Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14390 по описа за 2019 година на Варненски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени
искове предявени от М.Г.П., ЕГН**********,
с адрес *** срещу *** със седалище и адрес на управление ***,
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД, както следва:
1. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
15000лева /след изменение на иска чрез
увеличението му и предявяването му в пълен размер в о.с.з. на 19.02.2020г./, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - физически и психически болки
и страдания, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.12.2017г. около
00,40ч. в гр. ***“, причинено по вина на водача на
таксиметров автомобил с рег. ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2018г. /15 работни дни след подаване на
застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на сумата;
2. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
1152,65лева /след изменение на иска
чрез увеличаването му в о.с.з. на 19.02.2020г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди -
реализирани разходи за мед. прегледи след ПТП, лекарства и унищожен в резултат
на ПТП телефон, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2018г. / 15 работни дни след подаване
на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на 09.12.2017г. около 00,40ч. ищецът
претърпял ПТП в гр. Варна, на кръстовището на ***“, като пътник стоящ вдясно до
шофьора на таксиметров автомобил рег. ***, управляван от ***. Към датата на реализираното ПТП,
последният имал сключена «Гражданска отговорност» при ответното дружество.
Причината за ПТП-то била, че Борисов не спрял на пътен знак „Стоп“ и отнел
предимството на движещия се по булеварда втори таксиметров автомобил, който го
ударил странично в дясната му част. Въпреки, че ищецът бил с поставен обезопасителен колан, той получил наранявания по тялото и
главата. След удара пострадалият успял трудно да излезе от таксиметровия
автомобил през шофьорската врата, тъй като дясната врата била изцяло смачкана.
Викал и пъшкал от болка, като придържал тялото си в областта на гръдния кош. Имал
също отворена кървяща рана на главата. Откаран бил с линейка в Спешен център
МБАЛ “Св. Анна“ – Варна, където му била оказана мед. помощ. При прегледа се
установило, че пострадалият има силни болки в лявата половина на гръдния кош в
областта на 4-5 ребро, засилващи се при дишане. Направени били шевове на
главата и била поставена превръзка. Раната го боляла дълго време и създавала
неудобство при спане. След изписването му от спешния център, пострадалият
изпитвал силни болки в областта на лява половина на гръдния кош и по цялото
тяло. Движел се бавно и бил превит, след инцидента вечерта не успял да заспи и
изпитвал болки и страдания. Дълго време след инцидента изпитвал силни болки по
цялото тяло, постоянно охкал и пъшкал. След допълнителни прегледи при ортопед -травматолог
и хирург му били предписани медикаменти, които приемал ежедневно в продължение
на месец и половина. За известен период от време бил нетрудоспособен . На
13.12.2017г. шевовете на главата му били премахнати, но останал траен белег,
който загрозявал външността му. На ищецът бил извършен и хомеопатичен преглед,
в резултат на който започнал да приема лекарства за отшумяване на болките в
гръдния кош и главата. След инцидента
пострадалият не шофирал и избягвал да се качва като пътник в автомобил. Тъй
като трудно се справял с работните си и ежедневни ангажименти, той посетил
психиатър няколко пъти. Установило се, че страда от смесено тревожно –
депресивно разстройство, характеризиращо се с уплаха, неспокойствие, нарушен
сън и отпадналост. Проведено е лечение според изписаните лекарства. В резултата
на ПТП-то ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за мед.
прегледи, лекарства и унищожен телефон. Във връзка с настъпилото ПТП била
предявена писмена застрахователна претенция до ответника, но обезщетение от
страна на дружеството не било изплатено. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявените осъдителни
искове е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след
отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни
данни за банкова сметка. ***, че исковата претенция е допустима. Между страните
не е имало спор, че застрахователната претенция на ищецът е предявена на 31.08.2018г.
и заведена от застрахователя с вх.004 от същата дата, което се установява от
ангажираните писмени доказателства. Претенцията не била удовлетворена, което
обослувило правния интерес от предявяване на исковата претенция на 09.09.2019г., след изтичане на
срока по чл. 498, ал. 3 КЗ. Нормата на
чл. 498 КЗ регламентира, че увреденото лице преди да заяви претенцията си за
обезщетение по съдебен ред следва да я заявило пред застрахователя. Така, че
предпоставка за упражняване правото на иск е предходно развило се пред
застрахователя производство за доброволно уреждане на отношенията по повод
определяне застрахователното обезщетение. Правото на иск възниква само, ако
застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ, т.е. три месеца от
заявяването на претенцията, или е отказал да плати застрахователно обезщетение,
респ. увреденият не е съгласен с размера на определеното или изплатено
обезщетение. По делото липсват доказателства за предложен размер на обезщетение
или изплащане на такова. Така, че съдът приема, че позицията на ответника е за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице е спор по
отношение на дължимия размер.
За да бъдат уважени исковете и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между
собственика на таксиметровия автомобил и ответника; че между собственика на
таксиметров автомобил рег. *** и ответника е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност» със
съответната полица и съответен срок на валидност към датата на застр. събитие; че в срока на действие на застраховката е
настъпило ПТП, с участие на застрахования автомобил, в резултат на което ищецът
е увреден, за което ответникът е уведомен, респ. датата на която е уведомил
ответното дружество; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер; настъпване на сочените увреждания
на здравето на ищеца, причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие, вид, интензитет и продължителност на твърдяните
неимуществени вреди; настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните че между собственика на л.а «*** с рег. *** и ответника е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/*** със срок на валидност от
20.09.2017г. до 20.09.2018г.;
- че в срока
на действие на застраховката е настъпило на 09.12.2017г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и л.а. “Фолксваген“ с рег.В3381 ВН по вина на шофьора
на застрахования л.а., който не спрял на пътен знак „Б-2“, вследствие на което
ищецът пострадал, като пътник в застрахования таксиметров автомобил.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява несъмнено, че на 09.12.2017г. е настъпило процесното ПТП, за което е
бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3268/11.12.2017г.,
в който е документирано, че при ПТП е пострадал ищецът М.П.. На виновния водач
-таксиметровия шофьор, е съставен АУАН 0355222/09.12.2017г., а впоследствие въз
основа на него е издадено и НП №17-0819-007147 за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП, което не е обжалвано от нарушителя и респ. влязло в законна сила.
За съдът безспорно се установяват обстоятелствата: че
на 09.12.2017г. на 09.12.2017г. в гр. Варна на кръстовището на ***е реализирано процесното
ПТП по вина на водача на таксиметров автомобил с рег. ***, тъй като същият не
спирайки на знак „Стоп“ е отнел предимството на правомерно движещ се автомобил,
причинявайки ПТП-то. Противоправността
на деянието и вината на застрахования водач се установяват безспорно, като в
тази връзка НП не е обжалвано от нарушителя.
За установяване характера на причинените телесни
увреждания, преживяните болки и страдания от ищеца,
по делото са ангажирани гласни доказателства, както и експертни заключения на
в.л. по допуснати съдебно- медицинска и съдебно - психологична експертизи.
От показанията на свидетелката Виолина Павлова
/приятелка на ищеца/ става ясно, че на 09.12.2017г. ищецът е пострадал при
настъпилото ПТП, като стоящ вдясно до шофьора на таксиметровия автомобил, в който
се е возила и тя. Причината за ПТП-то била, че таксиметровият шофьор не спрял
на пътен знак „Стоп“ и отнел предимството на движещия се по булеварда втори
таксиметров автомобил, удряйки го странично в дясната му част, именно където е стоял ищеца. След
сблъсъкът ищецът не можел да диша, имал силни болки, като успял трудно да
излезе от таксиметровия автомобил през шофьорската врата, тъй като дясната
врата била изцяло смачкана. Викал и пъшкал от болка, като придържал тялото си в
областта на гръдния кош. След като посетил Спешен център му била оказана мед.
помощ. Имал рана на главата и счупени ребра, не чувал с едното ухо, бляло го
тъпанчето. След инцидента се оплаквал от болки в главата и ребрата, споделил
със свидетелката, че не може да диша и да спи. Тъй като телефонът му бил
увреден от инцидента, цялата комуникация с него се осъществявала чрез
приятелката му Г..
По делото е приета медицинска документация от
извършени прегледи на ищеца след ПТП. От изслушаното по делото заключение на
в.л. по назначената СМЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че в резултат на претърпяното ПТП, ищецът
П. е получил следните травматични увреждания – контузно
разкъсна рана в областта на главата, контузия на
гръдния кош, кръвонасядане в областта на лакът и
глезен, чието настъпване е възможно да е резултат на въпросното ПТП. Уврежданията
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Обичайно
необходимият възстановителен период за зарастването на раната е период от 2-3
седмици, като след зарастването остава ръбец на
кожата. След този период не се наблюдават последици от получените травми.
От изслушаното по делото заключение на в.л. по
назначена СПЕ, което съдът кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от
страните, изготвено и след преглед на ищеца се установява, че при него
вследствие на катастрофата се наблюдават известни нарушения в емоционалното и
социално функциониране, тъй като до голяма степен бил ограничен социалния му
живот, не излизал и изпитвал страх от пътуване. В резултат на инцидента у него
се появили редица психо-соматични оплаквания, изразяващи се в нарушение на
съня, режима на хранене, имал болки в
гърдите, главата, затруднено дишане. Появили се страхове, станал раздразнителен,
лесно раним и апатичен. Описаните смущения довели до психологически стрес, като
негативните емоции продължили дълъг период от време, някои от които и до днес.
Въпреки, че претърпяната травма в психичната и емоционална сфера не е със
същата по сила и интензитет, както непосредствено след пътния инцидент, все още
у него са налични страх от шофиране, както и остатъчни проблеми със съня.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото
доказателства обосновават извод, че са се осъществили всички елементи от фактическия
състав на претендираното право. Както се посочи, не е спорно, че ответното
дружество е застраховател на виновния водач, чиято вина за настъпването на ПТП е
установена.
Ищецът е ангажирал и писмени доказателства във връзка
с претърпените от него имуществени вреди. Вследствие на ПТП-то бил унищожен
мобилния му телефон до степен на неизползваемост, което довело до
необходимостта от закупуването на нов апарат. Били реализирани и разходи за
извършени мед. прегледи, рентгенови снимки и лекарства. Следователно в причинна
връзка с увреждането са и реализираните разходи, като ищецът е ангажирал
писмени доказателства за направата на тези разходи - касовови бонове и фактури. Ответникът не е оспорил размера на
разходите направени от ищеца в тази връзка, поради което съдът приема, че
претенцията е установена в своето основание и заявен размер от 1152,65лева.
Вследствие на противоправното поведение на водача на
лекия автомобил се установи, че ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи
се в физически и психически болки, страдания и неудобства в ежедневието. От
ангажираните експертни заключения и гласни доказателства се доказа, че вследствие
на произшествието, ищецът е получил телесни увреждания, както и психологическа
травма. Травматичните му увреждания са създали за него дискомфорт за период от около
2-3седмици, в който същият е употребявал обезболяващи медикаменти, бил е
временно неработоспособен. Инцидентът е подействал, като стресогенен
фактор, изпитвал е страх да шофира и имал проблеми със съня, като тези проблеми
продължават и до днес. Въпреки, че ищецът е предприел мерки за преодоляването
на тези последици сред които и психиатрична и психологична помощ,
медикаментозно лечение, той все още не се е възстановил напълно. Налице е
причинно - следствената връзка с инцидента.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че
претърпяните от ищеца неимуществени вреди справедливо
ще се обезщетят със сумата от 10000лв., както и че обезщетение в посочения
размер отговаря на законовия критерий за справедливост. Ето защо, предявеният
иск следва да се уважи до размера от 10000лева, а за разликата до пълния от
15000лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Заявена е и претенция за присъждане
на обезщетение за забава, считано от 22.02.2018г. /15 работни дни след подаване на
застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на сумата.
Отговорността за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна от
тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема
от застрахователя от един по - късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса на твърдения и
данни по делото за по - ранна дата, в случая отговорността на застрахователя е
възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения за процесното
застрахователно събитие, а именно от 31.01.2018г., като заявената претенцията от
ищеца за присъждане на обезщетение за забава, е считано от 22.02.2018г. Така,
следва да се приеме, че ответникът е бил в забава, поради което и законната лихва
се дължи, считано от 22.02.2018г, така както е направено искането за
обезщетение за забава.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който размерът на претендираните възлиза на сумата от 1200лева платено адв.
възнаграждение от ищеца по договори за правна защита и съдействие от 05.09.2019г.,
и от 06.02.2020г., 696лева платена държавна такса, 400лева платен депозит на
в.лица. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждения. Минималният
размер на адв. възнаграждение дължимо от ищеца изчислено по реда на чл.7, ал.2,
т.1 и т. 2 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения
предвид, че предмет на обезщетяване са имуществени и неимуществени вреди
възлиза на сумата от 1035лева. Съобразявайки така посочените минимални размери,
от една страна, а от друга фактическата и правна сложност на спора,
процесуалната активност на процесуалния представител и участието му в
проведеното съд.заседания, съдът приема за неоснователно направеното възражение
за прекомерност. Разходите за в.лица и държавна такса са заплатени изцяло от
ищецът, поради което същите следва да се присъдят в негова полза. Съобразно
уважената част на иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 1585,28лева.
Ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК има право на
разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Липсват доказателства обаче
за направата на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** както следва: сумата от 10000лева
/десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 09.12.2017г. около 00,40ч. в гр. Варна, на
кръстовището на бул***“, причинено по вина на водача на таксиметров
автомобил с рег. ***, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния заявен размер от 15000лева, на
основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П., ЕГН ********** сумата
от 1152,65лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди във вид на реализирани разходи за
медицински прегледи след ПТП, лекарства и унищожен в резултат на ПТП
телефон, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П., ЕГН **********
сумата от 1585,28лева представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разноски в първата инстанция съразмерно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: