РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Благоевград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20211210102537 по описа за
2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Н. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“Е. бл. вх., ет., ап., с която против В. С. И., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр.Б. ж.к.“Е.бл., ет.,ап.е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника
ответника В. С. И., ЕГН *********, да заплати (върне) на ищеца М. Н. К., с ЕГН
********** сумата от 6000 лева /шест хиляди лева/ - главница по договор за заем от
07.09.2018 год., ведно с обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода от
деня на забавата - 08.11.2018 год. до датата на предявяване на иска - 11.10.2021 г. в размер
на 93 лв./деветдесет и три лева/, както и законната лихва върху главницата от 6000 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и разноските по делото - правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на
ответника, който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Предявеният иск е процесуално допустим. Извършена е размяна на книжа, поради
което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и съобщаване на проект на доклад.
Твърди се от ищеца, че на 07.09.2018г. е дал на ответника в заем сумата от 6000 лв.
/шест хиляди лева/ срещу задължението на последния да му я върне в срок от два месеца, за
което ответникът издал разписка, която материализирала сключен договор за заем. Твърди
се, че на падежа - 07.11.2018г. ответникът не е върнал дадената му в заем сума, въпреки
отправени за това покани от ищеца. Твърди се, че ответникът никога не е оспорил
съществуването на вземането и неговия размер, но и не връща дадените му парични
средства.
Посочва се, че на основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане /мораторна лихва/ за периода от деня на забавата - 08.11.2018г. до датата на
предявяване на иска - 11.10.2021г. в размер на 93 лв. и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
сумата.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен
интерес от предявения осъдителен иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.
1
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор.
Не се оспорва допустимостта на иска, но се оспорва по същество като неоснователен.
Оспорва се твърдението, че на 07.09.2018г. ищецът е дал на ответника в заем сумата
от 6 000 лева. Оспорва се, че на същата дата е издал разписка на ищеца за посочената сума и
се е задължил с тази сума към него.
Посочва се, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са
неверни. Твърди се, че представената като доказателство по делото разписка е неистински
документ.
Не се оспорва, че подписите в нея са положени от ответника, не се оспорва и
автентичността на ръкописния текст „В. С. И.”, разположен в лявата част на разписката,
между двата подписа и „е ръкописният текст е изписан от ответника.
Оспорва се съдържанието на разписката, т.е. печатния текст в нея. Заявява се, че
никога не е подписвал документ с такова съдържание, нито към ищеца М. К., нито към
което и да е друго лице. Твърди се, че не е подписвал никакъв документ, с който да се е
задължавал със сумата от 6 000 лева към ищеца. Твърди, че не е получавал такава сума от
него, нито на тази дата, нито на друга дата. Не е поемал нито устно, нито писмено
задължение да връща сума в размер на 6 000 лева на ищеца М. К..
С оглед на горното се заявява, че този документ - разписката, е неавтентичен
документ, като не е създаден от ответника и не е подписвал документ с такова съдържание.
Твърди се, че двата подписа и трите ми имена са изписани от ищеца на празен лист, а
печатното съдържание, т.е. текстът в тази разписка, е положен няколко години след това.
Във връзка с оспорването на документа се заявява от ответника, че до смъртта на В. Ш.,
който имал заложна къща в ж.к. „Запад” - Благоевград е взимал няколко заема от последния.
Поради високите лихви не винаги е успявал да ги връща в срок, поради което няколко пъти
подписвал празни листове, като гаранция за стриктно спазване на договореното между тях.
Посочва, че когато на датата на падежа не връщал цялата сума, му давали допълнителен
срок от два месеца за изплащане на кредита. Потвърждава, че е подписвал празен лист с
имената си, с уговорката, че ако просрочи и този срок, ще попълнят и оформят разписката
като нов заем с нов падеж от една година. Твърди се, че по повод на три от заемите, като
допълнителна гаранция пред кредитора В. Ш., такива празни, бели листове ответникът е
подписвал три пъти, като след всяко връщане на заема му се издавало разписка, че
задължението е погасено изцяло, а договорите между тях се късали в негово присъствие.
Едва сега разбирал, че белите листове са си оставали в заложната къща и сега се използват
от ищеца. Във връзка с това се заявява, че по времето на взаимоотношенията между него и
собственика на заложната къща В. Ш. там работела сегашната съпруга на ищеца М. К. - Ц.
или Ц., а като шофьор на В. Ш. работел и млад мъж с руса коса и сини очи. Същият сега
многократно е виждал с ищеца и доколко чул от други хора имали обща заложна къща, като
с него твърди, че е имал и два пъти физически сблъсъци и заплахи по повод на закъснени
вноски по заемите. Твърди, че в заложната къща многократно е виждал и ищеца К., но не
може да твърди дали е бил на трудов договор или просто е помагал на В.Ш., с който били в
много близки взаимоотношения. Излагат се допълнителни факти в тази насока. Предполага
се от ответника, че след смъртта на В. Ш., част от неговия архив, включващ и подписи на
ответника на празен листи, са останали у ищеца К., който сега се опитвал да изкара пари от
неговата недалновидност, проявена преди време.
Във връзка с изложените твърдения се прилагат два броя разписки за изплатен
кредит, издадени от В. Шалявски и неговата служителка, по повод на които заявява, че е
подписвал празни листове с изписване и на трите им имена. Твърди се, че за тези факти е
свидетелства в полицията по дело, водено от прокуратурата срещу В. Ш. дело за лихварство.
В отговора се излагат и съображения по отношение на допуснатото от съда
обезпечение на иска, като при поддържане, че се касае до свръхобезпеченост се иска
уважаване на направеното в частната жалба искане за отмяна на определението и
намаляване на имотите, върху които е наложена възбрана при обезпечение на предявения
иск.
2
Доказателствените искания на ответника са за възможност за събиране на гласни
доказателства при довеждане на един свидетел, както и за допускане на графологична
експертиза, но с възможност за формулиране на задачи допълнително.
Предявеният иск е осъдителен с пр.основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
От ответната страна се оспорва действителността на сключения между страните договор за
заем, като се оспорва валидността на соченото то ищеца правоотношение. Твърди се, че
липсва изобщо сключено такова- т.е. прави се възражения за недействителност по см. на
чл.26, ал.2 предл.2-ро ЗЗД - липса на съгласие.
Ищецът, чрез пълномощник, поддържа иска и сочи допълнителни доказателства.
Ответната страна лично и чрез пълномощник, поддържа оспорванията в отговора.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит
на свидетели. Допусната и назначена е съдебно – техническа експертиза и е прието
заключения на вещо лице.
В съдебно заседание на 30.06.2022г., на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато
изменение на предявения акцесорен иск , като вместо за първоначално предявения размер от
93 лв., същият е поддържа за увеличения размер от 1780 лв.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
По делото като доказателство от ищеца е представена и приета Разписка, с която В.
С. И. с посочен единен граждански номер, номер на документ за самоличност - лична карта
и постоянен адрес е удостоверил, че на 07.09.2018г. е получил в заем от М. Н. К. сумата от
6000 /шест хиляди/ лева, която се е задължил да му върне в срок от два месеца, считано от
датата на получаване на сумата. В съдържанието на разписката се съдържа удостоверяване
от ответника, че заемната сума му е предадена при подписване на разписката.
Този документ е оспорен от ответната страна относно начина на съставянето му и
истинността на отразеното в съдържанието му, но не и относно авторството, т.е. относно
това, че подписът срещу „получил сумата“ е на ответника В. С. И., както и изрично от
ответника в отговора му се прави изявлението, че не се оспорва и авторството на
ръкописният текст „В. С. И.“ е на ответника В. С. И..
На въпроси по реда на чл.176 ГПК ищецът сочи, че е в брак с лицето Ц. К. от
миналата година, както и че и двамата са работили в заложната къща на Ш. в периода 2008г.
– 2015г.
Като свидетел по делото е разпитана и съпругата на ищеца – св.К.а, която
потвърждава, че е работила като технически сътрудник в заложната къща на Ш. до
м.септември 2010г. Посочва, че е виждала ответника в заложната къща и счита, че е взимал
заем. Свидетелката сочи, че не е имало практика в заложната къща клиент да се разписва на
празен лист, като длъжността на свидетеля е била именно да изготвя договора, като няма как
клиента да се разпише на празен лист. Св.К.а изтъква, че през цялото време, докато е била
на тази работа е имала достъп до цялата документация и не е имало случай, в който клиент
да се разписва на празен лист. Такъв документ не е виждала. Не знае съпругът й да
разполага с архив на Ш. Сочи, че познава ответната страна, били съседи, както и че
ответникът е търсел пари н заем от съпруга й. Свидетелката потвърждава, че съпругът й бил
дал в заем парична сума на ответника, като за това последният го умолявал няколко месеца.
Парите били нужни на ответника, за да огради имущество, придобито по наследство. След
като получил парите обаче многократно бил канен да ги върне, ответникът обещавал, но не
ги е върнал.
Твърди се от ответника, че подписа и ръкописният текст с името му е изписал лично
той, но на празен лист, като оспорва да е получавал парична сума от 6000 лв. от ищеца.
Предвид оспорването на разписката от ответника, на основание чл.183 ГПК ищецът е
задължен да представи разписката от 07.09.2018г. в оригинал. Същата е представена от
ищеца в съдебно заседание на 30.06.2022г., а така също и в нотариално заверен препис на
съдържанието, както и в съдебно заседание на 28.09.2022г. оригинала е върнат на ищеца от
вещото лице, на което е бил предоставен за анализ и експертиза.
Според приетото заключение по допуснатата съдебно – техническа експертизата
3
вещото лице сочи, че първо са принтирани компютърно набраните текстове, след което са
изписани подписите, положени за „получил сумата“ и ръкописно изписаните текстове в
частта „В. С. И.“ върху Разписка от 07.09.2018г., с която В. С. И., с ЕГН ********** се
задължава да върне сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева на М. Н. К., с ЕГН **********, което
според вещото лице се установява в местата на пресичане на химикалната паста с
отпечатаните щрихи по дължина на листа от лявата страна, където се пресичат с буквите
„В“, „а“, „с“ и „и“.
Относно времето на изписване на ръкописните текстове и подписите, положени за
„получил сумата“ не е налична методика, при която да бъде установено същото.
В подписите, положени за „получил сумата“ и ръкописно изписаните текстове, в
частта „В. С. И.“ върху Разписка от 07.09.2018г., с която В. С. И., ЕГН ********** за
установяване наличие на кражба на подпис, вещото лице е констатирало, че няма признаци,
свидетелстващи за извършена кражба на подпис.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените факти, въз основа на които се обосновава искане за защита сочат на
предявен осъдителен иск с пр.основание чл.240 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск е процесуално допустим - налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - ищецът твърди наличие на
валидно облигационно заемно правоотношение, по което, като кредитор на парични суми –
заемател претендира връщане на дадени в заем пари от заемополучателя на сумата, който не
е изпълнил на падежа задълженията по заемния договор да върне в срок получените
парични суми.
Спазени са положителните процесуални предпоставки и отсъстват отрицателни
процесуални пречки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск.
По същество:
Договорът за заем за потребление е реален, двустранен, по който заемодателят дължи
да предаде в собственост на заемателя определена сума пари или други заместими вещи, а
последният от своя страна да ги върне в същото количество, вид и качество, в уговорения
срок. Договорът е неформален и за неговата валидност законът не изисква да е сключен в
писмена форма. Т. е. за ангажиране на договорната отговорност на ответника, в качеството
му на заемополучател, е необходимо наличието кумулативно на следните предпоставки :
между страните да е налице валидна облигационна връзка, в резултат на която за заемателя-
в случая ответната страна, е възникнало задължение да върне вещите в същото количество и
качество, в уговорения краен срок, както и неизпълнение от негова страна на това
задължение, при установена изправност на насрещната страна във връзка с предаване на
предмета на заема.
Писмен договор за заем не е сключван между страните, но поради липса на изискване
за форма на сделката за действителността й, това не е порок на същата, достатъчно е
доказване факта на предаване на вещта-парите. В случая, доказателство за възникналото
заемно правоотношение между страните е представения по делото писмен документ-
разписка от 07.09.2018г., която не се оспорва, че съдържа подпис на ответника срещу израза:
получил сумата.
В разписката е отразено, че ответникът е получил сумата при подписване на
документа. Разписката установява и че между страните е сключен договор за заем, тъй като
в нея се съдържа информация за страни, предмет, срок на изпълнение, както и изрично е
отбелязано и удостоверено предаване на сумата от 6000 лв. от ищеца на ответника, на
основание заем, както и задължение на ответника да я върне в двумесечен срок от
получаването.
Това отбелязване е от значение, тъй като не всяко предаване на сума от едно лице на
друго е въз основа на сключен договор за заем между тях, а същото може да произтича и от
друг източник на облигационно правоотношение. Подписът на получателя, потвърждаващ
изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание
представлява изявление за получаване. Представения документ – разписката от 07.09.2018г.,
4
чието съдържание е оспорено от ответника, по своя характер представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
удостоверява факта, че изявлението, което се съдържа в него е направено от лицето, което го
е подписало като негов издател-чл. 180 ГПК.Като свидетелстващ документ разписката
доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя му-В. И., са се
осъществили така, както се твърди в документа.
От представената разписка от 07.09.2018г. се установява, че между страните по
делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение -договор за заем, по
силата на който ищецът в качеството си на заемодател, е предоставил на ответника в
качеството му на заемополучател сумата от 6000,00 лева, която заемополучателят се е
задължил да върне в срок от два месеца, считано от подписване на разписката – 07.09.2018г.,
т.е. в срок до 07.11.2018г.
Следователно падежът на спорното вземане е на 07.11.2018г. Заемът за потребление
е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато
съгласие - едната да заеме, а другата да получи в заем пари /заместими вещи/, а когато въз
основа на това споразумение заетите пари /заместими вещи/ бъдат предадени на заемателя.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на
която претендира изпълнение, както и фактическо предаване на заетата сума на
заемополучателя. От съдържанието на оспорената разписка този факт се съдържа като
признат от ответната страна. Независимо, че разписката е частен документ, който разполага
по принцип само с формална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че
лицето, подписало документа, е автор на изявлението /чл.180 ГПК/, в случаите, когато в
частен документ се съдържат признания за неизгодни за издателя на документа факти и
обстоятелства в тази част частния документ разполага не само с формална, но и с
материална доказателствена сила срещу издателя. Последната е свързана със съдържанието
на документа, относно отразените в него знания за факти и обстоятелство. При
свидетелстващите частни документи – тези, които съдържат изявление за знание на факти на
неизгодни за издателя обстоятелства, документът няма доказателствената стойност, а ако
обстоятелствата са неизгодни (т.е. от тях произтичат неблагоприятни в спора правни
последици), доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно признание
на факт.
Неоснователно е оспорването, направено от ответника на съдържанието на
разписката от 07.09.2018г.
По искане на тази страна се допусна и тройна експертиза, но поради неизпълнение на
указанията за внасяне на депозит това доказателствено искане е отменено и делото е
приключено без събирането му, по вина на ответната страната. Дадена е възможност на
ответника да внесе разноските за поисканата експертиза. Срокът е удължен, като
доказателства за внасяне на разноските не са представени и при последващото проведено
открито съдебно заседание. Ответната страна дори не е заплатила остатъка разноски, които
дължи за едноличната експертиза, което е наложило тези разноски, първоначално да се
поемат от съответната сметка на съда.
Според приетата съдебно – техническа експертиза, а и по изрично признание на
самия ответник подписът върху разписката срещу приел сумата и изписване на трите имена
В. С. И. е на ответника. Ето защо е установена автентичността на документа и следва да се
приеме, че материализираното в негов изявление е лицето, посочено като негов автор. От
изводите на експертизата , следва, че няма данни за т.нар.кражба на подпис, както и че
липсват данни за съставяне на текста извън момента на полагане на подписа. Доколкото и в
документа се съдържат неизгодни за ответника, като издател на акта, следва да се приеме, че
документа е верен, т.е., че изявлението, материализирано в него, отговаря на действителното
положение и в този смисъл е установена и истинността на документа, като частен такъв,
съдържащ неизгодни за издателя си факти, имащи характер на извънсъдебно признание.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът по делото е доказал, че между
страните на 07.09.2018г. е сключен неформален договор за заем, по силата на който
ищецът-заемодател е предал на ответника в заем сумата от 6000,00 лв., като последният се е
задължил да върне същата в срок от един месец, считано от датата на предаване на сумата, а
5
именно от 07.11.2018г. В случая ищецът е изправната по договора страна, за която е
възникнало правото да търси изпълнение от насрещната. Падежът е настъпил. С оглед
изложеното, след като се установи възникването на облигационната връзка между страните,
въз основа на която ищеца претендира изпълнение и реалното предаване на сумата, то в
тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже или извършено плащане на
задължението или че същото е погасено на друго основание. В случая въпреки твърденията
в отговора на исковата молба от ответника, че е върнал в уговорения срок дадената му в
заем сума, тези твърдения не се установиха с надлежни доказателства, а доказателствената
тежест за това се носи от ответника. В хода на производството, не бяха ангажирани от
ответника доказателства, за извършени плащания, както и не се установиха настъпването на
други факти, имащи отношения към погасяване на вземането.
Ето защо, за ищеца е възникнал правен интерес, съобразно чл.240 ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.79 от ЗЗД да търси реално изпълнение на задължението по договора. В тази връзка и с
оглед заявената претенция от ищеца съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като ответника се осъди да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв.
/шест хиляди лева/, представляващи размера на неизпълнено задължение на ответника по
неформален договор за заем, сключен на 07.09.2018г. Същата се дължи ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до окончателното й
изплащане.
Относно искът за плащане на лихва за забава по този договор с правно основание чл.
86 от ЗЗД:
С оглед основателността на главното вземане основателно е и акцесорното– за
заплащане на обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Доколкото в случая е ясен падежът на паричното задължение, който е посочен в писмения
договор за заем-един месец, считано от сключване на договора, т.е. падежът е на
07.11.2018г., длъжникът- ответник е вече в забава /без да е необходима покана, доколкото
срокът е определен в разписката – арг. чл.84, ал.1 ЗЗД/, т. е., считано от 08.11.2018г.
ответникът е в забава и дължи заплащане на лихва за забавено изпълнение. С оглед
обстоятелството, че искът за заплащане на мораторна лихва е предявен за периода от
08.11.2018г. до 11.10.2021г. ., съдът счита, че дължимата лихва за забава в случая следва да
се изчисли за периода , следващ падежа – 08.11.2021г. до датата, преди подаване на иска –
10.10.2021г. На основание чл.162 ГПК и при извършено от съда изчисление с програмния
продукт “Апис Финанси”, за посочения период, размерът на дължимата мораторна лихва
/лихва за забава/ върху главницата от 6000, 00 лева е в поискания, увеличен по реда на
чл.214 ГПК размер от 1780,00 лв. Ето защо, искът за акцесорното вземане по реда на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло за поисканата сума, но за период от 08.11.2021г. до
10.10.2021г.
По разноските:
От страна на ищеца е сторено искане за присъждане на направените по делото
разноски, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие ищецът е сторил разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 650, 00
лв., като е внесъл и държавна такса в размер на 311,20 лв. /а не поисканите 316,20 лв./.
По отношение на направените от ищеца разноски в обезпечителното производство-
на основание т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.на
ОСГТК също се дължат от ответника. Това са разноски, направени и по основание, и по
размер, като няма основание да се отрече присъждането им с решението по спора,
доколкото обезпечителното производство се е развило едновременно с исковото, като и по
двете са представени доказателства за направени по вид, размер и основание разноски.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1386,20 лв., представляващи направени по делото разноски.
За вещото лице по сметка на РС Благоевград ответната страна дължи сумата от 200
лв., изплатени от бюджета на съда, на основание разпореждане № 2897/02.11.2022г.
6
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 240 и сл., във връзка с чл.
79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл.240, ал.1 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, ОСЪЖДА В. С. И., с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр.Б. ж.к.“Е. бл., ет.,ап. да заплати на М. Н. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ бл., вх., ет., ап., сумата от 6000 лева /шест
хиляди лева/ - главница по договор за заем от 07.09.2018 год., ведно с обезщетение за
забавено плащане /мораторна лихва/ в размер на 1780,00 /хиляда седемстотин и осемдесет
лева/ лв. за периода от деня на забавата - 08.11.2018 год. до датата преди подаване на иска –
10.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска –
11.10.2021г. до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА В. С. И., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ бл., ет.,ап. да заплати на М. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б., ж.к.“Е. бл., вх., ет., ап., сумата от 1386,20 /хиляди триста осемдесет и шест лева
и двадесет стотинки/ лева, направени по делото разноски.
Осъжда ОСЪЖДА В. С. И., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ бл.,
ет.,ап. да заплати по сметка на РС Б. сумата от 200 /двеста/ лева, на основание изплатено от
бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещото лице.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба в 2- седмичен срок от получаване на препис пред ОС Б.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7