Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик,28.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря
Мария Кузева, като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр.д.№5053 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата си молба срещу „
Санафрут“ООД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление град С., район Т. ,
ул.“Г. И. К.“№.., ап…., представлявано от управителя Р.М. ищецът К.С.Г. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв. Л.Г. от ПАК твърди, че е работила в ответното
дружество по трудов договор №36 от 04.01.2015г на длъжността“ агроном“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 383.00 лв. , на непълно работно
време 4 часа, с място на работа – село Л. с основен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни. Твърди, че със заповед №37 от 19.12.2016г. трудовото и
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1т.1 от КТ , считано от
20.12.2016г. При прекратяване на трудовото и правоотношение работодателят не и е изплатил дължимите и
трудови възнаграждения както следва : за
месец юни 2015г- 383 лв. за месец юли 2015г.-383 лв., за месец август
2015г.-383 лв. , за месец септември 2015г-383лв., за месец октомври 2015г-383лв.,
за месец ноември 2015г-383лв., за месец декември 2015г.-383лв., за месец януари
2016г-383 лв., за месец февруари 2016г.-383 лв., за месец март 2016г.-383лв.,
за месец април 2016г.-383 лв., за месец май 2016г-383лв., за месец юни
2016г.-383лв., за месец юли 2016г.-383 лв. , за месец август 2016г-383 лв., за
месец септември 2016г-383лв., за месец октомври 2016г-383 лв., за месец ноември
2016г -383 лв. и за месец декември 2016г-383 лв. или общ в размер на 7 277
лв. Твърди, че при прекратяване на трудовото и правоотношение и се дължи обезщетение
за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2015г в размер на
348 лв. Твърди, че при прекратяване на
трудовото и правоотношение и се дължи обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г в размер на
348 лв. Твърди, че до настоящия момент не са и изплатени дължимите трудови възнаграждения и обезщетения .Моли се
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения за посочените по-горе
периоди и в посочените по-горе размери. Моли се да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 348 лв. представляваща обезщетение за 20 дни
неползван платен годишен отпуск за 2015г и сумата от 348 лв., представляваща
обезщетение за 20 дин неползван платен годишен отпуск за 2016г, ведно със
законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответното дружество, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Не се оспорва твърдението, че на
ищцата не са платени претендираните трудови възнаграждения и обезщетения за
неползван платен годишен отпуск , но се твърди, че същите не и се следват, тъй
като за целия период от сключване на трудови договор до прекратяването му
ищцата не е престирала работната си
сила, нито в един момент не е изпълнявала трудовите си задължения. Прави се
възражение за недействителност на
процесния трудов договор като привиден. Сочи се в тази връзка , че в края на 2014г.ръководството на дружеството е
имало планове за развитие на агробизнес
и кандидатстване по различни програми за
усвояване на земеделски субсидии. В този смисъл към онзи момент дружеството от
своя страна се нуждаело от консултации на агроном, но не и от служител на
постоянен трудов договор, тъй като малкия обем на работа не го е позволявал. С
оглед интереса на ищцата да бъде социално осигурявана и да и тече трудов стаж
между страните се стигнало до споразумение да бъде сключен трудов договор , но
реално ищцата , която е агроном по образование/а от такъв специалист
дружеството е имало нужда предвид инвестиционните си намерения/ , да предоставя
консултации при необходимост и да и се заплаща възнаграждение според свършеното.
Поради тази причина договорът е сключен на 04.01.2015г., а първата необходимост
от консултация настъпва през април 2015г , когато започнала обработката на
ягодовите насаждения на ответното дружество в село Лозен. До края на
сезона през септември 2015г ищцата е
посетила два пъти ягодовите насаждения в
порядъка на 1 до 2 астрономически часа и отделно от това е консултирала
дружеството 2-3 пъти по телефона. Твърди се, че през есента на 2015г
дружеството не реализира печалба, поради което е взето решение през следващата
година ягодовите насаждания да не се поддържат. През зимния период на
2015-2016г. дружеството не развива земеделска дейност , съответно не се нуждае
от консултациите на ищцата в качеството
и на агроном и не и е заплащало възнаграждение. Разрив в отношенията им
настъпва през 2016г., когато ищцата иска да ползва услугите на НОИ, но
осигуровки не са и платени. Ищцата се свързва с управителя на дружеството и
настоява осигуровките на и бъдат платени. Поради влошеното финансово състояние
на дружеството същото не може да и покрие осигуровките. На проведена между
ищцата и управителя на дружеството ищцата
настояла да се ползва от облагите на трудовия договор, въпреки неговата
привидност, а управителят от своя страна настоял да се спазва уговорката за
консултации при необходимост. Тъй като не се стигнало до консенсус ищцата
подала сигнал до Инспекцията по труда – град Пазарджик за неплатени трудови възнаграждения. В
резултат на извършена от Инспекцията по труда са издадени две наказателни
постановления , с които ответното дружество е санкционирано за това,че не е
платило уговореното трудово възнаграждение. Същите наказателни постановления са
обжалвани пред съд и в образуваното АНД№335/2017г ищцата в качеството на
свидетел е заявила, че процесният трудов договор е проформа като постигнали
съгласие ищцата да консултира управителя на ответното дружество, за което
когато трябва да и се заплаща по 300 лв. Ищцата заявила, че не е имала работно
време и работно място, на което да стои
по 4 часа. Ищцата е заявила, че подписвайки трудовия договор двете страни знаели, че е фиктивен трудов
договор и ищцата го направила в тяхна полза, без да се ангажира с тази
длъжностна характеристика. Поддържа се в писмения отговор, че трудовият договор
е привиден, сключен между страните, за да прикрие граждански такъв. Следователно
същият е недействителен и не поражда права и задължения за страните. Отношенията
между страните следва да се уредят на база действителния/ прикрит/ договор
съществуващ между тях. При това
положение ответникът счита, че заявените претенции за заплащане на трудово
възнаграждение и за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск са
неоснователни. Дори да се приеме, че трудовият договор е действителен ,
предявените искове са неоснователни, тъй като ищцата не е изпълнявала
задълженията си по сключения трудов договор, тоест не е престирала работната си
сила . В нито един момент от сключването до прекратяването на трудовия договор
ищцата не е посещавала работното си място , не е полагала труд и не е спазвала
работното си време – все основни характеристики на трудовото
правоотношение. Според ответника няма
как две посещения на обекта в село Лозен да представлява престиране на работна
сила по трудово правоотношение. Поддържа се , че работодателят дължи
възнаграждение за реално положен труд , а не само на основание сключен трудов
договор. Моли се да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си поддържа, предявените искове. Прави уточнение на
претенцията си за лихва върху трудови
възнаграждения, като същата е предявена,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания,
чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните, след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
С исковата молба са представени следните писмени
доказателства-трудов договор№36 от 04.01.2015г
и заповед №37 от 19.12.2016г за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 19.12.2016г. видно от представения трудов договор
ищцата в качеството на работник е приела да заема длъжността „агроном“ , която
включва отговорности, изброени в длъжностната характеристика, с която
работникът се е запознал и му е връчен екземпляр от нея, като и да изпълнява
възложените му задачи съгласно бизнес- план на работодателя- ответното
дружество. Трудовият договор в своето съдържание съдържа следните реквизити:
място на работа – село Лозен, работно време- непълно работно време , 4 часов
работен ден, срок на договора-неопределено време, основно месечно
възнаграждение в размер на 383лв., платимо на 25 то число на следващия месец.
Ищцата ангажира писмени
доказателства, съдържащи се на лист 35-67 от досието на делото, от които е
видно, че ищцата е консултирала по
електронна поща ответното дружество във връзка с дейността му по отглеждане на
ягодови насаждения.
От приложените към писмения
отговор писмени доказателства се ,установява , че с наказателно постановление
№13-000372/31.10.2016г на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик ответното
дружество е санкционирано за това, че
в качеството му на работодател не е платил уговореното трудово възнаграждение за
месец юли 2016г на К.С.Г. , назначена на длъжност“агроном“. С наказателно
постановление №13-000571 от 10.01.2017г. на Дирекция „Инспекция по
труда“-Пазарджик ответното дружество в
качеството на работодател е санкционирано за това, че за периода месец август
2015г- юли 2016г не е изплатил на К.С.Г.-агроном във фирмата уговореното
трудово възнаграждение в общ размер на 3 658.20 лв. Установява се, че
посочените наказателни постановления са били предмет на съдебен контрол. По
образуваното АТД№335/2017г по описа на
РС-Пазарджик ищцата е разпитана като свидетел и същата е депозирала следните
показания“… трудовият договор беше проформа. Имаме съгласие да го консултирам,
когато трябва и той да ми плаща по 300 лв. не съм имала работно време и работно
място, на което да стоя по 4 часа както пише в договора… подготвяха бизнес
–план по програма и на тях им трябваше агроном…. Съгласих се за трудовия
договор, но това е за тях. Подписвайки го и те и аз знаем, че е фиктивен трудов
договор и го направих в тяхна чест, без да се ангажирам с тази длъжностна
характеристика. Това е за тяхно улеснение …През април и юни 2016г съм го
консултирала два пъти“.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото бяха ангажирани и гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетеля А. Г./
посочен от ищцовата страна/ се установи, че ищцата му споделила , че в началото на 2015г започва
като агроном работа в ответното
дружество. Свидетелят обясни , че през месец май 2015г. няколко пъти е карал с колата си ищцата на
полето в село Л. Ищцата е споделяла със свидетеля, че е консултира ответника по телефона и по имейл поне два –три пъти месечно във
връзка с препарати за ягодовите насаждения. Свидетелят допълни, че след май
месец 2015г работодателят по- рядко е
търсил ищцата. Проблемите започнали, когато ищцата и свидетеля трябвало да ходят по НОИ и тогава се разбрало, че
ищцата не е осигурявана и не може да отиде. Ищцата споделила със свидетеля, че
ответникът ще участва по програми и за
това я държи, понеже им трябва агроном.
От разпита на свидетеля С. Д.
се установи, че ответното дружество се е занимавало с
отглеждане на ягоди като единствена дейност.Свидетелката уточни, че
първоначално три години е била управител на дружеството, била е и съдружник в
дружеството, била е и на трудов договор. В момента свидетелката не работи в
ответното дружество. През 2015г.свидетелката е била на трудов договор с
дружеството.Сключен трудов договор е имала и ищцата.След прибиране на реколта
2015г ответникът престанал да поддържа ягодовите насаждения. През 2016г нямало ягодови насаждения. В края
на месец март 2015г управителят на дружеството представил на свидетелката
ищцата като агроном, който следвало да до консултира във връзка с отглеждането на
ягоди . Следващия път, когато
свидетелката видяла ищцата на полето било след 20 април, като предната вечер
ищцата се обадила по телефона на свидетелката, за да и каже, че минала през
ягодовите насаждения и установила ,че не е поливано. На следващия ден се
разбрали да се видят на полето. Спречкали се по повод на обвинение от страна на
ищцата, че свидетелката се възползва от личните данни и и казала, че си иска трудовата книжка. Това
според свидетелката се случило последните дни на месец април 2015г. Следващият
път, когато свидетелката видяла ищцата на полето било първите дни на месец май
2015г, когато пристигнали торовете от И. Четвъртия път, когато свидетелката
видяла ищцата на полето било също месец май 2015г, когато ищцата дошла, за да
си вземе ягоди. Свидетелката заяви, че всеки ден е била на полето в село Лозен,
особено когато започвала кампанията по беритбата на ягодите и работата стартира още рано сутринта.
Свидетелката е трябвало да осигурява амбалажа на берачите. Свидетелката е
категорична, че ищцата е била на полето в село Лозен само четири пъти. Свидетелката
допълни, че след прибиране на реколтата – юни, юли 2015г дружеството
преустановило тази си дейност и през 2016г не е
отглеждало ягодови насаждения.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание
чл.242 във вр.с чл.128 от КТ- за заплащане на трудово възнаграждение и по
чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Спорът между страните,
предвид инвокираните от ответната страна възражения, се фокусира върху правно
релевантния факт, а именно- характера на
правоотношението, в което страните са били през исковия период, респективно ако
това правоотношение е било трудово по своя характер, ищцата била ли е изправна
страна по него- изпълнила ли е задълженията си по учредената трудово-правна
връзка, за да има право да претендира изпълнение на насрещната престация на
другата страна- работодателя , изразяваща се в заплащане на трудово
възнаграждение.
Ответната страна оспори
характера на правоотношението, възразявайки, че макар и оформено като трудово –
в писмена форма и с минимално необходимото договорно съдържание съгласно чл.66,
ал.2 от КТ , не е такова , а прикрива друг вид
гражданско правоотношение-
правоотношение по предоставяне на консултантски услуги. В тежест на
ответната страна е да установи това свое основно възражение за привидност на
трудовия договор.
Трудовият договор представлява
постигнато между страните взаимно съгласие , по силата на което едната страна –
работник или служител се задължава да предоставя работната си сила за ползването и от другата страна –
работодател като изпълнява определена
работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това , а работодателя се задължава да
създаде да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплаща
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при
които страните са договорили извършването на определена работа и постигане на
определен резултат срещу получаване от
изпълнителя , съответно от довереника на определено и предварително договорено
възнаграждение , се касае за граждански правоотношения, оформени като
граждански договори за изработка , поръчка, услуга и други. Основната разлика
между трудовите и гражданските правоотношения се изразява в предмета на
договорите. Предмет на трудовия договор е предоставянето и използването на
работната сила- при трудовото правоотношение се дължи престиране на работна
сила на работника или служителя през
определено работно време, с определено място на работа , при спазване на
трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или
служителя. При гражданското правоотношение се дължи престиране на
определен трудов резултат/. Различни са и вътрешните отношения между страните
по трудовия и гражданския договор. При трудовия договор работникът или
служителят е подчинен на работодателя и се намира в положение на йерархическа
зависимост спрямо него. Той работи под негов контрол , указания, нареждани и
ред, създаден от работодателя , които е длъжен да спазва. При гражданския
договор/ договора за изработка , поръчка или услуга/ изпълнителят е самостоятелен и независим от този , който
му поръчва работата и изисква от него доставяне на резултат.Поръчващият и
доверителят не се интересуват от организацията на труда , нито я създават.
Изпълнителят и довереникът сами
организират сами организират трудовата
си дейност и постигат дължимия резултат.
В контекста на така
изложените съображения и предвид на това, че трудовият договор , е вид сделка,
той бива недействителен освен в
специално предвидените хипотези на чл.74, ал.1 от КТ и в случаите, предвидени в
Закона за задълженията и договорите. Привидността на сделката е регламентирана
в с разпоредбата на чл.26, ал.2 пр.пето от ЗЗД
и е налице тогава, когато страните не желаят настъпването на правите
последици от договора, било защото искат да не се обвържат, а единствено да
създадат привидност за обвързване/
абсолютна симулация/, било защото действителната им воля е от съглашението им
да произтекат други правни последици , а не външно заявените такива /
относителна симулация/. В конкретния случай възраженията на ответната страна
са, че макар и оформено като трудово правоотношение, страните сключват привиден
трудов договор, който да прикрие граждански договор за консултански услуги.
Това е така, тъй като ответното дружество през процесния период се занимава с агробизнес
и кандидатства по европейски програми и се нуждае формално от агроном, а за
ищцата от друга страна било изгодно да и се плащат осигуровки и да натрупва трудов стаж. Действителната вола на
страните била при необходимост ищцата да консултира ответното дружество за
схеми за пръскане и напояване на
земеделски насаждения. В тежест на ответника е да докаже симулацията,
съобразявайки се с ограниченията на чл.164 ,ал.1 т.6 от ГПК относно
допустимостта на гласни доказателства . Ограничението на чл.164, ал.1т.6 от ГПК
е приложимо,защото възражението, че обективираната в договора воля на страните
по него е различна от действителната съставлява опровергаването на
изходящ от страната частен документ. В случая
оспорващата страна трябва да разполага с обратно писмо, чрез което да
разкрие пряко симулативността на сделката или поне с начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК , което да прави вероятно
твърдението му за привидност на съгласието и да е предпоставка за допускане и
събиране на гласни доказателства.
Съдът счита, че коментираните
по-горе изявления на ищцата, дадени по АНД№335/2017г по описа на РС-Пазарджик,
могат да бъдат ценени по настоящото дело като извънсъдебно признание на страна,
дадено в писмена форма и представляващо начало на писмено доказателство. От
направеното от ищцата извънсъдебно признание се установи, че сключеният трудов договор е привиден.
Действителната уговорка между страните е била ищцата да консултира ответното
дружество, за което последното е следвало да и заплаща по 300 лв. Ищцата
признава , че нямала работно време и
работно място , на което да стои по 4 часа. Тези нейни призная водят до два
съществени извода: първия-между страните не са постигнати съществени уговорки
съгласно чл.66 от КТ, характерни за едно трудово правоотношение и второ-
вътрешните отношения между страните са така структурирани, че ищцата не е се е
намирала в подчинено положение спрямо
ответника и в положение на йерархическа зависимост спрямо него, тоест да работи
под негов контрол, указания , нареждания и ред, създадени от ответника, които
ищцата да е била длъжна да спазва. Напротив същата е била самостоятелна и независима от този,
който е поръчал работата, която работа по съществото си е била да го консултира във връзка с развиваната от
него земеделска дейност по отглеждане на
ягодови насаждения. Тези обстоятелства се установяват и от ангажираните от двете страни гласни
доказателствени средства/ допустими на основание чл.165, ал.2 от ГПК/. От
показанията на св.Г. се установи, че
ищцата по имейл и по телефона е консултирала ответника за препарати за пръскане, които показания
се подкрепят от представената от ищеца кореспонденция по
имейл. Свидетелят Г. заяви , че лично
няколко пъти е карал с автомобила си ищцата до ягодовите насаждения в село Л..
Тези негови показания са в синхрон с
показанията на свидетелката Д., която
категорично заяви, че посещенията на ищцата на полето са били само
четири до месец май 2015г. като едно от тях е било във връзка с доставените от
И. препарати за пръскане на ягодите. Обстоятелството, че действително няколко
пъти ищцата е била на полето в село Л./ същото фигуриращо в трудовия договор
като място на работа/, не е достатъчно да се приеме, че характера на
правоотношението между страните е
трудово. Тезата на ответната страна за действителните уговорки с ищцата се
подкрепи и от гласните доказателствени средства, ангажирани от ищцата, чрез разпит на
свидетеля Г. , според който ответното дружество планирало да участва по програми
и се нуждаело от агроном. Нямало проблеми докато ищцата не решила да почива по
програма НОИ и разбрала, че ответникът не
е внасял осигуровки.
Предвид изложеното очевидно с
оглед интереса на ответното дружество от
една страна , а от друга – интереса на ищцата да бъде социално осигурявана и да
и тече трудов стаж, между страните се
постигнало споразумение да бъде сключен трудов договор / като външно
изразена воля/, но реално ищцата да предоставя
на ответното дружество консултации при необходимост и да и се заплаща
възнаграждение според свършеното. Поради тази причина договорът е сключен на 04.01.2015г , а
първата необходимост от консултация настъпва през месец март 2015г , когато е
започнала обработката на ягодовите насаждания на „Санафрут“ООД в село Л. Едва
през месец март 2015г./ според гласните доказателствени средства, кредитирани
поради тяхната непосредственост/ ищцата за първи път посещава насажданията в
село Л. и до края на сезона е посетила
още три пъти обекта, което няма как да се възприеме като престиране на работна
сила по смисъла на трудовоправната връзка. От представените от ищеца писмени
доказателства, а именно разпечатки от електронна кореспонденция се установява,
че ищцата е консултирала ответника спорадично и от разстояние, тоест не е
посещавала мястото на работа според трудовия договор и не е престирала
работната си сила всеки работен ден в определеното работно време.
От съвкупният анализ на
доказателствените материали се установи, че сключения между страните трудов
договор е привиден. Страните по този договор не са преследвали постигане на
определената с него цел – възникване на трудово правоотношение със всичките му
посочени по-горе характеристики като съдържание, предмет, вътрешни отношения
между страните по него. Действителните им отношения са с гражданско правен
характер, черпещ основание в
договор за консултантски услуги.
Ето защо предявеният от
ищцата иск за заплащане на трудови
възнаграждения за исковия период е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Неоснователен е и иска за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г и 2016г.,
тъй като се установи, че страните за
този период не са били в трудово правоотношение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 730 лв.
разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Г. с ЕГН ********** *** срещу
„Санафрут“ООД с ЕИК …със седалище и адрес на управление град С., район Т.,
ул.“Г.. И. К.“№.. ап… представлявано от управителя Р.М. искове по чл.242 във вр.с чл.128, т.2 от КТ за заплащане общо на сумата от 7 277 лв.,
представляваща сбора от дължими, но неизплатени трудови възнаграждения както
следва: за
месец юни 2015г- 383 лв. за месец юли 2015г.-383 лв., за месец август
2015г.-383 лв. , за месец септември 2015г-383лв., за месец октомври
2015г-383лв., за месец ноември 2015г-383лв., за месец декември 2015г.-383лв.,
за месец януари 2016г-383 лв., за месец февруари 2016г.-383 лв., за месец март
2016г.-383лв., за месец април 2016г.-383 лв., за месец май 2016г-383лв., за
месец юни 2016г.-383лв., за месец юли 2016г.-383 лв. , за месец август
2016г-383 лв., за месец септември 2016г-383лв., за месец октомври 2016г-383
лв., за месец ноември 2016г -383 лв. и за месец декември 2016г-383 лв, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 12.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.С.Г. с ЕГН ********** *** срещу „Санафрут“ООД с ЕИК …със седалище и адрес
на управление град С., район Т., ул.“Г.. И. К.“№.., ап… представлявано от
управителя Р.М. искове по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 348 лв.,
представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2015г и сумата
от 348 лв., представляваща обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2016г., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата
на подаване на исковата
молба-12.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Санафрут“ООД с ЕИК…. със
седалище и адрес на управление град С., район Т., ул.“Г.. И. К.“№.., ап…
представлявано от управителя Р.М. сумата от 730 лв. разноски по делото.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: