РЕШЕНИЕ
№ 15864
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. [********]
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110159502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Л. Л., чрез адв. Р. К., с която
срещу М. К. Л. е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че през учебната 2021 г. – 2022 г. е била преподавател по флейта
в [********]. Поддържа, че на 16.06.2022 г. е бил подаден сигнал до директора на
училището с копие до Министерство на образованието и Регионален инспекторат по
образованието, последван от редица сигнали, подадени за период от 24 часа, като
последващите сигнали са били в подкрепа и в допълнение на първоначалния сигнал.
Твърди, че тези сигнали, в т.ч. и първият такъв, съдържали невярна, недоказана и
несъществуваща информация относно личността и поведението й, целящи умишлено
да опетнят името й, както и да дискредитират моралните й ценности като
преподавател. Освен това сигналите засягали обстоятелства от личния й живот, които
не касаели професионалните й задължения на учител. Сочи, че автор на първоначалния
сигнал е ответникът, като с поведението си той е инициирал подаването на останалите
сигнали, които се твърди също да са засегнали честта и достойнството й. По този начин
целенасочено ответникът е организирал координирана атака /клеветническа кампания/
срещу репутацията и личността й, подтиквайки останалите податели на сигналите да
потвърдят неговите клеветнически твърдения. Със същите ищцата е била обвинена в
извършването на неморални и неправомерни действия, а именно: безскрупулно,
1
арогантно и авторитарно поведение по време на учебните занятия, включващо викове,
крясъци, обиди, заплахи към децата и родителите; принуда по отношение на
родителите да закупуват музикални инструменти от конкретна музикална къща, срещу
което Л. е получавала комисион, заплахи към родителите да не преместват децата от
нейния клас, като в противен случай оценките им ще бъдат занижени, оказване на
влияние върху жури по време на конкурси, така че нейните ученици да спечелят първо
място, упражняване на натиск върху децата да участват в конкурси и принуда да
предават спечелени награди в деловодството на училището, намеса в личния живот на
родителите, склоняване децата да посещават частни уроци при нея, принуда върху
колега по заместване да напусне. Твърди, че тези твърдения я оклеветяват, накърняват
честта и достойнството й, рефлектират негативно върху авторитета й в академичните
кръгове. Освен това в резултат от същите директорът на училището сезирал Комисията
по етика към [********], която е провела заседание на 30.06.2022 г. и заключила, че се
прави опит да бъде подложен на дискредитиране моралът на преподавател от
[********]. Впоследствие трудовият договор на ищцата с училището е бил прекратен.
Един ден след влизане в сила на уволнението ответникът е публикувал в социална
мрежа следното изявление: „Предупредих те! НЕ СЕ ЗАКАЧАЙ С МЕН! ...но ти не ме
послуша! Жалка си!“, което се отнасяло до ищцата. Счита, че последното е
доказателство за умишленото и целенасочено опетняване на репутацията й. Описаните
сигнали са били публикувани в интернет, станали са достояние на нейни близки,
колеги, ученици.
Поддържа, че в резултат от описаното поведение на ответника е претърпяла
неимуществени вреди – засегнати са били честта, достойнството, авторитетът и
доброто й име сред учениците, колегите й и в обществото. Почувствала се дълбоко
засегната, у нея се породили възмущение, гняв, срам и чувство за липса на
справедливост. Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между описаното
в исковата молба поведение на ответника и претърпените от нея неимуществени вреди.
Определя размера на обезщетението за обезвреда на причинените й вреди в размер на
сумата от 15 000 лева, за която иска ответникът да бъде осъден да й заплати.
Претендира законна лихва от подаването на иска /02.11.2022 г./ до окончателното
плащане, както и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът, чрез адв. П. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна – не било ясно кое е
непозволеното увреждане, за което ответникът следва да отговаря. За него не ставало
ясно защо следва да носи отговорност за поведението на трети за спора лица. Пояснява,
че за учебната 2021 г. – 2022 г. дъщеря му е била записана в трети клас в класа, на
който ищцата е била преподавател. С напредване на учебната година отношението на
г-жа Л. към дъщерята на ответника се влошило, което се отразило на детето както в
психологически план, така и във връзка с обучението й в [********]. През м.02.2022 г.
2
детето е било преместено при друг преподавател. При провеждане на годишния изпит
на 10.06.2022 г. ищцата съгласно изложението в отговора, се е държала по недопустим
начин, като е злепоставила дъщерята на ответника и я унизила пред изпитната
комисия. Твърди, че след този случай се е възползвал от конституционно
гарантираното му право да подаде сигнал до директора на училището, като я уведоми
за случилото се и за поведението на г-жа Л.. Подал е сигнал и до Агенцията за закрила
на детето. В сигналите ответникът твърди да е изложил само факти, без да
квалифицира по никакъв начин ищцата. Впоследствие /след подаването на сигнала/ с
него са се свързали други родители, които също са решили техните истории да се
сведат до знанието на директора на училището. По-късно е узнал, че след като е подал
сигнала си до директора, в деловодството на училището са постъпили и други сигнали
от родители на ученици от училището. Отрича да е подстрекавал или принуждавал
други лица да подават жалби и сигнали. Отрича сигналът му да е публичен, да го е
публикувал или разпространявал. По отношение на публикацията му в социална мрежа
подчертава, че това му изявление не съдържа името на г-жа Л.. Оспорва твърденията за
наличието на причинна връзка между прекратяването на трудовото правоотношение
между ищцата и училището и подадения от него сигнал, още повече договорите с
учителите се сключвали за една учебна година и се прекратявали с изтичането й.
Заявено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства, отделените за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и предвид становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по
делото съдът обявил следните обстоятелствата: че през учебната 2021 г. – 2022 г.
ищцата е била преподавател в [********], че дъщерята на ответника е била ученик в
ръководения от ищцата клас през тази учебна година, че ответникът е подател на
сигнал, вх. № 1546/16.06.2022 г., адресиран до директора на училището.
Не е спорно също така съдържанието на подадения от ответника до
ръководството на училището сигнал и че със същия са изложени следните твърдения:
„Бих искал да Ви информирам за многопластов проблем, свързан с преподавател в
повереното Ви училище.
След като дъщеря ми [********] – ученик в трети клас, смени специалността си от пиано
на флейта след проведен приравнителен изпит през септември 2021 г., тя започна да изучава
флейта при преподавателката в [********] – д-р И. Л.. Не ни беше необходимо много време, за да
разберем с какъв човек си имаме работа.
Освен деспотичното поведение на Л. към повечето от децата, искам да отбележа и няколко
чисто професионални аспекти в преподаването й на дете, което, освен че свири от няколко месеца
на флейта и има да наваксва пропуснатите 3 години, с които връстниците й я превъзхождат, е
принудено и поради епидемиологичната обстановка да получава „знанията" си онлайн. За целта Л.
3
беше решила, че ще преподава посредством т.нар. „клипове". Какво означава това? В домашна
обстановка всяко дете записва видеоклип с телефона си на зададените упражнения и материал,
който изпраща на учителката си, а в замяна на това тя отправя своите забележки и препоръки и с
това процесът приключва до следващия клип. Всичко това се случва в „Месинджър". Като
професионален музикант искам да отбележа следното:
1) По този начин децата нито веднъж нямаха пряк достъп в реално време до
преподавателя си. Следователно, ако имат грешки в постановката, звукоизвличането, интонацията
и други детайли, свързани с музицирането, те нямат възможност да бъдат коригирани на момента,
а напротив! Те само затвърждават грешките, повтаряйки материала си многократно, интонирайки
фалшиво, свирейки с грешни грифове и т.н., подготвяйки поредния клип.
2) Наясно съм, че по тази схема г-жа Л. разполага с много повече свободно време за личния
си живот, но това не е коректно и е в ущърб на децата и тяхното професионално развитие.
Неведнъж в личен разговор ми е казвано, че сега не може да ми бъде обърнато внимание, тъй като
точно в този момент (по време на онлайн часа по флейта на [********]) тя има личен ангажимент,
а именно занимания, свързани с училището на собствената й дъщеря. Защо моето дете да няма
урок по специален предмет в така или иначе ужасната пандемична обстановка, макар и онлайн, а
тя да отделя цялото си време за себе си и детето си, имайки наглостта да ми го казва без всякакви
скрупули? Нима нашите деца нямат право да получават полагащото им се образование по закон,
защото някой е решил, че бидейки в дома си, няма как да бъде контролиран? От разговори с
родителите по-късно разбрахме, че не малко деца ходят на частни уроци и консултации, за да
постигат по-добър личен резултат.
3) Комуникацията, свързана с набавянето на нотния материал бих оприличил като
истинска „епопея". Ако евентуално ни бъде представен нотен материал от нея, то той е във вид на
снимка от телефон в месинджър с лошо качество. Материалът най-често е набавян от наши
приятели и колеги.
4) Мога да напиша много за неадекватни забележки относно свиренето на духов
инструмент, за което имам добра професионална подготовка и знания с ясна представа, че не
говоря за детайли, отнасящи се до свиренето конкретно на флейта. Считам за недопустимо това, че
нито веднъж на дете, което тепърва започва да свири на духов инструмент, не се обясни нищо
относно правилното дишане при свиренето на флейта! Нито веднъж тази госпожа не е показала със
собствения си инструмент как трябва да бъде изпълнено нещо музикално! На практика [********]
никога не успя да чуе звука на флейтата на своята учителка! Нещо, което с новия и преподавател
сега стои по коренно различен начин.
По-късно, след като уроците започнаха да се случват присъствено, започнаха [********]ите
проблеми:
- Системно изпращаше детето да принтира ноти извън училището при положение, че ние
сме й забранили да напуска сградата без наше знание. Никой няма право в учебно време да
принуди детето ми да напусне сградата на училището! Кой носи отговорност в този момент ако се
случи нещо? Директорът? Преподавателят? Охраната или дежурния учител? Това по закон е
недопустимо! По този въпрос беше говорено с нея, но тя не се съобрази с това, и всичко това се
случва по време на урока на детето, което допълнително губи полагащото й се време за специален
предмет.
Всичко описано по-горе се случва по изключително безскрупулен, арогантен и авторитарен
4
начин, неподлежащ за разбиране от хора, които са доверили обучението, както и част от
възпитанието на децата си, на техните учители. Неадекватното поведение, с което сме се
сблъсквали, изразяващо се в липса на спомен какво и кога е казано, какво е поискано от нас и
детето, какви ноти са изпратени, викове, крясъци, обиди и заплахи са малка част от нещата, с
които трябваше да се съобразяваме за периода преди да преместим детето си при г-н [********].
Публична тайна е, че някои деца след среща с г-жа Л. плачат, изпадат в депресивни
състояния, изпускат се и/или се нуждаят от специализирана помощ от психолог. Родителите на
тези които не са музиканти и не познават спецификата на нашата работа, са заплашвани с това, че
ще трябва да напуснат нейния клас по флейта, а впоследствие, когато това се случи, се появява
тежка форма на реваншизъм, за която другите преподаватели по флейта и други дървени духови
инструменти – членове на комисии на годишни изпити, могат да кажат много.
Имайки предвид позицията на И. Л. в ДМА, която тя многократно подчертава, повечето
родители считат, че не трябва да влизат в никаква конфронтация с нея, тъй като впоследствие
децата им няма да бъдат приети в [********].
Аз и моето семейство също избягвахме конфликта с нея по простата причина, че освен че
беше уважено от Вас желанието ни да бъдем преместени при г-н [********], при който детето се
ни се чувства щастливо, мотивирано и все по-уверено, не искахме да създаваме допълнително
напрежение в училището и по-конкретно - в учителските среди. Знаем много добре, че заради
конфликтите, които Л. създава с другите преподаватели, при които изтича голяма част от
напускащите класа и ученици, в крайна сметка от ревашинсткото й поведение страдат самите деца,
които се явяват на изпити, в които тя присъства като член комисия или само като пасивен
слушател.
За съжаление „чашата на търпението" и опита ми да я приема и разбера като различно
мислещ и присъстващ човек на тази земя „преля"! В петък на 10.06.2022г. след годишния изпит на
четвъртокласниците по флейта, докато трае заседанието, в което се обсъжда оценяването, част от
децата чакат пред вратата на стаята. Едно от тях е [********], която чисто по детски се опитва да
чуе какъв ще е коментарът на учителите относно нейното представяне. Нещата, които чува детето
са фрапиращи! Тя чува как И. Л. започва да се кара и да обяснява, че не е вярно, че [********]
свири от по-малко от година, а свири много по-отдавна. Чува как г-н [********] казва, че е говорил
с баща й и от него има тази информация, на което Л. започва да обяснява как аз не съм и баща!
Детето се разплакало и избягало на двора!
Поради тази случка [********] е изключително уплашена, неуверена и стресирана.
Споделя, че е загубила самообладание още по време на самия изпит, само заради начина по който
г-жа Л. я е гледала, показвайки недвусмислено, че е негативно настроена към нея!
Уважаема г-жо [********],
В подкрепа на написаното по-горе прилагам настоящия документ, подписан от част от
потърпевшите родители на деца през последната година в знак на това, че проблемът не е
едноличен.
Моля ви да разпоредите г-жа И. Л. да не присъства и да не бъде член на комисии, по
настоящите приемни изпити за 5-ти и за 8-ми клас, ако там кандидатстват деца, които преди това
са напуснали нейния клас по флейта. Причината за това е да не даваме възможност за ескалация на
бъдещи конфликти, провокирани от нея и нейното желание за мъст и реваншизъм.
Наясно сме, че всеки преживя тежкия период на пандемия по различен начин. Нека все пак,
5
ако това е довело някого до тоталната липса на морал, съвест и елементарно уважение,
деформации в комуникацията с родителите и рефлектира върху работата с децата, да потърси
необходимото съдействие без това да е за сметка на здравето на децата ни, а също и на нашето, и
да не дава повод за нарушаване репутацията на прекрасното [********], на което някои от нас
също са възпитаници.
Вярвам, че написаното по-горе ще се вземе предвид и молбата ни ще бъде удволетворена!“.
Установява се, че сигналът, подаден и подписан от ответника Л. и [********], е
подписан от още 12 родители на деца от [********], както следва: [********] К.,
[********] – К.а, [********], [********], [********], [********], [********],
[********] ([********]), [********], [********], [********] [********] [********],
[********] и от един ученик в училището.
Не е спорно също, че в деловодството на училището след подадения от
ответника сигнал са постъпили още няколко сигнала, както следва:
- допълнение към сигнала на г-н М. Л. (вх. № 1546/16.06.2022 г.) вх. №
1548/17.06.2022 г., относно неправомерни действия на преподавателя И. Л., подаден от
[********] [********] [********], майка на ученик от IX клас;
- жалба-допълнение към сигнала на г-н М. Л., приета с вх. № 1556/17.06.2022 г.
относно неправомерните действия на г-жа И. Л., подкрепен от родители и ученици от
[********], подаден от [********];
- жалба, вх. № 1558/17.06.2023 г., от [********], родител на ученик в VII клас;
- допълнение към сигнала на г-н М. Л., вх. № 1559/17.06.2022 г. относно
неправомерни действия на г-жа И. Л., подкрепен от родители и ученици от [********],
подаден от [********] и [********], родители на ученик в училището;
- допълнение, вх. № 1560/17.06.2022 г., към сигнал относно поведението на
преподавателя И. Л., подаден от М. Л., от [********] и [********], родители на ученик
в училището;
- допълнение, вх. № 1561/17.06.2022 г., към сигнала на г-н М. Л. относно
неправомерни действия на г-жа И. Л., подаден [********] К. и [********] – К.а,
родители на ученик от V клас;
- сигнал, вх. № 1562/17.06.2022 г., допълнение към сигнала на г-н М. Л. относно
неправомерни действия на г-жа И. Л., подкрепен от родители и ученици от [********],
подаден от [********] и [********], родители на ученик в училището;
- сигнал, вх. № 1563/17.06.2022 г., подаден в допълнение на сигнала на г-н Л.,
подаден от [********].
Като доказателство по делото е прието становището на Комисията по етика към
[********] [********] от проведено на 30.06.2022 г. заседание, на което са били
разгледани постъпилите в училището сигнали от родители, чиито деца са били ученици
6
на г-жа И. Л. и последната е била изслушана. На заседанието изслушани са били лица,
които са се изказали в подкрепа на г-жа Л.. Мнението на Комисията, отразено в
обсъжданото становище е, че е направен опит да се подложи на дискредитиране
моралът на преподавател от [********], чиито ученици са носители на много награди.
Комисията е излязла със становище с цел да се опази добрата репутация на
институцията да не се допускат сигнали, в които се дава гласност на обстоятелства от
личния живот на преподавателите, които не касаят професионалната им работа.
Сигналът е подписан с особено мнение от единия от членовете на комисията, според
който същата не разполага с правомощие да се произнася по професионалните
качества на колегите, нито да бъде запознаван с личния живот на когото и да било от
работещите в училището.
Приети като доказателства по делото са заявления, подадени от [********] и
[********], като родители на дете от VI клас, както и от [********] и И.н [********],
родители на дете от V клас, с които директорът е сезиран с исканията им г-жа Л. да
продължи да преподава на децата им за в бъдеще.
По делото са представени подадени сигнали за нарушаване правата на деца,
ученици в училището, във връзка отнета им възможност г-жа Л. да продължи да им
преподава. Не са налице данни тези сигнали да са били депозирани в институциите, до
които са адресирани, както и да са били подписани от техните автори.
Приета по делото е екранна снимка от публикация на ответника Л. в социална
мрежа със следното съдържание: „Безпардонното ти поведение, липсата на всякакъв
морал и етика, егоцентризма, безобразното ти вмешателство в семействата на малки
деца, на които преподаваш, отмъстителната ти природа, злобарския реваншизъм,
подлостта, в която завлече поредната си жертва – невинно дете, за да те спасява от
собствената ти глупост! Предупредих те! НЕ СЕ ЗАКАЧАЙ С МЕН!....но ти не ме
послуша! Жалка си!“.
По делото са представени и са приети удостоверения, препоръки и дипломи,
издадени на И. Л..
Към исковата си молба ищцата е приложила писма, с които авторите на същите
изказват мнението си и изразяват подкрепата си в професионализма и личните качества
на И. Л.. Последните съдът счита, че съставляват свидетелски показания в писмен вид,
с оглед което и не следва да обсъжда в подробности доказателствената им стойност и
значението им за правилното разрешаване на спора, с който е сезиран.
Установява се, че със заповед № I-627/27.06.2022 г. на директора на [********]
[********] на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е прекратено трудовото правоотношение
по трудов договор от 15.09.2021 г. с И. Л. Л., считано от 01.07.2022 г., т.е. поради
изтичане на срока на срочния трудов договор, подписан между страните в началото на
учебната 2021 г. – 2022 г.
7
Прието по делото е писмо, подписано от директор на Главна дирекция „Контрол
по правата на детето“ към Държавна агенция „Закрила на детето“, адресирано до
ответника и до г-жа [********] във връзка с постъпили в Агенцията общо 12 броя
жалби и сигнали относно поведението на г-жа И. Л. като преподавател в [********].
Установява се, че по случая е бил сезиран министърът на културата по реда на чл. 6 от
ЗЗДет. за извършване на проверка и предприемане на последващи действия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпт на
свидетелите [********], [********], [********] и [********] [********] [********].
Въз основа на показанията им, съдът приема за установено следното:
Свидетелят [********] познава ищцата от 2018 г. насетне, когато започнал
работа в [********] като корепетитор на класа на г-жа Л.. Присъствал е често в
часовете й – веднъж или два пъти седмично, когато има корепетиция или в около 50%
от всички часове на г-жа Л.. Определя я като изключителен професионалист,
взискателен преподавател и споделя, че има само добри впечатления от нея. Описва я
като един най-добрите преподаватели по флейта в [********], изключително
уважавана от гилдията. Добавя, че е доста строг и взискателен преподавател, но в
никакъв случай не груб или неетичен. Счита, че не се е случвало да прекрачва нормите
на етиката, не се е държала лошо. Налагало се е понякога в хода на самата работа да
повиши тон, но свидетелят оценява това като положително качество с оглед
постигнатите от децата резултати. Свидетелят не познава ответника, но му е известно,
че е баща на една от ученичките на г-жа Л., която познава, тъй като е била около един
срок в класа на г-жа Л. - от м. септември 2021 г. до м.февруари 2022 г. Присъствал е на
случка, в която детето нямало клавири - нотите, които свидетелят следвало да изсвири
като пианист на корепетиция. Тогава се случило ищцата да направи забележка, но
свидетелят не може да определи същата като нагрубяване. Известни са му
оплакванията, които се събрали в края на миналата учебна година. За случая разбрал от
ищцата, която била много разстроена. Свидетелят я придружил при директора, където
Л. се разплакала, което не било присъщо за нея. След случая тя емоционално вече не е
била на това равнище, на което преди е била - изглеждала изнервена и напрегната
психически. Според свидетеля ищцата е била назначена на безсрочен трудов договор
след проведен конкурс за заемане на длъжността. Според показанията след случая със
сигналите отношението на трудовия колектив към Л. се променило – колегите им
изглеждали по-дистанцирани спрямо нея. Преди това Л. участвала като член на
изпитна комисия всяка година в различни класове, а през учебната 2022/2023 г.
свидетелят не си спомня да е участвала, въпреки че е била преподавател в училището.
Решението за това се вземало от преподавателския колектив, като според свидетеля и
директорът имал думата. На свидетеля е известно деца от класовете на г-жа Л. да се
преместват в други класове - някои по собствено желание, други по желание на г-жа Л..
Оценява това като нещо нормално. Като проблемни ситуации в хода на обучителния
8
процес описва такИ., когато едно дете не внимава, не се вслушва в нейните препоръки
или не се подготвя, тъй като по този начин се усложнява работата на самите
преподаватели. Тогава Л. повишавала тон.
Свидетелят [********] познава ищцата от м.септември 2018 г., когато дъщеря й
е била приета в първи клас в класа по флейта на г-жа Л.. Макар да няма музикално
образования оценява ищцата като успешен преподавател, тъй като обучава детето й по
начин, по който то започнало да обича изключително много инструмента си и
проявявало желание за самоусъвършенстване. Показателни в тази насока били
постиженията й. Счита, че Л. има подход към детето й, което е помогнало да преодолее
някои собствени притеснения. Допринесла е обучението й да се подобрява в хода на
учебния процес. Споделя, че в класа, в който е дъщеря й в момента, има уважение
между учениците и от страна на родителите към учителя. В първи и втори клас
свидетелят е присъствала в индивидуални часове, които водела Л. с дъщеря й.
Отношението на учителя било много добро – успявала да предаде това, което детето
трябва да направи, въпреки че детето било малко. По време на пътувания за конкурси
свидетелят е виждала отношението на преподавателя към децата – то винаги е било
поддържащо, стимулиращо децата, за да могат да покажат най-доброто, което могат с
инструмента. Отнасяла се много добре с тях. Свидетелят бегло познава ответника.
Известно й е, че има дете, което е било в класа по флейта на г-жа Л., но няма преки
впечатления от общуването на ищцата с това дете. За сигналите разбрала след като
приключила предходната учебна година. Г-жа Л. им споделила, че има вероятност да
не бъде отново назначена в училището като преподавател заради сигналите. Тогава се
събрали родители и решили, че това не ги устройва, тъй като искат този преподавател
да преподава на децата им занапред. Описва, че в периода след случая Л. започнала да
изглежда по-отпаднала физически, отслабнала, не се чувствала добре, налагало се да
посещава лекар. Промяната била много голяма и видима дори на снимките, които
свидетелят притежавала от изминалите години. Станала тъжна, унила, с торбички под
очите. На свидетелят е известно, че са намалели участията и представленията, в които
участвала ищцата, дори в последната година не й е известно да е имало такИ..
Инструментът, на който дъщерята на свидетелят свирела, купили по съвет на г-жа Л. за
сумата 3000 лв. Свидетелят пояснява, че по времето, през което децата не са учили в
присъствена форма на обучение в училище, занятията са провеждани с изпращане на
видеоматериал на това, което е направило детето като домашна подготовка, на
преподавателя и получаване на обратна връзка от преподавателя на базата на тези
видеоматериали. Не са провеждани видеоконферентни уроци.
Свидетелят [********] познава ищцата от [********] от 11 години, дъщеря й е
била разпределена да учи флейта и тя е била нейн преподавател от първи клас. Тогава
Л. била в отпуск по майчинство и започнала да работи с дъщеря й във втори и трети
клас. Свидетелят е присъствала на индивидуални уроци с детето й, като по време на
9
същите е ставала свидетел на по-рязко отношение към другите деца, които изчаквали
реда си за урок, и на повишаване на тон спрямо тях. След трети клас свидетелят е
подала молба детето й да бъде преместено в друг клас по лични причини. Детето й
било преместено в друг клас. Шест години по-късно, когато дъщеря й била вече в 10-
ти клас във формата на писмен сигнал до директора, свидетелят подала оплакване, в
което описала това, което се е случило преди години с нейното семейство. Към този
момент свидетелят не чувствала пряка заплаха към себе си или дъщеря й, а поводът
бил, че разбрала от друг родител за случай с дете, което Л. е обидила и унизила. Тогава
свидетелят почувствала, че е крайно време ръководството на училището да вземе
някакви мерки. Свидетелката, заедно с други родители, отишли на среща с директора и
тя ги посъветвала да формулират оплакванията си писмено. Самата директорка ги
посъветвала да подадат жалбите си към подадената вече жалба на г-н М. Л.. Преди
този случай [********] не познавала ответника. Запознали се по повод нейното
желание и това на други родители да предприемат нещо и да подадат жалба.
Свидетелят пояснява, че в годините е комуникирала с родители на деца от класовете на
Л., които са й споделяли за проблеми с преподавателя. В годините, откакто детето й не
е ученик на Л., свидетелят не е присъствала на уроци, провеждани от ищцата, не е
ставала пряк свидетел на комуникацията й с нейни ученици, в т.ч. и с детето на
ответника. За сигнала, подаден от М. Л., свидетелят узнала от друг родител -
[********].
Свидетелят [********] познава ищцата Л., която била преподавател на детето й
в [********] в периода от м.02.2015 г. м.01.2017 г. След този момент свидетелят
преценила, че работният процес и взаимната комуникация с ищцата не е подходяща за
развитието на детето й, с оглед което е пожелала то да бъде преместено от този клас,
без да предявява претенции при кого ще бъде преместена. По мнение на свидетеля
работният процес вървял трудно, с често вменяване на чувство за вина за неизпълнени
ангажименти, не само към нейното дете, но и към други деца в класа. Конкретната
причина да поиска да премести дъщеря си от класа на ищцата, е била обиден коментар
от страна на г-жа Л. по отношение на качествата на нейното дете и на друго дете от
класа в общата работна група на класа в социална мрежа. Свидетелят пояснява, че към
този момент вече са се наслоили напрежение и умора от тези тежки взаимоотношения
и у нея се е формирало решение, че дъщеря й не следва да продължава обучението си в
среда, която не благоприятства нейното развитие, както музикантски, така и чисто
човешки. Споделя, че през м.юни на учебната 2021 г. – 2022 г. е взела решение
писмено да изложи преживяванията си и тези на детето й като бивш ученик на г-жа Л.,
като поводът за това бил сходен случай на неправомерно държане на учителя към дете.
Научила за случая от своята дъщеря, която преразказала ситуация, която се е случила в
училище по време на годишните изпити. Тогава г-жа Л. е реагирала грубо и
несправедливо към дете по време на изпита, а то се разстроило. Ставало дума за детето
10
на г-н Л.. Тогава свидетелят узнала, че директорът на училището е изразила мнение,
дала е съвет, ако има сходни случаи, те да бъдат разказани от родителите, които са се
почувствали засегнати от поведението на Л. през годините. Тогава сметнала за
правилно да опише това, през което са минали, докато дъщеря й е била част от този
клас, за да бъде част и този случай от една вътрешна проверка на училището. Тогава
свидетелят подала сигнал, който отправила в допълнение към сигнала на ответника,
който до този момент свидетелят не е познавала. По отношение на входящия номер на
сигнала на Л. свидетелят се е поинтересувала и го е узнала от останалите родители - г-
жа [********] и г-жа [********]. Ответникът не й е предоставял номера на сигнала си.
По отношение личността на г-жа Л. свидетелят без да отрича добрите й професионални
качества, изразява мнение, че е доминантен човек, който се опитва да държи нещата
под контрол, но не в добрия смисъл, който тя би вложила в тази оценка. Описва я като
човек, който цели да всява напрежение сред учениците си и като личност с труден
характер.
При тези изводи относно фактите, по приложението на закона съдът
намира следното от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, ищцата следва да установи
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/
противоправно поведение, с което е нарушена забраната да не се вреди другиму, а
именно, че ответникът е извършил процесното деяние, в т.ч. и че е инициирал
подаването на останалите сигнали с посоченото в исковата молба съдържание с цел да
увреди ищеца; 2/вредата, а именно, че е претърпяла твърдените неимуществени вреди;
3/ противоправността на деянието, т.е., че с него се засяга честта, достойнството,
доброто име на ищцата в обществото и 4/ причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, с оглед което и в тежест на ответника е да обори установената в закона
презумпция.
В тежест на ответника с оглед наведените с отговора възражения е да установи,
че информацията, съдържаща се в подадения от него сигнал, отговаря на истината.
В конкретния случай ищцата поддържа, че ответникът неправомерно е подал
сигнал до директора на [********] и до други институции, съдържанието на който не е
спорно между страните, като в същия е изложил неверни твърдения и по този начин,
накърнявайки честта, достойнството, доброто й име в професионалната и личната й
среда, й е нанесъл неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса дали са налице предпоставките от
фактически състав на деликтната отговорност, като основание на предявения иск за
обезщетяване на претендираните неимуществени вреди, съдът следва да посочи, че
безпротиворечиво в съдебната практика въз основа на разпоредбата на чл. 45 от
11
Конституцията на Република [********] се приема, че подаването на жалба /сигнал/ до
съответен компетентен орган или сезирането на лице, снабдено по закон с определени
правомощия, съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите
имат право да се обръщат към надлежните органи и институции под формата на жалби
и сигнали и в тях да излагат обстоятелства, които са им станали известни, да отправят
съответни искания, като по този начин търсят защита на свои субективни права.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на едно право, в това
число правото писменото сезиране на държавна институция, орган или лице, снабдено
с определена компетентност и правомощия с конкретно искане поначало е правомерно
действие, освен ако е налице превратно упражняване на съответното право, т.е. в
случаите, в които целенасочено се прави опит да се навреди на друг правен субект,
като неправомерно и умишлено се цели да бъдат засегнати негови защитими права и
законни интереси.
От друга страна, важно е да се акцентира, че изказването на мнение чрез слово -
писмено или устно, също е конституционно гарантирано право на всеки гражданин,
закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република [********], като правото на
мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение с оглед
високата обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само за да
се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на
основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се
допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57,
ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение
не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността.
Следователно, материалноправните предели, до които се простира тази свобода,
се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта, достойнството и
доброто име на гражданите. Правото за свободно разпространение на информация и
изразяване на мнение не може да бъде правомерно използване с цел да се нанасят
обиди и да се клевети друго лице.
Престъпленията "обида" и "клевета", разписани в българския наказателен закон,
защитават честта и достойнството на лицата и предвиждат забрана за използване на
унизителни думи и изрази /чл. 146, ал. 1 НК/, или за изнасяне на невярна информация
/чл. 147, ал. 1, предл. първо НК във връзка с чл. 147, ал. 2 НК/, които биха могли да
накърнят чуждото достойнство. Установена е забрана за изнасяне на твърдения, че
едно лице е извършило престъпление, освен ако това не е вярно /чл. 147, ал. 1, предл.
второ НК във връзка с чл. 147, ал. 2 НК/.
Съдът намира, че с оглед конкретиката на случая релевантно е и решението по
делото Божков срещу [********] от 19.04.2011 г. на ЕСПЧ (жалба № 3316/04),
съгласно което следва да се търси разумния баланс между защитата на залегналото в
член 10 от Конвенцията право на свобода на изразяване и защитата на репутацията на
онези, за които са направени твърденията – право, защитено от член 8 на Конвенцията
като аспект на личния живот. Следователно изводът на съда дали е налице
противоправно поведение при употреба или разпространение на слово следва да се
основава на преценка за баланса между посочените по-горе две основни права. В този
смисъл е и константната практика на ЕСПЧ, обобщена в §§ 83 - 89 от решението си по
делото Couderc et Hachette Filipacchi Associйs срещу Франция (жалба 40454/07). ЕСПЧ
е извеждал многократно, че свободата на словото е в "основите на демократичното
общество и едно от базовите условия за неговия прогрес и реализацията на всеки
отделен човек" - делото Lingens v. Austria, ж. № 9815/82; РКС № 7/1996 г. Защитават се
12
не само идеи, които са променливи, но и идеи, които "обиждат, шокират и
притесняват". Това са изискванията за плурализъм, толерантност и широкомислие, без
които няма демократично общество - така делото Handyside v. The United Kingdom, ж.
5493/72 § 49.
В светлината на изложеното следва да се заключи, че поведението на ответника,
изразяващо се в депозирането на сигнал до директора на [********] по мнение на
настоящия състав на първоинстанционния съд не може да бъде оценено като
умишлено целящо да нанесе вреди на ищеца, съответно неправомерно и като такова
накърняващо неоснователно правната й сфера, респ. правото й на добро име, чест и
достойнство.
Важно е също така са се акцентира върху установената както в европейското,
така и в българското законодателство засилена закрила на правата и законните
интереси на децата като висш интерес в рамките на всяко демократично общество.
Установено е от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, че
изложените в подадения от ответника на 16.06.2022 г. сигнал твърдения не са
изопачени. Oтносно провеждането на обучението за периода, в който децата не са
посещавали училище, от показанията на св. [********] е установено, че това се е
случвало именно по описания начин. Свидетелят е потвърдила, че не са провеждани
видеоконферентни уроци, а са записвани клипове, които са изпращани на ищцата и тя е
изпращал забележките си и препоръки във връзка със същите. Т.е. отговаря на
истината твърдението, че в този период учениците не са получавали достъп в реално
време до преподавателя си. Изразяването на мнението на ответника относно този метод
на преподаване в обсъждания сигнал не може да бъде оценено като изнасяне на обидни
или клеветнически твърдения. Обратно ответникът е изразил неудовлетворението си от
учебния процес, провеждан в избраната от преподавателя форма, което не може да
бъде основание за носене на деликтна отговорност от негова страна с оглед
закрепеното в разпоредбата на чл. 53 КРБ право на образование.
На следващо място не могат да бъдат квалифицирани като непозволено
увреждане оценките на ищеца, че по негово мнение направените от Л. на децата
забележки са „неадекватни“, доколкото са изложени твърдения, че на по мнение на
ответника на децата първо е следвало да се предадат техники на дишането при
свиренето с инструмент. Последното съдът приема, че не засяга по недопустим начин
правната сфера на ищцата – това, че родител с музикално образование, каквото не се
спори, че има ответникът, оценява забележката на преподавателя на детето си като
адекватна или като неадекватна, т.е. изразява критичното си отношение към нея,
обективно погледнато не би могло да се възприеме като обидно или клеветническо
твърдение.
По отношение на поставения с исковата молба акцент на съдържанието на
сигнала, подаден от ответника Л., в който той е определил поведението на ищцата като
безскрупулно, арогантно и авторитарно, съпроводено с викове, крясъци, обиди,
заплахи, съдът, анализирайки събраните свидетелски показания, депозирани по време
на разпитите на свидетелите [********] и [********], които също са се подписали под
сигнала, подаден от Л., приема, че ответникът, упражнявайки правото си да сезира
ръководството на училището с писмен сигнал във връзка с обучението на малолетно
дете, което отглежда, е изразил мнението си и е дал своята оценка за поведението на
ищцата като преподавател на това дете. От показанията на св. [********] настоящият
съдебен състав приема, че поведението на Л., нейното отношение към детето й и
фактът, че е обидила публично две деца от класа й по флейта, е станало причина
[********] да поиска детето й да бъде преместено в друг клас. Свидетелите [********]
и [********] са посочили, че причина да подадат и те писмени сигнали до
ръководството на училището, макар да е изминал по-дълъг период от време от
ескалацията на напрежението между тях самите и техните деца от една страна, и
ищцата, от друга, е случай на проявено по време на годишния музикален изпит
13
неприемливо по тяхно мнение поведение от страна на Л. към детето на ответника.
Същевременно е установено и от показанията на св. [********], че част от децата от
класовете на ищцата напускат, а по отношение на други самата тя е заявила желанието
си да не бъде техен преподавател. Следователно и твърденията, че деца от нейните
класове бИ.т местени при други преподаватели също отговаря на истината. Ето защо и
съдът приема, че в сигнала ответникът използвайки словосъчетанията „безскрупулен,
арогантен и авторитарен начин“ е дал оценка и е изразил личното си мнение по
отношение поведението на Л. като преподавател в [********], като с последното за
него не е възникнала отговорност за непозволено увреждане.
В допълнение на изложеното съдът приема, че отправеното със сигнала до
директора на училището искане е било не да бъде отстранена от преподавателската й
длъжност ищцата, а да не бъде включвана в състава на комисиите, провеждащи
годишните изпити в училището, когато следва да бъдат оценявани деца, които са
напуснали нейните класове по флейта. Това си искане ответникът е мотивирал с
изложените твърдения в сигнала, че детето му се е разстроило от отношението на
бившия си преподавател към нея в деня на годишния изпит. Сами по себе си тези
твърдения, анализирани в контекста на събраните свидетелски показания на
свидетелите [********] и [********], както и направеното в обобщение на тях искане
до директора, също не може да бъде квалифицирано като непозволено увреждане,
независимо от обстоятелството дали Л. е участвала в комисиите в годишните изпити
през следващата учебна година, през която е установено, че тя е била преподавател в
[********].
Не на последно място и във връзка със съдебната практика на ЕСПЧ по
приложението на чл. 10 от Конвенцията, съдът следва да добави, че правото да се
изразява мнение и да се иска въз основа на изнесени твърдения да бъде извършена
проверка от компетентните органи, да се предприемат действия в защита на висш
публичн интерес, не може да се третира като неправомерно поведение, накърняващо
правната сфера на съответното лице, макар при упражняване на това право да са
изложени твърдения, които "обиждат, шокират и притесняват", съгласно възприетия от
ЕСПЧ критерий.
В допълнение на горното съдът подчертава, че от страна на ищеца не е
установено ответникът да е упражнил правото си да подаде сигнал до ръководството
на училището с цел да бъдат увредени нейните права и законни интереси. От събраните
доказателства не се установява проявена от ответника недобросъвестност. Последното,
както е прието с решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д.1243/2009 г., решение
№ 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. и др., е в доказателствена
тежест на ищеца. Несъмнено е, че с нормата на чл. 45, ал. 2 ГПК е установена законова
презумпция за вината при осъществяване на състава на гражданския деликт. Формата
на вината в областта на гражданското право е известно, че не следва да се схваща като
недобросъвестност или злоупотреба с право, предвид наличието на ясно разграничение
по отношение на института на вината в областта на гражданското право и на
наказателното право. Както е посочено в решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1243/2009 г., IV г. о. и при злоупотребата с право вината на дееца се предполага
до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на
дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа, т.е. при твърдения за
проява на недобросъвестно поведение, изразяващо се в злоупотреба с право ищецът
носи тежестта да установи това пълно и главно в производството.
В отговор на наведените с исковата молба съображения относно причастността
на ответника към депозирането и съдържанието на останалите сигнали, подадени в
деловодството на училището, следващи подадения от него сигнал, анализирайки в
съвкупност материалите по делото, съдът приема, че не е налице основание въобще да
обсъжда дали посредством изложеното в тези сигнали е консумиран съставът на
14
гражданския деликт при положение, че ответник по делото е само М. Л.. Ищцата не е
ангажирала в производството доказателства за твърденията си за организиране от
страна на ответника на клеветническа кампания срещу нея. Обратно, установено е, че
неговият сигнал е подкрепен от други родители на ученици в училището, като
последните освен че са се подписали в подкрепа на изложеното от Л., са податели и на
последващи сигнали, в които са се посочили като техни автори. По делото са разпитани
като свидетели двама от подателите на последващите сигнали – свидетелите
[********] и [********]. В показанията си те безпротивпоречиво сочат, че не са
познавали преди това ответникът, че не той е повлиял за вземането на решения да
подадат сигналите си до директора и не той им е предоставил входящия номер на своя
сигнал, за да бъде същият цитиран в собствените им писмени обръщения до
ръководството на училището.
Следва да се припомни, че макар носенето на гражданска отговорност да не се
подчинява на строгия формализъм на наказателната или административно-
наказателната отговорност, същата (в общия случай) е за лично виновно и
неправомерно поведение. С исковата молба ищеца е изложила твърдения за действия,
изразяващи се в подтикване на други родители и координирането им да подадат и те
сигнали до ръководството на училището с цел да бъде оклеветена и да бъде накърнена
репутацията й. Това не е установено в производството, с оглед което и съдът не следва
да обсъжда и анализира по-подробно съдържанието на другите сигнали, за които е
установено, че не ответникът е техен подател.
Настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че при произнасянето
си по въпроса дали е реализиран фактическият състав на непозволеното увреждане не е
обвързан от представеното по делото становище на етичната комисия към училището и
обстоятелството, че мнозинството от членовете й е заключило, че се прави опит да се
дискредитира моралът на ищеца като преподавател. Предметът на доказване по делото,
с оглед въведените от страните твърдения и възражения, е очертан с доклада по делото
и съдът е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на
правнорелевантните факти. Становището на комисията по етика е едно от събраните в
производството доказателства, като същото не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, съответно заключението на комисията не променя изводите на
съда относно отговорността на ответника по предявения иск.
Във връзка с доводите на ищцата и изложените в исковата молба твърдения, че в
резултат от подадените срещу нея сигнали е било прекратено трудовото й
правоотношение с училището, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че е
видно от съдържанието на самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че ищцата е била назначена на срочен трудов договор за учебната
година и този договор е бил прекратен поради изтичане на уговорения срок. От
събраните доказателства е установено по несъмнен начин, че през следващата учебна
година ищцата е била преподавател в [********]. В настоящото производство съдът не
следва да анализира по-задълбочено факта на прекратяване на срочното трудово
правоотношение между ищцата и училището, доколкото, както се посочи и по-горе,
последното не е свързано с (неправомерно) поведение на ответника, станало причина
за прекратяване на сключения с Л. срочен трудов договор.
На последно място и във връзка с доводите в исковата молба по отношение на
публикацията на ответника в социална мрежа, следва да се посочи, че от текста на
същата не е видно същата по недвусмислен начин да се отнася до личността на ищцата.
Обстоятелството, че публикацията е от 02.07.2022 г., а трудовото правоотношение
между Л. и [********] е прекратено, считано от 01.07.2022 г., не би могло да обоснове
извод, че текстът се отнася именно до нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат от подадените
до директора на [********] сигнали ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
Доколкото обаче съдът достигна до извод, че поведението на ответника, изразяващо се
15
в депозирането на сигнала с обсъденото съдържание, е форма на упражняване на
негови субективни конституционни права, като със същия последният е целял да
поиска от компетентните органи да бъде извършена проверка по случая с оглед защита
правата и интересите на децата, обучавани в училището от ищцата, изразявайки оценка
и мнение, което не е неправомерно, то и липсва елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност. Ето защо и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват само
на ответника. Последният е заплатил адвокатски хонорар на процесуалния си
представител в размер на сумата 2100 лева с вкл. ДДС. Сума в посочения размер
следва да се възложи в тежест на ищеца, доколкото възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК
е неоснователно – договореното и заплатено възнаграждение е в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размер на адвокатските
възнаграждения /1750 лева без ДДС/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. Л., ЕГН **********, съдебен адрес:
[********], срещу М. К. Л., ЕГН **********, съдебен адрес: [********] иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й подадения от М. К. Л. сигнал, вх. №
1546/16.06.2022 г. до директора на [********] с копие до министъра на културата и
Регионален инспекторат по образование, както и от поведението на М. К. Л. по
организиране и координиране подаването на сигнали (жалби), вх. № 1548/17.06.2022 г.,
вх. № 1556/17.06.2022 г., вх. № 1558/17.06.2022 г., вх. № 1559/17.06.2022 г., вх. №
1560/17.06.2022 г., вх. № 1561/17.06.2022 г., вх. № 1562/17.06.2022 г., вх. №
1563/17.06.2022 г. до директора на [********].
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Л. Л., ЕГН **********, съдебен
адрес: [********], да заплати на М. К. Л., ЕГН **********, съдебен адрес: [********],
сумата 2100 лева, представляваща разноски за първоинстанцонното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16