Решение по дело №4989/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 07.07.2021г.                                     Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На единадесети юни                                                                                    Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 4989 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Ищцата Р.Г.Х. излага в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от смъртта на своя доведен баща – Н..С., настъпила при ПТП на 09.06.2017г. в гр. София по вина на М.М., който, управлявайки лек автомобил  „Нисан Примера“ с рег. № *******,  с превишена скорост и под въздействието на кокаин, нарушил ЗДвП, като не пропуснал пресичащия пътното платно на пешеходна пътека С., като с това предизвикал произшествие, довело до смъртта на пешеходеца.  

Образуваното срещу извършителя наказателно производство е завършило с влязла в сила присъда, с която М. е признат за виновен в това, че на посочената дата в гр.София, на бул.“Сливница“, с посока на движение от бул.“Константин Величков“  към ул.“Кукуш“, в района на кръстовището с ул.Мерник, в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества, при управление на МПС - л.а. марка Нисан, модел Примавера с ДК№******* в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Н.С., поради което и на осн.чл.343 ал.3 пр.1 и пр.2 б.Б вр. ал.1 б.В ,вр.чл.342 ал.1 пр.З вр.чл.58А ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 150 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на своя доведен баща,  ведно със законната лихва за забава от  15.05.2020г. до окончателното изплащане. По реда на чл.214 от ГПК с определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.04.2021г., е допуснато увеличени на иска по размер до сумата от 250 000 лв.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло – относно легитимацията на ищцата,  посочения от нея механизъм и  вината на застрахования при него водач. Поддържа, че вина за настъпването на ПТП има изключително починалият пешеходец, който е нарушил чл.108, ал.1, чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП и е попаднал в опасната зона на автомобила, при което ударът за последния е бил непредотвратим. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия пешеходец на същите основания. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Оспорва настъпилите за ищцата неимуществени вреди, като сочи, че същата не е от кръга лица, имащи право да претендират неимуществени вреди от смъртта на близък, оспорва и претендирания размер на обезщетението като прекомерно завишено. Прави искане по делото да бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника водача М.М., който е управлявал процесното МПС под въздействието на алкохол и кокаин, което обуславя възможността на застрахователя да предяви регресен иск срещу деликвента.

В срока, указан от съда, по делото са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор, с които страните поддържат първоначалните си искания и оспорвания.

Третото лице помагач не взема становище по иска.

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

         На 09.06.2017г. около 22,50 часа М.М. е управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *******, движейки се по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Кукуш“. В района на кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Мелник“, водачът на лекия автомобил предприел пресичане на кръстовището, навлязъл в същото и реализирал удар с пресичащия бул. „Сливница“ от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Н..С.. В резултат на удара, С. получил черепно-мозъчна травма, от която починал. С действията си, М. е допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като впоследствие е установено, че деянието е извършено в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества. Така посочените правно релевантни факти са установени в процеса с влязлата в сила присъда по нохд № 1575 от 2018г. на СГС, НО, 18 с-в, ползваща се с правните последици на чл. 300 от ГПК.

Механизмът на процесното ПТП се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, разпита на допуснатия свидетел и от приетото и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза на вещото лице А.А., което съдът кредитира като ясно, пълно и обосновано, компетентно изготвено, и съответстващо на останалите събрани доказателства.

От заключението се установява следното: Основното платно за движение на бул. „Сливница“ е с шест пътни ленти за движение, по три за всяка посока, с обща ширина 20 м., като има и по едно локално платно във всяка посока. Мястото на удара се определя като пресечна точка на траекториите на пешеходеца и лекия автомобил, като пешеходецът се е движел по пешеходната пътека преди кръстовището, а л.а. Нисан в най-дясната пътна лента в посока към ж.к. „Люлин“. Ударът е настъпил върху пешеходната пътека, около 2.4 м. вляво от десния бордюр. Използвайки утвърдените за това математически модели и установените щети по автомобил, описани в огледния протокол – пукната предна броня вдясно, счупен преден десен фар, счупено предно челно стъкло вдясно, забърсване на преден капак вдясно, забърсване на предна дясна врата, вещото лице е изчислило, че автомобилът се е движел със скорост от около 60 км/ч. Ударът за водача на автомобила е бил предотвратим при всички случаи – при движение с избраната скорост и при движение с максимално разрешената за пътния участък скорост от 50км/ч, като само при бързо тичане на пешеходеца, за каквото по делото не са събрани данни, ударът би бил непредотвратим. В заключението е посочено също, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод на какъв сигнал на светофарната уредба всеки от участниците  е предприел пресичане/навлизане в кръстовището.

При разпита в съдебно заседание свидетелят В.З.Ц. заявява, че процесното ПТП се е случило в тъмната част на денонощието, на бул.“Сливница“. Той се намирал от другата страна на булеварда, в заведение за бързо хранене „Аладин“ - на около 30 или 40 метра от светофара, където изчаквал да даде поръчката си. Преди удара е бил обърнат в посока бул. „К. Величков“ и забелязал процесния лек автомобил Нисан, който се движел зад микробус. В следващия момент свидетелят вече не е наблюдавал ситуацията, не е възприел пресичащия пешеходец, но чул спирачки, обърнал се и чул удар. В този момент видял, че автомобилът вече не е зад микробуса, а е преминал от дясната му страна, като били почти един до друг. Нещо изхвърчало нагоре, после се оказало, че било човек. Свидетелят заявява, че няма никакъв спомен какъв е бил сигналът на светофарната уредба, нито дали в съседните ленти е имало спрели коли. Не помни и самият той на какъв сигнал на светофара е пресякъл, т.к. бил в паника, но се затичал към местопроизшествието и се обадил на 112. Помни със сигурност само, че едната маратонка на пострадалия била изпаднала, а облеклото му било светла блуза без качулка и по-тъмен панталон, като за последното не е сигурен.

От процесното ПТП за Н..С. са настъпили като пряка и непосредствена последица прежизнени травматични увреждания. Този факт се установява от приетото по делото заключение на СМЕ на вещото лице д-р А. М., неспорено от страните, което съдът кредитира изцяло.

От показанията на разпитания по делото свидетел  А.А.Х. – съпруг на ищцата – се установява, че той е познавал починалия от 22 години, като баща на съпругата му Р.. От 16 години, откакто е в брак с ищцата, двамата са живели заедно с Н. и майка й Ц.. Връзката му с ищцата продължила около 5-6 години преди да се оженят и през цялото време свидетелят е възприемал Н. като баща на Р.. Живеели заедно в едно семейство, Р. не била лишавана от нищо, наричала Н. „татко“, родителите й я издържали и се грижели за нея. От Н. и Ц. свидетелят поискал благословия, когато с Р. решили да се оженят. След доста години разбрал, че Н. всъщност не е биологичния баща на Р.. Той имал друг син, който живее в чужбина и свидетелят никога не го е виждал. В дома, в който всички живеели заедно до смъртта на Н., не били идвали никакви негови родственици, освен една от сестрите му, която дошла за абитуриентския бал на Р..

Цялото семейство много тежко приело смъртта на Н.. Всички страдали и скърбяли, Р. плачела и вземала валериан, т.к. получавала сърцебиене и не се чувствала добре. Свидетелят не може да уточни кои лица са присъствали на погребението на Н., т.к. в този момент бил на работа на морето.

Съдът намира, че показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, като логични, последователни и неопровергани от другите събрани по делото доказателства, независимо от близката му роднинска връзка с ищцата.

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че починалият е оставил двама наследници – дъщеря С.С.и син Т. С..

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като по отношение на това дали деянието е противоправно и е извършено виновно от дееца, съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила присъда на осн. чл.300 от ГПК. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.

Спорна между страните е материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Н..С., доколкото тя безспорно не е негова биологична дъщеря. По този въпрос съдът намира следното:

С Постановление № 4/25.05.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24. 11. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

От разпита на свидетеля Х. се установява безспорно, че ищцата е била отглеждана от починалия като свое дете, както в материален, така и в морален аспект. Той е живял в трайно фактическо съжителство с майка й Ц., ищцата го е наричала „татко“, полагал е грижи за нея и между двамата е била установена връзка, идентична с връзката между биологичен родител и дете. Претърпените  от ищцата  неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от загубата на човека, когото е възприемала като свой баща, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса.  Ето защо, съдът намира, че ищцата е легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на Н..С..

Дължимото обезщетение следва да бъде определено по реда на чл. 52 ЗЗД -  съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката и внезапна загуба на родител.  При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид от една страна това, че човешкият живот няма  равностоен паричен еквивалент, както и това, че ищцата със съпруга си е живяла в едно домакинство с починалия и майка си Ц., при което внезапната и ненавременна загуба я е лишила от близкия ежедневен контакт, подкрепата и обичта на човека, който е възприемала като свой баща. От друга страна, съдът взема предвид факта, че ищцата е възрастен човек, със собствено семейство, чиято подкрепа и разбиране със сигурност подпомагат отработването на травмата от загубата и по този начин ограничават вредните последици от същата. Ето защо, като съобрази и икономическите условия в страната към ПТП и към настоящия момент, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 70 000лв. До тази сума предявеният иск е основателен, а за горницата следва да се отхвърли.

Съдът приема за неоснователно и недоказано, с оглед указаната от съда доказателствена тежест, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на нормите на ЗДвП чрез движение на платното при ограничена видимост и несъобразяване с разстоянието до приближаващите се превозни средства и тяхната скорост. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установи, че ПТП e настъпило в тъмната част на денонощието, но на участък от пътя с включено улично осветление и при добра видимост. Пешеходецът е пресичал на указано за това място – на пешеходна пътека, като по делото не е установено навлизането му на пътното платно да е станало при забранителен сигнал на светофарната уредба. Ударът е настъпил в крайната дясна лента, като пешеходецът се е движел отляво надясно спрямо движението на лекия автомобил. Следователно, на осн. чл.119, ал.1 от ЗДвП водачът на лекия автомобил при приближаване към пешеходна пътека е бил длъжен да пропусне преминаващия пешеходец, като намали скоростта или спре. Още повече, че съгласно ал.5 на същия текст /в сила от 26.01.2017 г./ при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.  По делото е безспорно установено, че водачът М. е управлява автомобила със скорост по-висока от максимално разрешената за градски условия и след употреба на алкохол и наркотични вещества. Ето защо, възражението за съпричиняване е изцяло неоснователно и недоказано.

Съгласно чл.497 от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл. 496 КЗ. Ищцата е предявила извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 14.02.2020г., но в тримесечния срок последният не е изплатил дължимото обезщетение. Следователно, претенцията й за обезщетение за забавено изпълнение по отношение на задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 15.05.2020г. е основателна.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. О. от САК, сумата 2 194,08 лв., съставляваща адвокатски хонорар с начислено ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 399,60 лв. /съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв./.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски за изготвяне на експертиза в размер на 84 лв. и държавна такса от 2 800 лв. или общо – 2 884 лв.

 На основание изложеното, съдът

 

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н.Н.С., настъпила при ПТП на 09.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.05.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 70 000 лв. до пълния му предявен размер от 250 000 лева.

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. В.В.О. от САК  сумата 2 194,08 лв., съставляваща адвокатски хонорар с начислено ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р.Г.Х., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 399,60 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 2 884 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника - М.М., с ЛНЧ **********, с адрес: ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: