№ 233
гр. Шумен, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20243600100021 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от адв. И. Д. Й. от АК-
Шумен с адрес за кореспонденция гр. Шумен, ул. „..., № 15, ет.1, пълномощник на Р. К. Р.,
ЕГН **********, Ф. Г. Р., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес с. Байково, обл.
Шуменска, ул. „....“, № 5 и Н. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Байково, обл.
Шуменска, ул. „...., № 5 против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“,
№ 1, представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т.. Ищците твърдят, че на 01.06.2019 г.,
около 22.10 ч. на път І-2, км.102+620м., общ. Хитрино, при управление на лек автомобил
марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ..... ТТ.В.В. е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на К.Р.К. Починалият е син
на първите двама ищци и внук на третата ищца, които са били в изключително близки
отношения с починалия, между тях е имало стабилна емоционална връзка, поради което са
преживели тежко смъртта му. Към настоящият момент, ищците не са преодолели понесения
шок и изживяват огромна болка и страдание. Починалият е страдал от заболяване, налагащо
постоянни грижи от страна на родителите му. Това е породило особена близост между тях,
предвид непрекъснатите контакти помежду им. Майката Ф. Р. е била и непосредствен
свидетел на агонията и смъртта на сина си. Между починалият и всеки един от ищците са
съществували близки емоционални връзки и те преживели много тежко смъртта му, търпят и
ще продължават да търпят неимуществени вреди.
За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № .....
валидна от 07.11.2018 г. до 07.11. 2019 г. Ищците в качеството си на увредени лица, са
1
отправили до ответното дружество молба за възмездяване на понесените от тях вреди,
депозирана на 15.03. 2023 г. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.
Ищците претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на К.Р.К. който е син на първия и
втория ищец и внук на третия ищец, като заплати на Р. К. Р. и Ф. Г. Р., по 180 000 лв. на
всеки един от тях, а на Н. С. С. сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка
една от претендираните суми считано от датата на настъпилата смърт на К.Р.К.– 01.06.2019 г.
до окончателното й изплащане, съгласно чл.429 от КЗ, както и законна лихва върху
претендираните суми, съгласно чл.497, ал.1, т.1, считано от 15 дни, след уведомяването с
извънсъдебната претенция, а именно от 15.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ ЕАД счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Не оспорва и признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение ползването на лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег.
№ ..... по силата на застрахователна полица № BG /30/118003176677, сключена с ответното
дружество. Ответникът оспорва механизма на ПТП и твърдението за наличие на
изключителна вина в поведението на водача ТТ.В.В.. Направено е в условие на евентуалност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който е
нарушил нормите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, а също така и на
чл.108, ал.1 от ЗДвП. На следващо място е направено възражение за съпричиняване от
страна на ищцата Ф. Г. Р., която в качеството си на законен представител, е следвало да
упражни пряк контрол върху К.Р.К. Направено е възражение за прекомерност на размера на
претендираните от ищците обезщетения. По отношения на предявения от ищцата Н. С. С.
иск оспорва същата по основание, тъй като тя и починалия са били роднини от втора степен
и близостта им не е надхвърляла обичайната за този вид родство. Ответникът оспорва и
претенциите за лихви, по аргумент от неоснователността на главните искове.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 21.01.2022 г. Присъда № 260005 от 28.04.2021 г. по НОХД №
380/2020 г. по описа на ОС –Шумен, ТТ.В.В., ЕГН ********** е бил признат за виновен в
това, че на 01.06.2019 г. на път І-2 (Варна-Разград-Русе), на км. 102+620 в посока от гр.
Шумен към гр. Разград, при управление на МПС – л.а. „Ауди Q7“ с рег. № ....., нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на К.Р.К. настъпила на 02.06.2019 г., като след деянието е направил всичко зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.
„б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година
лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия за невинен и го оправдава по първоначалното
обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
2
С Решение № 69 от 24.08.2021 г. по ВНОХД № 227/2021 г. по описа на ВнАС
присъдата е изменена, като прилага закон за същото наказуемо престъпление по чл.343а,
ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и преквалифицира
нарушението на правилата за движение от чл.21, ал.2 от ЗДвП по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП,
като оправдава подсъдимия ТТ.В.В. за допуснато нарушение по чл.21, , ал.2 във вр. с ал.1 от
ЗДвП. Потъвърждава присъдата в останалатай част.
С Решение № 60238 от 21.01.2022 г. по НД № 894/2021 г. на ВКС, І н.о. е оставило в
сила изменителното решение № 69/24.08.2021 г. по ВНОХД № 227/2021 г. на ВнАС.
Не се спори между страните и съдът приема за установено и не нуждаещо се от
доказване наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на
лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ....., обективиран в застрахователна полица
....., валидна от 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 31 от 10.06.2019 г., издадено от
община Хитрино, обл.Шумен (л.51), ищците Р. К. Р. и Ф. Г. Р. са родители на починалия
К.Р.К. ЕГН 870412 8746 и негови законни наследници. К.Р.К.е починал на 02.06.2019 г. –
препис –извлечение от акт за смърт от ....., издаден въз основа на Акт за смърт № .... г. (л.44).
Ищцата Н. С. С. е майка на Ф. Г. Р. и следователно баба на починалия К.Р.К.-
удостоверение за раждане, издадено от общ. Хитрино, обл. Шумен на 03.08.2021 г. (л.52).
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че на 01.06.2019 г., около 22.10 ч., водача на лек
автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ..... ТТ.В.В. се е движел по главен път І-2 в
посока от гр. Шумен към гр. разград със скорост от около 88 км./. Движението се е
осъществявало в тъмната част от денонощието, на къси светлини на фаровете, при суха
пътна настилка и в дясната лента за движение.
В същия момент пешеходеца К.Р.К.на 32 г. (без светлоотразителна жилетка) се е
намирал в левия край на платното (посока гр. Разград) и е предприел напречно навлизане на
платното за движение от ляво Н.сно спрямо посоката на движение на автомобила при
скорост на движение около 5.3 км./ч.
В момента на напречното навлизане на пешеходеца на платното за движение л.а.
„Ауди“ е бил на разстояние около 151 м. от мястото на удара. В този момент пешеходеца не
е бил осветен от светлините на лекия автомобил. Когато пешеходецът е достигнал около 3
метра, а автомобилът на около 50 метра от мястото на удара, водачът е имал техническа
възможност да го възприеме в зоната на осветеност на левия фар. Водачът е възприел
опасността своевременно при появата на пешеходеца във видимата му зона от осветеността
на челния фронт на светлините. В този момент е налице навлизане на пешеходеца в
опасната зона на автомобила.
Общото изминато разстояние от пешеходеца от мястото на навлизане на платното до
3
мястото на удара е 9 метра. Ударът е настъпил между челната част на автомобила и дясната
странична повърхност на тялото на пешеходеца. Мястото на удара е в дясната пътна лента
спрямо посоката на движение на л.а. „Ауди“, на 74.2 метра, преди мерната линия и на 2.4
метра вляво от дясната граница на пътното платно. При този удар тялото е било изтласкано
напред и леко наляво. Водачът на автомобила е предприел спиране в дясната пътна лента,
като е спрял със заден десен габарит на разстояние около 10 метра след крайното положение
на покой на тялото на пострадалия.
Местопроизшествието е в района на кръстовището на пътя за с. Развигорово, като е
налице вертикална сигнализация с пътни знаци „В26“ – забранено е движението със скорост
по-висока от 60 км./ч. и „А27“ – кръстовище с път без предимство от дясно. В близост до
местопроизшествието няма изградени пешеходни пътеки или други средства за безопасно
пресичане на пешеходци.
Основната техническа причина за възникване на ПТП е неправилното пресичане на
платното от пешеходеца на необозначено за това място, без да се съобрази с видимостта, със
скоростта и положението на приближаващия автомобил.
Техническа причина за възникването на ПТП е и движението на л.а. „Ауди“ със
скорост от около 88 км./ч., която е превишавала ограничението от 60 км./ч. и е несъобразена
със зоната на видимост – 50 метра при движение на къси светлини.
Пешеходецът е имал възможност да забележи светлината на фаровете на
приближаващия от дясната му страна лек автомобил и би могъл да предотврати ПТП, като
спре и изчака преминаването на автомобила без да навлиза в лентата му за движение. В
момента на осветяване от фаровете на автомобила, пешеходецът е бил на разстояние от
около 50 метра от автомобила. Водачът на лекия автомобил също е имал възможност да
предотврати ПТП, в случай, че не е превишавал разрешената скорост от 60 км./ч. При
движение в нощни условия видимостта пред водача е ограничена в рамките на осветената
зона от фаровете на къси светлини. В конкретната ситуация водачът е имал възможност да
възприеме пешеходеца на фаровете на автомобила на разстояние 50 метра.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скоростта, с която се движил 88
км./ч. е 89.6 метра. В района на местопроизшествието е в сила ограничение на скоростта до
60 км./ч., при която опасната зона за спиране е 52.5 метра. Т.е. и при 60 км./ч. ще е имало
удар, но е нямало да бъде толкова силен.
В резултат на ПТП, К.Р.К.е получил съчетана травма: глава, гръден кош, корем – таз,
крайници. Непосредствена причина за смъртта на К.Р.К.се дължи на тежък иреверзибилен
травматичен шок, развил се на базата на установената политравма. Между претърпяното
ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
В експертно решение № 34/24.01.2018 г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ Шумен
(приложено към НОХД № 380/2020 г. по описа на ОС–Шумен) е посочено общо заболяване
на К.Р.К.епилепсия – средно чести големи тонично клонични припадъци. Ограничено
разстройство на личността. Водещата диагноза е Grand mall припадъци (с малки припадъци
4
/petit mall/ или без тях), неуточнени.
Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, дължащо се на различни
причини и се характеризира с повтарящи се пристъпи, възникващи на базата на
свръхвъзбуда на определени нервни клетки в мозъка. Вещите лица въз основа на
медицинските данни на ТЕЛК и механизма на ПТП, считат че не са налице данни свързващи
пряко неврологичното заболяване на пострадалия с причината на смъртта му.
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна психиатрично-
психологична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че починалият К.Р.К.е страдал от умерена умствена
изостаналост, еретичен вариант. Органично разстройство на личността, както и от
епилепсия, големи припадъци, което е неврологично заболяване. Заболяването предполага
органична мозъчна симптоматика, обусловила меркантно изоставане в интелектуалното му
развитие в рамките на умерената умствена изостаналост, което напълно е лишило
починалият от възможността за обективна преценка на заобикалящата го действителност.
Умерената умствена изостаналост е в параметри, обуславящи негодност на лицето да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Способността на К.Р.К.за правилна оценка на действителността, ориентация и контрол на
поведението е била напълно изключена. Умственото изоставане е било съпроводено с
изразена дисхармония в характеровата сфера, която кореспондира с основните когнитивни и
интлектуални дефицити - краен примитивизъм, липсващи общи познания за живота,
ценности и личностови нагласи, невъзможност да прогнозира негативните последици от
собственото си поведение и да структурира решения за справяне.
Налице е нисък праг на раздразнителна слабост с афективни отреагирвания по
незначителен повод, дори без външна провокация. Липсват данни за присъствие на
суицидни интенции. Дезорганизираното поведение на К.Р.К.към момента на деянието от
01.06.2019 г. е било изцяло обусловено от наличните тежки дефекти по психични сфери,
които резултират в неспособността да се възприема правилно и точно фактите и
обстоятелствата от околната действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно
поведение.
За установяване на наведените твърдения от ищците за нанесените им
неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са
разпитани двама свидетели С.М.М. вуйна на ищцата Ф. Г. Р. и Р.А.С.. От показанията им се
установява, че ищците са изживели много тежко загубата на своя син и внук и досега не са
се възстановили и все още говорят за него. Отношенията между ищците и починалия са били
много близки и смъртта му е повлияла негативно на здравословното им състояние. Особено
тежко е било здравословното състояние на майка му, която е била непосредствен свидетел
на ПТП. Тя е започнала да получава паник атаки и да се оплаква от високо кръвно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо от близката връзка между
тях и ищците, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието им в периода преди и след ПТП. На следващо място показанията им
5
кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не
са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищците са предявили пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди. Претенцията (л.39-л.40) е получена от застрахователя на 15.03.2023 г.
и е с вх. №1327. Не са представени доказателства за произнасяне на застрахователя в
установения от закона срок по застрахователната претенция на пострадалия. Предвид на
това съдът приема, че застрахователят е отказал да изплати застрахователни обезщетения по
предявената претенция. Това се потвърждава и от становището на ответника, обективирано
в отговора на исковата молба.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете и направеното от ответника възражение за
недопустимостта им, съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от
15.05.2024 г. Разгледани по същество исковите претенции на Р. К. Р. и Ф. Г. Р. са частично
основателни, претенциите на Н. С. С. са неоснователни, поради следните съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 01.06.2019 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от ТТ.В.В., при което е настъпила смъртта на К.Р.К. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
6
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени вреди,
както и вина.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ....., обективиран
в застрахователна полица BG/....., валидна от 07.11.2018 г. до 07.11. 2019 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищците Р. К. Р. и Ф. Г. Р. попадат в кръга лица, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. С Постановление № 4 от 25.V. 1961 г.
на Пленума на ВС (раздел ІІІ) изрично е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а именно
неговите низходящи, съпруг и възходящи. Най-близките възходящи на пострадалия (в
случай на неговата смърт) по права линия са родителите. В този смисъл Постановление № 2
от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС.
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата
Н. С. С. да получи обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на К.Р.К. Тя основава
претенцията си на факта, че починалият е нейн внук.
Съгл. т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано
наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В тълкувателното решение ясно са обособени хипотезите: от една страна
типичните и традиционни за българското общество отношения, в които бабите, дядовците и
7
внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в който връзките помежду им са
изградени на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и наличие на
конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността е толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците причинява болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена близост. Конкретните житейски
ситуации са свързани с трагични или негативни в личен житейски план обстоятелства, които
са станали причина да се породят силна привързаност, близост и взаимност. Това са
ситуации, при които внукът е отчужден от естествената семейна среда и намира такава при
своите баба и дядо.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства, съдът приема, че между
ищцата Н. С. С. и починалото трето лице К.Р.К.не се установява възникването на трайна и
дълбоко емоционална връзка, която по интензивност и близост да надхвърля нормалните и
обичайни взаимоотношения между баба от една страна и внук от друга. Между тях са
налице отношения, съответстващи на традиционните семейни отношения между внук и
неговите баба и дядо. Без да се пренебрегва и омаловажава изпитаните от ищцата тъга,
скръб и мъка от загубата на внука й, съдът счита, че те не излизат извън рамките на
нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на
близък роднина. С оглед на това съдът счита, че ищцата не попада в кръга лица
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък
и няма основание да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС
№ 5/1969 г. на ВС. Следователно ищцата не е материално легитимирана да получи
обезщетение за действително претърпените от тях неимуществени вреди, поради което
предявения на основание чл.432, ал.1 от КЗ иск се явява неоснователен, без да се налага
обсъждането на другите възражения на ответното дружество, отнасящи се до претенциите
на ищцата. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и
акцесорната претенция за законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането 01.06.2019 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на К.Р.К. Застрахователят счита, че с поведението си починалият е допринесъл за
вредоносния резултат, тъй като настъпването на ПТП се дължи основно на противоправното
поведение на починалия, който е нарушил чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Пострадалият е невменяем и не е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, както и да ръководи действията си. Независимо от това в случая следва да се
приложи чл.51, ал.2 от ЗЗД. В т.7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на
ВКС е изрично посочено, че от значение е наличието на причина връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова когато невменяемо
лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва
да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, независимо, че такова лице не може да
действа виновно. Достатъчно е вредоносният резултат да бъде в причинна връзка макар и с
невиновното действие или бездействие на пострадалия. Т.е. вината на пострадалия не е
8
елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите
действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
От заключението на КАТСМЕ по делото се установява, че пострадалият е пресякъл
пътното платно на необозначено за това място и е навлязъл в платното за движение на
автомобила в условията на намалена видимост. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП при пресичане
на платното за движение извън населените места когато в близост до пешеходеца няма
пешеходна пътека, той може да пресече платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазва правилото на ал.1, т. 1, а именно преди пресичането да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Съгласно чл.114 на пешеходеца е
забранено да навлиза внезапно на платното за движение и да пресича платното за движение
при ограничена видимост. Настъпилото ПТП е в резултат от комбинацията от поведението
на водача на МПС и на К.Р.К. Водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл.20,
ал.2 и чл.21 от ЗДвП, като не се е съобразил с конкретните пътни условия и се е движел със
скорост над максимално допустимата за съответния участък от пътя. Заключението на
вещите лица, че и при движение с максимално разрешената скорост от 60 км./ч. ударът с
пешеходеца е непредотвратим не намалява отговорността на водача на лекия автомобил. В
този случай ударът би бил по-слаб, получените от пострадалия травми щяха да са по-леки и
нямаше да доведат до летален изход. На следващо място следва да се съобрази
обстоятелството, че максимално разрешената скорост на движение в участъка от 60 км./ч. е с
оглед оптималните условия за видимост. При движение в тъмната част от денонощието, при
намалена видимост и на къси светлини, при които осветената зона е 50 метра е очевидно, че
скоростта от 60 км./ч. е неподходяща и водачът е следвало по силата на императивната
разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП да съобрази това обстоятелство и да избере подходяща
скорост, която да му позволи да осуети ПТП.
От друга страна пострадалият при неправомерното си предвижване по пътното
платното е пресякъл траекторията на движение на автомобила и е ударен от челната му част.
С това той е допринесъл за настъпването на ПТП, поради което отговорността на деликвента
следва да се ограничи при отчитане на последиците от поведението на К.Р.К. В случая ПТП
е можело да бъде избегнато, ако деливентът беше избрал скорост съобразена с конкретните
условия за видимост при движение на къси светлини или пострадалият не беше предприел
пресичане на пътното платно на необозначено за това место с внезапно навлизане в платното
за движение. С оглед на това съдът приема, че приносът на К.Р.К.следва да се определи на
50%, до който размер следва да се намали отговорността на прекия причинител, респективно
на застрахователя, който с оглед съществуващото застрахователно правоотношение следва да
възмезди претърпените от ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищцата Ф. Г. Р.,
9
която не е предприела необходимите мерки, предвид здравословното състояние на сина й.
Починалият е мъж на 32 г., не е страдал от заболявания, които да се отразят на неговите
физически сили и на неговото физическо развитие. Неговата нетрудоспособност и
невъзможност да се грижи за себе си не са свързани с физически недъг. В отговор на
зададени от съда въпроси, вещите лица по КСППЕ посочиха, че лицата, страдащи от
умерена умствена изостаналост са с много неовладяно поведение, импулсивни,
непредсказуеми и доста силни физически в това състояние. Въз основа на това съдът
приема, че в конкретния случай ищцата не е имала физическата възможност да овладее и
възпрепятства сина си, да изскочи на пътя и да пресече пътното платно. Т.е. поведението на
ищцата не е повлияло по никакъв начин за настъпване на вредоносния резултат.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения.
Обезщетението на неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към
момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това.
Починалият е бил млад само на 32 години. От събраните по делото доказателства се налага
извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес на родителите му, който не е
преодолян и към настоящия момент. Ищците са претърпели и продължават да търпят
негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на сина им.
Това е една нормална човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по
делото безспорно се установи, че между починалия и ищците, които са били едно семейство
са съществували отношения на привързаност, грижа и разбирателство. Заболяването на
детето им, изискващо полагането на допълнителни грижи е довело до засилена лична
привързаност между тях. Ищците завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с
болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при
трагични обстоятелства. Следва да се съобрази и обстоятелството, че майката става свидетел
на ПТП и агонията на сина си. На тази основа, след като взема в предвид преживяваните от
ищците страдания, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на
житейски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че справедливо на ищците да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на сина
им в размер на 180 000.00 лв., на всеки един от тях. Отчитайки приноса на К.Р.К.на 50% и
след приспадане на този принос от определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се присъди обезщетение в размер на 90 000 лв. на всеки един от ищците, а
за разликата до претендираните размери от 180 000 лв., исковете на ищците следва да бъдат
отхвърлени.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищците претендират присъждането на законна лихва върху обезщетенията, считано
от датата на настъпването на ПТП – 01.06.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетенията.
10
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е.
пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената му
вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ.
Чл.429, ал.1, т.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на
застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично
предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на
ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от
застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ
при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на
деликта до датата на уведомява нето на застрахователя.
Въз основа на представените в хода на процеса доказателства, съдът приема, че
увредените лица са уведомили застрахователя на 15.03.2023 г. С оглед на това и на
основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата
на уведомяването му от увредените лица 15.03.2023 г. Следователно претенциите за законна
лихва, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите обезщетения е
основателна и следва да бъде уважена., а за периода от 01.06.2019 г. до 14.03.2023 г.,
11
включително следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Относно разноските по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищците Р. К. Р. и
Ф. Г. Р. са направили разноски по делото в размер на 3 200 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. С оглед на това на основание ч.78, ал.1 от ГПК следва да му се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 1 600 лв.
Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските по делото в общ размер на
2 389.66 лв. по представения списък на разноските, включващ и адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че
от уговореното с него възнаграждение в размер на 600 лв. реално са заплатени в брой 300
лв. Следователно реално направените от ответника разноски по делото са в размер на
2 089.66 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 1 172.25
лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците Р. К. Р. и Ф.
Г. Р. деловодни разноски в размер на 427.75 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна
такса в размер на 7 200 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1,
представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати на Р. К. Р., ЕГН ********** с
настоящ адрес с. Байково, обл. Шуменска, ул. „....“, № 5 сумата от 90 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на сина
му К.Р.К. ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 01.06.2019 г., причинено от
ТТ.В.В., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ....., на основание застрахователна полица .....,
със срок на валидност от 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г. за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2023 г. до окончателното й заплащане, а за разликата от 90 000
лв. над уважения размер на обезщетението от 90 000 лв. до претендираните 180 000 лв.,
както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от 01.06.2019 г.
до 14.03.2023 г., включително отхвърля претенциите на Р. К. Р., като неоснователни.
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1,
12
представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати на Ф. Г. Р., ЕГН ********** с
настоящ адрес с. Байково, обл. Шуменска, ул. „....“, № 5 сумата от 90 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на сина
й К.Р.К. ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на 01.06.2019 г., причинено от ТТ.В.В.,
ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил
марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ....., на основание застрахователна полица BG/30/1180
03176677, със срок на валидност от 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г. за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2023 г. до окончателното й заплащане, а за разликата от 90 000
лв. над уважения размер на обезщетението от 90 000 лв. до претендираните 180 000 лв.,
както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от 01.06.2019 г.
до 14.03.2023 г., включително отхвърля претенциите на Ф. Г. Р., като неоснователни.
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Н. С. С., ЕГН
********** с постоянен адрес с. Байково, обл. Шуменска, ул. „...., № 5 против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изп.
директори Б.И. и Т.Т. искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да й
заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, поради смъртта на внука й К.Р.К. ЕГН ********** в резултат на ПТП, станало на
01.06.2019 г., причинено от ТТ.В.В., ЕГН **********, който е нарушил правилата за
движение при управление на лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ рег. № ....., на
основание застрахователна полица BG/30/1180 03176677, със срок на валидност от
07.11.2018 г. до 07.11.2019 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1,
представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати солидарно на Р. К. Р., ЕГН
********** и Ф. Г. Р., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес с. Байково, обл. Шуменска,
ул. „....“, № 5 сумата от 427.75 лв., представляващи направените от тях разноски по делото.
Осъжда Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“, № 1,
представлявано от изп. директори Б.И. и Т.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 7 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13