Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер 19                          30.01.2020 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен  съд Търговище                                              касационен състав

На двадесет и осми януари                                                                година 2020               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                             ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ

Като разгледа докладваното от  съдия Иванка Иванова         

КНАХД № 173 по описа за 2019 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.Й.П. ЕГН **********,***, чрез а.. И. *** против Решение № 271/ 12.11.2019 г., постановено по НАХД № 736/ 2019 г. по описа на РС – Търговище, с което потвърдено НП № 44-0000398/ 15.08.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО“АА“) – Търговище, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В жалбата е посочено като  касационно основание – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В с.з. касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – ОО“АА“ - Търговище, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 22.07.2019г. органите на АА Търговище се отзовали на сигнал за настъпило ПТП на главен път София – Варна с участие на товарен автомобил. На место в 14.00ч констатирали, че на ПП-1-4 км 236+541 в с.Пробуда се е движел товарен автомобил влекач от категория N3, марка Волво с рег. № … с прикачено полуремарке с рег.№ … от категория 04, и двете собственост на „Ваня Транспорт“ ЕООД. Автомобилът се управлявал от касаторът и извършвал обществен превоз на товари – пшеница, което се установило от пътно-прехвърлителна разписка № 113/22.07.2019г. по маршрут гр.Летница – гр.Варна, което пък се установило от пътен лист № 774734/22.07.2019г. Проверката е установила, че касаторът е водач на съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси. От пътно-прехвърлителна разписка № 113/22.07.2019г. се установило, че композицията е с обща маса от 58600кг, което надвишава нормите установени от министъра на Регионалното развитие и благоустройството от 40 000кг, т.е. надвишението било със 18600кг. Водача не представил квитанция от АПИ за претоварването.

За установеното органите на АА съставили на касатора АУАН № 267620/22.07.2019г. Въз основа на този акт било издадено процесното НП с което на касатора за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП било наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съгласно приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 791/10.05.2019г. процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Видно от приложената по делото пътно-прехвърлителна разписка № 113/22.07.2019г. процесната композиция е била с обща маса от 58600кг, с което надвишавала нормите, установени от министъра на Регионалното развитие и благоустройството от 40 000кг, т.е. надвишението е било със 18600кг. Достоверността на това писмено доказателство не е оборена по предвиденият за това ред. Нарушението е ясно е недвусмислено описано, както в съставеният АУАН, така и в издаденото последствие НП. Представеният по делото АУАН е достатъчно четлив. Ако водача не е могъл да разчете акта е разполагал с възможността да напише такова възражение в акта, или да представи в 3-дневния срок надлежно възражение в горният смисъл. Очевидно касаторът не се е възползвал от тези си възможности, предоставени му от закона. В крайна сметка най-ярка гаранция за реализиране правото му на защита е настоящото съдебно производство. Очевидно е, че водачът е осъществявал движение на процесното ППС по пътя, тъй като няма данни по друг начин да се е придвижвал от гр.Летница до с.Пробуда, общ.Търговище. Задължение на водача е било да не предприема управление на МПС, което надвишава максималната допустима маса, без да има разрешение от съответната администрация стопанисваща пътя. Водачът е знаел, че управлява претоварена композиция, както и че няма разрешение от съответната администрация. Разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водачите на претоварени пътни превозни средства, а не за превозвачи или за някакви други трети лица. Размерът на наказанието е правилно определен предвид факта, че претоварването на процесното ППС е било с близо 19 тона.

С оглед гореизложеното съдът е намери, че касаторът е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а" от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г., изм. и доп., бр. 67 от 17.08.2007 г., бр. 19 от 9.03.2010 г., доп., бр. 7 от 21.01.2011 г., изм. и доп., бр. 97 от 6.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 62 от 1.08.2017 г., в сила от 1.08.2017 г.  и правилно е наказан на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, като размера на наложената санкция е правилно определен, поради което оспореното НП е законосъобразно.

Настоящата инстанция споделя частично изводите на въззивния съд като приема, че e налице явна несправедливост на наложеното адм. наказание, каквито доводи има и в касационната жалба.  В тази връзка съдебният състав споделя изводите на въззивния съд, които са изложени по съставомерността на деянието на касатора, като не споделя изводите по размера на наложеното адм. наказание. Действително АНО не е изследвал имотното състояние на нарушителя, за да му наложи съответно справедливо адм. наказание, което е нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не е отчетено от районния съд.

Отделно от това наложеното адм. наказание е определено от средата към максимума на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е следвало АНО да изложи допълнително мотиви в издаденото НП, което не е сторено от негова страна и това не е отчетено от въззивния съд.

На следващо място не е изследвана от АНО и въззивният съд обществената опасност на деянието, другите смекчаващи вината обстоятелства като наличието или липсата на други наказания на касатора по ЗДвП и ЗАвтП. Поради това и подадената касационна жалба в тази си част е основателна. Въззивният съд е мотивирал размера на наказанието единствено с размера на претоварването, като незаконосъобразно е пренебрегнал горните доводи, което съдът приема, че е в противоречие и с материалния закон  

Поради това като е потвърдил процесното НП съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и да бъде изменен размера на наложеното адм. наказание на касатора от средата към минимума на глоба в размер на 1000 лв., който е съобразен с тежестта на нарушението, доказателствата по делото и би постигнал целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК във вр. с чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 271/ 12.11.2019 г., постановено по НАХД № 736/ 2019 г. по описа на РС – Търговище, с което потвърдено НП № 44-0000398/ 15.08.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на Г.Й.П. ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 44-0000398/ 15.08.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, с което на Г.Й.П. ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.  КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието от 2000 лв. на 1000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:..…….                 

 

 

 

        .....…….