В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Игнат Колчев | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 109 ЗС, образувано по искова молба на Р. А. Ю., ЕГН * от Г. З., У. "Б." № 67. Искът е предявен срещу С. Х. и Н. Г. и двамата от Г. З., като впоследствие са конституирани като необходими другари в процеса и В. Г. и Ф. Г. от Г. З.. В исковата молба се твърди, че на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег № *, н.д. № */2006 г. на Нотариус М. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в Г. З., У. "Б.", а именно: поземлен имот * по кадастралната карта на Г.З. ,с площ 527 кв.м, за който се отрежда УПИ *,кв.* по ПУП на Г.З. от 1982 година, при граници на изток ПИ *, на запад-ПИ * и ПИ *, на север-улица и на юг-пътека.Твърди, че в североизточната част на имота първият ответник С. Х. е построил дървен навес с носеща дървена конструкция, ограден с цокъл с височина 0.60 м. по западната фасада и оградна мрежа с височина 2.20м. по продължение на 10 м. Конструкцията е покрита с едноскатен покрив, изпълнен с мушама, с размери 2х10м.. Втората ответница Н. Г. е изградила подпорни стени от каменна зидария с ширина 0.40м. и размери съответно 7,50х1,80м. и 5,50х1.10м. Твърди, че извършеното строителство попада изцяло в неговия имот, същото е незаконно, тъй като е изградено без строителни книжа, без да е учредено право на строеж от собственика на земята. Твърди още, че направил необходимите постъпки пред компетентния административен орган за премахване на незаконното строителство, била издадена съответната заповед, която впоследствие била отменена от Административен С.-С. на процесуално основание.Твърди също, че извършеното строителство от ответниците представлява нарушение на правото му на собственост и неоснователно посегателство, пречи му да упражнява собственическите си права в пълен обем. Ответниците накърняват и смущават пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия с които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота, индивидуализиран в обстоятелствената част на исковата молба, като осъди ответника С. Х. да премахне незаконно построеният навес-дървена конструкция с едноскатен покрив, изпълнен с мушама, с размери 2х10м. и височина 2.20м., а втората ответница Н. Г. да премахне незаконно изградените подпорни стени от каменна зидария с ширина 0.40м. и размери съответно 7,50х1,80м. и 5,50х1.10м., находящи се в североизточната част на ПИ * за тяхна сметка. Претендират се и съдебни разноски. В съдебно заседание за ищеца адв. П. и преупълномощената от нея мл. адв. Д. поддържат така предявения иск на посочените основания. За ответниците С. Х. и Н. Г. адв. А.Х. оспорва иска. Развиват се допълнителни съображения в защитата по същество в посока, че заповед № */28.03.2001г. не е влязла в законна сила, като се счита , че договор № */01.04.2003г. е нищожен, тъй като е с невъзможен предмет. Останалите ответници в съдебно заседание не изпращат процесуален представител, като в писмено становище ответникът В. Г. счита предявения иск за неоснователен. След преценка на твърденията в исковата молба, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните фактически и правни изводи: Искът с правно основание чл. 109 ЗС е предявен от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената защита. Между страните няма формирана от друго съдебно решение СПН по това правоотношение. Така предявеният иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество исковата претенция е основателна. За да възприеме този решаващ извод съдът възприема следната фактическа обстановка: Ищецът е собственик на ПИ *. Като такъв той се легитимира с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег. № *, н.д. № *|/2006 г. на Нотариус М. Д. С цитирания нотариален акт М. С. Ю. дарява на ищеца собственият си недвижим имот, находящ се в Г. З., У. "Б.", а именно поземлен имот № * по кадастралната карта на Г. З., целия с площ 527 кв.м., за който се отрежда УПИ *, кв. * по ПУП на Г. З.. ПИ № * е съседен на изток имот на процесния и е собствен на ответниците. По делото е направено възражение от страна на ответниците досежно нищожността на представения договор № */01.04.2003г., сключен между Община З. и праводателя на ищеца. По силата на този договор Община З. е продала на М. С. Ю. свой собствен недвижим имот с площ 171,2 кв.м., предаващ се по регулация към УПИ *, кв. * по РП на Г. З. и находящ се В ЮЖНАТА, ИЗТОЧНАТА И СЕВЕРНАТА част на УПИ. Съдът приема възражението за неоснователно. На първо място неправилно се твърди, че така посоченият договор не е вписан - по делото е представено доказателство, че договорът е вписан в Служба по вписванията по партида № *, том * през 2003 г. На следващо място погрешното посочване на правна норма евентуално би сочило на незаконосъобразност на договора, но не и на нищожност, но ответната страна няма правен интерес да обжалва незаконосъобразността на този договор, тъй като не е страна по него. Отделно от това следва да се има предвид, че въпросните 171,2 кв.м. не се намират изцяло в източната част на УПИ *. Площта е посочена сумарно, като една част от придаваемите части попадат в южната и севернатÓ част на имота. По делото е представена като доказателство Заповед № */28.03.2001г. С нея се утвърждава ЧИ на ЗРП на Г. З. в част на кв. *. За имот пл. № * се обособява парцел *, парцел * се уширява в западна посока.Удължава се пешеходната алея от южната страна на двата имота. Ответниците по делото оспориха положените подписи в съобщението за обявяване на заповедта, с оглед на което бе назначена СГЕ. Вещото лице даде заключение, възприето от съда и страните, че подписите в съобщението не са положени от ответниците по делото. При това положение следва да се приеме, че заповедта не е влязла в законна сила и не е породила целените правни последици. Така установеното не е ясно по какъв начин ползва ответната страна, защото при установеното в съдебно заседание правно положение следва да се приеме, че вътрешната регулационна линия между парцел *, парцел * по плана на Г. З. не е променена и в момента преминава от юг на север през постройката на допълващото застрояване в УПИ *. Това положение, основано на разбирането, че по някакъв начин заповедта уврежда интересите на ответниците е неправилно. По делото е назначена СТЕ, вещото лице по която е нанесло графично местонахождението на процесния навес и подпорна стена. Извършен е и оглед от съда и разположението на ситуационните елементи е възприето лично. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е основателен и доказан. Категорично по делото се установи, че ищецът е собственик на УПИ * по ЗРП на Г. З.. Безспорно е установено и твърдението, че навесът и подпорната стена попадат в този имот в границите по скицата на вещото лице. Навесът е разположен без съгласието на собственика Р. Ю. в собственият му имот и накърнява възможността същия да ползва тази част от имота си. Процесната подпорна стена пък представлява незаконен строеж, попадащ в имота на ищеца, която той не е длъжен да търпи. По делото беше представено разрешение за строеж № */1986г., с което на Г. Г. и Н. Г. е разрешен строеж на ограда с височина 60 см. масивна част. На първо място построеното по никакъв начин не съответства на издаденото строително разрешение като височина и начин на изпълнение, представлява съществено отклонение от издаденото разрешително за строеж, а не на последно място не е построено и на вътрешната регулационна линия между двата имота. Предвид това представеното разрешение за строеж не може да породи целените правни последици. Фактическият състав на чл. 109 ЗС предполага да е налице неоснователно действие, което да пречи на собственика да упражнява своето право на собственост. По делото се установи, че ищецът е собственик на имота, в който пападат навеса и подпорната стена. Установи се по делото, че разполагането им в този имот е неоснователно. С оглед нормалната житейска логика това разполагане на ограда и навес пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй като е нежелано от него и възпрепятства достъпа му до тази част на имота. Искът е основателен, доказан и следва да бъде уважен. По разноските: такива се претендират с исковата молба. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени на ответниците С. Х. и Н. Г., тъй като същите с поведението си са станали причина за завеждане на делото. Ответниците В. и Ф. Г. не следва да понасят разноски, тъй като поведението им не е причина за завеждане на делото. Разноските в производството са в размер на 700 лв. Мотивиран от горното Районен С.-З. в настоящия си съдебен състав Р Е Ш И : ОСЪЖДА ответниците С. М. Х., ЕГН * и Н. Б. Г., ЕГН *, и двамата от Г. З. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Р. А. Ю. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ *, с площ от 527 кв.м., за който се отрежда УПИ *, кв. * по ПУП на Г. З., като осъжда ответника С. Х. да премахне незаконно построеният навес-дървена конструкция с едноскатен покрив, изпълнен с мушама, с размери 2х10м. и височина 2.20м., а Н. Г. да премахне незаконно изградените подпорни стени от каменна зидария с ширина 0.40 м. и размери съответно 7,50х1,80м. и 5,50х1.10м., находящи се в североизточната част на ПИ * за тяхна сметка. ОСЪЖДА ответниците С. М. Х., ЕГН * и Н. Б. Г., ЕГН *, и двамата от Г. З. да ЗАПЛАТЯТ на Р. А. Ю. ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ В РАЗМЕР НА 700 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. С.-С. в двуседмичен срок от връчване препис на страните. СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: /п/ |