Определение по дело №547/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../……..04.2019 г

Гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                             ТОНИ КРЪСТЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдията Маркова,

в.ч.т.д. № 5472019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 314/03.01.2019 г. на „МАРИНОВ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Аврен, обл. Варна, ул. „Кап. Петко“, № 1Д, представлявано от Ж.И.М.срещу  Определение № 14885/19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 17382/2018 г., на ВРС, XL с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага се, че указанията са били надлежно изпълнени на 10.12.2018 г., в границите на срока, с молба, депозирана за изпращане с куриерска служба „Спиди“, видно от приложената към жалбата молба и заверено копие от товарителница. На отделно основание сочи, че съобщението за дадените указания за отстраняване на недостатъци на исковата молба е връчено на лице различно от посочения съдебен адресат, което счита за незаконосъобразно. По същество е отправено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Варненски Районен Съд е било образувано по искова молба вх. № 75906/19.11.2018 г. на „Маринов Комерс“ ЕООД срещу Деан И.И. за връщане на сумата 15000.00 лв., главница, сумата 254.68 лв., мораторна лихва за периода 20.09.2018 г. - 19.11.2018 г., както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

С Разпореждане № 46390/23.11.2018 г., съдията-докладчик е оставил без движение производството по делото и е дал подробни указания за отстраняване на недостатъци на исковата молба.

Указанията са изпратени на посочения в исковата молба адрес за кореспонденция и са получени от управителя на ищцовото дружество на 03.12.2018 г., видно от приложеното на л. 79 от първоинстанционното дело съобщение. В границите на предоставения срок, изтекъл на 10.12.2018 г., указанията не са били изпълнени и не е поискано продължаването му.

С атакуваното определение от 19.12.2018 г., първоинстанционният съд прекратил производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Хронологията на събитията пред ВРС е следната: Видно е от материалите по първоинстанционното дело, че на 27.12.2018 г. е постъпила уточняваща молба вх. № 85041, за която в частната жалба се твърди, че е депозирана за изпращане на 10.12.2018 г., чрез куриерска служба „Спиди“, с товарителница № 50307665493, копие от която е представена.

            При извършена служебна справка в електронната система на „Спиди“ чрез сайта www.speedy.bg, ВРС е установил, че по посочения номер на товарителница, записванията започват от дата 22.12.2018 г., 17:43, с операция „Получена информация за пратка гр. Варна“. Следващото записване е от същата дата – 22.12.2018 г., 20:59, с операция „Пристигане в офис“, населено място – гр. София.

            От изисканите по служебен път данни и разяснения от „Спиди“ АД се установява, че всъщност пратката с посочения номер товарителница била предадена на куриер в офис 66 – София – Младост 4 като поради големия брой пратки през м. декември 2018 г. е имало забавяне на доставките поради технически причини. Впоследствие е представен опис на пратките получени от куриер, водещ се в офис 66, в който пратката с тов. № 50307665493 е вписана на шесто място, при дадени разяснения,

            На 26.02.2019 г. първоинстанционния съд е извършил нова справка в посочения по-горе сайта, при което се установява, че по номера на товарителницата са налице записвания с дата 10.12.12018 г., 17:32, с операция „Приемане от куриер/служител“, населено място София.

            Несъответствията са обяснени с вероятни процеси на синхронизация между информацията постъпваща от различни източници и внедряване на по-нова версия на онлайн платформата.

            При така посочена хронология на информацията настоящият състав на ВОС намира, че от материалите по приложеното първоинстанционно дело и тези събрани служебно от първоинстанционния съд не се установява по несъмнен начина, частния въззивник-ищец пред първата инстанция, да е предприел съответното процесуално поведение по изпълнение на дадените му и надлежно съобщени указания, в границите на предоставения срок, а именно в последния ден от него – 10.12.2018 г., въпреки представената товарителница с тази дата.

Съдът намира, че достоверните данни за депозиране на пратката са тези събрани служебно от ВРС при първата извършена на 28.12.2018 г. проверка в електронната платформа на „Спиди“ АД, от която се е установило, че първите данни за пратката с товарителница № 50307665493, с която се твърди да е изпратена уточняващата молба от ищеца датират от 22.12.2018 г., 17:43. Това е така, защото именно тогава е бил генериран посочения уникален номер на товарителницата, чрез предаването на пратката на куриера, която в същия ден – 22.12.2018 г., 20:59 е постъпила в офис в гр. София. Въззивният съд намира, че всички останали данни за депозиране на пратката за изпращане на 10.12.2018 г. не могат да бъдат приети за достоверни. Номерът на товарителницата се генерира от системата на куриерската служба, при предаването на пратката на куриера и това е така, защото на клиента следва да бъде предоставена информация кой номер товарителница ще съпровожда пратката му, с оглед възможността за проследяването й. Следователно ако ищецът е предал пратката на 10.12.2018 г., както твърди, то генерирания номер на товарителницата следваше да съответства на данни за пратка за гр. Варна, още на 10.12.2018 г., каквито на дата 28.12.2018 г., когато ВРС е извършил служебна справка в системата не са съществували, а напротив генерирания номер товарителница съответства на операции с начална дата 22.12.2018 г.

Изложеното води до извода, че именно на тази дата е била предадена на куриер за изпращане уточняващата молба, постъпила във ВРС на 27.12.2018 г.

Този извод се подкрепя и от следния факт: В представения опис на приетите от куриер 22345, пратки за датата 10.12.2018 г. се съдържат общо 6 пратки като по информация от „Спиди“ АД, други пратки от този куриер през деня не са били приемани. От описа прави впечатление, че процесната пратка е вписана на шесто последно място като генерирания за нея номер на товарителница е по голям от пратката вписана на пето място със 109162 броя номера на товарителници, докато между вписаната на пето място пратка и тази на четвърто е само 23 броя, а между тази на четвърто и тази на трето място разликата е 29 броя товарителници и т.н. Единственото житейски и правно логично обяснение е, че пратката не е била предадена на куриера за изпращане на 10.12.2018 г. и следователно номерът на товарителницата не е бил генериран на тази дата. Поради това и данните извлечени от платформата на „Спиди“ АД на дата 26.02.2019 г., когато вече е налице записване, че пратката е била приета от куриер на 10.12.2018 г., 17:32, не могат да бъдат счетени за достоверни.

Настоящият състав не споделя и второто оплакване – за опорочено съобщаване на дадените указания по редовността на исковата молба, релевирано в жалбата, което според частния въззивник било самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Безспорно е, че съобщението за постановеното Разпореждане № 46390/23.11.2018 г. е изпратено на посочения в исковата молба съдебен адресат – адв. К. Маринчев, на адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“, № 75, ет. 2, ап. 2. На адреса не е била получена от адв. Маринчев, а от управителя на ищцовото дружество. Посоченото обстоятелство не опорочава връчването, както това би се получило при връчване на трето лице, различно от съдебния адресат и от представляващия страната по Закон. Да се приеме обратното би означавало да се отрече правото на страната по делото при желание, да получава съобщения и призовки, които въпреки посочването на съдебен адресат, изначално са адресирани по нея.

По изложените по-горе съображения, след като в границите на предоставения срок, изтекъл на 10.12.2018 г., указанията не са били изпълнени, то производството по делото правилно е било прекратено, последица за която частния въззивник е бил надлежно предупредена с връченото съобщение.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното Определение следва бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14885/19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 17382/2018 г., на ВРС, XL с.

            Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.