№ 265
гр. Велико Търново, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000303 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е
осъдено ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, район „Средец“, ******* да заплати на Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област
Ловеч, ******** на основание чл. 432 от КЗ и чл. 380 от КЗ следните суми: сумата в размер
на 24 500 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания), получени в резултат на претърпяна травма от ПТП,
настъпило на 20.10.2018 г. на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка
„КИА”, модел „Рио”, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България” АД и
управляван от М. Ю. П., ЕГН **********, изразяващи се в травматично счупване в дясната
бедрена шийка и изживян стрес от злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума,
начина - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът до пълния претендиран размер
на сумата 35 000 лв., ведно със законна лихва, начиная от 09.03.2019 г. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан; сумата в размер на 112 лв., представляващи обезщетение за
1
имуществени вреди - разходи по лечението за претърпяна травма от ПТП, настъпило на
20.10.2018 г. на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел
„Рио”, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България” АД и управляван от М.
Ю. П., ЕГН **********, изразяващи се в заплатени 72.00 лв. за костно лепило и 40.00 лв.,
заплатени за „киршнерова игла” (консумативи при извършената й на 25.10.2018 г.
оперативна интервенция в МБАЛ – Ловеч), ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът за присъждане на законната
лихва за периода от 09.03.2019 г. до 04.03.2020 г. е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Осъдено е ЗАД „Армеец” АД, гр. София да заплати на адв. Д.Д. Н., гр. Ловеч,
******* съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 505 лв.
по съразмерност и компенсация. С решението е осъдено ЗАД „Армеец” АД, гр. София да
внесе в полза на бюджета по сметка на Ловешки окръжен съд сумата 984.48 лв.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр.
Ловеч, ********, съд. адрес: гр. Ловеч, *******, чрез адв. Д.Н. от АК – Ловеч против
Решение № 260021/02.04.2021 год., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен
съд - Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно и необосновано. Излага се, че не се оспорвали изводите на съда по отношение
наличието на деликт. Неправилни били изводите на съда обаче относно определения размер
на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото претърпяната средна телесна повреда
била трудна за лечение, с продължителен възстановителен период, с остатъчни болкови
синдроми и двигателни дефицити в бъдеще. На следващо място първоинстанционният съд
никъде не посочвал колко според него е справедливия размер на обезвредата, от който
следва да се приспадне процента на съпричиняване. При определяне размера на обезвредата
съдебният акт бил постановен в нарушение на задължителната практика по чл. 290 от ГПК.
Не било взето предвид също, че ищцата ще изпитва болки и за в бъдеще. На следващо място
съдът не бил посочил какво е конкретното значение на обсъдените от него обстоятелства по
делото при определяне размера на обезщетението. Излага се още, че при определяне размера
на обезщетението изобщо не бил обсъден и не бил взет предвид лимита на
застрахователното покритие към момента на настъпване на злополуката – 2018 г. и в тази
връзка не била съобразена и трайно установената практика по аналогични случаи. Тази
необоснованост на решението довела до неправилно приложение на материалния закон – чл.
52 от ЗЗД. Неправилно била определена и началната дата на забавата.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в отхвърлителната му част
и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск за неимуществени вред в
пълния му размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район
Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори, чрез юриск. Л.М. –
Л., в който се излага, че подадената е жалба неоснователна и като такава следва да бъде
2
отхвърлена. Излага се, че неоснователни били оплакванията на жалбоподателката относно
размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, както и
приложеното съпричиняване.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от
М. И. и В. К. - М. – изп. директори, чрез юриск. Л.М. – Л. против Решение №
260021/02.04.2021 год., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
В същата се излага, че обжалваното решение в осъдителната му част, както и в частта
за разноските е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че
първоинстанционният съд неправилно бил уважил частично, предявения иск за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, а предявеният иск за изплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди – изцяло. Неправилно също съдът бил
приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита се, че
не били доказани всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Заявява, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на
ищцата, което представлявало нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Излага се още, че
при постановяване на своето решение, първоинстанционният съд не бил обсъдил поотделно
и съвкупност всички събрани по делото доказателства. Необосновано съдът не бил възприел
първоначалното заключение на съдебната автотехническа експертиза. Счита се, че дори да
се приеме, че застрахованият водач има някакъв принос, то този на пострадала бил по-голям
и се равнявал на повече от 1/2 и в този смисъл не било налице съпричиняване на
вредоносния резултата, а самоувреждане, в който случай пострадалото лице нямало право
на обезщетение. Неправилно било решението и в частта относно определения размер на
застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Същият бил
завишен и не кореспондирал с претърпените болки и страдания, не бил съобразен с
икономическата обстановка в страната, както и със съдебната практика. Неправилно била
определена и степента на принос на пострадалата в размер на 30 %, който бил значително
по-висок. Излага се също и, че неправилно първоинстанционният съд приложил редукция на
размера само на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно приноса на
пострадалата, като съобразно приетия принос следвало да бъде намалено и обезщетението за
имуществени вреди.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в осъдителната му част и
да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди. При условията на евентуалност да се намали размера на определеното
обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от
Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, ********, съд. адрес: гр. Ловеч, *******, чрез адв.
Д.Н. от АК – Ловеч, в който се излага, че подадената е жалба неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
3
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявени от Р. Г. С. от гр. Ловеч против ЗАД „Армеец“ АД, гр.
София искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за неимуществени
вреди за сумата от 35 000 лв. и имуществени вреди за сумата от 112 лв. В исковата молба се
излага следното:
Ищцата твърди, че на 20.10.2018 г., около 12.10 ч., предприела пресичане на пътното
платно в района на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч, при което е претърпяла удар от
движещия се по улицата лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № СВ 03****,
собственост на „Банка Пиреос България“ АД, управляван от М. Ю. П., ЕГН **********, в
следствие на което получила телесни повреди. Сочи се, че в резултат на ПТП-то ищцата
получила счупване на дясната й тазобедрена става, както и охлузвания и натъртвания по
тялото и крайниците, като възстановяването на здравето й продължава и към момента. На
20.10.2018 г. тя постъпила за лечение в МБАЛ - Ловеч, тъй като болките в областта на
наранения крайник били големи, не можела да ходи, десния й долен крайник бил видимо
скъсен и външно ротиран. В хода на рентгенологичното изследване било установено
счупване в дясната бедрена шийка. След проведените й изследвания и била назначена
оперативна интервенция, като същата била извършена на 25.10.2018 г. Излага, че във връзка
с инцидента ищцата предявила пред ответното дружество претенция по Щета №
000010019100100119Н/09.01.2019 г. за изплащане на сумата от 50 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея
болки и страдания и 112 лв. -имуществени вреди, представляващи разходи по лечението,
като предоставила всичката налична документация по случая, с която разполагала. Твърди
се, че ответното дружество до момента на завеждане на исковата молба не било обезщетило
С. за преживените от нея болки и страдания, настъпили в резултат от претърпяното на
20.10.2018 г. ПТП.
Прави се искане съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. размер
на 35 000 лв. (на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК предявеният иск за неимуществените вреди
е намален от 50 000 лв. на 35 000 лв.), съответно – 112 лв., ведно със законната лихва от
09.03.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗАД „Армеец“ АД, гр. София с отговорът
на исковата молба е оспорил предявените искове. Признава наличието на застрахователно
правоотношение, но счита, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране
отговорността му. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Твърди, че ищцата е предизвикала настъпването на ПТП и
4
поведението й е единствената причина то да настъпи, като е предприела внезапно
пресичане, на необозначено за целта място, без да се огледа и без да съобрази поведението
си с приближаващия към нея лек автомобил, в нарушение на чл. 113 и 114 от ЗДвП, като
пострадалата сама е създала предпоставки за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, а никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
В т. см. оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените
неимуществени и имуществени вреди. Оспорва наличието на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, при условията на евентуалност, че същите не са в
описаните вид, степен и продължителност. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.С., като счита, че тя с поведението си е
поставила здравето и живота си в опасност и е допринесла за настъпване на вредите. Счита,
че дори да се приеме, че в случая са налице основания за ангажиране отговорността му, то
размерът на обезщетенията следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата,
като счита, че приносът й е по-голям от този на водача на лекия автомобил, предвид което
било налице самоувреждане и обезщетение не се дължи, евентуално същото следва да бъде
съответно намалено.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от Р. Г. С.
от гр. Ловеч. В същия се излага, че се признава се наличието на съпричиняване на
злополуката от страна на ищцата в размер на 10 %. Излагат доводи, че с поведението си
водачът на лекият автомобил е нарушил виновно разпоредбите на чл. 116 от ЗДвП.
В срока по чл. 373, ал. 2 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба
от ЗАД „Армеец“ АД, гр. София, в който се поддържат възраженията направени с отговора
на исковата молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.10.2018 г., около 12.10 ч., в гр. Ловеч, М. Ю. П. управлявал лек „Киа“, модел
„Рио“, с рег. № СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България“ АД, като завил на
кръстовището от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към бул. „България“ при облачно време,
без регистрирани валежи и намалена видимост (Писмо Изх. № 154/12.11.2018 г. на НИМХ).
В лекия автомобил били също съпругата му св. П. П. и неговото дете. В това време Р. Г. С.,
се намирала на десния тротоар по посоката на движение на автомобила. На мястото на
движение на страните не е имало препятствия, които да ограничават видимостта, както на
водача на лекия автомобил, така и на пострадалата. Ищцата предприела пресичане на
пътното платно косо (с вектор на скоростта насочен леко надясно на около 45 градуса
спрямо оста на пътя), отдясно наляво спрямо посоката на лекия автомобил. Ищцата
навлязла в коридора на движение на лекия автомобил, управляван от П. въпреки, че в този
участък липсвала пешеходна пътека (най-близката пешеходна пътека била на 70 м. след
мястото на удара в посока „център“). Последвало съприкосновение между лекия автомобил
и пострадалата, в следствие, на което С. била ударена в лявата част на тялото, като останали
следи по задна дясна врата на автомобила. Лекият автомобил нямал деформации, като по
5
задна дясна врата е открито протриване на праха на 2.30 м. назад от предната част на
автомобила, на височина 0.95 м. и с широчина 0.40 м. Мястото на удара е определено на
около 10 м. след последния ориентир и по широчина на пътното платно на около 1.5 м.
вляво от десния край на пътното платно. След удара тялото на жената се върнало обратно
спрямо посоката към бордюра. Ищцата паднала на дясната страна и получила счупване на
шийката на дясна бедрена кост.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 68/20.10.2018 г. по описа на
ОД на МВР – Ловеч в графа „пострадали” е отбелязано – Р. Г. С. – счупване на тазобедрена
шийка.
С Постановление от 27.06.2019 г., по досъдебно производство № 632/2018 г. на РУ
МВР – Ловеч, преписка № 2244/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Ловеч, е
прекратено досъдебното производство № Д 180/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Плевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, на
основание чл. 243, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК.
С Наказателно постановление № 19-0906-001088/19.08.2019 г. на Началник сектор
ПП към ОД на МВР – Ловеч на М. Ю. П. е наложено административно наказание на
основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, за това че на 20.10.2018 г., около 11.00 ч. управлява лек автомобил „Киа Рио“, с рег.
№ СВ 03****, с ползвател „Банка Пиреос България“ АД, като на кръстовището, образувано
от ул. „Св. СВ. Кирил и Методий“ и бул. „България“, след извършване на маневра надясно
за движение по бул. „България“ удря пресичащата по пешеходната пътека Р. Г. С. от гр.
Ловеч, като с това си поведение създава опасност за живота и здравето на същата и
потърпевшата е откарана в ЦСПМ – Ловеч със средна телесна повреда.
С Решение № 129/26.06.2020 г., влязло в сила на 18.07.2020 г. е отменено
Наказателно постановление № 19-0906-001088/19.08.2019 г. на Началник сектор ПП към ОД
на МВР – Ловеч.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от М. Ю. П. от гр. Ловеч бил
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/11/117002851400
със срок на действие от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г. в ответното ЗАД „Армеец“ АД.
Ищцата депозирала пред застрахователя Искане от 09.01.2019 г., с което поискала да
й бъде заплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
за което била образувана щета № 10019100100119, като с Писмо Изх. № Л-7073/26.09.2019 г.
е уведомена, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ЗАД „Армеец“ АД.
До момента на подаване на исковата молба от страна на застрахователя, съответно виновния
водач, не било изплатено обезщетение.
От заверено копие от Фактура № **********/23.10.2018 г. на МБАЛ „Проф. д-р П.
Стоянов“ АД, гр. Ловеч и заверено копие от Фактура № **********/23.10.2018 г. на МБАЛ
„Проф. д-р П. Стоянов“ АД, гр. Ловеч се установява, че ищцата е заплатила на лечебното
заведение сумата 72 лв. – за костно лепило и сумата от 40 лв. – за киршнерова игла.
6
С Експертно решение № 2065/127/25.09.2019 г. на ТЕЛК - Ловеч на С. е определена
инвалидност 50 % степен на увреждане в резултат на счупване на дясната бедрена шийка
пожизнено. Посочено е, че десния крак е скъсен с 2 см. и водещата диагноза е наличие на
ортопедични импланти на стави.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – медицинска експертиза
приета, като доказателство по делото се установява, че от извършените прегледи,
консултации и изследвания в МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов“ АД, гр. Ловеч се касае за ПТ
станало на 20.10.2018 г., при което на ищцата (79 г) е причинено: травматично счупване на
шийката на дясната бедрена кост с последващо оперативно лечение – частична протеза на
дясната тазобедрена става – повреда, причинила на същата затруднение на движенията на
десния крак за около една година с оглед възрастта й и правилен оздравителен процес, като
тази травма е в причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.10.2018 г. ПТП. Дава
заключение, че с оглед възрастта на пострадалата и тежестта на травмата веднага след
произшествието болките са били силни, силни останали и по време на лечението в
болницата в Ловеч и след това в продължилото лечение при домашни условия. Вещото лице
заявява, че няма информация за сегашното състояние на пострадалата, но с оглед възрастта
й приема, че са налице болезнено придвижване и наличие на болки, макар и по-слаби в
областта на ставата. Дава заключение, че за оперативната дейност за пострадалата са
приложени: метална остеосинтеза, която се плаща от пострадалата, като тези разходи са
били наложителни за оперативното й лечение. Вещото лице пояснява, че в делото и
приложената медицинска документация не са отразени външни изменения в областта на
ставата. Дава заключение, че ударът може да бъде отзад, но може да бъде и странично, като
е ясно само, че се касае за директен удар в областта на ставата и счупване на шийката на
дясната бедрена кост.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно – медицинска
експертиза приета, като доказателство по делото се установява, че към момента на прегледа,
извършен от съдебен медик и специалист ортопед-травматолог, ищцата имала болки,
ограничени движения в областта на дясната тазобедрена става и се придвижва с помощта на
средство – Канадка. Заявява, че пострадала не съобщава за приемане на лекарствени
средства, освен обезболяващи при нужда. Поставена е диагноза: Счупване на шийката на
дясната бедрена кост, с терапия: Съвет за ненатоварване на дясната бедрена става и ходене с
помощни средства. Дава заключение, че с оглед датата на произшествието и състоянието на
пострадалата към момента на прегледите, са налице дълготрайни последици от травмата.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – медицинска експертиза (от
невролог и ортопед-травматолог) приета, като доказателство по делото се установява, че
видно от цялостната документация на името на Р.С. – неврологична и ортопедична, същата
е претърпяла: счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, разтежение на
връзките на дясна глезена става, като същите не са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, станало на 20.10.2018 г. Дават заключение и отразени в описателната част
на експертизата травматични изменения не са свързани с болки в долните крайници след
7
претърпяното ПТП на 20.10.2018 г. Заключава се, че няма сезонност на оплакванията при
тези представени по-горе травми преди претърпяното произшествие на 20.10.2018 г. Вещите
лица заключават, че от наличната неврологична симптоматика, регистрираните прегледи са
с далечна давност и няма такива регистрирани през 2018 г. преди претърпяното
произшествие на 20.10.2018 г. Заключават, че наличните оплаквания преди 20.10.2018 г. са
със субективен характер и не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП на
20.10.2018 г. , като същите нямат отношение по време на възстановителния период след
проведеното оперативно лечение на ищцата.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно автотехническа експертиза
приета, като доказателство по делото се установява (обяснявайки механизма на ПТП), че лек
автомобил „Киа“ навлиза на бул. „България“ от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, потегляйки
от знак „Стоп“ и се включва в булеварда с десен завой, заемайки дясната по посоката си
лента за движение. В същият момент пешеходецът Р.С. започва пресичане на платното за
движение на булеварда, отдясно наляво спрямо посоката на лекия автомобил. Предвид
показанията и нараняванията се установява, че пострадалата пресича косо с вектор на
скоростта си насочен леко надясно, като на около 6 м. след пресечката на ул. „Св. Св. Кирил
и Методий“, тя навлиза в коридора на движение на лекия автомобил и настъпва удар на
лявата част на тялото жената и задна дясна врата на лекия автомобил. В следствие на удара,
тялото на пострадалата се връща обратно спрямо посоката и към бордюра, тя пада на
дясната си страна и получава счупване описано в СМЕ. Вещото лице дава заключение, че
основна причина за удара е навлизане на пострадалата в дясната лента (по посока център) на
платното за движение на булеварда, която в същия момент е заета от лекия автомобил.
Обосновава се извод, че предвид факта, че водачът на лекия автомобил не е могъл да
предотврати злополуката заобикаляйки от ляво пресичащата, като е отбелязано, че при опит
за подобна маневра автомобилът внезапно ще навлезе в съседната лента за движение, което
е опасно от техническа и професионална гледна точка. Вещото лице дава заключение, че
най-близката пешеходна пътека до мястото на удара е на 70 м. след място на удара по
посока център, като при мястото на ПТП към момента на ПТП няма обособено място за
движение/пресичане на пешеходци. Вещото лице дава заключение, че скоростта на лекия
автомобил при навлизане на булеварда е 11 км/ч, а при удара 16 км/ч. Вещото лице определя
мястото на удара в надлъжно направление - на 6 - 6.5 м след пресечката на булеварда с ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“, а в напречно направление – 0.7 – 0.8 м вляво от десен край на
платното за движение на булеварда спрямо посоката на автомобила. Заявява, че лекият
автомобил към момента на навлизане на пешеходеца върху платното за движение се е
намирал на 2.6 м при стъпване на пострадалата на платното за движение. Заключава се, че с
оглед опасната зона за спиране на МПС, че ПТП е било непредотвратимо чрез спиране.
Дадено е заключение, че пострадалата се е намирала на десен по посока на движение на
автомобила (посока център) тротоар. Предвид показанията и нараняванията било
установено, че пострадалата пресича косо с вектор на скоростта си насочен леко надясно -
към център на гр. Ловеч, като преди удара пострадалата била изправена и приближавала
коридора на движение на автомобила с ляво рамо напред, като се дава заключение, че най-
8
вероятно ударът е между лявата предна част на тялото и задна врата на лекия автомобил.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно –
автотехническа експертиза, приета, като доказателство по делото се установява, че предвид
новосъбраните доказателства (свидетелски показания от съдебни заседания) че най-вероятно
място на удара е в надлъжно направление - на 10 м. след пресечката на булеварда с ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“, а в напречно направление – 1.5 м. вляво от десен край на платното за
движение на булеварда спрямо посоката на лекия автомобил. Вещото лице дава заключение,
че лек автомобил „Киа“ навлиза на бул. „България“ от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, като
автомобилът потегля от „Стоп“ и се включва в булеварда с десен завой, заемайки дясната по
посоката си лента за движение. В същият момент пешеходецът Р.С. започва пресичане на
платното за движение на булеварда, отдясно наляво спрямо посоката на автомобила.
Предвид показанията и нараняванията е направено заключение, че пострадалата пресича
косо с вектор на скоростта си насочен отклонен надясно с ъгъл 45 – 50° спрямо оста на
булеварда. На около 10 м. след пресечката на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, пешеходецът
навлиза в коридора на движение на автомобила и настъпва удар на лявата част на тялото
жената и задна дясна врата на лекия автомобил. В напречно направление ударът е на 1 - 2 м.
след бордюра (от показанията в съд. зала). В следствие на удара, тялото на пострадалата се
връща обратно спрямо посоката и към бордюра, тя пада на дясната си страна и получава
счупване описано в СМЕ. Вещото лице дава заключение, че скоростта на лекия автомобил
при навлизане на булеварда е 6.4 км/ч, при удара 11 км/ч и средна скорост на автомобилът
по булеварда до удара – 8.64 км/ч. Дава заключение, че Р. Г. С. е могла да възприеме лекия
автомобил, когато се е оглеждала преди да предприеме пресичането на бул. „България“.
Даден е извод, че сравняването на опасната зона (пълен спирачен път на автомобила за
средна скорост по булеварда) и положението на автомобила при стъпването на пострадалата
на булеварда при бърз ход на пострадалата, показва предотвратимост на ПТП от страна на
водача на лекия автомобил при навременно, аварийно задействане на спирачките, като този
извод важи с още по-голяма сила за бавен ход на пострадалата. Излага се, че предвид
мястото на удара при опит за заобикаляне на пострадалата, лекият автомобил рязко би
навлязъл в съседната лента за движение, което е опасно от техническа и професионална
гледна точка. Дава се заключение, че основна причина за удара е ненавременно задействане
на спирачната система отстрана на водача на лекия автомобил. Направен е извод също, че
водачът е могъл да възприеме пострадалата, когато се е оглеждал преди да потегли от знак
„Стоп“. На мястото не се наблюдават препятствия, които да ограничават видимостта.
Видимостта към мястото и момента на ПТП е била добра според протокола за оглед в ДП.
Участниците са могли да се виждат взаимно. Установени са положенията на лекия
автомобил за различни скорости на пострадалата и от различни изходни положения
(тръгване от тротоар и положение на първа стъпка на платно за движение), като при анализ
на горните постановки се установява, че пострадалата е била върху тротоара, когато лекия
автомобил започва завиване надясно. Дадено е заключение, че пешеходката е имала
възможност да вижда автомобила през целия му маршрут от потеглянето му до удара, като
9
за да не настъпи ПТП пострадалата е трябвало да се убеди, че платното за движение е
свободно и тогава да започне пресичането, както и е редно е да се отбележи, че мястото е
твърде опасно за пресичане - булевард с 4 ленти за движение, липса на пешеходна пътека.
Дава се заключение, че на база новите данни, събрани от показания на свидетели в съдебно
заседание, се налага извода, че основна причина за удара е ненавременно задействане на
спирачната система отстрана на водача на лекия автомобил.
От заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно автотехническа
експертиза приета, като доказателство по делото се установява, че на 20.10.2018 г. около
12.10 ч. в гр. Ловеч, лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. № СВ 05****,
управляван от М. Ю. П. се движи по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, наближавайки Т-
образното кръстовището с бул. „България“, автомобилът спира на знак „Стоп“, за да
пропусне движещите се по пътя с предимство, след което предприема завой надясно, за да
продължи движението си по булеварда с посока към центъра на града. В същият момент
пешеходецът Р. Г. С. предприема пресичане на платното за движение на булеварда, отдясно-
наляво спрямо посоката на лекия автомобил. Предвид показанията и нараняванията се
установява, че пострадалата пресича косо с вектор на скоростта си насочен леко надясно на
около 45° спрямо оста на пътя. На около 10 м. след пресечката на ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“, Р.С. навлиза в коридора на движение на лекия автомобил „Киа“, вследствие на
което е последвал удар на лявата част на тялото жената и задна дясна врата на автомобила.
В следствие на удара, тялото на пострадалата се връща обратно спрямо посоката и към
бордюра, тя пада на дясната си страна и получава счупване описано в СМЕ. Вещите лица
дават заключение, че на база събраните свидетелски показания в съдебно заседание,
изясняващи механизма на настъпване на ПТП се налага изводът, че основна причина за
удара е ненавременно задействане на спирачната система отстрана на водача на л. а. „Киа“.
Дават заключение, че пострадалата е навлязла на платното за движение на мястото твърде
опасно за пресичане - булевард с 4 ленти за движение при липса на пешеходна пътека, но
предвид новите данни водачът е могъл да реагира и да спре преди удара. Направен е
изводът, че водачът на лекият автомобил „Киа“, модел „Рио“ е имал възможност да
предотврати злополуката заобикаляйки от ляво пресичащата, ката заявяват, че е редно е да
се отбележи, че при опит за подобна маневра, л. а. „Киа“ внезапно ще навлезе в съседната
лента за движение, което е опасно от техническа и професионална гледна точка. Заявяват, че
на мястото, в което е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие няма
обособено място за пресичане на пешеходци, като най-близката пешеходна пътека до
мястото на удара е на около 70 м. след място на удара по посока „център“. Съгласно
заключението скоростта на лекия автомобил към момента на удара е около 11 км/ч.; към
момента на навлизане в булеварда е около 6,4 км/ч; т.е. следователно средната скорост на
движение от момента на навлизането му по булеварда до мястото на удара е 8,64 км/ч.
Вещите лица заявяват, че ПТП не е запазено и в предоставения протокол за оглед на
местопроизшествието няма описани следи и находки, по които да се определи точното място
на удара в напречно направление на пътното платно. Вещите лица определят, че най-
вероятно мястото на удара се намира по дължина на пътното платно на разстояние около 10
10
м. след приетият ориентир и по широчина на пътното платно на около 1.5 м. вляво от десния
край на пътното платно. Дават заключение, че към момента, в който пешеходецът е
предприел навлизане в лентата за движение на лекия автомобил в посока от отдясно-наляво
спрямо посоката на движение на автомобила, водачът на лекия автомобил е имал
възможност да предотврати удара чрез предприемане на екстремно спиране. Пострадалата
се е намирала на десен по посока на движение на автомобила (посока „център“) тротоар.
Вещите лица дават заключение, че предвид проведеният анализ може да се направи извод че
причините за настъпване на ПТП са: ненавременно задействане на спирачната система от
страна на водача на л. а. „Киа“; пешеходката е предприела пресичане на булеварда на
непозволено място, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия
автомобил. Дават заключение, че на мястото не се наблюдават препятствия, които да
ограничават видимостта. Видимостта към мястото и момента на ПТП е била добра според
протокола за оглед в ДП. Р. Г. С. е имала възможност да възприеме лекия автомобил, когато
се е оглеждала преди да предприеме пресичането на бул. „България“, като на мястото не се
наблюдават препятствия, които да ограничават видимостта. Видимостта към мястото и
момента на ПТП е била добра според протокола за оглед в ДП. Заключението е, че водачът е
могъл да възприеме пострадалата, когато се е оглеждала преди да потегли от знак „Стоп“.
Видимостта на пешеходката в посока към кръстовището на бул. България и ул. Св. Св.
Кирил и Методий е не по малка от 100 м. Дават заключение, че в отговорът на предходните
въпроси са установени положенията на л. а. при различни скорости на движение на
пострадалата и от различни изходни положения (тръгване от тротоар и положение на първа
стъпка на платно за движение), като при анализ на горните постановки установяваме, че
пострадалата е била върху тротоара към момента в който лекия автомобил предприема
маневра „завой надясно“. Пътят на автомобила от началото на завиването (процеса на
завиване започва в пресечката и завършва в булеварда) до удара е над 11 м. (предвид
установеното място на удар). Дават заключение, че пешеходката е имала възможност да
забележи приближаващия автомобил през целия период на движението му от момента на
потеглянето до настъпване на удара. За да предотврати настъпването на ПТП е било
необходимо да се съобрази с отстоянието от мястото на удара и скоростта на
приближаващия лек автомобил. Пострадалата е предприела пресичане на булеварда при
липса на пешеходна пътека. Дават заключение, че на база събраните свидетелски показания
в съдебно заседание, изясняващи механизма на настъпване на ПТП се налага извода, че
основна причина за удара е ненавременно задействане на спирачната система отстрана на
водача на л. а. „Киа“. Пострадалата е навлязла на платното за движение на мястото твърде
опасно за пресичане - булевард с 4 ленти за движение при липса на пешеходна пътека, но
предвид новите данни водачът е могъл да реагира и да спре преди удара.
От показанията на св. М. П. – управлявал лекия автомобил, се установява, че в края
на м. октомври 2018 г. (неделя) управлявал процесното МПС по ул. „Кирил и Методий“,
като преди са се включи в бул. „България“, огледал се, не видял пешеходец и започнал да
ускорява. В този момент жена му (св. ….) му извикала: „Внимавай. Една жена ще се удари в
11
колата“. Тогава видял как пешеходката наближава автомобила, буквално одраскала колата,
направила крачка назад и паднала. Той спрял, опитал се да я вдигне, но тя казвала, че
краката много я болят. След това дошла полиция, линейка.
От показанията на св. П. П. – съпруга на водача се установява, че пътувала в лекия
автомобил на задната дясна седалка до детето им. Спрели на знак „Стоп“ на ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, погледнала в дясно в посока магазин „Урожай“ и видяла жената, която
също гледала в посока магазин „Урожай“. Не знаела, че ще пресича. Движели се с около 10-
15-20 км/ч. Тя тръгнала да пресича по диагонал, направила една крачка, обърнала си главата
и направила втора крачка. Когато автомобилът се изравнил с пострадалата тя се опитала да
се предпази с ръце, подпряла се на колата и паднала назад. В този момент извикала на мъжа
си да спре. Спрели отишли до жената попитали я как се казва, като в този момент се появил
мъж, който казал че я познава. Жената не можела да се движи. Върху колата имало следи от
ръце, тъй като била в пепел, не е имала нищо по боята. След това дошла Бърза помощ и
полиция. Казали им, че „всичко и окей и че ни пускат, че нямаме вина за случилото се“.
След това се интересували за жената, като разбрали че има спукана тазобедрена става.
От показанията на св. П. Н. – очевидец на инцидента се установява, че около обяд на
20.10.2018 г. излизал от тунелчето на НОИ, на бул. „България“ и видял пострадала отсреща
на тротоара, че тръгва да пресича по диагонал, като направила 3-4-5 крачки. В този момент
една кола от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ завивала надясно по булеварда към нея и я
бутнала странично. Пострадалата паднала на платното, като, когато той отишъл при нея -
охкала и пъшкала. Преместили я на тротоара. Носела дамска чанта и найлонова чанта с
покупки. Според свидетеля ударът бил на 1.5-2 м от тротоара. Автомобилът не се е движел
бързо. По него имало следа по праха – от задната врата до края на колата. От колата излезли
млади хора. Били с малко дете. След това дошли нейните роднини и линейка.
От показанията на св. М. С. (син на ищцата) се установява, че на 20.10.2018 г. му се
обадили, че майка му претърпяла инцидент. Отишъл на мястото и я заварил легнала на
тротоара. Тя му казала, че искала да пресече булеварда, но странично я е ударила кола.
Опитал се да я вдигне, но тя изпитвала болка в таза на десния крак. След което я откарали в
болницата и там установили, че има счупена шийка на тазобедрената става. В болницата
останала над 20 дни, като се наложила и операция. Там ползвали услугите и на
болногледачки. След изписването в продължение на три месеца грижи за нея полагала
майката на жена му. Била с памперси и подлоги. След излизането от болницата и към
момента се движела с патерица. Заявява, че след инцидента се променил начина й на живот.
Преди това била подвижна, събирала се с приятелки, сега излизала рядко – до магазина,
оплаквала се периодично от болки, не постоянни, споделяла, че спи неспокойно.
От показанията на св. Н. Е. (сватя на ищцата), се установява, че след инцидента
ищцата била в болница около месец, след което я прибрали в къщи. В продължение на три
месеца тя стояла при нея. Имала силни болки, не ставала, била на памперс три месеца. След
третия месец започнала да се придвижва с медицински стол, сега се движела с „Канадка“.
Преди ППТ нямала проблеми с движението, но сега не ходела далече – само до магазина.
12
Оплаквала се, че още я наболява.
От показанията на св. В. М. (член на автопатрулния екип посетил ПТП) се
установява, че при пристигане на мястото установили, че блъсната жена била откарана в
болницата, а автомобилът бил на място, както и един свидетел, който видял че жената е
паднала. След това дошъл разследващ полицай и били направени необходимите замервания
и снимки. Според него водачът извършвал маневра завиване надясно за навлизане по бул.
„България“, видимостта била достатъчна и С. е навлезнала в пътното платно, като тя се е
блъснала в колата, тъй като имало следи по задна дясна врата и заден десен калник, тъй като
в противен случай щеше да бъде ударена с предната броня или десния фар. Ламарината на
колата не била хлътнала, но имало леки драскотини. Заявява, че на това място няма
пешеходна пътека.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено
е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е
нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които
водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че
същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
13
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗАД
„Армеец“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 09.01.2019
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не е
постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че при
настъпилото на 20.10.2018 г., около 12.10 ч., М. Ю. П. управлявайки лек автомобил „Киа
Рио“, с рег. № СВ 03****, с ползвател „Банка Пиреос България“ АД, като на кръстовището,
образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и бул. „България“, след извършване на
маневра надясно за движение по бул. „България“ удря пресичащата по пешеходната пътека
Р. Г. С. от гр. Ловеч, като с това си поведение е причинено травматично счупване на
шийката на дясната бедрена кост с последващо оперативно лечение – частична протеза на
дясната тазобедрена става – повреда, причинила на същата затруднение на движенията на
десния крак за около една година.
Вследствие на ПТП водачът П. по непредпазливост причинил на ищцата следните
увреждания: травматично счупване на шийката на дясната бедрена кост.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
14
неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване в
рамките на настоящия спор, при тежест на доказване за ищеца. Постановлението за
прекратяване на досъдебно производство не е присъда, постановена от наказателен съд, и
независимо от направените в акта на прокурора констатации, че извършеното деяние е
наказуемо съгласно чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, то постановлението
няма задължителна сила на гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.
Както посочихме по-горе, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, е необходимо да са налице и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане са деяние,
противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието. От всички тези
предпоставки, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се предполага единствено
вината. Презумпцията за виновност на деянието е оборима, доколкото законът допуска това.
Посоченото в исковата молба виновно деяние от страна на застрахования водач е „водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците” – нарушение на чл.
116 от ЗДвП. Безспорно се установи в настоящото производство, въз основа на
заключението на изслушаните допълнителна и тройна съдебно автотехнически експертизи, е
че основна причина за удара е ненавременно задействане на спирачната система отстрана на
водача на л. а. „Киа“. Съдът не кредитира заключението на първоначалната съдебно
автотехническа експертиза, доколкото заключението се основава на данни, които не са
доказани при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
деянието, посочено като виновно извършено в исковата молба и от което ищцата черпи
своите права, произтичащи от застрахователното правоотношение, е виновно извършено от
застрахования водач. Нарушени са както посочената в исковата молба норма на чл. 116 от
ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Нарушена е и генералната разпоредба на чл. 5, ал. 1 от
ЗДвП.
Останалите спорни въпроси се съсредоточават върху обстоятелството дали
пострадалата чрез своето противоправно поведение (по твърдение на ответника) –
предприела внезапно пресичане на необозначено за целта място, без да се огледа и без да
съобрази поведението си с приближаващия към нея лек автомобил, е допринесла в
съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до
15
настъпване на процесния вредоносен резултат (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД), както и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП
и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД налага разбирането, че за да е
налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – напр. Решение №
206/12.03.2010 г., постановено по т.д. № 35/2009 г. по описа на ВКС на РБ. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.
7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Настоящата инстанция приема, че от заключенията на допуснатите и изслушани
съдебно-автотехнически експертизи бе безспорно установено, че ищцата Р.С. е предприела
пресичане на булеварда на непозволено място, като не се е съобразила с отстоянието и
скоростта на приближаващия автомобил (нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП). Освен
това пострадалата е навлязла на платното за движение на мястото твърде опасно за
пресичане - булевард с 4 ленти за движение при липса на пешеходна пътека.
Т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото пострадалата е
16
допринесла за настъпване на процесното ПТП.
Изискването на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни, обективно настъпили обстоятелства като се отчете и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия. В случая, освен посоченото противоправно
поведение на водача на лекия автомобил М. П., довело до причиняване на посочените
телесни увреждания на ищцата, е налице и съпричиняване от страна на последната,
изразяващо се в пресичане на булеварда на непозволено място, като не се е съобразила с
отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. В тази връзка, според заключенията
на допуснатите и изслушани допълнителна и тройна съдебно-автотехнически експертизи
вещите лица са категорични, че може да се направи извод че причините за настъпване на
ПТП са: ненавременно задействане на спирачната система от страна на водача на л. а.
„Киа“, както и че пешеходката е предприела пресичане на булеварда на непозволено място,
като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на приближаващия автомобил. Безспорно
е налице нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Въззивният съд, че намира тези заключения на вещите лица са компетентни и
обосновани и при липса на доказателства, които да ги опровергават, правилно
първоинстанционният съд е приел възражението на ответника за допуснати съпричинявания
от страна на пострадалата С. за основателни.
В случая, настоящият състав определя допуснатите съпричинявания в размер на 50 %
като липсва основание за определяне на по-голям процент на съпричиняванията, тъй като
допуснатото от страна на виновния водач М. П. нарушение на правилата за движение е
съизмеримо с това на допуснатото от пострадалата С. нарушения. Както споменахме по-
горе от заключенията на допуснатите и изслушани допълнителна и тройна съдебно-
автотехнически експертизи вещите лица са категорични, че може да се направи извод че
причините за настъпване на ПТП са: ненавременно задействане на спирачната система от
страна на водача на л. а. „Киа“, както и че пешеходката е предприела пресичане на
булеварда на непозволено място, като не се е съобразила с отстоянието и скоростта на
приближаващия автомобил. В случая както пострадалата, така и водачът, са допуснали да
бъдат нарушени правилата за движение по пътищата. Водачът на л. а., е следвало
своевременно да задейства спирачната система на автомобила (чл. 20, ал. 2, изр. второ от
ЗДвП), водачът не е съобразил и генералното си задължение по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, с
поведението си да не създава опасност за здравето и живота на хората. Пострадалата с
поведението си е нарушила нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и
нормата на чл. 114 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение. Ищцата е предприела рисковано пресичане на пътното
платно, на булевард с 4 ленти за движение. Не без значение е и фактът, че
съприкосновението между автомобилът и пострадалата е в областта на задна дясна врата,
което идва да покаже степента на нарушаване на чл. 114 от ЗДвП.
Спорен е въпросът и относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
17
вреди.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от Р. Г. С. неимуществени вреди, освен
размера на съпричиняване, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият
състав споделя в тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
С оглед получените от Р. Г. С. увреждания, понесените от нея вследствие на пътно-
транспортното произшествие физически и емоционални отрицателни последици;
продължителността на процеса на лечение, обстоятелството, че се касае за възрастен човек,
възстановяването, при който е по-продължително, обществено-икономическите условия в
страната при настъпване на вредите и към настоящия момент, съдът счита, че по
справедливост съобразно общественото възприемане на този критерий ЗАД „Армеец“ АД
следва да заплати й обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
пътно-транспортното произшествие, в размер на 17 500 лева (35 000 лв. – 50 %
съпричиняване).
18
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от Р. Г. С. против ЗАД
„Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 17
500 лв. В останалата част предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането е неоснователен и недоказан.
Неоснователно е възражението на ищцата, че при определяне на обезщетението
следва да се приспадне сумата, с която е намален размера на предявения иск,
представляваща признаване на факта – 30 % съпричиняване. За съдът са без значение
мотивите за извършеното, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска – в случая
неговото намаляване от 50 000 лв. на 35 000 лв. и същият следва се счита за сезира за този
намален размер.
Основателно е обаче възражението на ответника, че неправилно
първоинстанционният съд приложил редукция на размера само на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно приноса на пострадалата, като съобразно приетия принос
следвало да бъде намалено и обезщетението за имуществени вреди. С оглед на това
настоящата инстанция приема, че искът за обезщетение за претърпените от пострадала
имуществени вреди е основателен за сумата от 56 лв. (112 лв. – 50 % съпричиняване).
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ урежда дължимостта на лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, съгласно посочените в нея хипотези.
В случая не е спорно, че в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, ищцата е представила всички
изискуеми документи за установяване на основанието и размера на претенцията й.
Възразява се обаче, че е налице забава на кредитора, тъй като пострадалият не е оказал
необходимото съдействие за изпълнение на възникналото парично задължение за заплащане
на определеното застрахователно обезщетение, тъй като не е предоставил данни за
банковата си сметка - арг. чл. 380, ал. 3 от КЗ.
При извършеното логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите на чл. 497,
ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ и съгласно мотивите на законодателя, посочването
на банковата сметка е свързано с обезпечаване на навременното изпълнение на
задължението на застрахователя, като ще намали риска от получаване на застрахователното
плащане от трети лица от името на оправомощеното лице, които могат да злоупотребят с
платените средства.
В общата разпоредба на чл. 380, ал. 1 от КЗ, действително съществува задължение на
застрахования да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, като в ал. 3 на същия текст е уредено, че
кредиторът, който не е съдействал на застрахователя за представяне на данни за банковата
сметка, изпада в забава и застрахователят не дължи лихва, но само по правилата на чл. 409
19
от КЗ. Последната разпоредба урежда обаче правилата за заплащане на законна лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение при договори за имуществено застраховане. Не
такъв обаче е настоящия случай.
При задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
обезпечава деликтната отговорност на виновния водач. Общите правила на ЗЗД (чл. 84, ал.
3) предписват, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана.
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя по този вид застраховка е ограничена
по отношение момента на забавата за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие – след предявяване на застрахователна
претенция по чл. 498, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 380, ал. 1 от КЗ. Нормата обаче на чл. 380, ал.
3 от КЗ, препраща пряко единствено към имущественото застраховане, като предписва, че
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците
на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва
по КЗ. Т.е. не е налице изрична разпоредба по отношение задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на началния момент, от който
той изпада в забава, а посочената ал. 3, на чл. 380 от КЗ урежда забавата на кредитора при
имущественото застраховане – при непредставяне на банкова сметка и тя не следва да се
прилага по аналогия. За задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е налице
изрична правна регламентация - чл. 497, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ, като там не е
предвидено основание за изпадане на кредитора в забава – до представянето на данни за
банкова сметка на пострадалия, на което да бъде изплатено застрахователно обезщетение. В
случая например длъжникът е могъл да се освободи от своята забава, като се възползва от
нормата на чл. чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Освен това дори да не възприемем горното, следва да бъде установено, че
застрахователят е определил конкретен размер на застрахователно обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, за да се счита, че кредиторът
е изпаднал в забава, поради непредставяне на данни за банкова сметка. В случая макар
ищцата да е представила всички изискуеми, вкл. и по чл. 496, ал. 3 от КЗ документи за
определяне на претендиралото заместваща обезщетение за причинените й неимуществени и
имуществени вреди при настъпване на покрития от ответника застрахователен риск,
застрахователят с писмо с изх. № Л-7073/26.09.2019 г. е отказал да определи
застрахователно обезщетение, като е счел, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му. Представянето на данни за банкова сметка не е предпоставка за
определяне на обезщетение, поради което този довод на застрахователя за отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен.
А без да бъде определена конкретна сума като заместващо обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди – при постановен отказ за
изплащане на поисканото застрахователно обезщетение, непредставянето на данни за
банковата сметка на пострадалата е ирелевантно за поставянето на кредитора в забава. Така -
20
Решение № 1477 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4775/2018 г.; Определение № 233 от
14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2731/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария
Проданова.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така - Решение
№ 81/04.09.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 212/2020 г.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 09.01.2019 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, искана от 09.03.2019 г., е основателна, считано от
09.01.2019 г. (а не както е присъдена от първоинстанционния съд – от 04.03.2020 г.) до
окончателното изплащане.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени в частта, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди за сумата от
17 500 лв. до сумата от 24 500 лв. – неимуществени вреди, респ. за сумата от 56 лв. до
сумата от 112 лв. – имуществени вреди, както и в частта за законната лихва и разноските,
като се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в размер на 17 500 лв. –
неимуществени вреди и 56 лв. – имуществени реди, а в останалата си части бъдат
отхвърлени, като законната лихва да се присъди от 09.03.2019 г. (така, както е поискана, но в
случая дължима от 09.01.2019 г.) до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана
част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София следва да заплати на адв. Д.Д. Н. от АК - Ловеч направените по
делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 180 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
21
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София следва да заплати на Р. Г. С. от гр. Ловеч направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 62.50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция Р. Г. С.
от гр. Ловеч следва да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, гр. София направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 2 181.12 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса върху
уважените искове пред двете инстанции, на основание 78, ал. 6 от ГПК в размер на 1 125 лв.
по сметка на Апелативен съд – Велико Търново.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, В
ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област
Ловеч, ******** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. –
изп. директори, за сумата от 17 500 лв. до сумата от 24 500 лв. (неимуществени вреди) и иск
за сумата от 56 лв. до 112 лв. (имуществени вреди), както и В ЧАСТТА за разноските,
вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч,
******** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, иск за разликата над уважения размер от 17 500 лв. до 24 500 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания), получени в резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 20.10.2018 г.
на бул. „България“ № 49 на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел „Рио”, с рег. №
СВ 03****, собственост на „Банка Пиреос България” АД и управляван от М. Ю. П., ЕГН
**********, изразяващи се в травматично счупване в дясната бедрена шийка и изживян
стрес от злополуката, ведно със законната лихва върху тази сума, начина - 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч,
******** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, иск за разликата над уважения размер от 56 лв. до 112 лв., представляваща
22
обезщетение за претърпени имуществени вреди (претърпени болки и страдания), получени в
резултат на претърпяна травма от ПТП, настъпило на 20.10.2018 г. на бул. „България“ № 49
на гр. Ловеч с лек автомобил марка „КИА”, модел „Рио”, с рег. № СВ 03****, собственост
на „Банка Пиреос България” АД и управляван от М. Ю. П., ЕГН **********, изразяващи се
в травматично счупване в дясната бедрена шийка и изживян стрес от злополуката, ведно със
законната лихва върху тази сума, начина - 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯВА Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, В
ЧАСТТА, с която ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, е осъдено да заплати на Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч,
********, законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от 04.03.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, да заплати на Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч, ********,
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, считано от 09.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/02.04.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение №
260222/19.05.2021 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч в
останалата му част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, да заплати на адв. Д.Д. Н. от АК – Ловеч, ******** направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 2 180 (две хиляди сто и осемдесет) лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, да заплати на Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч, ********,
направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 62.50 (шестдесет и два
лв. и 50 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН ********** от гр. Ловеч, Област Ловеч, ******** да заплати
на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп. директори, направените
23
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 181.12 (две хиляди сто осемдесет и
един лв. и 12 ст.) лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район Средец, *******, представлявано от М. И. и В. К. - М. – изп.
директори, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Велико
Търново сумата от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24