за земеразделяне на гр.Б. Ч. и НИВА в местността „Отсамното
ливади“ с площ 3,001 дка, III категория, парцел №58 от масив №157, съставляваща имот
№157058 по плана за земеразделяне на гр.Б.Ч.
Съгласно сключения Договор за доброволна делба на земеделски имот от
29.11.2000г., за уравнение на дяловете ищеца Н. Б. ИВ. и Х. Б. К. заедно заплащат по 150лв.
на Р. И. Ф. и Б. И. М.в, които заявяват, че са получили парите напълно и в брой преди
подписването на договора.
Не е спорно между страните, че Договор за доброволна делба на земеделски имот от
29.11.2000г., по силата на който Х. Б. К. получава в дял и става собственик на процесните
два недвижими имота е сключен от нея по време на брака й с М.Й. К., починал на
14.06.2014г., като видно от удостоверение за наследници изх.№АД 06-09-125/19.09.2016г.,
изд. от Община Свищов, е оставил за свои законни наследници: преживяла съпруга Х.Б. К.,
починала на 23.07.2016г., Р. М.К. /син/ и М. М. П. – дъщеря.
С НА от 22.12.2016г. за дарение на идеални части от недвижим имот №71, том VI,
рег.№4838, н.д.№780/2016г. по описа на Нотариус Пламен Петров с район на действие РС –
Павликени, Р. М. К., чрез пълномощника си А. Г. Ш., дарява на ответника „ОМЕГА АГРО
ИНВЕСТ“ ЕООД 1/30 ид. част от процесните два недвижими имота, предмет на
ревандикационният иск.
С оспорения от ищеца като накърняващ правото му на собственост НА от
22.12.2016г. №72, том VI, рег.№4850, н.д.№781/2016г. по описа на Нотариус Пламен Петров
с район на действие РС – Павликени, продавачите Р.М. К. и М. М.П., чрез пълномощника си
4
А. Г. Ш., продават на съсобственика и ответник по делото „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД,
своите собствени 19/30 ид. части от процесните два недвижими имота, предмет на
ревандикационният иск.
С НА от 20.09.2019г. за дарение на недвижими имоти №145, том V, рег.№369, н.д.
№640/2019г. по описа на Нотариус Димитричка Ангелова с район на действие РС –
Павликени, на който ищецът основава правото си на собственост върху процесните
недвижими имоти, Я. Г. Г., действаща чрез пълномощника си Н. Б. И., дарява на своя вуйчо
и ищец по делото Н. Б. И. толкова, колкото притежава и всичко, което притежава от
следните недвижими имоти, а именно ½ ид. част от процесните недвижими имоти, предмет
на ревандикационният иск.
С Договор за аренда на земеделски земи от 26.01.2017г., вписан в Служба по
вписвания гр.Павликени, ответникът „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД като арендодател е
предоставил на „Агро Финанс Консулт“ ЕООД гр.Пловдив като арендатор за временно и
възмездно ползване срещу заплащане на арендно плащане земеделска земя с обща площ от
18,939 дка, в т.ч. и процесните две ниви, предмет на ревандикационният иск, за срок от 15
стопански години – до 30.09.2032г. вкл.
По делото липсват доказателства за ответното твърдение, че ищецът Н. Б. И. се е
възползвал и е получавал полагащата му се рента от съсобственика си и ответник „Омега
Агро Инвест“ ЕООД, която същото е получило от арендатора по договора – „Агро Финанс
Консулт“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да уважи ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС, съдът следва да установи правото на собственост на ищеца в твърдяния
обем върху процесните недвижими имоти и на твърдяното придобивно основание, както и
че ответникът ги владее или държи без правно основание, при кумулативната наличност на
посочените предпоставки. Тежестта за доказване на релевантните за спорното право
обстоятелства, че ищецът е собственик на процесните имоти в твърдяния обем на правото на
собственост и на твърдяното придобивно основание, както и че същите се владеят от
ответника е върху ищеца, респ. в тежест на ответника е да докаже, че владее имотите на
правно основание.
В процесният случай между страните по делото не е спорно, че са съсобственици на
процесните недвижими имоти, като ответникът оспорва обема на правото на собственост на
ищеца за разликата над 1/3 ид. част до претендираната от ищеца ½ ид. част на твърдяното
5
придобивно основание, като ответникът извлича твърдяните си права от 2/3 ид.части върху
имотите от по – рано осъществили се от придобивната сделка на ищеца - договор за дарение
от 22.22.2016г., обективиран в НА №71, том VI, рег.№4838, н.д.№780/2016г., и договор за
покупко – продажба от 22.12.2016г., извършен с НА №72, том VI, рег.№4850, н. д.
№781/2016г. Страните спорят породил ли е прехвърлително действие в полза на ответното
дружество - купувач договорът за покупко – продажба от 22.12.2016г., извършен с НА №72,
том VI, рег.№4850, н. д.№781/2016г., за разликата над 14/30 ид. части от процесните
недвижими имоти до 19/30 ид. части, с оглед принципа, че продажбата на чужда вещ не е
нищожна, но никой не може да прехвърли другиму права, които не притежава.
Безспорно процесните недвижими имоти са предмет на земеделска реституция и
наследствено правоприемство от Н. Т. Ф.. Законните наследници на Н. Т. Ф. са извършили
доброволна делба на недвижимите имоти, земеделски земи, находящи се в землището на
гр.Б ч, останали им в наследство от него, чрез процесния Договор за доброволна делба от
29.11.2000г., сключен при действието на СК от 1985г. /отм./, според чл.20 ал.1 от който
/отм./, вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по
наследство, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. По силата на договора за
доброволна делба от 29.11.2000г. Х.Б. К., в качеството й на законен наследник на общия
наследодател Н. Т. Ф., е получила в свой дял и станала собственик на двата процесни
недвижими имота – ПИ №07716.139.1 и ПИ 07716.157.58 по КККР на гр.Б.ч.,
общ.Павликени, като за уравняване на дяловете Х. Б. К., заедно с брат си и ищец по делото -
Н. Б. ИВ. заедно заплащат по 150лв. на Р. И. Ф. и Б. И. М., които заявяват, че са получили
парите напълно и в брой преди подписване на договора.
Наследственият дял на Х. Б. К. от наследството на дядо й Н. Т. Ф., възлиза на ¼ ид.
част /1/9 ид. част, придобита по наследяване от Т. Н. М./ + 1/18 ид. част, придобита по
наследяване от Б. И. М.+ 1/12 ид. част на основание чл.10 ал.1 ЗН по наследяване от Р. И. Ф.
= 9/36 ид. части или на ¼ ид. част/.
Между страните по делото не е налице спор, че договор за доброволна делба от
29.11.2000г. е сключен по време на брака на Х. Б. К. с М. Й. К. /починал преди нея на
14.06.2014г./, като съгласно чл.20 ал.1 СК от 1985г. /отм./, ¼ ид. част от възложените в дял
на Х.Б. К.по силата на договора за доброволна делба от 29.11.2000г. процесни две ниви,
съответстваща на наследственият й дял от наследството на Н. Т. Ф., са лична собственост на
Х. Б. К. Императивният режим на СИО е запазен със СК от 1985г. /отм./ и изоставен в
действащият СК от 2009г. С т.3 от ППлВС №5/1972г. е призната възможността за частична
трансформация на лично имущество – по изключение в две хипотези: 1/когато съпругът при
делба на личен имот го получава с доплащане и 2/когато срещу отчужден личен имот на
съпруга му се определя имот с доплащане. В процесният случай по силата на сключения
договор за доброволна делба от 29.11.2000г. съпругата Х. Б.К. при извършената делба на
лични имоти ги получава с доплащане чрез парично уравнение на дела й. Доколкото
договорът за доброволна делба от 29.11.2000г. е сключен при действието на СК от 1985г.
/отм./, разпоредбата на чл.19 ал.1 от същия /отм./ визира, че вещите и правата върху вещи,
6
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са
придобити, като според чл.19 ал.3 СК от 1985г. /отм./, съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
В процесният случай, страните с договора за доброволна делба от 29.11.2000г. не са
посочили изрично паричното изражение или стойността на получения дял от Х. Б. К., но
изхождайки от данъчната оценка на процесните две ниви на обща стойност от 1087,90лв.,
съгласно удостоверение, изд. от 11.02.2020г. от Община Павликени, съдът приема, че
същият възлиза на същата стойност от 1087,90лв. Доколкото всички ниви, обект на
реституция и наследствено правоприемство, останали в наследство от Н.Т. Ф. с обща площ
от 30,56 дка, съгласно Решение №96/01.07.1996г. на ОСЗ гр.Павликени, са възстановени в
едно и също землище на гр.Б. Ч. и са със сходни характеристики, съдът приема, отново на
база данъчната оценка на процесните имоти от 1087,90лв., че наследствения дял от ¼ ид.
част на Х. Б. К.от общото наследство на Н. Т. Ф., при изчислени 135,97лв. за дка /1087,90лв.
: 8,001 дка, възложени по силата на делбата на Х. К. = 135,97лв. за дка/ възлиза на обща
стойност от 1038,81лв., получена по следния алгоритъм: общо останали в наследство от Н.
Ф. 30,56 дка : ¼ ид. част на Х.Б.К. = 7,64 дка х 135,97лв. = 1038,81лв. Процесните имоти
общо в размер на 8,001 дка, възложени на Х. Б. К. по силата на договор за доброволна делба
от 29.11.2000г. възлизат на обща стойност от 1087,90лв., равна на данъчната им оценка.
Договорът за доброволна делба от 29.11.2000г. изявява съгласието на съделителите Х. Б. К.
да получи процесните недвижими имоти в дял с доплащане за неравенството. Неравенството
възлиза на 4,5 % - /1087,90лв. – 1038,81лв./ : 1087,90лв. = 4,5%, което е незначително,
следователно макар и по време на брака на Х. Б. К. с М.Й. К. и на възмездно основание /с
оглед доплащането/, придобиването на 4,5 % от процесните недвижими имоти не е в
резултат на съвместен принос на съпрузите, оборена е презумпцията по чл.19 ал.3 СК от
1985г. /отм./, поради което и за тези 4,5% не е възникнала СИО по см. на чл.19 ал.1 СК от
1985г. /отм./, и възложените в дял по силата на договора за доброволна делба от 29.11.2000г.
два процесни недвижими имоти са придобити изцяло от Х. Б. К.в нейна изключителна
собственост.
Доколкото съпругът й М. Й. К. е починал преди нея, Х. Б.К.се наследява по
правилото на чл.5 ал.1 ЗН по равно от децата си – Я.Г. Г. и Р.М. К., или всеки от тях
наследява от по ½ ид.част, равнозначни на по 15/30 ид. части. При този извод и с оглед
правилото, че никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото притежава, и
след сключения договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 22.2.2016г.,
извършен с НА №71, том VI, рег.№4838, н. д. №780 от 2016г., с който Р. М. К. дарява на
ответното дружество „Омега Агро Инвест“ ЕООД 1/30 ид. част от процесните две ниви, Р.
М. К., като продавач, би могъл да продаде на ответното дружество със сключения договор за
покупко – продажба от 22.12.2016г., обективиран в НА №72, том VI, рег.№4850, н.д.
№781/2016г., само останалите му 14/30 ид.части от процесните имоти, само досежно които
покупко – продажбената сделка от 22.12.2016г. поражда прехвърлително действие в полза
7
на ответника, доколкото и М. М. П., низходяща на М. Й.К., посочена като продавач, т. к. не
е налице придобиване на имотите в режим на СИО от Х. и М. К., не притежава и не е
придобила по наследство от баща си /каквито не е придобил по наследство от М. К. и сина
му Р. К./ никакви собственически права върху процесните имоти, които да прехвърли на
ответника и договорът за покупко – продажба от 22.12.2016г., доколкото продажбата на
чужда вещ не е нищожна, не е произвел правно действие и последици за разликата над 14/30
ид.части от процесните ниви, прехвърлени от продавача Р. М.К.в, до вписаните в договора
19/30 ид.части.
В обобщение, по силата на договора за дарение от 22.12.2016г. ответникът е
придобил 1/30 ид. част, респ. по силата на договора за покупко – продажба от 22.12.2016г.
съответно същият е придобил 14/30 ид.част, прехвърлени от продавача Р. М. К., само
досежно които покупко – продажбената сделка от 22.12.2016г. е произвела правно действие
и прехвърлителен ефект, или общо ответникът се легитимира като собственик на 15/30 ид.
части или на ½ ид. част от процесните имоти.
Безспорно по делото е доказано и придобивното основание, от което ищецът черпи
правото си на собственост от ½ ид.част върху процесните две ниви, а именно валидно
сключен договор за дарение на недвижими имоти от 20.09.2019г., обективиран с НА №145,
том V, рег.№369, н.д.№640/2019г., по силата на който е придобил от продавача и негова
племенница /дъщеря на сестра му Х.К./, действаща чрез ищеца като пълномощник, ½ ид.
част от процесните недвижими имоти, съответстваща на наследствения дял от ½ ид. част на
продавача от наследството, останало от Х. Б.К.
Предвид горното, страните по делото са съсобственици на процесните два
недвижими имоти при равни права от по ½ ид. част, безспорно е доказано правото на
собственост на ищеца върху същите от ½ ид. част на твърдяното придобивно основание,
поради което предявеният ревандикационен иск по чл.108 ЗС е доказан в установителната
си част.
Не е спорно по делото и че ответникът, като арендодател, е отдал под аренда
процесните недвижими имоти на трето лице по силата на Договор за аренда на земеделски
земи от 26.01.2017г., сключен преди изменението на чл.3 ал.4 ЗАЗ с ДВ, бр.13 от
07.02.2017г. Договорът за аренда на земеделски земи от 26.01.2017г. е сключен от ответното
дружество като арендодател в съответствие с действащата към момента на сключването му
редакция на нормата на чл.3 ал.4 ЗАЗ /нова – ДВ, бр.13 от 2007г./, според която, когато
договорът за аренда е сключен само с някои от съсобствениците на земеделската земя,
отношенията помежду им се уреждат, съгласно чл.30 ал.3 от Закона за собствеността. Това
обстоятелство обаче не съставлява правно основание, на което ответното дружество държи
процесните недвижими имоти чрез другиго /арендатора/, доколкото Договорът за аренда на
земеделски земи от 26.01.2017г. е сключен от ответното дружество, т.е от лице, което не
притежава повече от половината от вещта, т.е. от процесните имоти, поради което и
съгласно трайно установената съдебна практика, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако не са го приели
8
изрично или мълчаливо. /Определение №146/09.04.2021г. по гр.д.№224/2021г., Г.К., I гр.о.,
Определение №476/10.12.2020г. по гр.д.№2112/2020г., Г.К., I гр.о., Определение
№122/02.04.2020г. по гр.д.№2929/2019г., Г.К., II гр.о., Определение №201/23.03.2018г. по
гр.д.№2830/2017г. на ВКС, III гр. о./. Следователно, в случая Договорът за аренда на
земеделски земи от 26.01.2017г. не е противопоставим на другия съсобственик – ищеца по
делото, доколкото е сключен от ответника, който не притежава повече от половината от
вещите, и доколкото по делото липсват ангажирани доказателства от ответника, в чиято
тежест е, ищецът да го е приел изрично или мълчаливо, при съобразяване и че самото
предявяване на настоящият ревандикационен иск по чл.108 ЗС съставлява акт за изрично
противопоставяне от ищеца срещу действието на арендния договор от 26.01.2017г. По
делото липсват каквито и да било доказателства за твърдението на ответника, че ищецът се е
възползвал и е получавал полагащата му се рента за частта му от процесните имоти от
съсобственика си „Омега Агро Инвест“ ЕООД, която същото е получило от арендатора по
договора, поради което доказателствената тежест, която носи ответника, съгласно правилото
на чл.154 ал.1 ГПК, не е изпълнена, и не е доказано да е налице както изрично, така и
мълчаливо приемане на договора за аренда от 26.01.2017г. от ищеца по делото, предвид
което същият му е непротивопоставим, държането от ответника на процесните недвижими
имоти чрез другиго /чрез арендатора/ не е на правно основание, т.е. основанието, на което
ответникът държи ½ ид.част на ищеца от процесните имоти е непротивопоставимо на
ищеца, предвид което ревандикационният иск на ищеца по чл.108 ЗС за ½ ид.част от
процесните недвижими имоти като невлаедеещ собственик срещу владеещия ответник –
несобственик се явява изцяло основателен и доказан, както в установителната част за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид. част
от процесните недвижими имоти, така и в осъдителната му част за осъждане на ответника да
отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца върху ½ ид.част от процесните
недвижими имоти и като такъв следва да бъде уважен изцяло. Дори и да се приеме знание у
ищеца за съществуването на договора за аренда от 26.01.2017г. към момента на сключването
му, с оглед вписването му и общоизвестността за третите лица на вписаните обстоятелства,
то по делото ответникът не е ангажирал никакви доказателства ищецът да се е възползвал и
да е получавал полагащата му се рента за частта си от процесните имоти от съсобственика
си – ответник, поради което не е доказано нито мълчаливо, нито изрично приемане
действието на договора за аренда от 26.01.2017г. от страна на ищеца по делото и същият му
е непротивопоставим, т.е. не е налице правно основание, на което ответникът държи частта
на ищеца от ½ ид. част от процесните имоти чрез другиго, и предявеният ревандикационен
иск по чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло и в установителната, и в осъдителната му
част, като основателен и доказан.
Поради несъвпадение в правните изводи на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено, като неправилно, вместо което
постановено друго, с което ревандикационният иск на ищеца по чл.108 ЗС следва да бъде
уважен изцяло и в установителната, и в осъдителната му част, като основателен и доказан.
9
По разноските:
Изходът по делото обуславя преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславят основателност на
претенцията на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в
първоинстанционното производство за внесена ДТ в доказан размер от 50лв., които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника. Липсват доказателства ищецът да е направил /да
е заплатил/ разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
доколкото и в представения договор за правна защита и съдействие №0202249 не е посочено
какъв е договорения начин на плащане на уговореното адв. възнаграждение от 400лв. – дали
в брой или по сметка, поради което и договорът не може да послужи като разписка за
получена сума.
С оглед изхода по спора, на ответника не се следват съдебни разноски /за ЮК
възнаграждение/ и претенцията му за присъждане на такива следва да бъде отхвърлена.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззивника за съдебни
разноски за въззивното производство в доказан размер от 25лв. /за заплатена ДТ за въззивно
обжалване/, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна. Липсват
доказателства въззивникът да е направил /да е заплатил/ разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и такива не следва да му бъдат присъждани,
като в представения договор за правна защита и съдействие №0202266 не е договорено
заплащане на адв. възнаграждение за въззивна инстанция.
Изходът на спора обуславя отхвърляне на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство /за ЮК възнаграждение/.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.2, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №260087/30.11.2020г., постановено по Гр. д.
№247/2020г. по описа на РС – Павликени, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5, с ЕИК *********, че Н. Б.
ИВ., с ЕГН *****, от гр.В.Т., ул.“*“ №, ет., ап., е СОБСТВЕНИК на ½ ид. част /една втора
идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №07716.139.1 по КККР на гр.Б ч., община
Павликени, обл. В.Търново, одобрени със Заповед №РД-18-351/07.02.2018г. на Изп.
директор на АГКК, целият имот с площ от 5000 кв. м., III категория при неполивни условия,
отреден за земеделска територия, начин на трайно ползване НИВА, находящ се в
местността „О3 –БОСТАНЛЪКА“, при граници и съседи: 07716.139.18, 07716.139.2,
07716.138.333, 07716.130.268, както и на ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№07716.157.58 по КККР на гр.Б.ч., общ. Павликени, обл. Велико Търново, одобрени със
10
Заповед №РД-18-351/07.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, целият имот с площ от 3001
кв.м., III категория при неполивни условия, отреден за земеделска територия, начин на
трайно ползване – НИВА, находящ се в местността „02-ОТСАМНО ЛИВАДИ“ , при
граници и съседи: 07716.157.3, 07716.157.59, 07716.153.895, на основание НА за дарение на
недвижими имоти №145, том V, рег.№369, н.д.№640/2019г. по описа на Нотариус
Димитричка Ангелова с район на действие РС – Павликени, като ОСЪЖДА „ОМЕГА
АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5,
с ЕИК *********, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО
върху гореописаните недвижими имоти на собственика Н. Б. ИВ., с ЕГН *******, от
гр.В.Т., ул.“*“ №, ет., ап..
ОСЪЖДА „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №5, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. ИВ., с ЕГН ******,
от гр.В.Т., ул.“*“ №, ет., ап., сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
направени съдебни разноски в първоинстанционното производство /за внесена ДТ/, както и
сума в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени съдебни разноски
във въззивното производство /за внесена ДТ/.
На основание чл.115 ал.2 ЗС ОПРЕДЕЛЯ на ищеца Н. Б. ИВ. шестмесечен срок,
считано от влизане в законна сила на съдебното решение, в рамките на който следва да
извърши отбелязването му по представен препис от решението в Служба по вписванията
при РС – Павликени.
На основание чл.115 ал.2 изр.2 ЗС, УКАЗВА на ищеца, че след изтичането на този
срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11