Определение по дело №2052/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1957

 

                                                                                                                                   01.10.2019г, гр.Пловдив   

     

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на  първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                   Св.Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева  в.гр.д. № 2052/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.419, ал.1 и сл.ГПК.

                        Делото е образувано по частна жалба вх.№ 25855/ 02.09.2019г. по описа на ПОС от Х.Р. *** чрез адв.С.А., съдружник в АД „А. и У.“ против разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 12190/ 20.10.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 18177/ 2011г. по описа на ПРС – ХV гр.с. По изложени в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 12190/ 20.10.2011г. като неправилно и необосновано,  като се обезсили издадения въз основа на този документ изпълнителен лист от 21.10.2011г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция.

                        Постъпил е отговор по частната жалба  от ответника по нея „Банка ДСК“ – гр.София, представлявана от Пълномощника на ИД на Банката В.И.Т., в който отговор оспорва  частната жалба като неоснователна по съображенията: съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обоснован и не в противоречие на съдопроизводствените правила за незабавно изпълнение, вкл. като се оспорва твърдението, че длъжникът се е запознал със съдържанието й едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение, тъй като същият е сключил с ОТП Факторинг България ЕАД / като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД  по договор за цесия от 16.08.2012г/ извънсъдебно споразумение , сключено на 31.05.2016г. и  е запознат с гореописаната заповед. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.

                 Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира следното:

                 Частната жалба изхожда от надлежна страна, легитимирана да обжалва по реда на чл.419, ал.1 ГПК  като длъжник в заповедното производство разпореждането за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т.2 ГПК.  Извършено е връчване на длъжника по реда на чл.418, ал.5, пр.ІІ ГПК ПДИ изх.№ 4290/ 29.05.2019г. по изп.д.№ 20198180400101 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 818 , район на действие ОС-Пловдив, получено на 13.06.2019г., поради което подаденото на 26.06.2019г е в срока по чл.414, ал.2 ГПК , както подаденото възражение, така и настоящата частна жалба с вх.№ 42656/27.06.2019г. са в срока по чл.419, ал.1 ГПК, а частната жалба процесуално допустима поради изпълнение и на изискването по чл.419, ал.2 ГПК.

             По комплектованото с подаденото от длъжника възражение вх.№ 42286/ 26.06.2019г. по ч.гр.д.№ 18177/ 2011г. по описа на ПРС – ХV гр.с. е удостоверено унищожаване на делото  поради изтичане на 5 годишен срок за съхранение.  

              Видно от ПДИ изх.№ 4290/ 29.05.2019г. по изп.д.№ 20198180400101 по описа на ЧСИ К.П., с рег.№ 818 , район на действие ОС-Пловдив  изпълнителното дело е образувано от ОТП Факторинг България ЕАД – София по издадения на 21.10.2011г. по обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 12190/ 20.10.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 18177/ 2011г. по описа на ПРС – ХV гр.с. изпълнителен лист, с която длъжникът е уведомен за задължението , възлизащо на 7 870,03, от които главница в размер на 6 516,56 лева,  законна лихва в размер на 141,19 лева за периода 26.03. – 12.06.2019г., 74,22 лв- неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изп.дело и съответни такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 12.06.2019г.

            Към частната жалба е приложено цитираното от ответника по нея   Споразумение от 31.05.2016г. между взискателя по изпълнителното дело ОТП Факторинг България ЕАД – София като придобил вземанията по Договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г. от „Банка ДСК“ ЕАД , от една страна и от друга  длъжника Х. Р.С. ***, съгласно което страните по това споразумение се съгласили и приели, че към дата 27.05.2016г.  остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя към кредитора възлизат в общ размер на 11 902,03 лева, в т.ч. главница 8 301,68 лева, лихва в размер на 1 427,63 лева и законна лихва 2 172,72 лева.

            С настоящата частна жалба се оспорва наличието на основание за издаване на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената  Заповед за изпълнение № 12190/ 20.10.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК поради нередовност на  документа по чл.417, т.2 ГПК, вкл. с твърдение, че с оглед унищожаване на делото длъжникът се е запознал със заповедта едва с връчването й с ПДИ от ЧСИ, поради което същият не е имал възможност да се запознае с документа по чл.417 ГПК, като възрази относно редовността на документа и подаде частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.  В тази насока се счита, че в настоящата хипотеза изобщо липсва документ по чл.417, т.2 ГПК , въз основа на което настоящата частна жалба следва да се уважи чрез отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, като едва в последващ исков процес,  образуван въз основа на подадената искова молба от кредитора след подаденото възражение от длъжника, в условията на равнопоставеност , състезателност и участие и на двете страни – кредитор и длъжник в открити съдебни заседания, кредиторът да установи вземането си, като ако то е основателно да има възможността да го изпълнява принудително.

                        Независимо от гореизложеното с частната жалба се правят възражения за редовност от външна страна на счетоводния документ – извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките, за която редовност съдът съгласно чл.418, ал.2 ГПК следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в следната насока: не е посочен крайния падеж по договора, дали същият подлежи на изпълнение и как е обявен за предсрочно изискуем, както и колко са неплатените вноски, поради което се оспорва изискуемостта на удостоверените вземания; прави се довод от разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗСч. относно задължението на предприятията да осъществяват текущо счетоводно отчитане на всички операции, които водят до изменение на имущественото и финансово състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред, въз основа на което се възразява, че липсват коректно отразени в хронологичен ред събития и факти за определен отрязък от време, което пречи на длъжника относно възможността да се защити поради незнание за коя от вноските се твърди да не е платена; относно изискуемостта на вземането трябва да се изхожда от съдържанието на документите, а не да се извежда чрез тълкуване; оспорва се наличието на обявяване за предсрочна изискуемост на кредита; оспорва се наличието на приети и подписани от длъжника общи условия с оглед изискуемостта и установяване на вземането; във връзка с представеното Споразумение от 31.05.2016г. се възразява, че удостоверените в изп.лист задължения противоречат на изразената в споразумението обща воля на страните да запазят възникналите от договора за кредит задължения, но да отсрочат и разсрочат тяхното изпълнение, като се твърди, че материализираното в ЗИ и ИЛ парично вземане е погасено преди образуване на изпълнителното производство като последица от сключеното на 31.05.2016г. споразумение, с което се преуреждат отношенията между кредитор и длъжник; сочи се, че със споразумението са внесени промени в съдържанието на кредитните задължения, като е отчетено извършването при подписването му частично плащане от длъжника, споразумението има характер на правопогасяващ факт, настъпил след издаване на ИЛ, в резултат на което вземането по ИЛ е погасено и се явява неоснователно.

                        Частната жалба се приема за неоснователна. Безспоро се установява по делото, че принудителното изпълнение е инициирано от цесионера „ОТП Факторинг“ ЕАД, придобил вземането в резултат на Договор за покупко продажба на вземания от 16.08.2012г. от цедента „Банка ДСК“ЕАД, на който първоначален кредитор е бил издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение от 20.10.2011г. на Заповед за изпълнение на парично задължение № 12190/ 20.10.2011г. на ПРС – ХV гр.с. въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. Безспорно се установява също по делото, че поради унищожаване на делото след изтичане на 5-годишен срок за съхранение документът по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на кредитора е унищожен, поради което  не са налице обективни условия за произнасяне по възраженията на жалбоподателя относно редовността на така цитирания документ по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който е постановено обжалваното разпореждане във връзка с преценката по чл.418, ал.2 ГПК, което обаче не може да се приеме, че е равнозначно на изначална липса на такъв документ.  Независимо от това не може да се възприеме за основателен аргументът относно момента на узнаване за постановеното разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документа по чл.417, т.2 ГПК, доколкото жалбоподателят като участник в Споразумението от 31.05.2016г. между цесионера, инициирал принудителното изпълнение и жалбоподателя като длъжник, е узнал както наличието на цесионния договор на вземанията на първоначалния кредитор от 16.08.2012г., така и  установените между тези страни остатъчни размери на задълженията по първоначалния договор за кредит, за който е би издаден изпълнителния лист от 21.10.2011г., за които със споразумението е изразил съгласие.  Видно от ПДИ изх.№ 4290/ 29.05.109г. на ЧСИ К.П. паричните задължения, претендирани в образуваното изпълнително производство за събиране са в по-нисък размер от установените между страните в изп.производство с цитираното Споразумение от 31.05.2016г., както и от тези по издадения изп.лист от 21.10.2011г. , което предполага наличие на извършени частични плащания от длъжника по главното и акцесорните вземания. Независимо от това въз основа на подаденото възражение по чл.414 ГПК така претендираните в изп.производство  от настоящия взискател вземания подлежат на установяване по реда на чл.422, ал.1 и сл. ГПК, производство на което основание видно от приложената по делото искова молба с вх.№ 54629/ 22.08.2019г. по описа на ПРС е инициирано от този кредитор и в което производство за длъжника са налице надлежни условия за защита при равнопоставеност, състезателност и участие и на двете страни в исковия процес.

                        По така изложените съображения частната жалба ще се остави без уважение като неоснователна. На ответника по настоящата частна жалба ще се присъдят разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25а НЗПП в размер на 50 лева.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

                                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 25855/ 02.09.2019г. по описа на ПОС от Х.Р. *** чрез адв.С..А., съдружник в АД „А. и У.“ против разпореждане за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение № 12190/ 20.10.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 18177/ 2011г. по описа на ПРС – ХV гр.с., като неоснователна.

                        ОСЪЖДА Х.Р.С., ЕГН: ********** *** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 50 лева / петдесет лева/ разноски за юриск.възнаграждение за настоящото производство.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                      Председател:                                                 Членове: