РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Ш., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201043 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №579282-F606066/26.05.2021 год. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „А. М.“ ЕООД, с
ЕИК203018137, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.”*******” №1,
представлявано от Д.Д. М. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Представляващия жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
В първото съдебно заседание не се явява лично представляващия. Изпраща
упълномощен представител – адв.Р.Х. от ШАК, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. В
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
За НАП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител. От името на упълномощен представител на 06.07.2021 год. е
1
депозирано писмено становище, в което моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна
и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2021 год. в 12.44 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни
лица при ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС,
представляващ Дюнер кебап „М.“, находящ се в гр.Ш., бул.“*******“ №22, павилион 82,
стопанисван от „А. М.“ ЕООД, с ЕИК203018137. Било установено, че в търговския обект
има инсталирано фискално устройство DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT756838, ФП
№02756838 с потвърждение №4087309/18.03.20019 год. от НАП за осъществена
дистанционна връзка. По време на проверката била отпечатана фискална касова бележка
№0010299/14.03.2021 год. и изведен междинен дневен отчет №0010300/14.03.2021 год., от
които било констатирано, че посочения адрес на обекта е гр.Ш., бул.“*******“ №82. В
същото време в Разрешение №9262/06.01.2020 год. на Община Ш. бил посочен фактически
адрес на търговския обект гр.Ш., бул.“*******“ №22, павилион 82, а в Договор за наем
№25-03-380/16.10.2017 год., сключен с Община Ш. бил посочен фактически адрес на
търговския обект гр.Ш., бул.“*******“, павилион под номер 82, като в посочените
документи търговския обект бил описан като павилион за извършване на търговска дейност
под номер 82 от утвърдената схема на Община Ш. за поставяне на временни обекти.
Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за
извършена проверка серия АА №0433451/14.03.2021 год. С протокола представляващия
търговеца е бил поканен да се яви на 17.03.2021 год. в офис на НАП-Разград за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение. На посочената дата на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение сер.АN, №F606066, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Актът е
бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и подписан от него, след като е
изложил под формата на възражения, че павилионът е нестационарен обект и като такъв
няма адрес, а само номер от схема на Община Ш., който номер е бил посочен във ФУ.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
2
постановление №579282-F606066/26.05.2021 год. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „А. М.“ ЕООД, с ЕИК203018137, със седалище и
адрес на управление: гр.Ш., ул.”*******” №1, представлявано от Д.Д. М. е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С. Р. С. и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
актосъставителя С. Р. С., доколкото същият лично е извършил проверката в обекта и
показанията му почиват на негови преки и непосредствени впечатления на фактите и
обстоятелства от значение за правния спор. Показанията на същия се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което същите са достоверни,
незаинтересовани и категорични.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ
Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца,
съгласно приложение №1 и задължително да съдържа изрично посочените реквизити, между
които са посочените в т.2 - наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице
стационарен обект - текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ".
В настоящия случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства
се установява, че в действителност стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски
обект представлява павилион за извършване на търговска дейност, който е поставен в гр.Ш.,
на бул.“*******“ №22, като съгласно утвърдената схема на Община Ш. за поставяне на
временни обекти същият е под номер 82. В същото време в представения като писмено
доказателство по делото договор №25-03.380/16.10.2017 год., сключен между Община Ш. и
дружеството-жалбоподател е посочено, че наемодателят отдава на наемателя за временно и
възмездно ползване общински терен в гр.Ш., бул.“*******“ /без посочен номер/ за
поставяне на павилион по приложена схема под №82.
Видно от представените по делото фискален касов бон №0010299/14.03.2021 год. и
междинен дневен отчет №0010300/14.03.2021 год., в същите е посочен адрес на обекта
гр.Ш., бул.“*******“ №82.
С оглед на изложеното се налага извода, че действително е налице неточно посочване
на адреса, на който е поставен обекта, като вместо гр.Ш., бул.“*******“, павилион №82 е
3
посочен адрес гр.Ш., бул.“*******“ №82, поради което се налага извода, че дружеството е
допуснало нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год. на МФ.
Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „А.
М.“ ЕООД като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС. Посочената разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните търговци
административно наказание имуществена санкция за нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, какъвто е настоящия случай, доколкото се касае за
нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год., която е издадена именно във връзка с
прилагане на разпоредбата на чл.118, ал.1 и сл. от ЗДДС. Административно-наказващият
орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, преценявайки, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходите, получени от съответната продажба.
Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки минимума, предвиден в съответната законова
разпоредба.
Същото време обаче съдът като съобрази естеството на нарушението, факта, че в
действителност фискалния касов бон съдържа посочване както на наименованието на
търговеца, така и на адреса, намира, че се касае не за липса на реквизит, а за неточно
посочване на същия. Имайки предвид разминаването в номера на адреса настоящия състав
намира, че същият е изписан по начина, посочен в сключения между дружеството и Община
Ш. договор за наем и търговецът не е имал за цел да въведе в заблуждение клиентите, а още
повече да причини на тях или пък на държавата някаква щета. Ето защо, въпреки, че
формално е налице неточно изпълнение на задължение, то същото осъществява белезите на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
тази връзка следва да бъдат отчетени както естеството на некоректното посочване на
данните, така също и факта, че същото не води до заблуда на клиента, доколкото при
наличие на повод за подаване на оплакване същият с оглед коректно посоченото
наименование на търговеца би могъл да издири същия и да реализира правата си на
потребител по предвидения в закона ред. С оглед на изложеното се налага извода, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
4
подобни случай, при които е налице липса на конкретни реквизити или до такова неточно
посочване на такива във фискалния касов бон, които да застрашават по някакъв начин
правата на потребителите или да създават условия за неточно отчитане на приходи и др.
В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-
наказващият орган не са изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от
ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28
от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Ш.ския административен
съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по
КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014
год. и др.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде
отменено.
От страна на дружеството-жалбоподател не е направено искане за присъждане на
разноски, поради което такива не им се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №579282-F606066/26.05.2021 год. на Началника
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „А. М.“ ЕООД, с
ЕИК203018137, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул.”*******” №1,
представлявано от Д.Д. М. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
5
лева за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
6