Р Е Ш Е Н И Е
Номер 297/28.07. Година 2020 Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и втори юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00974 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 3502220 на ОД на МВР П., с който на С.Л.Т., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство. Представлява се от процесуален представител – адв. Б.В.от КАК, който в хода на съдебното производство е депозирал молба регистрирана с № 16018 от 20.07.2020 г. със становище за разглеждане на делото в негово отсъствие и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР П. – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното писмо е направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 03.04.2020 г. в 13:36 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция NPS преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********със скорост от 82 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 12:00 часа до 14:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място бил изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 09.04.2020 г. с № 1158р-3060.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен
представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който
отчетената скорост била редуцирана на 79
км/ч, предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 19 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Писмо рег. № 115800-7989 от 09.07.2020 г. на началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П., ведно с приложената към него справка по регистрацията на моторни превозни средства доказват, че товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********е собственост на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0218429 установяваща, че на 03.04.2020 г. в 13:36 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 55-С-ИСИС от 30.09.2019 г. за последващата й проверка. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-158 от 10.07.2020 г. на Областно пътно управление П., че км 81+400 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. П., като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, монтиран при км 79+750 в посока към гр. София.
От правна страна:
Не е спорно, че товарен автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ********е собственост на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД, ЕИК ********, чийто законен представител е именно жалбоподателя С.Л.Т., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0218429, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Същевременно пресечната точка от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката е именно на този с рег. РК 9805 ВС, поради което и съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е измерената скорост.
За използване на системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. П. ПП І-6 км 81+400, бензиностанция NPS при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. За прилагане на санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП е от съществено значение да се посочи дали става въпрос за населено място, или за случай на извън населено място, които са обективни елементи на съответното нарушение. Съдът не може да приема за установени факти, които не са визирани в обжалвания фиш. Още повече, че от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-158 от 10.07.2020 г. на Областно пътно управление П., ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 81+400 на ПП І-6 попада в рамките на населеното място гр. П..
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на ПП І-6, намиращ се в населеното място гр. П., т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Още повече, че ЕФ се издава в отсъствието на водача и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.39 договор за правна защита и съдействие от 10.07.2020 г. се установява, че
жалбоподателят С.Л.Т., в качеството си на законен представител на „ЕС ЕЛ
ТИ Карго” ЕООД е възложил на адвокат Б.В.от
КАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд П. по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 600 лв (шестотин лева) и е заплатено в брой при подписване на
договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Основателно
е обаче възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв. Б.В.се изразява в изготвяне
на молба със становище по даване ход на съдебното производство и поддържането
на изложените в жалбата съображения за отмяна на процесния ЕФ. В случая с ЕФ е
наложено наказание за едно нарушение и съгласно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Решение № 5419/2020 г. на ВАС на РБ, ДВ бр.45/2020 г., в сила
от 15.05.2020 г.), минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 100
лева, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П.,
с адрес гр. П., ул. Самоков № 1 следва да заплати на С.Л.Т., ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД редуцираната сума от 100 лв (сто лева), представляваща направени от
лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат, тъй като платеното от него адвокатско възнаграждение от 600 лева не
отговаря на фактическата и правна сложност по делото и обема на извършената
работа от адв. В..
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3502220 на ОД на МВР П., с който на С.Л.Т., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго” ЕООД, ЕИК ******е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи П., с адрес гр. П., ул. Самоков № 1, да заплати на С.Л.Т.,
ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ЕС ЕЛ ТИ Карго”
ЕООД сума в размер на 100 лв (сто
лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ