РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Бургас , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ И. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120105431 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от Е. А. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: село З., община Р.,
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Маринова Долина“, ул. „Рачо Петров - казанджията“, представлявано от
управителя Тихомир Иванов Вълчев, за приемане за установено по отношение на ответника,
че ищеца не му дължи сумата 5 000 лева, представляваща частично вземане от главница в
общ размер от 41 640, 83 лева, събирана в производството по изпълнително дело № 656/2020
година на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен
съд, поради погасяване по давност на правото да се претендира плащане, преклудиране на
възможността да се ангажира отговорността на поръчителя съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗД,
неуведомяването му за прехвърляне на вземането, както и за осъждане на ответника да
плати на ищеца разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че на 01.06.2020 година получил призовка за доброволно изпълнение
по изпълнително дело № 656/2020 година на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с район на
действие района на Бургаски окръжен съд. Уточнено е в исковата молба, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издадена на 24.03.2011 година по
частно гражданско дело № 252/2011 година по описа на Айтоски районен съд в полза на
„Райфайзен банк“ АД. Задължението е в общ размер от 73 773 лева и представлява сбор от
1
главница, лихва, мораторна лихва и разноски и са с източник договор за банков кредит №
55387/27.06.2008 година, по който ищецът заявява, че е поръчител. В исковата молба са
изложени подробни фактически и правни доводи за обосноваване основанията на иска,
изложени по – горе. Поради това ищецът е поискал да бъде постановено решение, с което да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата, предявена
като частична претенция. В исковата молба са посочени доказателства.
Поради изложеното ищецът предявяват исковете си.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от получаване на препис от
исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., е дал писмен
отговор на предявения иск. Оспорва предявения иск като недопустим. Излага, че преди
образуване на изпълнително дело № 656/2020 година на ЧСИ Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с
район на действие района на Бургаски окръжен съд е било образувано изпълнително дело №
588/2011 година въз основа на посочения от ищеца изпълнителен лист и в хода на това
производство му е връчена покана за доброволно изпълнение на 18.04.2011 година. На
следващо място е посочено, че по договора ищецът е солидарен длъжник, а не поръчител,
поради което за него не се прилага правилото на чл.147 от ЗЗД, а и той не е направил
възражение в този смисъл с подаване на възражение по чл.414 от ГПК след връчване на
поканата за доброволно изпълнение по първото образувано дело. Поради това ответникът
счита, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. По изложените съображения от името на
ответника процесуалният представител е посочил, че искът следва да бъде отхвърлен. В
писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С.
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявения
иск.
По приложимия закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и предвид приложимия материален закона, се установява следното от фактическа и
правна страна:
2
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 24.03.2011 година, постановена по частно гражданско дело № 252 по описа на
Районен съд – Айтос за 2011 година, е разпоредено Ш.О.Ш., Х.А.Х. – солираден длъжник и
Е. А. Ш. – съдължник, да платят на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата
22 042, 09 евро, просрочена главница, сумата 1 081, 83 евро, представляваща просрочена
редовна лихва, начислена за периода от 26.11.2009 година до 07.03.2011 година
включително, сумата 310, 64 евро, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена
за периода от 07.09.2010 година до 22.03.2011 година включително, сумата 4 201, 54 евро,
представляваща отложени лихви, съгласно чл.3, б. „Б“ и б. „В“ от Анекс № 3 от 26.11.2009
година към Договор за банков кредит № 55387/27.06.2008 година, начислени за периода от
05.08.2009 година до 25.11.2009 година включително, ведно със законната лихва от
23.03.2011 година до окончателното изплащане на вземането и направените съдебно –
деловодни разноски по делото в размер от 1 081, 03 лева.
Вземанията са с източник договор за банков кредит № 55387 от 27.06.2008 година и
анексите към него.
Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие,
ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 (сега ал.4) ГПК. Поради това следва да се приеме, че
давността е била прекъсната считано от 23.03.2011 година, когато е образувано заповедното
производство.
От приложеното изпълнително дело № 20118030400588 по описа на ЧСИ Т.М., рег.
№ 803 на КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, се установява, че въз
основа на издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл. 417 от ГПК от
24.03.2011 година, срещу длъжнците от името на кредитора е образувано изпълнително
производство.
В случая образуваното изпълнително производство е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Съобщение с посоченото съдържание е изпратено до ищеца
Е.Ш. с изх. Номер от 20.01.2020 година.
Видно от преписа на изпълнителното дело поканата за доброволно изпълнение, с
която следва да бъде връчена заповедта по чл. 417 от ГПК е връчена на ищеца в настоящия
процес на 18.04.2011 година. Срокът за подаване на възражение е двуседмичен към него
момент и е изтекъл на 03.05.2011 година. По делото липсват данни той да е подал
възражение по реда на чл.414 от ГПК и следва да се приеме, че заповедна по отношения на
него е влязла в сила на 04.05.2011 година.
3
Настоящият състав приема, че в конкретния случай вземането е станало изискуемо с
изтичане на срока за подаване на възражение от длъжника. От този момент за вземането за
главница е започнала да тече петгодишна погасителна давност за вземането за главница – чл.
110 от ЗЗД. За вземанията за лихва давността е тригодишна – чл.11, б. „в“ от ЗЗД.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането.
От изпълнителното дело се установява, че със запорно съобщение от 13.04.2011
година е наложен запор на трудово възнаграждение на ишеца Е.Ш.. На същата дата е
поискана справка за притежаваните от него МПС, справка за декларирано имущество,
изпратено е уведомление по ДОПК.
На 31.05.2011 година е изпратено запорно съобщение до „Алфа Банк – Клон
България“ за налагане на запор на всички сметки на ищеца до размера на дължимата сума.
На 11.07.2011 година е наложен запор на лек автомобил, собственост на ищеца като
запорното съобщение е с изходящ номер от 11.07.2011 година.
От 17.09.2012 година е молба от взискателя за насрочване извършване на опис,
оценка и публична продан на секвестеруеми вещи, собственост на длъжниците.
Видно от приложената молба по изпълнителното дело от взискателя с договор от
16.08.2013 година вземането по договора е прехвърлено на ответника в настоящото
производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Молбата е с входящ номер от 24.09.2013 година. От
същата дата е молбата от ответника за конституирането му като взискател в изпълнителното
производство и възлагане на съдебния изпълнител извършване на действия на основание
чл.18 от ЗЧСИ. Приложени са и потвърждения за извършване на цесия, приложения и
пълномощно от първоначалния кредитор в полза на цесионера за уведомяване на
длъжниците за прехвърляне на вземането.
На 21.10.2014 година е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез
представляващ за извършване на справка в ТД на НАП за съществуващи трудови договор за
длъжника Е.Ш.. Молба с идентично съдържание е подадена и на 24.11.2015 година, на
03.05.2016 година от името на взискателя е поискано извършване на справка за родствени
връзки за задължените лице, включително за ищеца в настоящото производство.
С Постановление от 20.01.2020 година частният съдебен изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на посоченото правно основание – чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид предмета на спора следва да бъде преценено дали междувременно е
осъществен друг фактически състав за прекратяване на изпълнението - по чл.433, т.8 от
ГПК, съгласно който изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
4
с изключение на делата за издръжка. Искането от исковата молба в този смисъл е да се
приеме, че срокът на погасителната давност е изтекъл.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление №
3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на
ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Съгласно това Постановление погасителна давност не тече докато трае изпълнителен
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В случая последната молба от взискателя е от 03.05.2016 година и съответно
перемпцията е настъпила на 04.05.2018 година. Този фактически състав за прекратяване на
изпълнителното производство настъпва по силата на закона. До настоящия момент от
посочената дата на прекратяване на изпълнителното производство, от която е започнала да
тече нова давност на основание чл.117 от ЗЗД, не е изтекъл период от пет години, за да се
приеме, че вземането е погасено на посоченото от ищеца материално правно основание.
До датата на образуване на изпълнително дело № 656/2020 година на Частен съдебен
изпълнител Т.М., рег. № 803 на КЧСИ, с предмет събиране на останалите вземания по
изпълнителния лист, предвид факта, че по отношение на един от длъжниците
изпълнителното производство е прекратено в хода на предходното, посочено по – горе
изпълнително дело по молба на взискателя. По делото не са представени доказателства за
датата на която е образувано и за предприетите по него действия, но за нуждите на
настоящия процес следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба на
10.09.2020 година то е било факт.
По отношение на възражението на ищеца, че не е уведомен за договора за цесия,
сключен между кредитора по договора „Райфайзенбанк“ и „Еос Матрикс“ ЕООД,
настоящият състав приема, че приложение следва да немери тълкуването в закона, дадено в
Решение от 28.11.2018 година, постановено по гражданско дело № 2530/2017 година на
ВКС, Първо търговско отделение. В него е посочено, че : „Без значение за основателността
на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/
цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99,
ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният
5
изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.“ Поради изложеното
това фактическо твърдение от исковата молба е неоснователно.
Следва да бъде посочено, че по отношение на ищеца не се прилагат правилата на
чл.147 от ЗЗД, тъй като той е солидарен длъжник, видно от договора, а не поръчител.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От името на ответника е поискано присъждане на разноски, направени по водене на
делото, които следва да бъдат определени в размер от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл.78, ал.4 от ГПК и чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е. А. Ш., ЕГН ********** с постоянен адрес: село З.,
община Руен, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Маринова Долина“, ул. „Рачо Петров - казанджията“,
представлявано от управителя Тихомир Иванов Вълчев, за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/,
представляваща частично вземане от главница в общ размер от 41 640, 83 лева, събирана в
производството по изпълнително дело № 656/2020 година на ЧСИ Т. М., рег. № 803 на
КЧСИ, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, поради погасяване по давност
на правото да се претендира плащане, преклудиране на възможността да се ангажира
отговорността на поръчителя съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗД, неуведомяването му за
прехвърляне на вземането, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца разноските,
направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
6
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/п/________________
7