Решение по дело №101/2023 на Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Решение № 32/15.06.2023 г.
по АНД № 101/2023 г.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXVIII от НПК.
В Районен съд – Тутракан е постъпило постановление на Районна
прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, от 12.05.2023
г., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК по образувано ДП № 362 ЗМ 165/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан, на обвиняемата Й. А. Ю., ***, ЕГН: **********, за това, че през
периода от м. януари 2022 г. до м. март 2023 г. включително, в гр. Главиница,
обл. Силистра, след като била осъдена с Решение № 16/26.01.2022 г. по
Гражданско дело № 531/2021 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в законна
сила на 26.01.2022 г., да издържа свои низходящи – дъщерите си Ф.Н.Ю.,
родена на *** г., и С.Н.Ю., родена на *** г., с ежемесечна издръжка в размер
на 180 лв. за Ф., в размер на 200 лв. за С., или общо 380 лв. на месец за двете
деца, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/ месечни вноски за периода от м.
януари 2022 г. – м. март 2023 г. в размер на 5 700 лв. и сумата от 1 330 лв. за
стар период от време, възлизащи на обща сума от 7 030 лв., като до
приключване на съдебното производство пред първа инстанция изпълнила
цялото си задължение – престъпление по чл. 183, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП – Силистра, ТО – Тутракан,
поддържа внесеното предложение. Предлага обвиняемата да бъде призната за
виновна, да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК и да не ѝ бъде налагано наказание на основание чл. 183, ал.3 от НК.
Обвиняемата Й. Ю. се признава за виновна, потвърждавайки отразената
в постановлението фактическа обстановка. Изразява съжаление за стореното.
Защитникът на обвиняемата пледира за липса на осъществен престъпен
състав, малозначителност на деянието и моли за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 250 от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Й. Ю. и св. Н.Н. били съпрузи, като от брака им се
родили две дъщери – Ф.Н.Ю., родена на *** г., и С.Н.Ю., родена на *** г.
С Решение № 16/26.01.2022 г. по гр. д. № 531/2021 г. по описа на РС –
Тутракан, влязло в законна сила на 26.01.2022 г., бракът между съпрузите бил
прекратен, като упражняването на родителските права над децата било
предоставено на св. Н., а обв. Ю. била осъдена да изплаща месечна издръжка
в общ размер 380 лв., от които 180 лв. за Ф. Ю. и 200 лв. за С. Ю.. Отделно от
1

това, със съдебния акт обвиняемата била осъдена да заплати издръжка за
минал период в размер на 1 330 лв.
В периода от м. януари 2022 г. до м. март 2023 г. обвиняемата не
изплащала редовно издръжка на децата си. Осъществени били следните
плащания: 2 600 лв. на 16.06.2022 г.; 4 180 лв. на 27.09.2022 г. и 1 900 лв. на
20.03.2023 г. или общо 8 680 лв., които надхвърляли дължимите към м. март
2023 г. 7 030 лв.

Съдът, на основание чл. 378, ал.3 от НПК, изгради горната фактическа
обстановка и разгледа делото в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението на РП – Силистра, ТО – Тутракан, които в
проведеното съдебно заседание не се оспорват от обвиняемата и нейния
защитник.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът изведе следните
правни изводи.
Обвиняемата е наказателно отговорно лице. Същата е осъществила от
обективна страна престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК. С Решение
№ 16/26.01.2022 г. по гр. д. № 531/2021 г. по описа на РС – Тутракан, влязло в
законна сила на 26.01.2022 г., обвиняемата е била осъдена да издържа своите
низходящи – дъщерите си Ф.Н.Ю., родена на *** г., и С.Н.Ю., родена на ***
г., с ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. за Ф., и в размер на 200 лв. за
С., общо 380 лв. на месец. Изпълнителното деяние е довършено с
неплащането на поне две месечни вноски, като в настоящия случай
обвинението обхваща петнадесет такива, считано от датата на влизането на
решението в сила на 26.01.2022 г. до м. март 2023 г. Видно от датата, размера
и основанието на първото плащане (2600 лв. на 16.06.2022 г., обхващащо
месеците от януари до септември 2022 г. вкл.), за период от повече от 2
месеца (от м. януари до м. юни) обвиняемата не е заплащала дължимата
съгласно съдебния акт издръжка. От тук следва, че е започнало
осъществяването на изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183,
ал.1 от НК. Плащането от 2600 лв., покриващо дължимите от м. януари до м.
юни 2022 г. суми, но непокриващо тези до м. септември вкл. (както е
посочено в приложената разписка на л. 14 от ДП) има следните последици по
отношение на наказателната съставомерност. На първо място, то не заличава
с обратна сила (както погрешно пледира защитата на обвиняемата)
извършването на престъпното деяние за периода от м. януари до м. юни 2022
г., тъй като е логически невъзможно с последващ факт да се заличи
осъществяването на предходен такъв. На следващо място – тъй като
плащането е недостатъчно за периода от м. януари до м. септември 2022 г., то
не прекъсва осъществяваното за този период деяние, което се явява част от
продълженото престъпление. За останалите две плащания важи същото – те
не заличават с обратна сила осъществяването на обективната страна на
2

процесния престъпен състав.
От субективна страна съставът изисква деянието да е изпълнено
умишлено. Изисква се също и наличието на допълнителен субективен
елемент – съзнателност, който в голяма степен се припокрива с понятието за
умисъл, а именно задълженото лице да е било наясно какви са основанието,
размерът и падежът на задължението. Видно от събраните по делото
доказателства обвиняемата е съзнавала параметрите на своето задължение и
въпреки това не го е изпълнила в дължимия срок и размер. От изложеното
следва, че тя е осъществила състава умишлено, тъй като е съзнавала
обществено опасния характер на извършеното и неговите обществено опасни
последици, но въпреки това е желаела и допускала тяхното настъпване.
До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
обвиняемата е изпълнила задължението си за периода, за който е било
предявено обвинение, като не са настъпили други вредни последици за
пострадалите. Налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на
чл.183 ал. 3 от НК, като на обв. Ю. не следва да бъде налагано наказание.
Следва да се подчертае, че последната разпоредба съдържа поощряваща
норма, водеща до ненаказуемост на дееца, а не представлява привилегирован
престъпен състав, поради което извършеното в досъдебното производство
привличане на обвиняем с квалификация по чл. 183, ал.3 вр. с ал. 1 от НК е
лишено от смисъл.
По отношение на включената в обвинението сума от 1 330 лв. за стар
период, следва да се има предвид, че тя не представлява последващо
осъдителния съдебен акт периодично плащане – т.е. неплащането на тази
сума не осъществява престъпния състав на чл. 183, ал.1 от НК. Поради това и
на основание чл. 378, ал.4, т.2 във вр. с чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т.1,
предл. първо от НПК обвиняемата следва да бъде оправдана в тази част от
повдигнатото ѝ обвинение, тъй като няма извършено съставомерно деяние.
Искането на защитата на обвиняемата за прилагане разпоредбата на чл.
250 от НПК и прекратяване на наказателното производство поради
малозначителност на деянието следва да бъде отхвърлено като
неоснователно. На първо място, цитираната разпоредба касае стадия от
съдебното производство по предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание – т.е. тя е неприложима след
приключването на този стадий. На следващо място, основанието за
прекратяване на производството според защитата се корени в
малозначителността на деянието – т.е. че деянието не съставлява
престъпление по см. на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК (въпреки че не е изрично
формулирано от защитника на обвиняемата). Произнасянето по този въпрос
обаче се случва единствено с присъдата (в случая в приравненото на присъда
решение) и е недопустимо да се реши на по-ранен етап – чл. 301, ал.1, т.2 и
чл. 250, ал.1, т.1 от НПК, освен когато се касае за деяние, съставляващо
административно нарушение, каквото в случая не е налице.
3

Съдът счита, че не е налице твърдяната малозначителност на деянието
поради следните съображения. На първо място, изплащането на дължимата
издръжка е скрепено с благоприятстващ обвиняемата резултат по чл. 183, ал.3
от НК, а именно – ненаказването . В този смисъл, съдът счита, че това
обстоятелство не следва да се отчита повторно и за смекчаващо
отговорността – съответно за намаляване на обществената опасност на
извършеното. На същия извод водят и обясненията, дадени в ДП (на л. 67),
според които обвиняемата е осъществила плащането от 16.06.2022 г.
единствено с цел да не се образува досъдебно производство. На следващо
място, твърденията на защитника за оказван по отношение на обвиняемата
психически тормоз и ограничаване режима на лични отношения с децата
освен че остават недоказани в производството, още са и неотносими към
преценката за степента на обществената опасност на извършеното. Въз основа
на изложеното, съдът счита, че настоящият случай не се отличава от
типичните такива, при които е налице съставомерност по чл. 183, ал.1 от НК.

Мотивиран от горното, съдът призна обвиняемата Й. А. Ю. за виновна в
това, че през периода от м. януари 2022 г. до м. март 2023 г. включително, в
гр. Главиница, обл. Силистра, след като е била осъдена с Решение №
16/26.01.2022 г. по Гражданско дело № 531/2021 г. по описа на РС – Тутракан,
влязло в законна сила на 26.01.2022 г., да издържа свои низходящи –
дъщерите си Ф.Н.Ю., родена на *** г., и С.Н.Ю., родена на *** г., с
ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. за Ф., в размер на 200 лв. за С., или
общо 380 лв. на месец за двете деца, съзнателно не изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15 /петнадесет/
месечни вноски за периода от м. януари 2022 г. – м. март 2023 г. в размер на
5 700 лв., като до приключване на досъдебното производство задължението,
предмет на настоящото наказателно производство, е било изпълнено, с което
е извършила престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, като на основание чл. 183,
ал.3 от НК и чл. 78а от НК я освобождава от наказателна отговорност и не й
налага наказание.
Съдът призна обвиняемата Й. Ю. за невиновна в това, че след като е била
осъдена с Решение № 16/26.01.2022 г. по Гражданско дело № 531/2021 г. по
описа на РС – Тутракан, влязло в законна сила на 26.01.2022 г., да издържа
свои низходящи – дъщерите си Ф.Н.Ю., родена на *** г., и С.Н.Ю., родена на
*** г., с ежемесечна издръжка в размер на 180 лв. за Ф., в размер на 200 лв. за
С., или общо 380 лв. на месец за двете деца, съзнателно не изпълнила
задължението си за обща сума от 1 330 лв. за стар период от време, като я
оправда по повдигнатото й обвинение в тази част за извършено престъпление
по чл. 183, ал.1 от НК.

Съдът отмени наложената в ДП на обв. Ю. мярка за неотклонение
„Подписка“.
4

Мотивиран от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Спас Стефанов/
5

Номер на акта:	32
Дата:	15 юни 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия:	Спас Маринов Стефанов

Дело:	20233430200101
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 май 2023 г.

Решение по дело №101/2023 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите