Присъда по дело №884/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 68
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20214520200884
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 68
гр. Русе, 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело
частен характер № 20214520200884 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ВЛ. Т. ХР. – роден на 22.08.1955 г. в гр. Русе,
българин, български гражданин, живущ в гр. Русе, ул. „******” № ****, вх. 2,
ет. 4, женен, със средно образование, безработен – пенсионер, ЕГН:
**********, неосъждан за НЕВИНЕН в това, че на 13.03.2021г., в град Русе,
пред полицейски служители от Първо РУ при ОДМВР – Русе, с твърдения, че
провежда курсове по езиково обучение като нарушава
противоепидемиологичните мерки е приписал извършването на престъпление
от В. СТ. Й., поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 147,
ал. 1, пр. 2 НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. СТ. Й. , ЕГН:**********, с адрес град
Русе, ул. ***** срещу подсъдимия ВЛ. Т. ХР. , ЕГН:**********, с адрес гр.
Русе, **** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер
на 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимият
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
1
деликта 13.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител В. СТ. Й.,
ЕГН:**********, с адрес град Русе, ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия
ВЛ. Т. ХР. , ЕГН:**********, с адрес гр. Русе, ул. „******” № ****, вх. „Б“,
ет. 4 СУМАТА в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 884/2021г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.
Производството е образувано въз основа на тъжба, подадена от В. С. Й.,
с която е повдигнал обвинение и е предал на съд подсъдимия В. Т. Х., за това,
че на 13.03.2021г., в град Русе, пред полицейски служители от Първо РУ при
ОДМВР – Русе, с твърдения, че провежда курсове по езиково обучение като
нарушава противоепидемиологичните мерки е приписал извършването на
престъпление от В. С. Й. – престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявен от частния тъжител В. С. Й.,
ЕГН:**********, с адрес град Русе, ул. ****** срещу подсъдимия В. Т. Х.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Русе, ул. ******* граждански иск, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева),
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието, за което е
предаден на съд подсъдимият неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта 13.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата
По реда на съдебните прения частният тъжител, чрез повереника си,
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение при същите факти и
правна квалификация на деянието, както изложените в тъжбата. Релевира
доводи за доказаност на обвинителната теза. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия по реда на съдебните прения моли да бъде
постановено оправдателна присъда. В подкрепа на това си искане, релевира
фактически и правни доводи, за несъставомерност на деянието, предвид това,
че подсъдимият е упражнил едно свое признато по закон право да сезира
компетентните органи при закононарушения или престъпления. На следващо
място се релевират доводи, че в подадения сигнал подсъдимият не е съобщил
името на частния тъжител като лице, което нарушава противоепидемичните
мерки и дори и да е било установено нарушение на същите, то същото не е
извършено от частния тъжител. На последно място се инвокират доводи, че
съдебната практика е константна, че престъпление по чл. 355 НК има само в
случаите, когато едно лице бъде заразено с Ковид-19 и наруши карантината..
Моли се да бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за невинен и оправдан. Претендират се разноски
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият пледира, че е
подал сигнал във връзка с това, което е видял, а именно че курсистите влизат
без маски и не е наклеветил никого.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан.
Съдът, като извърши оценка на събраните в хода на производството по
1
реда на съдебното следствие, гласни, писмени и веществени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни, писмени и веществени
доказателствени средства и като обсъди фактическите и правни доводи
инвокирани от страните по реда на съдебните прения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В. Т. Х. е роден на 22.08.1955 г. в гр. Русе, българин,
български гражданин, живущ в гр. Русе, ул. *******, женен, със средно
образование, безработен – пенсионер, ЕГН: **********, неосъждан.
Подсъдимият и частният тъжител се познавали и били във влошени
отношения във връзка със спорове досежно ползването на недвижим имот, на
който съсобственик е частният тъжител, който провеждал в същия курсове за
чуждоезиково обучение. Във връзка с подавани сигнали от страна на
подсъдимия срещу частния тъжител били извършвани проверки от страна на
полицейските органи и прокуратурата като с постановление от 23.04.2020г.
бил постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство.
На 13.03.2021г. подсъдимият бил в двора на имота, когато видял лица,
които участвали в организирани от частния тъжител курсове за чуждоезиково
обучение да влизат в помещението, където се провежда курса за обучение без
да поставят предпазни маски на лицето си и без да извършат дезинфекция на
ръцете си преди влизане в помещението.
Във връзка с това подсъдимият подал сигнал на ЕЕН 112 и на място
били изпратени полицейски служители – свидетелите П. П. и АЛ. Л.. Пред
полицейските служители подсъдимият заявил, че според него в езиковия
център не се спазват противоепидемичните мерки и има нарушение на
същите. Полицейските служители извършили проверка, при която не били
установени нарушения на въведените в страната противоепидемични мерки.
Свидетелят АЛ. Л. обяснил на подсъдимия, че ако има неразбирателства със
собственика на курса, свързани с ползването на помещението, може да търси
правата си в съда.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за несъмнено установена
въз основа на събраните в хода на наказателното производство гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства –
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. П. И., А. И. Л., В.
А. Х.а, Постановление на РсРП от дата 23.04.2020г., Заповед № РД-01-
14374/12.03.2021г., справка за съдимост на подсъдимия, Заповед № РД-01-
132/26.02.2021г., запис относно постъпил сигнал на ЕЕН 112 и записи от
охранителни камери.
2
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото доказателства, което от
своя страна да налага, съгласно изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат
излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои
отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в
корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Приобщеното в хода и по реда на съдебното следствие веществено
доказателство – запис от охранителната камера в двора на имота, категорично
опровергава обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият.
Видно от този запис, предявен на страните по реда на чл. 284 НПК в
момента, в който курсистите влизат в помещението, където се провежда
курса, в който именно момент и подсъдимият подава сигнала на ЕЕН 112,
същите са без поставени на лицето предпазна маска, което представлява
нарушение на противоепидемичните мерки, съгласно Заповед № РД-01-
132/26.02.2021г. и според настоящият съдебен състав сочи на състав на
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В случая подсъдимият е упражнил едно признато му право, съгласно чл.
56 от Конституцията на РБ, а именно правото си да сигнализира
компетентните органи за констатирани нередности, с цел защита на свои
застрашени или нарушени права. Реализирайки това си право, подсъдимият
не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на
престъплението „клевета“, тъй е изнесъл възприети от него факти от
обективната действителност, а именно влизане в закрито помещение от лица,
без същите да поставят предпазна маска на лицето си в момента на влизането
в помещението. След това, доколкото от показанията на полицейските
служители безспорно се установява, че отвън към вътрешността на
помещението, където се е провеждало обучението, не е имало видимост
поради поставено на прозорците и вратата фолио, подсъдимият обективно не
е бил в състояние да възприеме, дали същите след влизането им в
помещението са поставили предпазни маски, които факти са установени от
полицейските служители при извършената от тях проверка в самото
помещение.
3
Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване“/на клеветнически твърдения/, тъй като
техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които
се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че
по този начин се реализира възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за
нередност.
Доколкото подсъдимият е изложил единствено и само обективно
осъществили се и възприети от него факти от обективната действителност, то
същият не е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1
НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите
са обществено задължени да уведомят незабавно органа на досъдебното
производство или друг държавен орган и в случая, уведомявайки държавните
органи за възприетите от подсъдимия факти от обективната действителност,
които действително са се осъществили не може да бъде прието, че същият е
осъществил състава на престъплението по чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК.
В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав
намира за неправилно разбирането на защитника на подсъдимия, че във всеки
случай, когато бъде подаден сигнал за извършено престъпление до
компетентни органи, деецът не осъществява състава на престъплението
клевета.
Разграниченото между това дали лицето упражнява едно свое право и
изпълнява едно свое задължение, да сигнализира за извършено престъпление
или осъществява състава на престъплението клевета е в обективно
осъществилите се и възприети от страна на лицето факти от обективната
действителност. В първия случай, деецът не съзнава, че липсва извършено
престъпление, докато, във втория случай, съзнателно приписва други му
престъпление, за което знае, че не е извършено.
В настоящия случай от приобщения по делото видеозапис безспорно се
установява, че лицата, които влизат в помещението са без поставени
предпазни маски и това е в нарушение на въведените към него момент
противоепидемични мерки и именно тези факти обективно възприети от
подсъдимият същият е изнесъл пред полицейските служители.
Друг би бил въпросът и подсъдимият би извършил състава на
престъплението клевета, ако обективно не е възприел тези факти, а именно
ако лицата са били влезли в помещението с маски и от своето
4
местоположение, с оглед наличното по стъклата предпазно фолио, същият не
би могъл да възприеме дали същите са с маски или не вътре в помещението.
Не може да се говори за наличие на субективна страна за състава на
престъплението клевета, в която и да е от двете форми на изпълнителното
деяние, когато правилата на формалната и житейска логика налагат извод, че
щом едни лица влизат в помещение без поставени маски и без да предприемат
действия по тяхното поставяне преди или по време на влизането в
помещението да се обоснове извод, че чрез изнасянето на тези възприети от
подсъдимия факти, в съзнанието на същия са намерели отражение представи,
че липсва нарушение на противоепидемичните мерки и въпреки това същият
е подал сигнал за тяхното нарушаване.
В настоящия случай, подсъдимият не е действал нито при пряк, нито
при евентуален умисъл, тъй като е изложил възприети от него факти, които са
се осъществили в обективната действителност и само по себе си
обстоятелството, че впоследствие извършената от полицейските служители
впоследствие проверка в помещението не е констатирала нередност, не
повлиява негативно на правото му да сигнализира за възприетите от него
факти и като е упражнил свое право и е изпълнил свое задължение,
подсъдимият е действал правомерно, откъдето следва, че за него не могат да
произтекат неблагоприятни правни последици.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитника на подсъдимия, че
в случая не е осъществен състава на престъплението, тъй като подсъдимият
не е посочил именно частният тъжител като лице, което е нарушило мерките.
Видно от показанията на свидетеля А. И. Л., именно частният тъжител е бил
посочен като лице, което нарушава мерките, което е наложило от своя страна
полицейският служител да обясни на подсъдимия, че ако имат спорове с
частния тъжител, същите следва да бъдат решение по съдебен ред от което
следва и извода, че именно частният тъжител е бил посочен пред
полицейските служители като лице, което е допуснало и не е спазило
противоепидемичните мерки и изнесеното от подсъдимия пред полицейските
служители би било клевета, ако не беше установено, че лицата действително
влизат в помещението без поставени предпазни маски.
Неоснователни и без опора в закона са и доводите на защитника на
подсъдимия, че състав на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК може да
бъде осъществен само при нарушаване на карантина, а неспазването на
мерките представлява административно нарушение по чл. 209а ЗЗ. При
осъществени от обективна страна признаци на състав на престъпление и
административно нарушение, преценката е на база обществената опасност на
деянието и не може да бъде обоснован извод, че изначално лисва състав на
престъпление от общ характер във връзка с подадения от подсъдимия сигнал.
По гореизложените мотиви, съдът призна подсъдимия за невинен и го
5
оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 147,
ал. 1, пр. 2 НК, а именно за това, че на 13.03.2021г., в град Русе, пред
полицейски служители от Първо РУ при ОДМВР – Русе, с твърдения, че
провежда курсове по езиково обучение като нарушава
противоепидемиологичните мерки е приписал извършването на престъпление
от В. С. Й..
Предвид това, че в хода на производството не беше доказано,
подсъдимият да е осъществил състава на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД, то и предявения от частния тъжител В. С. Й., ЕГН:**********, с адрес
град Русе, ул. ****** срещу подсъдимия В. Т. Х., ЕГН:**********, с адрес
гр. Русе, ул. ******* граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата в размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на деянието, за което е предаден на съд
подсъдимият неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта 13.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, беше
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК, в тежест на
частния тъжител бяха възложени и направените от подсъдимия разноски за
адвокатско възнагражение в размер на 400 лева.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
6