Определение по дело №32/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 7
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20227270700032
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ ........

гр.Шумен, 07.03.2022г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

                                                       

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

като разгледа докладваното от административен съдия Хр.Димитрова ЧКАНД № 32 по описа на 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.229 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба от „Х.А.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез едноличния собственик и управител Д.П.П., против Определение № 9/14.01.2022г. по АНД № 20213610200335 по описа за 2021г. на Районен съд – Велики Преслав. С обжалваното определение ВПРС е прекратил производството по АНД №335/2021г. по описа на същия съд, образувано пред него въз основа на въззивна жалба от „Х.А.“ ЕООД с ЕИК ********* против Наказателно постановление № ЗЖ-53/29.11.2019г., издадено от Директора на ОДБХ – Шумен, приемайки, че същата е подадена след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.59, ал.2 от ЗАНН.

За да постанови процесното определение, съдът е констатирал, че в атакуваното наказателно постановление е налице изрично отбелязване, че на 04.12.2019г. е предявено за връчване на управителя на дружеството, но същият е отказал да го получи, което е надлежно удостоверено с подписите на двама свидетели. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл.180, ал.4 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, поради което е налице редовно връчване на тази дата и от същата започват да текат сроковете за обжалване на наказателното постановление по съдебен ред. Според мотивите на прекратителното определение, преклузивният седмодневен срок по чл.59, ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 10.12.2019г. (вкл.) и след тази дата НП е влязло в сила, респективно правото на засегнатата страна да обжалва същото е преклудирано. Доколкото жалбата е депозирана на 29.10.2021г., съдът е счел, че същата е недопустима поради просрочие, поради което е прекратил съдебното производство.

Несъгласен с прекратителното определение, частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд – гр.Шумен, навеждайки доводи за неговата неправилност. Същият сочи, че наказателното постановление му е връчено на 26.10.2021г. в кантората на ЧСИ Даниела Златева, поради което подадената жалба е депозирана в законоустановения срок. Оспорва изводите на съда, че НП му е връчено на по-ранна дата, като сочи, че на 04.12.2019г. в сградата на Административен съд – Шумен д-р М. го уведомил, че има да му връчва документи, но поради факта, че е трябвало да влезе в съдебната зала, Д.П. - едноличен собственик и управител на ЮЛ, отговорил да го потърси на адреса на дружеството. Счита, че НП не е надлежно връчено, тъй като не е търсен на адреса.

Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Х.А.“ ЕООД с ЕИК *********, против Наказателно постановление № ЗЖ-53/29.11.2019г., издадено от Директора на ОДБХ – Шумен.

Ответната страна – Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, представлявана от упълномощен процесуален представител ст.юрисконсулт В.Йорданова оспорва частната жалба и по аргументи, изложени в писмено възражение моли Определение № 9/14.01.2022г. по АНД № 20213610200335 по описа за 2021г. на Районен съд – Велики Преслав да бъде оставено в сила.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните и представените по делото писмени доказателства счита, че така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред районния съд е било Наказателно постановление № ЗЖ-53/29.11.2019г., издадено от Директора на ОДБХ – Шумен, с което на „Х.А.“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Видно от разписката на приложеното към делото наказателно постановление, на 04.12.2019г. е било предявено за връчване на управителя на дружеството, като същият е отказал да го получи. Отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели – Д.П.В.и Х.И.Х.. В частната жалба по същество не се оспорва обстоятелството, че д-р М. (т.е. едно от лицата, удостоверили с подписа си отказа на едноличния собственик и управител на дружеството), е предявил документи за връчване на лицето. Изложени са единствено доводи, че служителите са направили опит за връчване на НП в сградата на АдмС – Шумен, а не на адреса на дружеството. Касационният състав намира, че при наличие на тези факти правилно районният съд е приел, че са налице всички законови предпоставки процесното наказателно постановление да се счита за надлежно връчено на посочената в него дата – 04.12.2019г. и от този момент е започнал да тече 7-дневният срок за неговото обжалване. Напълно се споделят и изложените от райония съд изводи за приложимост разпоредбите на чл.180, ал.4 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, относно реда за връчване на наказателните постановления към датата на извършеното връчване, доколкото в ЗАНН не се съдържа специален ред за това. В допълнение към същите следва да се отбележи, че действията по връчването не са предпоставени от посещение на адрес на санкционираното дружество. Няма никаква законова пречка връчването да бъде осъществено в офис на дружеството, сградата на административно наказващия орган или на което и да е друго място, на което е намерено лицето, адресат на акта. Приложимостта на хипотезата, разписана в чл.180, ал.4 от НПК е обвързана с наличието на предприети действия за осъществяване връчване на наказателно постановление и лицето да е отказало да получи наказателното постановление в този момент (независимо от причината за това), при което следва да се приеме наличие на редовно извършено връчване при отказ, който да е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. Тази хипотеза е правно регламентирана с оглед възможността за своевременно извършване на дължимите от органите действия по връчване на санкциониращите актове, които няма как да бъдат поставени в зависимост от волята на наказаното лице и желанието му да съдейства в точно определен ден и час. Както се посочи по-горе, няма никаква пречка наказателното постановление да бъде предявено за връчване и на място, различно от седалището на дружеството, както е сторено в настоящия случай. Отказът на управителя на санкционираното юридическо лице да получи наказателното постановление е надлежно удостоверен с подпис на връчител и на един свидетел, в унисон с разпоредбата на чл.180, ал.4 от НПК. Касационният състав намира за несъстоятелно възражението на частния жалбоподател, че не е бил уведомен за документите, които са му били предявени за връчване. Същият е бил наясно със започналото срещу него административно наказателно производство още със съставяне на АУАН, който видно от приложените по делото доказателства е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, на когото са връчени две последователни покани за явяване, получени лично от управителя, като последният не се е явил на нито една от указаните дати за съставяне на акт.

 Задължение на жалбоподателя е при възникнал спор да докаже, че е подал жалбата в срок, тъй като той черпи права от това обстоятелство. Касационният състав намира за неоснователни заявените с частната жалба оплаквания за незаконосъобразност на постановения акт, като пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства, сочещи факти, различни от приетите за установени от въззивния съд. При това положение следва да се приеме, че наказателното постановление е връчено на датата, отразена в неговата разписка, а именно на 04.12.2019г., при отказ на представляващия дружеството да получи НП, който отказ е надлежно удостоверен с отразяване на имената и подписите на две лица (връчител и свидетел). Доколкото жалбата срещу НП е подадена на 29.10.2021г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок за обжалване на НП, обосновано и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби районният съд е приел, че същата е депозирана след изтичане на преклузивния срок за упражняване на това право. След изтичане на срока НП не може да бъде предмет на обжалване, поради наличие на процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на образуваното съдебно наказателно-административно производство.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че  първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 9/14.01.2022г., постановено по АНД № 335/2021г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................       ЧЛЕНОВЕ: 1............................

 

                                                                                       2............................

      

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.03.2022 г.