№ 312
гр. Варна, 20.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Светослава Н. Колева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно
дело за възобновяване № 20233000600320 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Вносител-осъдено лице А. Ф. Ю., редовно призован, призовката връчена
на член от семейството – на майка му, не се явява, за него се явява адв.Д. М.
М. от АК – СОФИЯ, надлежно упълномощен, представено е пълномощно-
незаверено копие, в съдебно заседание е извършена справка от страна на съда
с оригинала на пълномощното, след което то е заверено за вярност от адв.М..
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
АДВ.М.: – Подзащитният ми няма да се явява в съдебно заседание,
същият е в чужбина, знае за делото, помоли ме да се даде ход на делото в
негово отсъствие, аз имам пълномощно.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
доколкото осъденото лице е редовно призовано и не се явява, като
присъствието му в настоящото съдебно заседание не е задължително, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането за
1
възобновяване в което съм изложил в общи линии всички оплаквания
свързани с процесуалните предпоставки на специалното по своя род и
характер производство по чл.422, ал.1, т.5 като съм реливирал всички
касационни основания, свързани конкретните оплаквания на защитата.
Разбира се, аз моля, извън това, което съм описал подробно в искането,
моля да приемете, че констатираните процесуални нарушения по реда на
чл.13, 14 и чл.107, ал.5 не са бланкетно и формално посочени от наша страна
са свързани с конкретния прочит със съдържанието на постановените съдебни
актове.
Разбира се съдебните инстанции като инстанции по фактите са изложили
своето виждане за съдържанието на доказателствата и са достигнали до
своите крайни изводи, но аз считам, че са налице редица процесуални
проблеми и материално правни, които не са били застъпени в съдебните
инстанции като факти.
Какво имам предвид:
Първоинстанционния районен съд не е включил свидетелските показания
на пострадалия свидетел Г.К. чрез тяхното съответно процесуално
приобщаване и чрез техния прочит. Този процесуален пропуск е бил
отстранен в Окръжен съд – Търговище, който абсолютно адекватно и разумно
е преценил, че тези свидетелски показания трябва да бъдат прочетени за да
могат да бъдат съпоставени и сравнявани с всичките други гласни
доказателствени източници и другите доказателства в материалите по делото.
В края на краищата първоинстанционния съд считам, че на практика е
формирал своето крайно и вътрешно убеждение за виновността на А. на
базата на решително несъбрано гласно доказателство, обективирано в разпита
на К. в ДП. Разбира се Окръжния съд е втора - първа инстанция, той може да
коригира и фактически положения, възможни да приобщава доказателства,
които не са били събрани. Това процесуално нарушение не е било
необходимо да доведе до връщането на делото от друг състав на Районен съд.
Но интересното е, че въпреки прочитането и приобщаването на
свидетелските показания на К. съдът ги е приел за недостоверни като е
отхвърлил тяхното съдържание, говорим за Окръжен съд, позовавайки се на
други свидетелски показания, в частност свидетелите А. и С., това са
полицейски служители, които са били провели съответно оперативни беседи с
близки родственици на пострадалия К.. Разсъжденията на почитаемия
Окръжен съд - Търговище са верни, че принципно такива гласни
доказателства могат да бъдат събирани, т.к. не става въпрос за извън
процесуални самопризнания на обвиняемо, респективно подсъдимо лице,
което вече е очертана константна съдебна практика в тази посока. Но
почитаеми съдии, недопустимо е да се замести по този начин едно пряко и
директно гласно доказателство, което представляват показанията на Г.К. с
преразказ на негови близки, родственици, за това евентуално какво той им е
2
споменал, да бъдат пряко противопоставени на конкретните твърдения на К..
А това е особено важно в това наказателно производство, защото в края на
краищата единствените очевидци на твърдяната престъпна дейност това са
подсъдимия и самия пострадал Г.К..
Считам, че невярно Окръжен съд, с уважение към опита и
професионализма на тази съдебна инстанция, но отхвърлят се достоверността
на свидетелските показания на К. от ДП, които са решителни на базата на
това, че имало данни по делото за влошаване на неговото здравословно
състояние. Т.е. от изготвената психиатрична експертиза като съдът е
разсъждавал, че няколко дни след даване на тези показания той е постъпил в
специализирано психиатрично заведение за да може да бъде лекувано
момчето, той е болен от шизофрения, спор по това няма.
Считам, че тази оценка е абсолютно превратна, необективна и
неправилна, защото самото експертно заключение много добре се е
мотивирало и обосновано, че към момента на депозиране на тези свидетелски
показания К. е бил лице, което притежава свидетелска годност.
Разбира се аз няма да се превръщам пред Вас в съдебен психиатър и
експерт, но всички ние от опита и практиката знаем, че шизофренията има
цикличен характер, т.е. има тъмни и светли периоди. Очевидно когато К. е
давал своите свидетелски показания, което е експертно потвърдено, е бил в
такъв светъл период на ремисия на това заболяване и е притежавал своята
категорична свидетелска годност. Това обстоятелство според мен е силно
подценено от въззивния съд, който е приел, че трябва да се кредитират
свидетелските показания от неговия преразказ пред оперативните работници
на негови близки и роднини. Даже той не е присъствал, лично не са
провеждани оперативни беседи с А. и С. спрямо К., т.к. те обективно не са
имали възможността, защото момчето после е постъпило за лечение.
Но така или иначе аз смятам, че неговите свидетелски показания са
особено важни за правилното стигане до крайните изводи.
Отделно, нещо, с което ще приключа по това обвинение по чл.150 за К. е
нещо, което считам, че е абсолютно неправилно направено и от двете съдебни
инстанции, работили по фактите.
Видео техническата експертиза по делото, съдът разсъждава, че по тази
експертиза може да се направи лицево идентификация, защото състава добре
се ориентира в доброто изображение на записите и тези белези, които съдът
преглежда при записа се разпознава и по този начин се прави
идентифициране на външния вид на подсъдимия.
Аз считам, че този подход е абсолютно неправилен, не може да бъде под
никаква форма толериран с уважение към тези съдебни инстанции, но
съдебния състав да влезе в ролята на експерти, които разполагат и със
специални знания и с необходимата техника и софтуерни продукти за
изчистване изображението и самите те казват, не достигат до извод за лицева
3
идентификация, а такава е направена от почитаемите съдебни инстанции,
разгледали делото по същество. Считам, че това е абсолютно неправилно и
недопустимо и в края на краищата тези съдебни инстанции са формирали
крайните си изводи и вътрешното си убеждение на базата на доказателствата,
които не са събрани по предвидения в НПК ред.
Другия проблем, то е по отношение и на двете обвинения, за които е
осъден подсъдимия А., това е психолого психиатричната експертиза. И двете
съдебни инстанции, особено Районен съд в Попово приема разказ на
фактическите положения на експертите, които са извън поставените им от
експертизата задачи, ги приема и ги третира като гласни доказателства, което
е коментирано в съдържанието на мотивите, което според мен е категорично
процесуално недопустимо, защото тези изявления не могат да породят тези
правни последици, които законодателя е начертал в начина за събиране на
гласни доказателства. Експертите не могат да свидетелстват за фактически
положения, това е абсолютно процесуално недопустимо.
А техните изявления са надълго и нашироко коментирани от Районния
съд и в последствие при анализа от Окръжен съд – Търговище.
Моля, по отношение на второто обвинение, по чл.149 НК, става въпрос за
свидетеля А.А., има нещо, което е важно по отношение на това обвинение.
В ДП А. не е излагал никакви фактически положения свързани с това,
делото е неприятно и с интимен характер, безспорно той в ДП никъде не е
давал твърдения не е изказвал за това, че той е поел члена на подсъдимия в
устата си. Това фактическо положение е описано коректно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. самия наблюдаващ прокурор
не е записал подобен факт в обвинителния акт. Той самия наблюдаващ
прокурор не е записал подобен факт в обвинителния акт.
Това фактическо положение се появява едва при разпита на А.А. пред
Районен съд в Попово. Разбира се това фактическо положение може да бъде
възприето от съдебните инстанции, защото се заявява пред тях, но съдът
абсолютно трябва да даде един разумен и обоснован отговор защо кредитира
това ново фактическо положение в момента когато то се появява едва при
съдебното разглеждане на делото. А защо съдът не е направил необходимия
критичен анализ на свидетелските показания на А. в ДП като поне го запита
защо не е съобщил този ключов и решителен факт по делото. А всички ние
знаем, че момчето е вкарано, подсъдимия е вкаран в затвора 2 години
ефективно на базата на това, че той е понесъл наказателна отговорност за две
престъпления, защото ако по едно от двете той беше оправдан или имаше
оправдателен диспозитив тогава са налице материално правните основания на
78а от НК.
Затова аз смятам, че съдът много съществено е игнорирал тези
изключително важни материално правни процесуални положения и в края на
краищата не е достигнал до обективни и мотивирани изводи свързани с
4
несъставомерността на двете престъпления.
По това дело е направен още един сериозен пропуск, който е седял на
вниманието на почитаемите магистрати, чл.61, ал.1 от НК борави с понятието
„лекомислие и увлечение“ по отношение на непълнолетни.
Психолого-псигхиатричните заключенията по тези дела с подсъдими
непълнолетни задължително включват в поставянето на задачите дали това
състояние, в което се е намирал осъдения не покрива характеристиките на
лекомислието и увлечението, които са пряко свързани със съставомерността
на престъплението или най-малкото са свързани с индивидуализация на
наложеното наказание, ако не се достигне до тези крайни изводи.
Защо смятаме наказанието за явно несправедливо, между другото
Районен съд се е постарал и Окръжния съд, разбира се съгласно своите
виждания да се мотивира когато се е занимавал с индивидуализация на
наказанието, но аз считам, че там силно са подценени смекчаващите
наказателната отговорност обстоятелства. Разбира се чистото съдебно минало
не е някаква формална предпоставка, която е стандартна, това означава, че
самия осъден до краткия си житейски път с изключение на тези две твърдения
за извършени престъпления, за които е бил осъден не може да бъде
характеризиран като една личност, която има трайни криминални нагласи.
Към момента в мотивите на съда там е записано едно негово провинение по
УБДХ, но към момента на инкриминираната деятелност, на престъпната
деятелност той не е имал такова обвинение по УБДХ, т.е. характеристиката на
личността на подсъдимия не го отличава с изключително висока обществена
опасност.
Съгласен съм със съда, че този род престъпления са изначално високо
обществено опасни, те са свързани разбира се и много грубо, морално и
укоримо поведение, няма спор по това. Но чистото съдебно минало,
болестното състояние, което е установено по отношение подсъдимия А.,
между другото Районен съд много коректно и хубаво е коментирал в
мотивите, че това болестно състояние следва да бъде отчетено като
смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, само, че там съдът е
приел, че не става въпрос за заболяване, въпреки, че аз смятам и експерта е
разсъждавал в тази посока, но това са формални разсъждения личностните
разстройства имат международен класификатор на болестите, там има оценка
затова заболяване. То е болестно състояние, това много облагоприятства
състоянието, което се твърди по отношение на осъдения А. към момента на
инкриминираната деятелност. За това чистото съдебно минало,
положителната характеристика, обстоятелството, че той има здравословен
проблем, който е пряко свързан с неговото поведение и ценностна система,
според мен, са маркирани от съда, но когато се е занимавал с
индивидуализиране на наказанието силно са подценени.
На практика му е определено наказание към максималния размер. Даже
да не уважите молбата за приложение на чл.66 и да приемете, че все пак за
5
поправянето и превъзпитаването трябва да се изтърпява ефективно наказание
ми се струва, че наказание над средния размер като първо осъждане се явява
абсолютно необоснована тежка репресия спрямо А.. Т.к. той е навършил
пълнолетие съдът правилно е обсъждал нормата на чл.36, която включва в
себе си и генералната превенция, тя не може да бъде игнорирана за разлика от
непълнолетните. Но тук съдът не е смесил чл.60 и чл.36, а правилно е
фокусирал своето внимание върху чл.36.
Но аз смятам, че целите на наказанието могат да бъдат добре изпълнени
от една страна, целите на наказанието свързани с поправяне и превъзпитаване
на подсъдимия, от друга страна и генералната превенция да се подейства
предупредително върху другите членове на обществото може да бъде
постигнато с налагане на по-леко наказание.
Затова в тази насока аз ще Ви помоля основното искане е за
възобновяване на наказателното производство и връщане във фазата на
Окръжен съд – Търговище, за да може да бъде извършена обективна и
правилна оценка на доказателствените източници, като бъдат попълнени тези
пропуски с цел формиране на крайното вътрешно убеждение за безспорна и
несъмнена доказаност на обвинението. Алтернативно молбата ни е за
редуциране на наложеното наказание.
Моля за съдебния Ви акт в тази насока.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми съдии, считам, че искането за
възобновяване е неоснователно.
Намирам, че и в двете инстанции са разгледани и прецизирани
доказателствата като и двата съдебни акта не страдат от твърдените пороци и
освен това са добре мотивирани и няма какъвто и да е дефицит на мотиви.
Деянията действително са от такъв характер, че в огромния брой случаи
няма друг очевидец, освен пострадалия. Обикновено се случват тези деяния
насаме и е абсолютно изключение да стане случилото се в момента на
случващото се достояние на трето лице.
Също така обикновено пострадалите не споделят категорично и веднага,
но в крайна сметка се стига до разкриване на престъплението и затова съдът е
проверявал, обсъждал огромен брой косвени доказателства, които са може би
различни фрагменти от случващото се, но в своята съвкупност водят до този
извод, до който е стигнал съда, а именно за виновност в извършване и на
двете деяния.
От една страна имаме пострадало в единия случай малолетно дете, от
друга страна имаме в другия случай пострадало лице със сериозно
психическо заболяване.
На този фон съдът е разгледал и е обсъдил показанията на пострадалия
свидетел. Много пространно е обсъдил как са дадени в хода на ДП
показанията на пострадалите свидетели. Много просторно е обсъдил как са
6
дадени в хода на ДП показанията на пострадалия Г., който страда от психично
заболяване и коментира защо те са такива в момента на даването им.
Самия водещ разследването е записал състоянието на даващия показания
като коментира отговоря едносрично, мълчи, пауза и т.н., а последващо Г. е
постъпил и на лечение
По отношение на това, че автора на деянието е именно подсъдимия, става
въпрос с пострадал Г., защото се лансира и такава теза, че евентуално побоя е
нанесен от трето лице, от баща му. Считам, че това категорично не е така,
защото макар и какъвто и да е характера на видео техническата експертиза в
крайна сметка са установени две лица, а последващо имаме свидетели, които
виждат различни фрагменти от състоянието на Г., от насилието, което му е
нанесено, от кръвта и от това, че той в какво разстроено състояние е бил.
Считам, че подсъдимия макар, че е бил непълнолетен деянието не може
да се третира като извършено поради лекомислие или увлечение, защото
както се вижда това са две деяния - лекомислие е може би ако е някакъв
инцидентен случай и то не е съпроводен с такава агресия, с каквато намираме
и в двата случая.
Относно болестното му състояние имаме заключение на вещото лице, че
в случая не става въпрос в тесния смисъл на думата, а личностно
разстройство.
Вещото лице обяснява, че това личностно разстройство всъщност не е
заболяване, а това е характерова особеност, нещо, което е различно в смисъла
на психично заболяване.
Относно вида и размера на наложеното наказание считам, че съдът също
и в първа и във втора инстанция е изложил достатъчно мотиви, с оглед
характера на деянието, с оглед на пострадалите лица, в единия случай имаме
лице с тежко психично заболяване, с оглед цялата обстановка в която са
извършени двете престъпления, но с оглед на възрастта, че подсъдимият, не
толкова това, че е бил непълнолетен, но към настоящия момент той е от
категорията на така наречените млади пълнолетни и действително колкото и
укоримо, морално и тежки и засягащи психиката деянията, които са
извършени, аз считам, че с оглед цялостната обстановка и доказателства по
делото има някаква малка резерва за намаляване на размера на наложеното
наказание преди всичко с оглед на неговата и актуална възраст. Но така или
иначе считам, че наказанието следва да бъда, макар и редуцирано следва да
бъде изтърпяно ефективно.
Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок, за което
страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30
часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8