РЕШЕНИЕ
№ 3730
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. И.
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Гражданско дело №
20225330108954 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
****** бул. *******, против Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.***** ул.
******* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 602,31 лв., представляваща главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 30.11.2019 г. –
31.01.2022 г. за обект, находящ се в гр. *******, както и мораторна лихва в
размер на 50,23 лв. за периода 31.01.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № ******** за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2241/2022 г. на Районен съд Пловдив, ІІІ бр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *****,
което се извеждало от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
Общите условия на ищцовото дружество, както и от това, че Г. И. Г. бил
собственик на водоснабден обект, находящ се в гр. ********* Твърди се, че за
процесния период в имота на ответника нямало поставено годно
измервателно устройство, противно на нормативно установените задължения
на потребителя, и отчетът на предоставените услуги се осъществявал по реда
на чл. 25, ал. 8 от ОУ. За процесните вземания били издадени фактури за
1
главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично
известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за
плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която
също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № 2241/2022 г. на Районен съд Пловдив,
а издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Г. И. Г.. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно
заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, като той е уведомено за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо
открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призовано за
датата на първото съдебно заседание – л. 26 от делото. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК - призовка на л. 20 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
наличните по делото писмени доказателства – извлечение от водените
карнетни листи за процесния период относно водоснабден обект, находящ се
в гр. ******** и копие на депозираната от Г. Г. данъчна декларация по чл. 14
ЗДМТ, с която ответникът е заявил, че е съсобственик в същия водоснабден
обект, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
2
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
заявлението в съда – 18.02.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата. Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят
в полза на ищеца сторените от него и претендирани разноски в размер на 75
лв. – платена държавна такса за исковото производство, и сумата от общо 75
лв. – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. за платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
****, бул.******** сумата от 602,31 лева, представляваща главница по
неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за
периода от 30.11.2019 г. – 31.01.2022 г. за обект, находящ се в гр.
*********както и мораторна лихва в размер на 50,23 лева за периода
31.01.2020 г. – 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда – 18.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №******** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2241/2022 г.
на Районен съд Пловдив, ІІІ бр.с.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. ***** бул. *******, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 75 лева, представляваща платена държавна такса за
исковото производство, както и сумата от общо 75 лева – разноски в
заповедното производство, от които 25 лв. за платена държавна такса и 50 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3