Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.**,09.11.2018 година.
**СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА………..………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 643 по описа
на съда за 2018година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1098 от 10.07.2018година.,
постановено по гр.д. № 3105/2018г. **ският районен
съд е признал за установено по отношение
на ответника М.П.К. ***, че същият дължи на ищеца „*” ЕАД гр. **, представлявано от Й.В. В., сумата 373.89лв., от
които 335.08 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 год. до 31.01.2018год. и 38.81 лв.,
представляващи лихва за забава
за периода от 02.12.2015 год. до 13.03.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 335.08 лв., считано от 21.03.2018год. до изплащане на вземането.Осъдил е ответника да заплати на „** **” ЕАД деловодни
разноски направени в заповедното производство в размер на 75лв.-съобразно
признатата част от вземането, като и деловодни разноски в исковото производство
в размер на 175лв.Решението е постановено при участието като трето лице на „**”
ЕООД гр. *.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника М.К.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита,
че районният съд е постановил решението
си без да обсъди наведените от него доводи и възраженията му срещу ищцовата
претенция. Представя отново депозираните от него възражения и настоява за
произнасяне по всяко от тях, за да не остане без безпристрастна, справедлива
съдебна защита срещу диктатурата на монополиста ТЕЦ и на съдия Х. Т.. Счита, че
първоинстанционният съд е допуснал процедурни нарушения, като е игнорирал
доводите на ищеца за недаване ход на делото и неприемане на експертизата на ВЛ
и е извършил самоуправства и диктатура, като не е
приел доводите му за основателни.В заключение, моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с което да
се отхвърли предявения срещу него иск исцяло и да му
се присъдят направените по делото разноски за експертиза.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и
законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да и бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Третото лице-помагач - „**”
ЕООД гр. * не е взело становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди
оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на М.П.К. ***, че дължи на ******” ЕАД сумата 373.89лв., от които 335.08 лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2015 год. до 31.01.2018год. и 38.81 лв., представляващи лихва за забава за
периода от 02.12.2015 год. до 13.03.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 335.08 лв., считано от 21.03.2018год. до изплащане
на вземането, както и за заплащане
на съотвените деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ
се в гр.**, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърдението
е, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия
период и не е погасил задължението си да заплати цената и. Сградата, в която се
намира жилището му има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “**” ЕООД и по нейни отчети ищцовото
дружество е начислило дължимите от ответника суми, като разпределението е
извършено в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Ответникът в срока за отговор не е депозирал
такъв. Единствено е подал заявление, с което е помолил да бъде изискано
служебно решение на ВАС, с което е отменена методиката за изчисляване на сградната инсталация. Възразил е срещу назначаването на ССчЕ и е поискал назначаването на СТЕ На 22.06.2018г. е
депозирал възражение срещу ТЕЦ/на л.43 от делото на РС/. Във възражението е
посочено, че приема иска като рекет и че той е предявен въз основа на
неистински и недостоверни първични документи – фактури, които са без лого, без
изходящ номер, без подпис и печат.Възразил е, че направените изчисления на
задължението му са изчислени по теория на вероятностите и чрез натъкмяване, а
не по реално отчетени от контролно- измервателни прибори.Счита, че като
потребител няма възможност за реална проверка, както е при водо
и електромера и се изисква от него да плаща на сляпо, като заявява, че ще плаща
само при ясна и неоспорима отчетност от КИП.Възразява срещу възнаграждението на
юрисконсулта и че методиката за изчисляване на сградната
инсталация е отменена от ВАС като незаконна.
Третото лице-помагач - „**” ЕООД, не е взело
становище по иска.
Искът по чл.422
от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора
за постъпилото възражение на длъжника. Безспорно
е, а се установява и от приложеното ч.гр.д.№ 1955/2018год. по описа на **ски РС,
че ищецът е подал заявление на 21.03.2018г. по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника за следните суми: 335.08лв. -
главница за периода 01.10.2015 г. – 31.01.2018г., лихва в размер на 38.81лв. за
периода 02.12.2015 г. до 13.03.2018г., и законната лихва върху главницата от 21.03.2018
г. до изплащане на вземането, както и 75.00 разноски. Заявлението е уважено и е
издадена Заповед за изпълнение № 1281/22.03.2018г. за претендираните вземания.
Спорно е дължи ли ответникът
исковите суми за топлоенергия, за посочения в исковата молба период, за които е
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
От събраните пред първата инстанция писмени
доказателства се установява, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159, том V, рег. № **, дело № 517/ 2015 год. по описа на
нотариус С, И,с район на действие **ския районен съд, ответникът
М.П.К. е собственик на апартамент № 28, находящ се в гр. **, на ул.
„***“ № **, вх.*. Безспорно е, а се
установява и от писмените доказателства, че той е потребител на топлинна
енергия и по негова молба от 04.06.2015г. му е открита партида за аб.№ 26127. Съгласно цитираната в исковата молба разпоредба на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, между страните са възникнали договорни
отношения по продажба на топлинна
енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите по приемането на тези условия. Няма спор, че общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „** **” ЕАД на
потребители в гр. ** са публикувани във вестник „Нощен труд” от
13-14.12.2007 год. и обвързват
ответника относно
условията, при които му се доставя топлинна енергия за собствения му топлоснабден имот на посочения по-горе адрес в гр.**, в качеството
му на клиент на ищцовото дружество. Съгласно изирична разпоредба от същите Общи условия /чл. 31 ал. 1/, ответникът дължи заплащане ежемесечно на начислените
му суми за топлинна енергия, в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят,
като съгл. ал.
6 на същия член, при неизпълнение на
това задължение, дължи на продавача и обезщетение в размер на законната лихва
от деня на
забавата до момента на заплащането
на топлинната енергия.
За установяване
на задълженията на ответника към
ищцовото дружество по делото е представена справка за разпределение
на топлинна енергия за процесния
период, издадена от „**“ ЕООД гр.*. Няма спор, че начислените на ответника суми за топлинна енергия са за
отопление в банята на апартамента и за дял на имота за сградна
инсталация. Спорно е коректно ли е отчитането на тази потребена
от ответника топлинна енергия, при положение че не се базира на конкретно
отчетена от КИП стойност, в какъвто смисъл са наведените от него доводи.За
установяване на това възражение, РС е назначил поисканата от ответника съдебно-техническа
експертиза, която е дала заключение, че дяловото разпределение е извършвано
съгласно изискванията на Наредба за топлоснабдяването
№ 16-334 от 06.04.2007 год.Следва да се отбележи, че зависимостта (формулата),
приета в т.6.1.1 от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №
16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн.,ДВ, бр.94 от 2013 г., представляваща
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, не е
отменена и към настоящия момент, тъй като решение №
4777/2018 г. от 13.04.2018г. по гр. дело № 1372/2016 г., на трето отделение на ВАС, не е влязло в сила. Същото е обжалвано пред 5-членен съдебен състав
на Върховния административен
съд. Освен
това действието му е занапред и ако бъде потвърдено отмяната няма да засегне
настоящия случай.
За да постанови обжалваното решение, **ски РС и
приел, че ответникът, като потребител на топлинна енергия следва да заплати доставената му топлинна енергия
за монтираната в банята му щранг-лира, отдаваща топлинна енергия, а също и за изчислената и припадаща се на
апартамента част от сградната инсталация. Приел е, че
тъй като се касае за сграда-етажна собственост и обща сградна инсталация, следва
да намери приложение разпоредбата
на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите,
които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част.
Въззивният съд, в настоящия си състав, споделя напълно
правните и фактически доводи на районния съд и препраща към тях, на основание
чл.272 от ГПК. Неоснователно е оплакването на въззивния жалбоподател, че **ски
РС не е отговорил в мотивите си на възраженията му депозирани на 22.06.2018г.
Видно от мотивната част на обжалваното решение, съдът
е посочил, че фактическото положение понастоящем
е такова, че част от собствениците
не желаят и не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните
си имоти, с което нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия
в сградата, защото тя е проектирана по начин за
ползване на топлинна енергия от всички съсобственици.
Приел е, че следва да се заплаща
освен за консумираната топлинна енергия в жилищата си и за топлинната енергия за общите
части на сградата, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на
конкретни имоти те са съсобственици
на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата
им се част
от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях. Изрично е посочено в мотивите, че в тази хипотеза гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия
към имотите си, но те
остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата-етажна
собственост, и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част.
По
отношение на оспорената от ответника методика за разпределение на топлинна
енергия, районният съд също е взел отношение, като е посочил, че цитираното по-
горе решение на ВАС не е окончателно, както и че то няма обратно действие по
силата на чл. 195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му подзаконовият
нормативен акт поражда правни последици и следва да бъде прилаган. Разяснил е,
че независимо от решението на ВАС, по настоящото дело, съдът е длъжен да
съобрази и приложи действащата към минал период нормативна уредба касаеща вече извършената доставка на топлинна енергия и
по-конкретно методиката от Приложението към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., както е
сторил.
Поради
изложеното, възраженията на ответника за липсата реално отчитане чрез
контролно-измервателни прибори на доставеното му количество топлоенергия, се
явява неоснователно. Изчисленията не са направени по теория на вероятностите и
натъкмяване, както счита ответника за да откаже заплащане на задължението си, а
съобразно единствената нормативно уредена методика за изчисляване, която е
действала към момента на доставката и все още действа. Видно от заключението на
СТЕ, приета от районния съд, количеството топлинна енергия доставено в АС се
измерва от търговски прибор-топломер, който е монтиран, съгласно техническите
изисквания на производителя. Той е преминал през първоначална и последващи проверки като търговски прибор за измерване на
топлинна енергия. Оспорването на заключението на инж.Й.Й, от ответника е
голословно.Следва да се има предвид, че настоящия случай не е специално
изключение, а се касае за дело от масов тип, при което се установява, че заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от отделния ползвател, а следва от факта, че инсталацията
е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме, съобразно
дела си, частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Това
е така за всички потребители на топлоенергия в сгради етажна собственост. Но
само част от тях решават да не плащат сметките си под предтекста,
че отчитането на топлоенергията не е така лесно както това на електричеството и
водата. В същия порядък са и оспорванията на издадените от доставчика справки,
за които се установи от заключението на техническата експертиза, че вярно
удостоверяват размера на задължението на ответника и поради това не са
неистински, както той счита.
В
заключение : Решението на **ски РС е правилно и законосъобразно. Преди всичко
не се установява твърдяното от въззивника нарушение на процесуалния и
материалния закон. Изложените от РС изводи се подкрепят от събраните по делото
доказателства и поради това се явяват обосновани. Ето защо обжалваното решение,
на основание чл.271 ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 200лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1098 на **ския районен съд, постановено на 10.07.2018г. по гр.д. № 3105/2018г.
по описа на съда.
ОСЪЖДА М.П.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на „** **“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.**, ул.
„*************“ **, представлявано от Й.В. В.
разноски по делото пред въззивната инстанция в размер 200лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: