РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 19.02.2021 г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на пети февруари двехиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева                                         при секретаря Олга Петрова  и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1980 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

     Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

     Постъпила е жалба от А.Р.Р. *** против Наказателно постановление № 20- 74 от 28.08.2020 г. на Директор ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.209а ал.І от Закон за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

      Ответникът по жалбата не се ангажира със становище по същество.

       Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

      Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

      На 12.04.2020 г. в 20.55 часа,  в гр.Русе, по ул.“Борисова“ до бл.“Ленин ІІ-1“, на жалбоподателя Р. бил съставен акт за нарушение по чл.209 а ал.І от Закона за здравето, за това, че е нарушила Заповед № РД- 01- 124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020 г., като се намирала на обществено място без поставена защитна маска на лицето или друго средство, покриващо носа и устата.Актът бил предявен, лично връчен и подписан без възражения.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание глоба в размер на 300 лв.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността му.

        Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 12.04.2020 г., постановление на прокурор от РРП, оправомощителни заповеди.

        Правни изводи:

       Жалбата  е допустима.Разгледана по същество е основателна.

       Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление са незаконосъобразни.

     Съгласно разпоредбата на чл.209 а ал.І от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63 ал.ІV или VІІ и чл.63 а ал.І и ІІ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение- от 1000 до 2000 лева.

        Настоящото производство е образувано от съда по обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение.

      Деянията, които съставляват административни нарушения се определят със закон или указ, съобразно действащия ЗАНН. Отново според ЗАНН, когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание, МС и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните нарушения.

       По аргумент от разпоредбата на чл.3 от ЗАНН- „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му“, законоустановеността на административните нарушения се свързва с прогласяването им само чрез нормативни или подзаконови нормативни актове. Изработването, удостоверяването и обнародването на нормативните актове е детайлно регламентирано в ЗНА със съответните правомощия на конституционно предвидените органи, ангажирани с този процес.

         Конкретно е налице хипотеза, при която разпоредбата на чл.209 а ал.І от ЗЗ не съдържа състав на административно нарушение.Ако се приеме, че същата е бланкетна, то следва да бъде издирена привръзката на тази препращаща норма. Тази привръзка не би могла да бъде заповед, включително и на министър,  доколкото по правната си природа този акт няма нормативен характер. Няма спор, че в текста на чл.209 а ал.І от ЗЗ се предвижда санкция за неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или директор РЗИ противоепидемични мерки, но тази възможност следва да бъде реализирана само и единствено чрез съответните подзаконови нормативни актове, т.е. министър на здравеопазването да инициира законосъобразен регламент на състави на административни нарушения.

         Според чл.46 от ЗНА, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най- много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.

         Ако се приеме, че ЗЗ в тази си част е непълен, тъй като чл.209 а ал.І от ЗЗ не препраща към подзаконов нормативен акт, а единствено и само със заповед не може да се регламентира състав на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, без да е налице друг подзаконов нормативен акт, то следва да се съобрази и текста на ал.ІІІ на чл.46 от ЗНА- „Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава само въз основа на предходните алинеи“, т.е. на текстовете,  свързани с тълкуването и прилагането на ЗНА. Няма пречка министър на здравеопазването да издава заповеди, но що се касае до регламент на административни нарушения и свързаната с тях отговорност, не може същата да бъде реализирана на такава база, тъй като това е в противоречие с Конституцията и действащите принципи на правото, както и конкретни /цитирани по- горе законови разпоредби/.

         Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.

         Във връзка с направеното искана за присъждане на разноски, формулирано  в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя и респективно- направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на представляващия ОДМВР Русе, съдът намира следното:

         Според разпоредбата на чл.18 ал.ІV от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по  ал.ІІ, възнаграждението е 300 лв.Представеният договор за правна защита и съдействие доказва, че изплатеното между пълномощник и доверител възнаграждение е на база на посочените фактически обстоятелства.Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението за прекомерност на хонорара е обосновано и присъдените разноски в този аспект следва да се ограничат до 300 лв.

 

         По изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ НП № 20- 74 от 28.08.2020 г. на Директор ОДМВР Русе, с което на А.Р.Р. ***,  ЕГН **********, за нарушение по чл.209 а ал.І от Закона за здравето, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева

           ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на А.Р.Р., с установена самоличност, сумата от 300 /триста/ лева за направени разноски по делото- адвокатски хонорар.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред Русенски административен съд.

                                                     Районен съдия: