РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Л.М.Т. с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуалния й представител адв.Ангел
Ангелов от АК Варна, против Решение № 260036/05.10.2020 г. по гр.д.472/2020 г. по описа
на Районен съд Айтос, с което е допуснат развод между Р. Т. Т. и Л.М. Т., като е прекратен
сключения между тях на 23.12.2019 г. граждански брак, без съдът да се произнася по
въпроса за вината; упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. Т.,
родена на *** г. в *** е предоставено на бащата Р. Т. Т. и е определено местоживеене на
детето при бащата; определен е режим на контакти на майката Л.М. Т. с детето Т. Р. Т.,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца както и в продължение на един месец
през летния сезон , който да не съвпадат с годишния отпуск на бащата; въззивницата Т. е
осъдена да заплаща издръжка за детето Т. Р. Т., чрез неговият баща и законен представител
Р. Т. Т. в размер на 160,00 лв, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.07.2020
г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска; и е предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в ***, на Р. Т. Т..
Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснати процесуални
нарушения довели до опорочаване на целия процес, в резултат на което въззивницата е била
лишена от възможността да участва в производството, да изрази становище по предявените
1
срещу нея искове като подаде писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, да направи своите
възражения по наведените от ищеца твърдения, да заяви своите твърдения и искания по
доказателствата и даже да се ползва от възможността да обжалва постановеното от съда
решение по всеки от предявените искове.
Изложени са съображения за спазен срок за обжалване на първоинстанционното
решение поради ненадлежно връчване на съобщение за решението.
Относно процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд се
излага следното:
Сочи се, че въззивницата е препятствана да участва в процеса. Твърди се, че
книжата по делото са връчени, видно от отразеното върху тях, на В. Р. В. с отбелязване
„леля”, което лице не е леля на въззивницата, а е съжител на бащата на ищеца, поради което
следва да се приеме, че е лице от кръга на заинтересованите от изхода на делото лица. На
следващо място се твърди, че освен, че е от кръга на заинтересованите от изхода на делото
лица, В. В. нито е имала контакт с ответницата, нито е имала интерес да предаде съдебните
книжа на адресата, поради което въззивницата не е могла да узнае за заведеното срещу нея
съдебно производство, за да участва в него и да защити правата си.
Твърди се, че да допуснати и други процесуални нарушения в хода на процеса и
при постановяване на решението: Поради неучастието на ответницата в процеса вследствие
на процесуални нарушения, съдът е бил лишен от възможността да събере достатъчно
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото и е постановил
необосновано решение. Твърди се, че процесът се е водил на практика едностранно, без да
може ответната страна да изложи своите твърдения за фактите относими към предмета на
спора, да направи своите възражения, да заяви искане по доказателствата.
Оспорват се наведените от ищеца твърдения, като се сочи, че целта им е
единствено бракът да бъде разтрогнат, родителските права по отношение на детето да бъдат
предоставени на ищеца като се отдели майката от детето с цел окончателно да бъде
прекъсната емоционалната връзка „майка - дете”, а в перспектива детето да бъде предадено
на лелята на бащата - М. С., която по биологични причини не може да има деца. Твърди се,
че и към настоящия момент детето е в *** и се отглежда от същата тази леля М. С.. Излагат
се твърдения за хронологията на развитие на отношенията между страните. Твърди се, че в
периода от няколко месеца, когато страните са живели в ***, в дома на родителите на
ищеца, ответницата е била тормозена и нежелана особено от съжителката на бащата на
ищеца св.В. В.. Сочи се, че по късно страните са заживели в ***, където на 23.12.2019 г. са
сключили граждански брак. Не след дълго отношенията им се изострили отново, съпругът
започнал да устройва скандали, да ругае ищцата и да я бие. Твърди, че са се разделили през
м.юни 2020 г., като ответницата с детето се заживяла при родителите си в ***, а ищецът
останал в ***, при леля си М. С.. Твърди, че по настояване на ищеца взели решение да си
дадат още един шанс и да заживеят отново заедно в *** - отделно от близките им, но след
пристигането си ответницата е разбрала, че отново ще живеят в едно домакинство с лелята
М. С.. Твърди, че на третия ден след пристигането си е била изгонена от лелята и със
2
съдействието на съпруга си, но вече без детето. Тогава ищецът заявил, че ответницата няма
никакви права над детето.
С твърдението за допуснати груби процесуални нарушения, се претендира отмяна
на обжалваното решение в частта на „присъединените искове относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, издръжката и режима на лични отношения
между родител и дете“, и връщане на делото за ново разглеждане като на доверителката ми
бъдат надлежно връчени исковата молба с приложенията и й бъде дадена възможност за
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
Ако съдът прецени, че изложените доводи за допуснати процесуални нарушения
не могат да бъдат основание за връщане на делото за ново разглеждане на спора от фазата
на връчване на исковата молба с приложенията на ответната страна за писмен отговор по
реда на чл.131 от ГПК, евентуално се претендира обжалваното процесното решение да бъде
отменено като неправилно и да се постанови друго, с което:
Да се признае, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения има съпругът.
Упражняването на родителските права по отношение на детето Т. Р. Т. да бъде
предоставено на майката Л.М. Т. като негов законен представител.
Да се постанови, детето Т. Р. Т. да живее при майка си Л.М. Т. на посочения в
жалбата адрес, а именно: ***.
Да се постанови бащата Р. Т. Т., да заплаща в полза на детето Т. Р. Т. издръжка в
размер на 200 лв на месец чрез неговата майка и законен представител Л.М. Т. с падеж
всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на законови основания за нейното изменение или
прекратяване ведно със законовата лихва за всяка закъсняла вноска.
Да се определи режим на лични отношения между бащата и детето както следва:
всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване
като бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на
същия адрес; по три дена, с преспиване в периода на коледно новогодишните и
великденските празници, в четна година от 09:00 на 23 декември до 17:00 на 26 декември, а
в нечетна година - от 09:00 на З0 декември до 17:00 на 01 януари следващата година, като
бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия
адрес; всяка нечетна година за рожденния ден на детето - от 14:00 ч. на 06 юли до 17:00 ч. на
07 юли; 10 дена през летния период на годината когато майката не е в платен годишен
отпуск считано от 01 юли до 10 юли или от 01 август до 10 август. По същество се изразява
становище за уважаване на жалбата, тъй като тя е подкрепена от събраните по делото
доказателства.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивницата и
процесуалния й представител.
3
На основание чл.266, ал.3 ГПК, във въззивното производство са допуснати и
събрани поисканите от въззивницата доказателствата.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият-ищец Р. Т. Т. е депозирал, чрез
адв.Христина Николова Късева, АК гр.Бургас писмен отговор, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, изводите на съда са
изградени въз основа на безупречен анализ на доказателствата. Твърди се, че решението е
правилно както в частта, с която е прието, че бракът трябва да се прекрати на основание
чл.49, ал.1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината, така и относно
предоставеното упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Т.,
местоживеенето и личните отношения с детето. Твърди се, че в съответствие с
доказателствата съдът е приел, че бащата е този, който е доказал, че е родителят с по-голям
родителски капацитет, преките и непосредствени грижи за детето се полагат от него. Твърди
се, че решението не страда от пороци и в частта си относно предоставеното право на
ползване, издръжката като в тази насока съдът е изложил подробни мотиви, и разноските.
Твърди се, че изложените доводи във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд не могат да бъдат основание за връщане на делото
за ново разглеждане на спора от фазата на връчване на исковата молба с приложенията на
ответната страна за писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, тъй като няма пречка във
въззивната инстанция да се събират доказателства, и в този смисъл не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила.
Претендира се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на съдебни
разноски за въззивното производство. След приключване на съдебното дирене във
въззивната инстанция въззиваемият изразява становище, че от събраните във въззивната
инстанция доказателства е установено, че въззиваемият притежава по-добри качества като
родител, полагал е и продължава да полага грижи за детето както преди, така и след
фактическата раздяла на страните. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение, с което бракът е прекратен, предоставяне на родителските права по отношение на
детето на бащата, определяне на местоживеене на детето при бащата; определяне на режим
на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета неделя от месеца, както и в
продължение на един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата; и
осъждане на въззивницата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 160 лв,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Претендира се и предоставяне ползването на семейното жилище на страните в ***
на въззиваемия.
В съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа. Излагат се
съображения, че и допуснатите във въззивното производство доказателства подкрепят
твърденията на ищеца за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и за това, че
той е родителят с по-добър родителски капацитет, поради което в интерес на детето е, на
него да се предоставят родителските права и да се определи местоживеенето на детето да е
4
при него.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия Р. Т. Т., с посочен постоянен адрес: ***, чрез адв.Е.Томов, против
въззивницата Л.М. Т., също с адрес***, за допускане на развод между страните без съдът да
се произнася по въпроса за вината; за предоставяне на родителските права върху детето Т. Р.
Т., родена на *** г. на бащата, и определяне на подходящ режим на лични контакти с
майката; за осъждане на ответницата да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лв,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за прекратяване
или изменението й; за предоставяне ползването на семейното жилище на адрес: *** на
ищеца; и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата - Д.. Твърди се, че
бракът на страните е сключен на 23.12.2019 г., като от брака си съпрузите имат дете - Т. Р.
Т., родена на *** г. в ***. Изложени са твърдения, че след сключване на брака, страните
живели в различни страни: по малко в България, Гърция и в Германия, но от половин
година са във фактическа раздяла, ответницата живее свой собствен живот и не поддържат
никакви контакти.
Предявени са искове с правно основание чл.49. ал.1, и сл. СК, вр.чл.56 СК, вр.чл.59
СК.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответницата
Л.М. Т.а. В съдебно заседание ответницата не се е явила, нито се е явил неин представител.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил брака на страните
без да се произнася по въпроса за вината; предоставил е упражняването на родителските
права по отношение на детето Т. Р. Т., на бащата Р. Т. Т., и е определил местоживеене на
детето при бащата; определил е режим на контакти на майката Л.М. Т. с детето Т. Р. Т.,
както следва: всяка първа и трета неделя от месеца както и в продължение на един месец
през летния сезон , който да не съвпадат с годишния отпуск на бащата; осъдил е майката
Л.М. Т. да заплаща издръжка за детето Т. Р.Т., чрез неговият баща и законен представител Р.
Т. Т., в размер на 160,00 лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска; предоставил е ползването на семейното
жилище, находящо се в ***, на Р. Т. Т. и е осъдил ответницата да заплати по сметка на PC-
Айтос сумата от 230,40 лв.
В представения във въззивното производство отговор на исковата молба,
ответницата излага твърдения по фактите. Сочи, че детето Т. е родено в резултат на
извънбрачното съжителство на страните, по време на раздялата им, след която страните са
решили да заживеят отново заедно. Твърди се, че ответницата е пристигнала от *** в ***я, а
ищецът – от *** в ***, живели са няколко месеца заедно в дома на бащата на ищеца в ***,
където ответницата се е чувствала нежелана и е била тормозена от жената, с която бащата на
ищеца е съжителствал на семейни начала (св.В. В.). Твърди се, че по-късно страните са
заминали за ***, където е сключен и гражданският им брак (на 23.12.2019 г.) и където
5
отношенията им отново са се изострили да степен на упражняване на физическо насилие от
страна на ищеца върху ответницата. Твърди се, че през м.юни 2020 г. ответницата, заедно с
детето, отново е заминала за *** при майка си, но страните са продължили да поддържат
контакт по телефона. Ответницата твърди, че по настояване на ищеца, двамата са взели
решение да си дадат още един шанс и да заживеят заедно в ***, поради което тя се е върнала
в *** заедно с детето. Твърди, че на третия ден след пристигането си, е била изгонена от
дома на ищеца, но този път – без детето, като тогава ищецът и е показал съдебното решение
за развода и за предоставянето на родителските права по отношение на детето – на бащата.
Сочи се, че след този момент, въззивницата е изключително затруднена да осъществява
контакти с детето. Претендира се признаване, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът; постановяване въззивницата да носи предбрачното си
фамилно име Д.; предоставяне на родителските права по отношение на детето Т. на майката;
постановяване детето да живее при своята майка; осъждане на въззиваемия да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 250 лв, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска; и определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка
първа и трета седмица на месеца от 10:00 в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване като
бащата се задължава да взема детето от адреса на местоживеенето му и го връща на същия
адрес; по три дена, с преспиване в периода на коледно новогодишните, в четна година от
09:00 на 23 декември до 17:00 на 26 декември, а в нечетна година - от 09:00 на 30 декември
до 17:00 на 01 януари следващата година, като бащата се задължава да взема детето от
адреса на местоживеенето му и го връща на същия адрес; всяка нечетна година за рождения
ден на детето от 14:00 на 06 юли до 17:00 часа на 07 юли; 10 дена през летния период на
годината когато майката не е в платен годишен отпуск считано от 01 юли до 10 юли или от
01 август до 10 август.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Независимо от установеното от изявленията на страните и от представените във
въззивното производство доказателства (Трудов договор – л.111-114, 115-116; Отчет/фиш за
брутно/нетно трудово възнаграждение л.117-138; Писмо от 27.01.2020 г. – л.92, 94; Книга за
прегледите на детето – л.201, 202; Международно удостоверение за имунизации и
имунизационен паспорт – л.205, 206; Карта за участие – л.211,212 и др.), че към момента на
завеждане на иска – 09.07.2020 г., въззиваемият ищец Р.Т., е пребивавал трайно в ***, а
ответницата с детето Т. Р. Т. (с предишно име М. Р. Т.), родено на ***г. в ***, са
пребивавали в ***, съдът намира, че е налице международна компетентност на българския
съд да разгледа и се произнесе по брачния иск и приетите за съвместно разглеждане с него
искове за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето и личния режим на
отношенията с другия родител и издръжка. Съгласно чл.3, т.1, б.“б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО)
№ 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, доколкото и двамата съпрузи в случая са български граждани, българският съд
6
е компетентен да разгледа иска им по чл.49 СК за развод. Съгласно чл.12, т.1, б.“б“ и т.3,
б.“б“ от същия Регламент, българският съд е компетентен и по всички въпроси, които се
отнасят до родителската отговорност, свързани с молбата за развод, т.е.по въпросите за
предоставяне на родителските права по отношение на детето Т., определяне на
местоживеенето му при някой от родителите, режима на лични отношения и издръжката.
На второ място, обстоятелството, че детето не е родено от брака на страните,
според настоящия състав е без правно значение, тъй като родените преди брака деца с
установен произход и осиновените са приравнени на родените в брака. В този смисъл е
правната теория /Коментар на новия Семеен кодекс, в който е посочено, че "правилото на
чл.59 СК визира ненавършилите пълнолетие деца от брака. Такива са децата, които не са
навършили пълнолетие и за които е налице някоя от следните хипотези: имат установен
произход и от двамата съпрузи, дори когато са били родени извън брак"/. Това тълкуване на
хипотезата на чл.59 СК следва да се приложи и в конкретния случай, което води до извода,
че предявения иск с правно основание чл.59, ал.2 СК, обективно съединен с брачния иск
следвало да бъде разгледан в настоящото производство.
По наведените от въззивницата оплаквания за неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съдът намира за основателно оплакването за допуснати от първоинстанционния
съд груби процесуални нарушения, довели до опорочаване на целия процес, в резултат на
което въззивницата е била лишена от възможността да участва в производството, да изрази
становище по предявените срещу нея искове като подаде писмен отговор по реда на чл.131
от ГПК, да направи своите възражения по наведените от ищеца твърдения, да заяви своите
твърдения и искания по доказателствата и даже да се ползва от възможността да обжалва
постановеното от съда решение по всеки от предявените искове. В резултат на така
констатираните процесуални нарушения в първоинстанционното производство, във
въззивното производство на въззивницата се предостави възможност да депозира отговор на
исковата молба, допуснаха се поисканите от нея доказателства, назначиха се социални
доклади от различни социални служби, според местоживеенето на ответницата и на детето,
вкл.от Социална служба в Германия; родителите се изслушаха по реда на чл.59, ал.6 СК
(въззивницата – повече от веднъж).
От фактическа страна, предвид събраните по делото доказателства, а и с оглед
наведените от въззивницата във въззивната й жалба и в представения във въззивното
производство отговор на исковата молба твърдения по фактите, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от представените доказателства, че
бракът на страните е сключен (на 23.12.2019 г.) след раждането на детето Т. Р. Т. (на *** г. в
***). Не е спорно, че преди раждането на детето, страните са били разделени, при което
ищецът Р.Т. е живеел и работил в ***, а въззивницата Л.Д. е живеела при своята майка в
***, където е родено и детето. Не е спорно, че около два месеца след раждането на детето,
страните са се събрали в ***, за да бъде издаден международен паспорт на детето, а те
самите „да си дадат още един шанс“. Не е спорно, че по време на приблизително
7
двумесечния си престой в ***, страните са поискали промяна на името на детето от М. Р. Т.
на Т. Р. Т., което е било допуснато с решение № 253/19.11.2019 г. по гр.д.966/2019 г. на
Районен съд Айтос и на детето е бил издаден международен паспорт. Не е спорно, че по
време на този (почти двумесечен) престой на страните в ***, те са живели в дома на бащата
на ищеца в ***, след което са заминали за *** – първо ищецът, а след това - ответницата с
детето, придружавана от бащата на ищеца, като на 23.12.2019 г. са сключили и граждански
брак. Не е спорно, че след няколкомесечно съжителство, в резултат на зачестили конфликти,
съпрузите са решили да се разделят, и през м.юни 2020 г. въззивницата е заминала заедно с
детето за ***, при своята майка, а въззиваемият е останал в ***. Не е спорно, че след
няколко месеца въззивницата се е върнала в ***, останала е около 3 дни при ищеца, след
което е заживяла при своя вуйчо – на 100 км от населеното място, където живее и работи
ищецът, а детето е останало да живее при своя баща, при когото през това време е живеела и
неговата леля, която му е помагала при отглеждането на детето. Не е спорно, че
въззиваемият-ищец живее и понастоящем в *** с детето, както и, че работи като шофьор на
автомобил. Не е спорно, че отношенията между страните са толкова влошени, че се е
достигнало до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Спорно по делото е: Какви са причините за раздялата на страните, и по-
конкретно – за конфликтите между тях в периода след сключването на брака до
фактическата им раздяла през м.юни 2020 г. Полагала ли е въззивницата адекватни грижи за
детето по време на пребиваването си в *** в същия период. Полага ли ищецът адекватни
грижи за детето по времето, през което то живее при него. Каква е причината за оставането
на детето при бащата, без присъствието на майката. Кой от двамата родители притежава по-
добър родителски капацитет, съотв.кой от двамата родители е по-подходящ да отглежда и
възпитава детето. При кой от двамата родители условията за отглеждане и възпитание на
детето са по-добри и по-подходящи.
При събраните по делото доказателства, вкл.социални доклади, съдът установява
от фактическа страна, следното:
Страните са сключили граждански брак в Германия на 23.12.2019 г. (л.4 от
първоинстанционното дело), а детето им – Т. Р. Т. (с рождено име М. Р. Т.) е родено преди
брака – на *** г. в ***. От м.ноември 2019 г. страните са заживели заедно в ***, като са
били адресно регистрирани, вкл.детето (л.97-99). За детето са определени детски надбавки в
размер на 204 евро месечно, считано от декември 2019 г. до юли 2037 г. (Уведомление за
детски надбавки, съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица, л.92-94).
В резултат на влошаване на отношенията между съпрузите, през м.юни 2020 г.
въззивницата е заминала заедно с детето Т. за *** при своята майка, където е останала до
есента на 2020 г., когато се е върнала с детето в ***.
На 09.07.2020 г. ищецът е подал пред РС Айтос иска за развод, по който е
образувано гр.д.472/2020 г. и е постановено обжалваното в настоящото производство
решение от 05.10.2020 г.
8
След завръщането на въззивницата в *** през есента на 2020 г., тя е останала с
детето три дни в дома на въззиваемия, след което е заминала да живее при своя вуйчо в
друго населено място в ***, а детето е останало при своя баща.
По спорните въпроси съдът приема, че и двамата съпрузи са отговорни за
влошаването на отношенията си. Твърденията на въззивницата, че въззиваемият е
упражнявал над нея тормоз и физическо насилие, не се потвърждават от събраните
доказателства. Единственото доказателство в тази насока са показанията на св.Д., но той сам
признава, че за упражнен от въззиваемия спрямо въззивницата тормоз знае от самата
въззивница, както и от нейната майка, и не е присъствал на такива прояви на въззиваемия.
Твърди, че е бил пряк свидетел на упражнен по отношение на въззивницата тормоз – но от
св.В. В. – живееща на съпружески начала с бащата на ищеца, като това се е случвало през
2016 г. – преди брака на страните.
Воденият от въззиваемия свидетел – С., твърди, че има впечатления от
отношенията на страните по време на съжителството им преди брака – в ***, и в *** – след
сключването на брака, където ги е посещавал в дома им няколко пъти и дори е преспивал
там. Въззивницата оспорва твърденията на св.С., че ги е посещавал в ***. Съдът, предвид
наказателната отговорност, която св.С. носи, и за която е предупреден преди снемане на
показанията му, приема, че той е посещавал дома на страните в *** и има впечатления от
отношенията на страните, както и от отношението им към детето и от начина на полагане на
грижи за него. С оглед показанията на св.С., съдът приема, че в периода м.ноември 2020 г. –
м.март 2020 г. (когато свидетелят твърди, че е посещавал дома на страните), хигиената в
дома не е била на нужното ниво, вкл.по отношение на посудата за хранене на детето, както и
на самото дете. Съдът кредитира показанията на този свидетел, че отглеждането на детето Т.
е било неглижирано от въззивницата, тъй като тези твърдения кореспондират с отразеното в
Социалния доклад от Социалната служба в гр.Андернах, в който е посочено, че педиатърът
на детето – д-р Бел се е оплакала, че детето е било леко недохранено.
По въпроса полагала ли е въззивницата адекватни грижи за детето по време на
пребиваването си в *** в същия период, съдът кредитира показанията на св.С., че в периода
от сключването на брака до м.март 2020 г., за който период този свидетел има
непосредствени впечатления, въззивницата е неглижирала грижите за детето – то често е
било с несменен памперс, с обриви; бебешките шишета и купички са стояли неизмити и
засечени в мивката; майката е пушила в присъствие на детето. По отношение на факта, че
детето е било леко недохранено /установено и от социалния доклад, изготвен от Социалната
служба в гр.Андернах/, съдът намира, че само по твърденията на въззиваемия, не може да
приеме, че състоянието на недохраненост на детето е резултат от недостатъчните грижи,
положени от майката.
По отношение на причината за оставането на детето при бащата, без
присъствието на майката, освен твърденията на самите страни, по делото не са представени
никакви доказателства. Въззиваемият твърди, че въззивницата е пристигнала при него в ***
от ***, за да се грижат двамата за детето; останала е в дома му три вечери, „заради детето да
9
свикне, за да не я търси“, след което е отишла на работа при вуйчо си на 100 км. Твърди, че
след това е отишла да види детето през юни, и е посещавала детето от време навреме, като е
оставала да спи в дома на въззиваемия по два-три дни. Твърди също, че при посещенията си
не е спяла с детето и не е оставала с него, а е придружавала ищеца на работата му – „искаше
да се оправим по някакъв начин“. Въззивницата твърди, че е пристигнала с детето от *** в
*** по настояване на съпруга си – „да си дадат още един шанс и да заживеят заедно“, но
след пристигането си е установила, че отново трябва да живее в едно домакинство с лелята
на ищеца М. С., а три дни по-късно е била „позорно изгонена, но вече без детето“. Твърди,
че тогава ищецът й е показал съдебното решение.
С оглед обстоятелството, че към момента на пристигането на въззивницата с
детето в ***, въззиваемият вече се е бил снабдил със съдебно решение за прекратяване на
брака и за предоставяне на него на родителските права над детето Т., както и с оглед
обстоятелството, че към този момент ищецът е живеел в едно домакинство с леля си М.,
съдът възприема версията на въззивницата за това какво се е случило след връщането й в
*** с детето и затова, как се е получило оставянето на детето при неговия баща. До този
момент въззивницата е живеела при своята майка и няма логика в твърдението на ищеца, че
тя сама му е „докарала малката“ и е казала, че „не може да се грижи за нея, докато не си
стъпи малко на крака“, след което е отишла при вуйчо си – в друго населено място в *** „уж
да си стъпи на крака“. По логична е версията на въззивницата, че след като вече се е сдобил
със съдебното решение за развод и за предоставяне на родителските права, без знанието на
въззивницата (ищецът много добре е знаел, че към датата на подаване на исковата молба -
подписана лично от него, ответницата не е живеела в *** – в дома на баща му, и няма как да
узнае за завеждането на иска), ищецът е заживял в едно домакинство с леля си М. (преди
това те не са живели в общо домакинство), която би могла да му помага с детето, и след това
е предложил на въззивницата да се съберат в ***, за да може тя да доведе детето от ***.
След като е довела детето в дома му, ищецът й е показал съдебното решение, съгласно което
родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата.
По спорния въпрос полага ли ищецът адекватни грижи за детето по времето, през
което то живее при него, съдът приема, че въззиваемият полага необходимите грижи за
детето, което се установява от представените писмени доказателства и от приетия по делто
социален доклад от Социалната служба в гр.Андернах.
По въпросите при кой от двамата родители условията за отглеждане и възпитание
на детето са по-добри и по-подходящи и кой от двамата родители притежава по-добър
родителски капацитет, съотв.кой от двамата родители е по-подходящ да отглежда и
възпитава детето, съдът приема следното:
Ищецът живее в *** от 2018 г. - първоначално в *** от м.април 2018 г., където е
адресно регистриран, заедно с детето (Потвърждение за регистрация л.100-102 от въззивното
дело; Официално потвърждение за адресна регистрация – л.103- 104 и Справка от Градска
управа Андернах, Гражданска служба – л.105-107). Ищецът живее на безсрочен наем
апартамент, снабден с всички необходими вещи, „чист и подреден вид“, и с детска стая,
10
съобразена с възрастта на детето. Ищецът има приятелка, с която не живеят заедно, но която
редовно го посещава и подкрепя (Социален доклад от Социалната служба в гр. Андернах
(л.227-229). Ищецът работи като шофьор, като видно от представения трудов договор
(л.111-116), от 26.04.2021 г. трудовото му правоотношение с работодателя му е безсрочно,
трудовото му възнаграждение е в размер на 2100 евро бруто, с доплащане за работа в
неделя. Наличието на това трудово правоотношение и реализирането на доходи по него се
установява и от представените по делото Отчет/фиш за брутно/нетно трудово
възнаграждение м.април-м.септември 2021 г.(л.117-144). От представения социален доклад
от Социалната служба в гр. Андернах (л.227-229) се установява, че ищецът може
безпроблемно да премине от редовна на дневна смяна, според нуждите на детето. Детето
посещава протестантска детска градина, намираща се близо до дома им. Роднините на
ищеца живеят в непосредствена близост и също му помагат в отглеждането на детето –
вземат го от детската градина, прекарват време с него на детската площадка, събират се в
семейството, за да правят съвместни дейности. Детето има педиатър, който следи
здравословното му състояние, направени са му всички прегледи, ваксинационния му статус
е пълен.
Преди брака на страните ответницата е живяла в *** със своята майка. Детето е
родено в ***, където, според твърденията на ответницата, тя е била подпомагана от майка си
при отглеждането на детето в първите му месеци. След прекараните около 2 месеца в *** и
около 5-6 месеца в ***, където в началото на този период е сключен бракът, поради
разногласията и конфликтите между съпрузите, през м.юни 2020 г. ответницата отново е
заминала при своята майка в ***, където е останала няколко месеца. След връщането си в
*** през есента на 2020 г. и оставането на детето при неговия баща, ответницата е заживяла
в *** при своя вуйчо – в друго населено място, където се твърди, че е работила в този
период. Отново по нейни твърдения, след това отново „се е прибрала в ***“ при своята
майка и е „започнала на старата си работа в хотела, където работи“ и после се прибрала в
*** заради делото. Видно от представения Договор за наем от 18.10.2021 г. (л.40-42),
ответницата е наела апартамент в *** за срок от 3 години – чл.5 от договора. Адресът на
този имот в *** е вписан като настоящ адрес на въззивницата (Удостоверение за настоящ
адрес, л.43). В изготвения от ДСП Варна социален доклад е посочено, че въззивницата е
споделила пред социалния работник, че се е установила във ***, тъй като там има леля и
братовчеди, на които да разчита за помощ при отглеждане на детето. Споделила е още, че
очаква скоро родителите й да се върнат от чужбина и да останат при нея в дома й във ***, до
приключване на съдебното производство. Заявила е, че от 17.01.2022 г. е трудово
ангажирана – по трудов договор с „Фреш Тейст“ АД за производство на хляб, на длъжност
„редач ГП“, с работно време - 8 часов работен ден, на смени, с трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната – 650 лв и допълнителни бонуси, при
което месечният й доход би трябвало да е в размер на около 830 лв. Заявила е, че няма
финансови затруднения, тъй като всеки месец получава по 400 евро от *** като обезщетение
за безработица. Заявила е също, че ако й бъдат предоставени родителските права върху
детето, би желала да го отглежда в ***, при родителите си, но ако това е невъзможно, ще се
11
установи да живее и работи в ***, където семейството й има собствена къща. Представен е
трудов договор № 1623/17.01.2022 г. с „Фреш Тейст“ АД (л.167), за длъжност „редач ГП“,
работно време - 8 часов работен ден, трудово възнаграждение в размер на 650 лв и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 0,6% за всяка
прослужена година и с уговорен срок за изпитване – 6 месеца. При извършена служебна
справка, съдът констатира, че на 07.02.2022 г. този трудов договор е бил прекратен. В
съдебното заседание на 18.04.2022 г. въззивницата заяви, че „още има квартирата във ***“,
но малко след предходното съдебно заседание (14.03.2022 г.) е напуснала тази квартира,
въпреки, че все още се води, че живее там. Заявява, че родителите й вече са в ***, затова тя е
решила да се прибере при тях в ***, където, след лек ремонт на къщата, наложил тя да отиде
във ***, ремонтът вече е приключил и въззивницата се е прибрала там и иска там да се
установи трайно (съдебното заседание на 18.04.2022 г.). Твърди, че къщата е на два етажа, с
два входа, като на първия етаж са родителите й и брат й, а тя е на втория етаж. Заявява, че в
момента не работи, но мисли да започне работа в ***. След възлагането на социален доклад
на ДСП Първомай, от службата е изпратено писмо (л.251), в което е посочено, че
въззивницата не е открита на посочения от нея адрес в ***, като „по информация от
живущите на адреса, Л.Д. и детето Т. са само адресно регистрирани на адреса, но не живеят
в жилището“ и не могат да посочат къде се намират майката и детето, поради което
социалните работници не могат да изготвят социален доклад. В следващото (и последно)
открито съдебно заседание, нито въззивницата, нито нейният процесуален представител се
явяват. Въпреки дадените й указания, въззивницата не представя доказателства за
получаване на обезщетение в размер на 400 евро месечно от ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
следното:
На първо място съдът приема, че искът за прекратяване на брака е основателен и
доказан, тъй като по делото се установи, че отношенията между съпрузите са трайно и
дълбоко разстроени, което е довело до изпразване на брака от съдържание.
По отношение на вината за настъпилото разстройство на брака, съдът, при
липсата на други преки свидетели на отношенията на страните по време на брачното им
съжителство освен св.С., приема, че вина за конфликтите и за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Независимо от изложеното от св.С.,
настоящият състав приема, че за запазване на отношенията на любов и разбирателство в
семейството, усилия трябва да положат и двамата съпрузи. В настоящия случай се
констатира, че такива усилия не са положени от съпрузите, поради което разводът следва да
бъде допуснат по вина и на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
При заявеното от страните искане, вкл.от въззивницата в отговора й на исковата
молба, съдът намира, че след прекратяването на брака, тя следва да възстанови
предбрачното си фамилно име – Д..
12
По отношение на предоставяне ползването на семейното жилище следва да се
отбележи, че ищецът е посочил в исковата си молба (поддържа и във въззивното
производство, вкл.в бележките по същество), че семейното жилище на страните е в ***.
Съдът констатира, че единственият престой на страните на този адрес, сътов.в това жилище
– собственост на бащата на ищеца, е бил 2 месеца през есента на 2019 г. – преди
сключването на брака (на 23.12.2019 г.). При това положение следва да се приеме, че
семейното жилище е наетото жилище от ищеца на адрес: ***, където страните и детето са
живели няколко месеца и където са били адресно регистрирани. Предвид установеното от
представени доказателства, че ответницата е напуснала с детето това жилище през м.юни
2020 г., ищецът е напуснал това жилище и от 01.04.2021 г. се е установил на адрес: ***
(л.105-106), в което до прекратяването на брака с решението от 05.10.2020 г., страните не са
живели заедно, съдът намира, че жилището на ищеца в *** е семейното жилище на страните
по смисъла на §1 от ДР на СК, тъй като това е последното жилище, в което страните са
живели заедно преди да се разделят окончателно.
Това жилище обаче, вече е напуснато от ищеца още преди завеждането на
исковата молба, поради което е безпредметно съдът да се произнася по предоставяне на
ползването му.
Във връзка с родителските права по отношение на детето Т., съдът намира, че те
следва да се предоставят на бащата, по следните съображения:
Съгласно чл.59 СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите
относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен
интерес. В случай, че не се постигне споразумение съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата, като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. В този смисъл т.II от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г.,
Пленум на ВС, макар Постановлението да е прието при действието на Семейния кодекс от
1968 г. (отм. със Семейния кодекс от 1985 г.), не е изгубило действие.
По въпроса за предоставяне на родителските права по отношение на децата,
законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало,
по преценка на съда, воден от интереса на детето. Интересът на детето е установен като
главен критерий при решаването на спор между родителите относно упражняването на
родителските права и мерките на лични отношения между тях и детето. Съгласно чл.8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека, правото на личен и на семеен живот,
вкл.общуването и с двамата родители, е неразделна част от интереса на детето.
В случая съдът отчита, че се касае да момиченце на *** години, за което
13
безспорно ежедневният контакт с двамата родители, но особено с майката, е от
изключително значение за развитието и възпитанието му. Въпреки това, преценявайки
качествата на двамата родители и начина им на живот, настоящият състав приема, че в
интерес на детето към настоящия момент е, то да живее при своя баща.
По делото се установи, че въззиваемият от 4 години живее трайно в *** и работи
на постоянен (безсрочен) трудов договор и при работно време, което му позволява да се
грижи за детето. Видно от представените писмени доказателства и социален доклад от
Социалната служба в гр.Андернах, ищецът е осигурил за себе си и за детето дом с всички
необходими условия за живеене, развитие и възпитание на детето. Създал е сигурна и
безопасна среда за детето – то посещава детска градина в близост до жилището, има
педиатър, който наблюдава здравословното му състояние, преминало е всички необходими
прегледи и са му направени всички необходими за възрастта му ваксини. Също в
непосредствена близост до апартамента, живеят роднини на ищеца, които го подпомагат при
отглеждането на детето и осигуряват необходимата семейна среда. В близост до жилището
има и детска площадка, на която детето играе след детската градина.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от социалния
доклад от Социалната служба в гр.Андернах се установява, че бащата е изключително
грижовен родител, който се старае да осигури на детето спокойна и безопасна среда за
отглеждането и възпитанието му. От изслушването на въззиваемия съдът констатира, че той
е изключително добре запознат с нуждите на детето и, съобразно възможностите си, се
опитва да ги задоволява най-пълно.
Също от социалния доклад от Социалната служба в гр.Андернах, се установява,
че социално-емоционалното развитие на детето Т. е ограничено – освен, че има „забележими
езикови дефицити, които би трябвало да се коригират с редовно посещаване на детска
градина“, тя има проблеми в общуването с другите деца („все още не разбира, че ако другите
деца не искат да играят с нея, тя трябва да приеме това, вместо да продължава да пречи на
децата“; „трудно й е да седи спокойно в сутрешния кръг“, „трудно й е да се облича сама“).
Посочено е, че тя с удоволствие се хвърля в ръцете на учителите (например при поздрав), но
не и на родителите, когато те идват да я вземат.
Съдът намира, че тези констатации на социалните работници и на възпитателката
на детето, към момента не могат да се отдадат на лошо възпитание от страна на бащата
(поради липсата на доказателства в тази насока). Твърде е вероятно, те да са резултат на
липсата на езиков контакт на детето с другите деца и с възпитателите, както и на
обстоятелството, че независимо от полаганите от бащата и от неговите близки грижи, на
детето липсва ежедневния контакт с майката.
От друга страна, независимо от безспорната нужда от ежедневен контакт с на
детето (предвид пола и възрастта му) с майката, в случая съдът преценява, че тя не е по-
подходящия родител за отглеждане и възпитание на детето. От началото на въззивното
производство, в което въззивницата за първи път взема участие в делото, тя заявява желание
14
да й се предоставят родителските права върху детето, да се грижи за него и да го отглежда и
възпитава. При така заявеното желание, въззивницата посочи първо, че живее и работи в***,
където по повод изготвянето на социалния доклад от ДСП Варна, пред социалния работник
въззивницата е заявила, че очаква, след като се върнат от ***, родителите й да останат при
нея в дома й, до приключване на съдебното производство (л.164, гръб). Четири месеца след
сключването на договора за наем на апартамента в гр.Варна и по-малко от месец от
сключването на трудовия й договор с „Фреш Тейст“ АД гр.Варна, въззивницата напусна
наетото жилище и започнатата от нея работа.
Пред съда, по повод дадените й указания да заяви къде смята да живее с детето, в
съдебното заседание на 18.04.2022 г. въззивницата заяви, че смята да живее в ***, в
собствената на семейството й къща на адрес ***, от която на първия етаж живеят
родителите й и брат й (които вече са се прибрали от *** и „те вече са в ***“), а вторият етаж
„се пада на въззивницата“ и тя „там стои“, и която къща вече е ремонтирана. Както се
посочи по-горе, по повод назначения социален доклад, от ДСП Първомай уведомиха съда
(л.251), че нито родителите на въззивницата, нито самата тя, живее на посочения от нея
адрес, а „от живущите на адреса се установи, че Л.Д. и детето Т. са само адресно
регистрирани на адреса, но не живеят в жилището“.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК, в съдебното заседание на
24.01.2022 г., въззивницата заяви, че „ако няма някакъв проблем, и си вземе детето, би се
прибрала в ***, понеже там е била години наред“. Въззивницата обаче не посочи адрес, на
който би живяла с детето в ***, за да може да се възложи изготвяне на социален доклад от
съответната социална служба в *** за установяване на условията, при които би било
отглеждано детето Т. там.
При това положение за съда е невъзможно да изследва къде би живяла
въззивницата с детето, ако родителските права се предоставят на нея, и при какви условия
би отглеждала детето, за да се прецени при кого от двамата родители условията за
отглеждане на детето биха били по-добри.
Поради липсата на представени доказателства, съдът не може да установи и с
какви доходи разполага въззивницата и би ли била в състояние да полага непосредствените
грижи за детето и да поеме издръжката му, ако то живее при нея. Трудовото
правоотношение, за което въззивницата представи доказателства – трудов договор, бе
прекратено преди да изтече един месец от сключването на трудовия договор. Доказателства
за друго трудово правоотношение не са представени. Не се представиха доказателства и във
връзка с твърденията на въззивницата, че получава от *** обезщетение за безработица.
Съдът не поставя под съмнение нито привързаността на въззивницата към детето
й, нито нуждата на детето от постоянен или поне максимално чест контакт с майката.
Поради оскъдните доказателства в тази насока, съдът не може да изгради категоричен извод
за това дали въззивницата притежава достатъчно добър родителски капацитет.
При така заявените от въззивницата твърдения, къде възнамерява да живее с
15
детето и с какви доходи да издържа себе си и него, и при така представените по делото
доказателства за тези обстоятелства, съдът стига до извода, че към момента въззивницата не
може да предостави на детето Т. сигурност и спокойна семейна среда, поради което към
момента не е в интерес на детето, родителските права да се предоставят на майката и да се
постанови детето да живее при нея (отново следва да се посочи, че не е ясно къде би било
това).
Съдът намира, че родителските права по отношение на детето Т. следва да се
предоставят на бащата, да се постанови детето да живее при него на посочения от него адрес
в ***, а на майката да се определи максимално разширен режим на лични отношение,
независимо от обстоятелството, че е твърде вероятно двамата родители да живеят в
различни държави (за въззивницата към момента не е ясно къде смята да се установи).
При определянето на мерките за лични отношения на родителя, който не
упражнява родителските права – въззивницата, според настоящия състав, основен приоритет
е интересът на детето. Желанието на родителите и тяхната гледна точка относно начинът, по
който следва да бъдат осъществявани личните отношения между майката и детето, не са
задължителни за съда. Техните искания съдът обсъжда на общо основание и взема предвид
при оценката на събраните доказателства, потребностите на детето и родителските качества
на страните с цел детето да расте и да се развива като пълноценна личност, чувствайки
подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко дете, произтичащо от
неговата естествена потребност, е да общува с всеки от родителите си. По изложените
съображения, мерките за лични отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства и
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права (в същия смисъл е константната практика на ВКС – Решение №
116/16.04.2014 г. по гр.д.5156/2013 г., ГК, ІV г. о. и др.).
Безспорно интересът на детето изисква то да има пълноценна връзка с майка си.
Ето защо, предвид обстоятелството, че родителите е вероятно да не се намират в едно
населено място, а и в една държава, настоящият състав приема, че режимът на лични
отношения на детето Т. с неговата майка, следва да се определи по следния начин: на всеки
два месеца – по две седмици в края на втория месец или през друго време, след
предварително уточнение с бащата; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск; всяка четна година – Коледа и Нова година; всяка нечетна година –
Великденските празници; три дни за всеки личен празник - рожден ден на майката; всяка
нечетна година – три дни за рождения ден на детето – 06 юли. Майката следва да взема и да
връща детето на адреса, където е неговото местоживеене или на друго място, след
предварително уточнение с бащата. Така установения режим на лични отношения отчита
обстоятелството, че детето живее в момента в ***, а майката е възможно да живее в друга
държава и осъществяването на режима на лични отношения да представлява за нея трудност
заради пътуване, намиране на квартира и отсъствие от работа. Ето защо съдът постановява
този режим, който да даде на майката възможност за по-дълъг престой при детето (а не за
16
обичайните 2-3 дни уикенд на всеки две седмици). Съдът отчита, че така постановения
режим на лични отношения е възможен до започване на училище от детето, когато режимът
на лични отношения ще следва да се съобрази с програмата на детето. При всички
положения, при изменение на обстоятелствата (напр.майката да заживее в същото населено
място като детето), режимът на лични отношения може да се измени.
По отношение на издръжката, дължима от въззивницата за детето Т., съдът
намира, че тя следва да бъде присъдена в претендирания от ищеца размер – 160 лв месечно,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
При така постановения резултат и частичното несъвпадане на изводите на двете
инстанции, и при частично съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, но при
различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
допуснат развод без съдът да се произнася по вината; при предоставянето на родителските
права по отношение на детето Т. на бащата, е определено детето да живее при своя баща, но
не е посочено къде следва да живее детето; в частта на определения режим на лични
отношения на детето с майката; и в частта на предоставяне на ползването на семейното
жилище в ***. Вместо това следва да се постанови развод по вина на двамата съпрузи;
постановяване детето Т. да живее при своя баща на адрес: ***; режимът на лични
отношения на детето с майката следва да се постанови в посочения по-горе обем; и искането
за предоставяне на ползването на семейното жилище в *** следва да се остави без
уважение.
В останалата част – по отношение на предоставянето на родителските права на
детето Т. на бащата и по отношение на издръжката, решението на АРС следва да се
потвърди.
Предвид постановения резултат, въззивницата следва да заплати на въззиваемия
съдебни разноски за въззивното производство в размер на общо 734 лв съобразно
представените доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК, като съдът намира за
основателно възражението на въззивната страна за прекомерност на претендираното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260036/05.10.2020 г. по гр.д.472/2020 г. по описа на
Районен съд Айтос, В ЧАСТТА, с която е допуснат развод между Р. Т. Т. и Л.М. Т., като е
прекратен сключения между тях на 23.12.2019 г. граждански брак , без съдът да се
произнася по въпроса за вината; при предоставяне упражняването на родителските права
17
по отношение на детето Т. Р. Т., родена на *** г. в ***е предоставено на бащата Р. Т. Т. е
определено местоживеене на детето при бащата, без да е посочено къде ще бъде това
местоживеене; определен е режим на контакти на майката Л.М. Т. с детето Т. Р. Т., както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца както и в продължение на един месец през
летния сезон , който да не съвпадат с годишния отпуск на бащата; и е предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Р. Т. Т., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА.
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Р. Т. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***,
живущ в ***, и Л.М. Т., ЕГН **********, адрес: *** по вина на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
Д..
ПОСТАНОВЯВА детето Т. Р. Т., родена на *** г. в *** да живее при бащата Р.
Т. Т., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на контакти на майката Л.М. Т., ЕГН **********, с детето Т.
Р. Т., родена на *** г. в ***, както следва: на всеки два месеца – по две седмици в края на
втория месец или през друго време, след предварително уточнение с бащата; един месец
през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година – Коледа и
Нова година – от 24 декември от 9.00 часа до 01 януари – до 17 часа; всяка нечетна година –
Великденските празници – от 9 часа на Разпети петък до 17 часа на Светли понеделник; три
дни за рожден ден на майката; всяка нечетна година – три дни за рождения ден на детето –
06 юли, като майката Л. М. Д. взема и връща детето на адреса, където е неговото
местоживеене или на друго място, след предварително уточнение с бащата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на ищеца Р. Т. Т., ЕГН
********** на ползването на семейното жилище.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260036/05.10.2020 г. по гр.д.472/2020 г. по описа
на Районен съд Айтос, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Л.М. Т., ЕГН ********** да заплати на Р. Т. Т., ЕГН **********,
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 734 лв (седемстотин тридесет и
четири лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18