Определение по дело №596/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 828
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500596
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 828
гр. Перник , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500596 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. С. против
Разпореждане на Районен съд Перник от 09.09.2020год. постановено по ч.гр.д. № 4868/2020,
в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против Е. М. Й. за сумата от 52,47 лв.,представляваща неустойка, начислена
по фактура № ***г. по допълнително споразумение от ***г. към договор да предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер ***.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде
отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят поддържа, че
уговорената неустоечна клауза не е нищожна и не е неравноправна клауза по смисъла на чл.
146 вр. с чл.143 от ЗЗП ,както е приел районния съд. Сочи ,че длъжникът е бил информиран
за правата и задълженията си по сключения договор,че клаузите не са уговорени във вреда
на потребителя,че не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и че са формулирани по ясен и разбираем начин и уговарянето им
е обичайна търговска практика.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е допустима, поради което и следва да се разгледа
по същество.
1
Производството по ч.гр.дело 4868/2020г. на ПРС е образувано по заявление по чл.410
от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение
против Е. М. Й.. В т.9 на заявлението е посочено, че се претендират общо 260,73 лв. за
неизпълнени парични задължения на длъжника по допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги и и договор за лизинг. Изложени са обстоятелства, че длъжникът не
изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените мобилни услуги, както и
задълженията си заплащане на дължимите се лизингови вноски.
Сочи се, че сумата от 52,47 лв. представлява неустойка, равна на три месечни
абонаментни такси .
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 52,47лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор. Съдът е приел, че претендираната сума се основава на нищожна договорна клауза
Частната жалба е неоснователна.
Към заявлението е представен договор за мобилни услуги ат ***г. и допълнително
споразумения към същия от ***г. Съгласно т. IV.4. от последното, при прекратяване на
договора потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти до края на срока на договора. Настоящият състав намира, че тази клауза от
допълнителното споразумение към договора е неравноправна на основание чл. 143, ал.1 ,т.5
от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка и цели
обогатяване на търговеца. Преценката за неравноправност на определена клауза в
потребителския договор, какъвто е и процесният, се извършва към момента на сключването
му и не е обусловена от поведението на търговеца,който в случая е преценил да не
претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а в редуциран такъв- три месечни
абонаментни такси. Констатираната неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1 ,т.5 от ЗЗП
на клауза от потребителски договор, която не е индивидуално уговорена ,няма за последица
намаляване на неустойката до размер,който не е обосновано висок, а води до нейната
нищожност на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съобразявайки горното, правилно заповедният
съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 52,47 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор, поради което и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 16073/09.09.2020г. постановено по ч.гр.д. №
4868/2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3