Р Е Ш Е
Н И Е № 295
гр.Хасково, 16.05.2017год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесети април
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2587 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С подадената искова молба ищецът
„Авто-Транс-Бг“ ЕООД-гр.Хасково е предявил срещу
ответника Р.Н.А.,*** иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК. Предявени са и искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, заявени при условията на евентуалност
съобразно произнасянето по иска по чл.415, ал.1, вр.
чл.422, ал.1от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че през
месец юни 2012г. дружеството
ищец се договорило
с ответника да му продаде Ремарке
за товарен автомобил с рег. № *********, рама № 83850344, собственост на ищеца, за сумата
от 4 000 лева, която следвало да бъде платена
разсрочено до месец септември 2012г. Страните се договорили прехвърлянето
на собствеността да стане след
окончателното изплащане на продажната цена.
Ищецът предал ремаркето на ответника
още през месец юни 2012г.,
в изрядно техническо състояние, като последният го ползвал
и понастоящем. До месец юли
2014г. ответникът заплатил на части
сума в общ размер от 2 200 лева. Остатъкът от продажната цена на ремаркето
в размер на 1 800 лева не бил
платен и до настоящия момент. Посочва се още,
че с Нотариална покана от 16.08.2016г.,рег. № 3372, том I, акт
129, чрез Нотариус Христина Колева, с рег. № 081 по регистъра
на Нотариалната камара на Република
България, връчена на ответника на
16.08.2016г., същият бил поканен да
се яви на
26.08.2016г. в кантората на нотариуса, където
да заплати на дружеството ищец сумата от
1 800 лева – неизплатеният
остатък от продажната цена на ремаркето,след което ищецът да
му прехвърли собствеността върху същото по надлежния
ред. На 26.08.2016г. ответникът
не се явил
пред нотариуса, за което бил
съставен протокол. Със Заповед № 972/07.10.2016г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2052/2016г. по описа
на Районен съд-Хасково, било разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата от 1 800 лева – главница за неизплатен
остатък от продажна цена на
ремарке за товарен автомобил с рег. № *********, рама № 83850344,ведно със законната
лихва върху главницата от 05.10.2016г. до изплащане
на вземането, както и направените по делото разноски.
Срещу издадената заповед длъжникът подал възражение, което обосновавало правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата
от 1 800 лева – главница, представляваща неизплатен остатък от продажна цена
на Ремарке за товарен автомобил
с рег. № *********, рама
№ 83850344,ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането, които суми са присъдени
в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2052/2016г. по описа
на Районен съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното
и в настоящото производство.
В исковата молба
се излагат твърдения още, че дружеството ищец е собственик на процесното ремарке
за товарен автомобил. Страните се договорили прехвърлянето на собствеността да стане след окончателното
изплащане на продажната цена, като същата следвало
да бъде заплатена
до месец септември 2012 година. Ищецът предал на ответника
ремаркето в изрядно техническо състояние през месец юни
2012г. и същият го ползвал оттогава
до настоящия момент. Ответникът ползвал ремаркето
без основание и без да заплаща
обезщетение за ползването му. За периода от предаването
на вещта до подаване на
исковата молба ответникът се обогатил
за сметка на ищеца със
сума, равняваща се на средния
пазарен наем на ремаркето и на основание чл.59 от ЗЗД дължал на
ищеца връщане на сумата, с която
се е обогатил. В случай, че съдът отхвърли
предявения главен иск за установяване дължимост на
сумата от 1 800 лева – неизплатен остатък от продажна цена на процесното ремарке, моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да предаде на ищеца владението на Ремарке за товарен
автомобил с рег. № *********, рама № 83850344, като в случай, че вещта е
изгубена или унищожена, да бъде присъдена нейната парична равностойност –
пазарната цена към датата на предаването й на ответника – месец юни 2012г.,
както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 400
лева /след допуснато изменение в с.з. на 20.04.2017г./, представляваща
обезщетение за ползването без основание на Ремарке за товарен автомобил с рег.
№ *********, рама № 83850344, за периода от м.юни 2012г. до 29.11.2016г.
/датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, които искове по чл.108 от ЗС и по
чл.59 от ЗЗД са заявени при условията на евентуалност съобразно произнасянето
по иска по чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът подава отговор, в който посочва, че действително с
ищеца през 2012г. имали договорка за покупко-продажба на МПС, но не с описаните
в исковата молба параметри. Посочва, че през същата година взел от дружеството
ищец товарна композиция, състояща се от товарен камион Волво
Ф 12, жълта на цвят кабина и синя каросерия и прикачено към него ремарке
/описаното в исковата молба/. Договорената сума била 14 000 лева и
ответникът трябвало да я плати разсрочено, като първата вноска била за
6 000 лева. Ползвал камиона и ремаркето, а прехвърлянето следвало да се
извърши след изплащане на цялата сума от негова страна. Освен това продавачът
се задължавал да оборудва ремаркето с 8 нови гуми, за негова сметка, тъй като
старите били в изключително лошо състояние /имало само 4, които били с
приемлива дълбочина на грайфера/, а общият брой на гумите на ремаркето е 12. В
период близо от една година ответникът заплатил на вноски още 6 500 лева.
Тъй като работата, за която му трябвал камиона, намаляла, му намерил купувач. С
ищеца решили да не се правят два договора, а камионът директно да се прехвърли
на новия купувач. Така и направили. Камионът бил продаден за 10 000 лева,
които взел ответникът, а ремаркето останало за него. Ищецът бил в течение на
всички детайли по сделката и нямал претенции за остатъка от 1 500 лева
/който дължал съгласно уговорката/, тъй като и той не бил изпълнил задължението
си да постави нови гуми на ремаркето. Въпреки това ищецът отказвал да му
прехвърли собствеността върху ремаркето. Ответникът посочва още в отговора, че,
за да може да ползва описаното ремарке и да е съобразено то със законовите
изисквания в България, бил принуден да го оборудва с нови гуми на стойност
около 200 лева всяка, която сума представлявала разноски съгласно Закона за
собствеността. Ето защо, счита, че налице било основание да се извърши
прихващане на сумата от 1 500 лева, представляваща остатък от уговорената
цена, с това, което ищецът му дължал – 1 600 лева, представляващи направени от
ответника разноски за 8 нови гуми за процесното
ремарке. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и
да приеме възражението за прихващане за основателно. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Представи се по
делото Свидетелство за регистрация Част I от 06.11.2008г. за ремарке за товарен автомобил с рег. № *********,
рама № 83850344, с посочен собственик – „Авто-Транс-Бг“
ЕООД, ЕИК *********.
С Нотариална покана
от 16.08.2016г., рег. № 3372 на Нотариус Христина Колева, ищецът по делото е
поканил ответника да се яви в кантората на нотариуса на 26.08.2016г. в 9.00
часа, където да уредят отношенията си, а именно: ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1 800 лева – неизплатен остатък от продажна цена на ремарке за
товарен автомобил с рег. № *********, рама № 83850344, след което ищецът да му
прехвърли собствеността върху същото по надлежния ред. От съдържанието на
поканата става ясно още, че през м.юни 2012г. страните се договорили „Авто-Транс-БГ“ ЕООД да продаде на Р.Н.А. ремарке за товарен
автомобил с рег. № *********, рама № 83850344,собственост на дружеството, за
сумата от 4 000 лева, която сума купувачът следвало да плати разсрочено до
м. септември 2012г., като се договорили прехвърлянето на собствеността да стане
след окончателното изплащане на продажната цена. Посочено е още в поканата, че
ремаркето било предадено на Р.Н.А. още през м.юни 2012г. Видно от направеното
отбелязване, поканата е била връчена на 17.08.2016г. на Ф.М.Н. – племенница на Р.Н.А..
От съдържането на
Протокол, рег. № 3559/26.08.2016г. се установява,че в уговорения в поканата час
– на 26.08.2016г. в 09.00 часа поканената страна – Р.Н.А., не се е явила, нито е
изпратила свой представител.
По делото съдът
допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид.
П.П. става ясно, че между страните по
делото имало спор за ремарке и по-конкретно ответникът не бил изплатил част от
цената, но не може да посочи точна сума. Ремаркето било предадено на ответника
от управителя на дружеството ищец през месец юни 2012 година. Категоричен е, че
състоянието му било добро, а и с него били извършвани и курсове извън граница.
Свид. А.С., която живее във фактическо съпружеско
съжителство с управителя на дружеството ищец, твърди, че е присъствала на
уговорката между В. и Р. за процесното ремарке. Ищецът
предал ремаркето на ответника през месец юни 2012г., като общата цена - за камиона и ремаркето, била 14 000 лева,
която следвало да се изплати в период от три месеца. Цената само за ремаркето
била 4 000 лева, от които останали неплатени от ответника 1 800 лева.
И камионът, и ремаркето били в добро техническо състояние и с тях се извършвали
курсове и в чужбина. Не прехвърлили собствеността обаче по съответния ред.
Смятали да сключат предварителен договор, но в крайна сметка не се стигнало до
това. Свидетелката твърди още, че от момента на предаването и до сега
ответникът ползва ремаркето. Няколко пъти е присъствала на случаи, когато
управителят на дружеството ищец звънял на ответника, за да си търси остатъка от
цената.
Другата
група свидетели бяха ангажирани от ответника:
Свид. К. С. заявява, че е бил шофьор на композицията,
която ответникът закупил от ищеца, като в продължение на около 20 дни през лятото
на 2012г. я управлявал. Композицията обаче имала проблеми с гумите на
ремаркето. Именно тогава три гуми на ремаркето се спукали и били сменени от
ответника за негова сметка. Известно му е, че между страните по делото имало
уговорка В. да оборудва ремаркето с нови гуми. Не знае точната цена, за която ответникът
купил камиона и ремаркето, но смята, че била над 10 000 лева.
Свид. И. Ч. твърди, че в летния сезон по време на
кампанията по събиране и извозване на слама, работел при ответника като шофьор
на камион. Когато Р. купил композицията, видели, че гумите на задните оси на ремаркето били доста
зле и тогава ответникът говорил със собственика на ремаркето да даде други
гуми. Още първия ден, когато другият му колега започнал да го кара, две гуми се
спукали. Впоследствие Р. купил осем нови гуми. Известно му е още, че композицията
е закупена през 2012 година, като ответникът платил на ищеца около 6 000
лева, но точна сума не може да посочи. Свидетелят не е присъствал на уговорка
между В. и Р., при която Валентин да се е задължил да смени тези гуми.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна,
съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че размерът на месечната пазарна наемна цена на процесното
ремарке за товарен автомобил е 100 лева на месец с включен ДДС. Размерът на
наемната пазарна цена на ремаркето за периода от м. юни 2012г. до 29.11.2016г.
възлиза на сумата от 5 400 лева с ДДС /54 месеца х 100 лева/. Вещото лице
е дало заключение още, че средната пазарна цена на ремаркето към месец юни
2012г. възлиза на 4 200 лева с ДДС. При огледа на ремаркето на
27.03.2017г., което се намирало при ответника, вещото лице е установило, че то
е оборудвано с гуми марка „FIRESTONE“, размер 215/75/R17.5,
като средната пазарна цена на един брой от тези гуми /нова/ за процесното ремарке е в размер на 320 лева с включен ДДС.
Относно техническото състояние на ремаркето към момента на огледа на
27.03.2017г., вещото лице посочва, че е
в задоволително техническо състояние. Гумите на колелата – марка „FIRESTONE“, с
размер 215/75/R17.5, са с около 50 % износване.
От приложеното Ч.гр.д.№ 2052/2016г.
по описа на Районен съд-Хасково се установява, че има издадена срещу ответника Р.Н.А. Заповед № 972
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.10.2016г. за процесната сума в размер на 1 800 лева – главница,
представляваща неплатен остатък от продажна цена на ремарке за товарен
автомобил с рег. № *********, рама № 83850344, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.10.2016г. до изплащане на вземането, както сумата от 36
лева – държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение – разноски по
делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.415, ал.1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК, е допустим, тъй като е налице правен интерес от
предявяването му, което се доказва от приложеното Ч.гр.д.№ 2052/2016г., срещу заповедта по което е било подадено възражение в законоустановения срок от ответника.
Искът обаче е неоснователен
по следните съображения: Съгласно чл.144, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен
договор, като съгласно ал.2 на същия законов текст, при прехвърляне на
собствеността на регистрирани ремаркета с товароносимост
над 10 тона, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В
настоящия процес безспорно се установи, че процесното
ремарке е с товароносимост
над 10 тона /28 тона/, т.е. абсолютно задължителна е била писмената форма на
договора за продажба, с нотариална заверка на подписите на страните, като
условие за неговата действителност. Именно поради липсата на изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка
на подписите на продавач и купувач , съдът приема, че собствеността не е била прехвърлена
от ищеца на ответника. Липсва и сключен предварителен договор за покупко-продажба
между тях. Или, след като не е било изпълнено императивното изискване на закона
за сключване на такъв писмен договор между продавач и купувач с нотариално
заверените им подписи, то не са настъпили и последиците на този вид сделка, тъй
като не е изпълнен елемент от фактическия й състав. След като пък собствеността
не е била прехвърлена, то за ответника не се е породило задължение да плати продажната
цена на вещта /ремаркето/. Казаното налага извода, че искът с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата в размер на 1 800 лева е недоказан
и неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото по този иск
съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за прихващане.
Направените от ищеца разноски, в качеството му на заявител по заповедното
производство, остават за негова сметка, с оглед изхода на спора по иска с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
Предвид изхода
на делото по главния иск, съдът дължи произнасяне по предявените евентуални
искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за
собственост за основателен и доказан. Този извод съдът счита, че се подкрепя от
всички събрани по делото писмени доказателства, от които се установява по
безспорен начин правото на собственост на ищеца върху процесната
движима вещ. Видно от представеното Свидетелство за регистрация Част I е, че
именно ищецът „Авто-Транс-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, е
вписан като собственик на ремаркето. Това обстоятелство не се е променило и
след постигнатата между страните устна договорка за продажбата му, доколкото,
както и по-горе се посочи, само писмената форма с нотариална заверка на
подписите на страните, е условие за действителност на един такъв договор за
покупко-продажба и след като същата не е била спазена, титуляр на правото на
собственост е останал ищецът по делото.
След
като се установи, че ищецът е собственик на вещта, предмет на спора, съдът
счита също за безспорно установено, че тази движима вещ се владее от ответника,
което обстоятелство между впрочем не се и оспорва от него. В тази насока са и
показанията на свид.С., свид.С.
и свид.Ч., както и заключението на вещото лице, което
е извършило оглед на ремаркето, намиращо се при ответника /в стопански
двор/. Изложеното налага извода, че
е налице и втората, предвидена от закона
предпоставка за уважаване на собственически иск – владението от несобственик на
вещта.
Съдът
счита, че е налице и третата, предвидена от закона предпоставка, за уважаване
на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно –
владението на ответника е без правно основание. Това е така, тъй като липсва
писмен договор с нотариално заверени подписи на страните за прехвърляне на
собствеността върху вещта, поради което неин собственик е ищецът и липсва годно
правно основание, на което ответникът да я владее.
По
всички изложени съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да се уважи, като доказан и основателен,
като се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на ремарке за товарен автомобил с рег.
№ *********, рама № 83850344 и бъде осъден ответникът да предаде владението му
на ищеца.
По иска
с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата в размер на 5 400 лева /след
допуснато изменение в размера на иска в съдебно заседание на 20.04.2017г./,
представляващи обезщетение за ползване без правно основание на процесната движима вещ за периода от м.юни 2012г. до 29.11.2016г., съдът намира следното:
Установи
се безспорно, че процесната движими вещ е собственост
на ищеца „АВТО-ТРАНС-БГ“ ЕООД. Съдът приема за безспорно установено и
обстоятелството, че към месец юни 2012г. ремаркето е било предадено на
ответника, което обстоятелство не се оспорва от последния, и той е започнал да
ползва същото. Според съда няма спор и че към датата 29.11.2016г. е
продължавало ползването на ремаркето от ответника по делото. В тази насока е
както признанието на ответника, така също показанията на разпитаните свидетели
и заключението на вещото лице, което е извършило оглед на ремаркето, намиращо
се именно при ответника.
При тези данни по делото съдът намира
предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за основателен. На първо място следва да
посочим, че безспорно се установи, че в процесния
период ответникът е ползвал собствената на ищеца вещ /ремарке/. Също така е
безспорно, че между страните не е имало сключен договор за наем /писмен или
устен такъв/ за процесния период, поради което това
ползване се явява такова без правно основание. В този смисъл ответникът следва
да заплати на ищеца обезщетение за ползване на собствената му вещ. Размерът на
това обезщетение възлиза на сумата 5 400 лева, видно от заключението на
вещото лице /54 месеца х 100 лв. месечна пазарна наемна цена =
5 400 лева/. Предвид всичко изложено, съдът счита, че иска по чл.59 от ЗЗД
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5400 лева, както и да се
присъдят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 036 лева,
включващи внесената по делото държавна такса /36 лева/, изплатено възнаграждение
за адвокат /800 лева/ и разноски за вещо лице /200 лева/. Направените от ищеца
разноски по повод връчване на Нотариалната покана в размер на 54 лева и
изготвяне на Протокол от нотариуса в размер на 36 лева, не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника, тъй като същите нямат характер на разноски по
производството, направени от ищеца, по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед
изхода на делото, на ответника не се следват разноски.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АВТО – ТРАНС – БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково,
ул.“Строител“ № 7, против Р.Н.А., ЕГН **********,*****, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумата от 1 800 лева – неизплатен остатък от продажна цена
на ремарке за товарен автомобил с рег. № *********, рама №
83850344, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2016г.,
по Заповед № 972/07.10.2016г., издадена по Ч.гр.д. № 2052/2016г. по описа на
Районен съд-Хасково, като - неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.А., ЕГН **********,******, че „АВТО – ТРАНС – БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.“Строител“ № 7, е
собственик на Ремарке за товарен автомобил
с рег. № *********, рама № 83850344.
ОСЪЖДА Р.Н.А.,
ЕГН **********,*****, да предаде владението на „АВТО – ТРАНС – БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.“Строител“ № 7, на
следната движима вещ, а именно: Ремарке за товарен
автомобил с рег. № *********, рама № 83850344.
ОСЪЖДА Р.Н.А.,
ЕГН **********,*****, да заплати на „АВТО – ТРАНС – БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.“Строител“ № 7, сумата 5 400 лева,
представляваща обезщетение за ползването на собствената му движима вещ – Ремарке за товарен
автомобил с рег. № *********,
рама № 83850344, за периода м.юни 2012г. – 29.11.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2016г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р.Н.А.,
ЕГН **********,*****, да заплати на „АВТО – ТРАНС – БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление-гр.Хасково, ул.“Строител“ № 7, направените по
делото разноски в размер на 1 036 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.