Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 25 05.06.2023 град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН
МАРИНОВ
ЮЛИАНА ЦОНЕВА
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Веселин Якимов разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 3 по описа за 2023 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с
чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Началник група към ОД на МВР
– Разград, Районно управление – Исперих против Решение № 63 от 05.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20223310200185/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих.
С атакуваното решение въззивният съд е отменил НП № 22-0275-000587 от
30.08.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Разград, Районно управление –
Исперих, с което на Н. Д. Н. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречи на материалния закон. Излагат се
подробни доводи в тази насока. От съда се иска да отмени обжалваното решение и
да потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател твърди, че в случая е налице
хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗАНН и районният съд е можел да упражни
правото си да преквалифицира деянието и приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение без да е налице съществено изменение на обстоятелствата по
нарушението.
Ответникът по касационната жалба - Н. Д. Н., не изпраща представител и не
заявява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна като се
позовава на ТП № 2 от 05.04.2023 год. на ВАС и ВКС и предлага на съда да потвърди въззивното
решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си, районният съд приел от
фактическа страна, че на 02.04.2022 г. около 22:22 часа в с. Подайва на
ул.„Струма“, до кръстовището с ул.“Драва”, екип от служители на РУ - Исперих
спрели за проверка движещ се лек автомобил, марка „Опел Астра” с рег.№ ******** управляван от Н. Н. При
извършена справка в системата на КАТ било установено, че автомобилът -
собственост на водача е със служебно прекратена регистрация, считано от
18.01.2022 г., на основание на чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради това, че не е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. За
констатираното административно нарушение водачът писмено обяснил, че не знаел,
че автомобилът няма сключена застраховка „ГО“ и че е с прекратена регистрация.
Независимо от това на Н. бил
съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 562208 от 02.04.2022 г., по който
жалбоподателят не е възразил. В последствие полицейската преписка е била
изпратена на РП – Разград, която въз основа на материалите, съдържащи се в нея,
е образувала досъдебно производство (ДП) 159/2022 г. по описа на РУ МВР –
Исперих, пр.пр.№ 1461/2022 г. на РП – Разград, за извършено престъпление по чл.
345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. В хода на ДП е разпитан като свидетел С. А. К., който заявил, че не се сеща да е получавал писмо за
Н. Н., а по повод предявеното му известие за доставяне с изписано неговото име
и подпис, посочва, че подписът е негов, но не помни дали е дал писмото на Н.
Изискани са и са приложени писмени доказателства, сред които и известие за
доставяне от Български пощи и писмо рег.№ 330000 – 3253/20.01.2022 г. от Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, от които се установява, че писмото, с
което Н. Н. е уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила му, е
получено от С. К. След приключване на
разследването по ДП и изпращането му на РП – Разград, с постановление от
25.08.2022 г. прокурорът е прекратил наказателното производство на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на данни за извършено престъпление, като
основните мотиви са за липса на субективния елемент от изпълнителното деяние.
При тези обстоятелства е издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление.
При
така установените факти, районният съд приел от правна страна, че НП и АУАН са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с деянието и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което
същото отговаря на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН от формална страна.
По отношение на
материалната законосъобразност районният съд е приел за безспорно, че от обективна страна жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, негова собственост, като регистрацията му е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 18.01.2022 г. Съдът
обаче приел, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е
било квалифицирано като нарушение. Съдът счел, че не са събрани доказателства за наличието на
субективния елемент на деянието, т.е. знание у наказаното лице, което е управлявало
процесното МПС, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Съгласно
чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени
от тях, регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от
Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата,
задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от
съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. Съдът е изложил
подробни мотиви, защо е приел, че в случая изпратеното по пощата до наказаното
лице уведомление за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил,
което е получено от друго лице, не е достигнало до знанието на Н. Н т.е. че не
е налице надлежно уведомяване на собственика и в този смисъл не се установява
субективната страна на нарушението, чието доказване е в тежест на АНО. На това основание съдът е приел, че деянието на Н. не е извършено виновно и той
неправилно е наказан.
Разградският
административен съд счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и
правилно.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства. Взел
е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, подробни и ясни мотиви, като при
формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика,
опитните правила и научното знание. В хода на въззивното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348,
ал.3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, а
и касационният жалбоподател не сочи конкретни такива нарушения.
Решението на въззивния съд съответства на материалния
закон. Изложените от районния съд мотиви са в съответствие с мотивите на
Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС по тълк. д. № 3/2022 г., което на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съда.
С Тълкувателното постановление е установено, че не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това
да е уведомен собственика на МПС. В мотивите на ТП е застъпено становище, че
уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация не е
елемент от фактическият състав на прекратяването на регистрацията, а е
последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията
не настъпва по силата на закона, а се извършва след автоматизирано уведомяване
от Гаранционния фонд, поради което собственикът на превозното средство няма как
да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС, което
знание е от значение за субективната съставомерност на деянието и е факт от
обективната действителност, т. е. знанието е фактическо обстоятелство от
състава на административното нарушение. Незнанието изключва виновното поведение
на дееца в двете му проявни форми – умисъл и непредпазливост. Според указанията
в Тълкувателното постановление, уведомяването на собственика на МПС за
служебното прекратяване на регистрацията е изпълнимо както с получаване на
съобщението от органа, така и с всякакво друго узнаване, доказано от органа.
В случая както правилно е приел районния съд по делото
не са събрани доказателства, които по
безспорен начин да установяват, че Н. Н. като собственик на МПС е уведомен за
служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. В тежест е
на АНО да докаже това обстоятелство,
което той не е сторил във въззивното
производство, поради което е правилен и изводът на въззивната инстанция, че Н.
не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение, поради което НП е материално незаконосъобразно.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател,
че в случая е налице хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като вероятно
има предвид нарушение на чл. 483, ал. 1 и други от Кодекса за застраховането.
Вмененото във вина на Н. нарушение от фактическа страна в настоящия случай е
коренно различно от фактическите състави на нарушението по чл. 483, ал. 1 или
някоя друга санкционна норма от КЗ.
По изложените мотиви
настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни
основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила
като правилно.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК , Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63
от 05.12.2022 г., постановено по АНД № 185/2022 г. по описа на Районен съд –
Исперих
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/