№ 509
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СТ. Д. Н. с ЕГН-********** от гр. А. ул.С. п. №
**, общ.Поморие, заявена чрез адв. Н. Пожарлиева от БАК с посочен съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.Стефан Караджа № 3, ет.1, ап.3 против Решение № 260127/14.06.2021г. по гр.д.
№ 70/2021г. по описа на РС-Поморие, с което е прието за установено, че въззивника дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, сумата от 3197,58 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена ел.енергия за периода от
09.02.2018г. до 08.05.2018г. по партидата на С.Н. отнасяща се за обект на потребление
находящ се в гр. А. ул.С. п. № **, общ.Поморие с ИТН-2593012, за което е издадена фактура
№ **********/17.01.2019г.; сумата от 319,76 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 29.10.2019г. до
18.11.2020г./с изключение на периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г./, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 19.11.2020г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед № 260098/24.11.2020г. за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 778/2020г. по описа на РС-Поморие, като са присъдени и
сторените от въззиваемия ищец в заповедното и исковото производство разноски в тежест
на въззивника ответник.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно и в противоречие с
твърденията и доказателствата по делото е достигнал до извод, че процесната ел.енергия е
била доставена до обекта на въззивника, поради което се дължало заплащането й. Посочва,
че към процесния период липсва установен ред за уведомяване на потребителите за
корекция на сметка, което обуславя незаконосъобразност на извършената корекция. Твърди,
че посочените в процесната фактура количества ел.енергия не са доставяни до обекта на
въззивника и той съответно не ги е потребявал; липсват данни как е извършена корекцията
1
от въззиваемото дружество; последното не е доказало, че е спазило процедурата на която се
позовава по чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ; посочва, че не е доказана нерегламентирана
намера от страна на потребителя в СТИ; въззивникът не е бил уведомен за извършената
проверка/подмяна на СТИ, за да присъства, като не е изпълнена и процедурата по чл.47, ал.2
и ал.3 ПИКЕЕ за съставяне на констативния протокол в отсъствие на клиента и в
присъствието на двама свидетели, като в този случай насрещната страна е следвало да го
изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, което не е сторено; по тези
причини твърди, че съставеният констативен протокол № 438611/08.05.2018г. не съставлява
годно основание за корекция на сметката на потребителя. Счита твърдението за
манипулация на електромера за недоказано, както и не е установено по каква методика е
извършена корекция за 88дни. Счита претенцията за недоказана и неоснователна. Допълва,
че в исковата молба ищецът се е позовал на съдебно решение № 111/30.04.2020г. по гр.д. №
813/19г. на ПРС, за което е посочил, че установява задължението на ответника към ищеца по
процесната фактура. Въззивникът счита, че при тези твърдения настоящото производство се
явява недопустимо на осн.чл.299 ГПК. Счита и че липсва идентитет между посочените
твърдения, обстоятелства и основания в заповедното и исковото производство.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на
разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени
искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, чрез
пълномощника юк.К.Айвазов, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски за юк.възнаграждение
в минимален размер. Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Процесуалният представител на въззивника се явява в с.з., поддържа въззивната
жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение на заявените в жалбата
основания. Претендира разноски.
За въззиваемия, редовно призован представител не се явява в с.з.. Постъпило е
писмено становище от пълномощника по същество. Моли обжалваното решение като
правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, предявен „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД за установяване по
отношение наСТ. Д. Н., че съществува вземането на ищеца за сумата от 3197,58лв.,
допълнително начислена за периода от 09.02.2018г. до 08.05.2018г. цена на ел.енергия,
вследстиве установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електроенергия относно която е издадена фактура № **********/17.01.2019г., за обект на
потребление на ищеца в гр.Ахелой, ул.С. п. № **, ИТН - 2593012, клиентски № **********,
сумата от 319,76лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
29.10.2019г. до 18.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
2
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260098/24.11.2020г. по ч.гр.д. № 778/2020г. по описа на РС-
Поморие.
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Доводите на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: твърди се, че на
08.05.2018 г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили проверка на
електромер № *********, отчитащ доставяната енергия в обекта на ищеца, с цел демонтаж
на измервателното средство за последваща проверка, като на негово място е бил монтиран
нов електромер. За тези си действия извършилите ги съставили констативен протокол №
438611/08.05.2018г.. Сочи, че при извършена впоследствие метрологична експертиза на
средството за измерване в Българския институт по метрология (БИМ) с Констативен
протокол № 785/23.05.2019г. било установено, че електромерът не съответства на
метрологичните и технически изисквания, тъй като е осъществяван достъп до вътрешността
му и на клемния блок, като от външната страна на клемния блок между схеми 1 и 3
допълнително е монтиран нерегламентиран мост от меден проводник. Освен това е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като на вътрешната страна на
електронната платка, в измервателната верига на електромера на позиция R62 е подменен
електронен елемент с друг нерегламентиран резистор с означение 275. Установено е, че по
този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и
преминаващата енергия се измерва с 96,66% отклонение/грешка/ извън допустимите
граници. Поради установената манипулация и на осн.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр.чл.48, ал.1 и
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.54, ал.2 от ОУ на разпределителното дружество е издадена
фактура № **********/17.01.2019г. на стойност 3197,58, като на ответника са начислени
допълнително 17357кВтч за период от 88дни-от 09.02.2018г. до 08.05.2018г., а за
извършената корекция ответника е уведомен с писмо от 17.10.2019г.. Навежда, че между
страните е влязло в законна сила решение № 111/30.04.2020г. по гр.д. № 813/19г. по описа
на ПРС, с което е установено вземането на ищеца против ответника по фактура №
**********/17.01.2019г..
С подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило така
предявения иск. Видно от отговора по чл. 131 ГПК ответникът твърди, че ищецът е
коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа на неверни
фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в Общите към
Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата за извършване на
корекция, установена в общите условия на електроразпределителното дружество. На
следващо место е твърди, че не е доказано по безспорен начин, че ищецът като потребител
неправомерно е въздействал върху СТИ, с което да е нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 2,
т. 1 от Общите условия, както и чл. 48, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, на база на които е
извършено начислението; ответникът няма достъп до СТИ и не притежава необходимите
технически познания, за да въздейства върху него. към процесния период липсва установен
ред за уведомяване на потребителите за корекция на сметка, което обуславя
незаконосъобразност на извършената корекция. Твърди, че посочените в процесната
фактура количества ел.енергия не са доставяни до обекта на въззивника и той съответно не
ги е потребявал; липсват данни как е извършена корекцията от въззиваемото дружество;
последното не е доказало, че е спазило процедурата на която се позовава по чл.48, ал.1 и
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ; посочва, че не е доказана нерегламентирана номера от страна на
потребителя в СТИ; въззивникът не е бил уведомен за извършената проверка/подмяна на
СТИ, за да присъства, като не е изпълнена и процедурата по чл.47, ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ за
съставяне на констативния протокол в отсъствие на клиента и в присъствието на двама
свидетели, като в този случай насрещната страна е следвало да го изпрати на абоната с
препоръчано писмо с обратна разписка, което не е сторено; по тези причини твърди, че
съставеният констативен протокол № 438611/08.05.2018г. не съставлява годно основание за
корекция на сметката на потребителя. Счита твърдението за манипулация на електромера за
3
недоказано, както и не е установено по каква методика е извършена корекция за 88дни.
Счита претенцията за недоказана и неоснователна. Допълва, че в исковата молба ищецът се
е позовал на съдебно решение № 111/30.04.2020г. по гр.д. № 813/19г. на ПРС, за което е
посочил, че установява задължението на ответника към ищеца по процесната фактура.
Не се спори по делото, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект на
потребление в гр. А. ул.С. п. № 13, ИТН - 2593012, клиентски № **********.
От представения констативен протокол № 438611 за техническа проверка и подмяна
на средства за търговско измерване е видно, че при извършена на 08.05.2018г. проверка от
двама представители на ответното дружество инж.Николай Гарабитов и инж.Костадин
Николов в присъствието на свидетелите А.А., Г.Н. и В.П., за състоянието на измервателното
средство на обект с ИТН-2593012 в гр. А. е демонтиран електромер № ********* за
метрологична експертиза, тъй като е констатирано наличие на монтиран меден проводник
между входа и изхода на токовата верига на клемен блок на електромера. Електромерът е
поставен в безшевна торба с пломба № 178430. Протоколът е подписан както извършилите
проверката и от свидетелите.
От констативен протокол № 785/23.05.2019г. от метрологична експертиза на средство
за измерване на БИМ се установява, че електромерът не съответства на метрологичните и
технически изисквания, тъй като е осъществяван достъп до вътрешността му и на клемния
блок, като от външната страна на клемния блок между схеми 1 и 3 допълнително е монтиран
нерегламентиран мост от меден проводник. Констатирано е, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като на вътрешната страна на електронната платка, в
измервателната верига на електромера на позиция R62 е подменен електронен елемент с
друг нерегламентиран резистор с означение 275. Заключението е, че по описания начин са
изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата
енергия се измерва с 96,66% отклонение/грешка/ извън допустимите граници.
За да уважи предявения иск по чл.422 ГПК, първоинстанционният съд е приел
мотивирано възоснова на събраните по делото доказателства, че претенцията е основателна,
тъй като по безспорен начин по делото е установено, че се касае за действително потребена,
но незаплатена ел.енергия от ищеца. Приел е за установено, че електромера на ответника
отчита с грешка от 96,66%, в следствие на което не е отчетена действително доставената и
потребена електрическа енергия до обекта на ответника. Прието е, че в случая не се касае за
отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното
му задължение за заплащане на цената на реално доставената електрическа енергия, което
произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при ОУ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) посочва,
че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”
EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между
4
енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа
енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от
ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване”
АД.
Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на
законовата делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати
цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени
при публично известни общи условия. Това, че абонатът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на
доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора (доставка на
електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното
правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да
изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да
плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено
определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба
(преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането
на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по
адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.),
този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС представена в
Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д.
№ 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с
настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си практика,
базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По настоящото дело е безспорно установено, че за процесния период в обекта на
ищеца с ИТН 2593012 са били реално доставени и потребени 17357кВт/ч електроенергия на
стойност 3197,58 лева с ДДС, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето
защо процесната сума е дължима по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и
чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. Споделя се становището, че в случая не се касае за договорна
отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното
му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което
произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи
условия. Независимо, че ищецът своевременно е заплащал задълженията си по
ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на сумата от 3197,58 лева, представляваща
разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално
потребеното количество електроенергия за процесния период.
Неоснователни са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно
законосъобразността на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя
за минал период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
5
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На второ
място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.
д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I
г. о. на ВКС), че купувачът дължи заплащане на реалното количество доставена
електроенергия независимо от наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство
изключва относимостта на доводите относно законосъобразното извършването на
едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
В допълнение следва да се посочи и че, по силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните
книги са годно доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както
и за размера на задълженията им. Поради това същите могат да служат като доказателство и
в полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това,
тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води факти, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел, че представените
документи представляват годно доказателствено средство, че посоченото количество
ел.енергия, описано във фактурата, е реално доставено на ответника(въззвиник).
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемото
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция за
юк.възнаграждение в размер на 300лв. съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260127/14.06.2021г. по гр.д.№ 70/2021г. по описа на
Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК СТ. Д. Н. с ЕГН-********** от гр. А.
ул.С. п. № **, общ.Поморие да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,
сумата от 300лева, представляваща сторените по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6