№ 1054
гр. Бургас, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501222 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от въззивника “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон
България” КЧТ, ЕИК: *********, седалище и адрес управление: гр.София,
ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, чрез юрисконсулт Николета
Матева, заменен в хода на въззивното производство от правоприемника
„Юробанк България“АД, срещу решение № 932/03.05.2023 год. по гр.д.№
1644/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., учредено и
регистрирано във Франция с рег.№ 542 097 902 на Парижкия търговски съд, с
адрес на управление: Франция, гр.Париж, бул.”Осман” № 1, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК: *********,
седалище и адрес управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк
София, бл.14, искове за признаване за установено по отношение на В. Н.
К., ЕГН **********, от гр. Б., ул.”Х. А.” № **, ет. *, че същата дължи
сумите: 4 601,49 лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-
1
13890728 от 10.09.2016 год., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021
год. до окончателното плащане, и 138,60 лв.-обезщетение за забавено
плащане за периода от 20.03.2020 год. до 16.12.2021 год., за които в полза на
дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу нея
по ч. гр. дело № 9052/2021 год. на РС-Бургас, и е осъдено “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. да заплати на В. Н. К. сумата от 700 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като необосновано, като се сочи и допуснато от районния съд процесуално
нарушение. Оспорен е извода на районния съд, че шрифта на договора за
кредит не отговаря на изискванията на закона. Сочи се, че с оглед
установяване на размера на шрифта на процесния договор е била поискана
експертиза, но същата не е допусната от първоинстанционния съд, поради
което изводите му в този смисъл са необосновани. Твърди се също, че
българското законодателство въвежда по-строги изисквания към договорите
за потребителски кредити от тези по чл.10, пар.1 и пар.2 от Директива
2008/48/ЕО. Поради противоречието на националното право с европейското и
предвид примата на правото на ЕС, се сочи, че въведените извън
предвижданията на директивата ограничения в националното право не следва
да се прилагат. Твърди се също, че санкциите спрямо кредитодателя по
националното право са непропорционални, когато липсващите данни по
чл.10, пар.2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да
засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение /пар.72 от Решение 42/15 на СЕС/. Оспорени са изводите на съда,
че ГПР по договора не отговаря на изискванията на закона, като са развити
съображения, че когато сключването на застраховка не е задължително, както
е в случая, разходите за застрахователна премия не следва да се включват в
ГПР. Сочи се също, че в договора освен размера на ГПР е посочена и
крайната дължима сума, с което всички изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
са спазени, а както по националното, така и по европейското право не е
налице изискване в съдържанието на договора да се посочват компонентите
съставящи ГПР. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
разрешаване на спора по същество от въззивния съд с уважаване на
предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
2
С въззивната жалба е направено искане на осн. чл.266, ал.3 от ГПК да
бъде допусната съдебна компютърно-техническа експертиза, която да
отговори на въпроса: На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за
кредит № PLUS-13890728 от 10.09.2016 год. ?
В дадения срок е постъпил отговор от въззиваемата В. Н. К., чрез
процесуален представител адв. Ангел Йорданов, в който са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че
позоваването от страна на въззивника на Директива 2008/48/ЕО е некоректно
и неточно, тъй като Директивата не въвежда сочените от него ограничения в
националното право, поради което изискванията на ЗПК не противоречат на
европейското право. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
съда за противоречие на процесния договор с императивни изисквания на
ЗПК, сочи се, че макар плащането на застрахователна премия да е включено в
задълженията по договора, такъв не е бил сключен, а предвиждането на
застрахователни договори към договора за кредит е единствено с цел
облагодетелстване на кредитодателя. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски, евентуално е
поискано частично уважаване на претенцията за главница, след приспадане на
сумата от 2150 лв. – платена на кредитодателя без основание застрахователна
премия и на сумата от 1068,91 лв. – платена сума, която е била отнесена за
погасяване на незаконосъобразно начислена мораторна лихва.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Въззивият съд e уважил направеното с въззивната жалба
доказателствено искане, допуснал е извършване на съдебна компютърно-
техническа експертиза и е приел заключението на вещо лице А. И..
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззиваемият чрез
процесуалния си представител е поддържал изразеното с отговора становище,
а въззивникът не е изпратил представител и не е изразил последващо
становище.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
3
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искови претенции, поради което е валидно
и допустимо.
За да отхвърли предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземанията на заявителя
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. /с последвало правоприемство в хода
на процеса/ срещу длъжника В. Н. К. по издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, № 50/04.01.2022 год. по ч.гр.д. № 9052/ 2021 год. по описа на
Районен съд- Бургас за сумите: 4 601,49 лв. – главница, дължима по договор
за потребителски кредит № PLUS-13890728 от 10.09.2016 год., ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане, и 138,60
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 20.03.2020 год. до
16.12.2021год., както и за осъждане на ответницата за деловодни разноски
пред заповедния съд в размер на 144,80 лв., Бургаският районен съд е приел,
че процесният договор за кредит, от който ищецът черпи правата си на
кредитодател, е недействителен на осн. чл.22 от Закона за потребителският
кредит /ЗПК/, вр. чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК.
От заключението на приетата от въззивния съд съдебна компютърно-
техническа експертиза се установява, че оригиналният договор за
потребителски кредит № PLUS-13890728 от 10.09.2016 год. е отпечатан на
шрифт „Garamond 11“, с размер приблизително 11 pt, като не е използван
шрифт, който да отговаря на стандартите DIN 16507 или ISO/IEC 14496.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а чл.22 от
ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В случая от заключението на вещото лице се установи, че изискването
на чл.10, ал.1 от ЗПК относно големината на шрифта на договора за
4
потребителски кредит не е спазено, тъй като същият е по-малък от
предвиденото - 11 pt при изискване да е не по-малък от 12. Съдът намира, че
неспазването на изискването относно размера на шрифта по чл.10, ал.1 от
ЗПК, е достатъчно основание за да се направи извод, че процесният
договор е недействителен.
Възраженията на въззивника относно противоречие на изискването за
минимална големина на шрифта по българското право с европейското право,
не могат да бъдат споделени. По този въпрос настоящият съд изцяло споделя
изложеното в решение Решение № 50162 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. №
550/2022 г., II т. о., ТК. В решението на ВКС е посочено следното:
„Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива
87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „в редица
ключови области“ от правната уредба на потребителския договор. По силата
на съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите-членки
възниква ограничение да запазят или въвеждат различни /от разпоредбите на
директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само
доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е
разпоредбата на член 10, параграф 1 от директивата, която изисква
договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен
носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото
изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността
на сключването на договорите за кредит. Следователно, извън въведеното с
директивата изискване за форма „на хартиен или друг траен носител“,
държавите – членки не са ограничени да поставят допълнителни условия
за действителност на договора. Правилото на член 10, ал.1 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата
допуска и което е задължавало страните да сключат договора в съответствие с
него. Освен това, с Определение на Съда на Европейските общности
/шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е дадено тълкуване по
следните въпроси: 1. Следва ли чл. 22, пар. 1 от Директива № 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели
транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
5
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи
се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12? 2. Следва ли член 10, пар. 2
и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че елементите на
договора за кредит– неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя /чл. 10, пар. 2, б. "б" от директивата/ и условията на
застраховката/ чл. 10, пар. 2, б. "о" от директивата/, трябва да са представени
в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят
на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен
начин? С определението е дадено следното тълкуване: Член 10, параграф 2 и
член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.“
Даденото с посочения по-горе акт на Съда на Европейските общности
тълкуване на европейското право е задължително за съдилищата на страните-
членки, поради което настоящият съд не споделя възраженията на въззивника
в противоречие на приетото с него. Ето защо и на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал.1 от ЗПК процесният договор е недействителен, като изводът на
районния съд в този смисъл е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
От събраните по делото доказателства се установява, че чистата
стойност на кредита е 8000 лв., а от приложения към договора погасителен
план става ясно, че към момента, в който се твърди спиране на плащанията на
20.02.2020 год., до която дата са погА.и 40 месечни вноски по 346,30 лв.
потребителят е платил по договора сумата от общо 13 852 лв., като от
заключението на вещото лице по приетата от районния съд СИЕ се
6
установява, че след издаване на заповедта за изпълнение са платени още 350
лв. – т.е. установено е, че платената от ответницата сума по кредита е по-
голяма сума от дължимата.
Предвид горното исковите претенции са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, а като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският
районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., които следва да се възложат в тежест на правоприемника на
въззивника към настоящия момент – „Юробанк България“АД.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 932/03.05.2023 год. по гр.д.№ 1644/2022
год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ №260,
в качеството на правоприемник на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Париж, чрез клон България, да заплати на В. Н. К., ЕГН **********,
от гр. Б., ул.”Х. А.” № **, ет. * направени пред въззивния съд разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв./ осемстотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7