Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кюстендил,26.11.2021 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1080/2020 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, Община Столична, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***,
чрез Й. С., е предявило против Р.Д.Ц., ЕГН: **********,*** иск да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество по силата на сключен
между тях на 10.12.2009г. договор за овърдрафт, сумите, посочени в заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 28.01.2019 г. по ч.гр.д. № 182/2019г. на КРС,
а именно: 2000.00 (две хиляди лева) изискуема главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК, а именно – 25.01.2019г.; 267.12 лв. (двеста шестдесет и седем лева и
дванадесет стотинки) договорна лихва за периода от 21.12.2017г. до
24.01.2019г.; 12.32 лв. (дванадесет лева и тридесет и две стотинки) –
санкционираща лихва за периода от 10.12.2018г. до 24.01.2019г.; разходи при
изискуем кредит в размер на 120,00 лв., както и направените по делото разноски
в общ размер на 95,59 лв.
В срока за отговор особеният представител на ответника оспорва иска и
прави възражение за погасяване на вземанията по давност, както и възражение за
ненадлежно процесуално представителство на ищеца (като по последното съдът се е
произнесъл с Определение № 260781/21.06.2021г.).
В хода на
съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея,
а ответникът я оспорва чрез назначения му особен
представител.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
10.12.2009г. между ищцовото дружество и Р.Д.Ц. бил сключен Договор за кредит
Овърдрафт в размер на 2000,00 лв., усвоими по изрично посочена в същия
разплащателна сметка за срок от 12 месеца – до 10.12.2010г. Уговорено било
заплащането на лихва, включваща БЛП от 7,44 % към момента на сключване на
договора и надбавка от 5.01 процентни пункта или лихва от общо 12.45 %.
Съгласно чл. 16.1. от Общите условия в случай, че кредитополучателят
не погасява в продължение на 3 (три) поредни месеца дължимите суми за лихва,
считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива суми,
правото за ползване на кредита се спира,
усвоеният кредит се оформя като
неразрешен овърдрафт и се олихвява със
санкционираща лихва, формирана от предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с наказателната
надбавка в размер на 5 (пет) процентни пункта. Издаден бил Запис на заповед в
полза на банката за сума в размер на 2063 лв. (л. 8), а отделно вземането било
обезпечено и със залог върху вземания по трудово правоотношение. Неразделна
част от процесния договор представляват приложените към делото ОУ, като банката
представя и такива по кредитна програма „ДСК Престиж“. Видно от представената на л. 14 от делото
Декларация по чл. 4, ал. 1, т.2 от ЗЗЛД е, че на ответника е предоставена
информацията по чл. 19 от ЗЗЛД.
От
допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза на в. л. С.Т. с вх. №
275541/28.09.2021г. се установява, че по силата на процесния договор банката
предоставила на ответника кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в размер на
2000,00 лв. Считано от 10.12.2009г. кредитополучателят започва да усвоява суми
по кредита посредством теглене, плащане на ПОС терминал, а погасяването се
извършвало чрез превод на суми от трудовото правоотношение на Ц.. Считано от
06.01.2018г. кредитният лимит е усвоен напълно в размер на 2000,00 лв. и
погасяването е преустановено. Сочи се, че длъжникът изпаднал в забава, считано
от 05.01.2018г., като забавата възлизала на сума от 4,98 лв. Експертът е
установил, че лихвата за забава за периода 06.01.2018г. до 10.12.2018г. (дата,
за която твърди, че настъпва предсрочна изиксуемост на кредита) е в размер на
236.69 лв., като общият размер на задължението към 25.01.2019г. (датата на
депозиране на заявлението пред съда) възлизал на: 2000,00 лв. главница;236.69
лв. договорна лихва за периода 21.12.2017г. – 10.12.2018г. и законна лихва от
25.56 лв. Към датата на депозиране на исковата молба (07.07.2020г.)
задължението било от 2000,00 лв. главница; 236.69 лв. договорна лихва и законна
лихва за периода 11.12.2018г. – 07.07.2020г. от 319,45 лв.
Поради
оспорване на заключението от ищцовото дружество е допусната и изготвена
повторна съдебно-счетоводна експертиза от в.л. Р.Й. с вх. № 276262/28.10.2021г.
Същата установява, че считано от 10.12.2009г. Ц. започнал да усвоява различни
суми по кредита, които били съответно погасявани до извършване на последното
плащане по него на 26.10.2017г. На 06.01.2018г. кредитът е усвоен напълно като
е надвишен и дължимата сума била 2000.00 лв. главница и 4,98 лв. дължима
договорна лихва. Експертът сочи, че кредитния лимит е бил надвишаван
многократно, но задълженията се погасявали в съответствие с договора до
26.10.2017г. – датата на последното плащане. Ползваната сума от ответника се
погасявала служебно, ежемесечно от Кредитора при всяко постъпване на суми,
произточащи от трудовото правоотношение на Ц. по разплащателната сметка. Към
06.01.2018г. салдото по сметката възлизало на 2004.98 лв., от които 2000,00 лв.
главница и 4,98 лв. лихва. До депозиране на заявлението по ГПК дните забава
били 380. Към датата на депозиране на заявлението в съда задължението било,
както следва (по предоставена от банката документация) 2000,00 лв. главница;
267,12 лв. договорна лихва за периода 28.12.2017г. – 24.01.2019г.; 12,32 лв.
санкционна лихва, а към датата на подаване на исковата молба – 2000,00 лв.
главница;267.12 договрна лихва за периода 28.12.2017г – 24.01.2019г.;12.32 лв.
санкционираща лихва и законна лихва от 90.01 лв. от 25.01.2019г. (датата на
подаване на заявлението) до 06.07.2019г. – (датата на ИМ). Передмет на задължението
били и 120,00 лв. разходи по изискуем кредит съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите на „Банка ДСК“ АД. Няма данни за погасени суми към
момента на изготвяне на експертизата. Сочи се, че дните забава, към момента на
депозиране на заявлението в съда са 380 дни (от 05.01.2018г. до 25.01.2019г.).
Видно от
материалите по приетото ч.гр.д. № 182/2019 г. на КРС, а и от представените по
настоящото дело заверени копия на документи от същото, е че била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 117/2019
година, връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване
на уведомление в рамките на изп.д. № 20197430400323 от описа на ЧСИ Е.
Христова, рег. № 743, район на действие – Окръжен съд – гр. Кюстендил С оглед
горното, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК
заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Изложените
фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на
спорното право, подлежащо на
разглеждане по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такова по чл. 79, ал.,
1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет
установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на 418 ГПК, вр.
с някой от документите (в случая извлечение от счетоводните книги на банката)
по чл. 417 от с.к.
По допустимостта:
Съгласно
задължителните разяснения в т. 10а от
ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки
самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена
заповед за изпълнение, последната връчена на длъжника в условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е
спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането
по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.
По основателността:
С решението по този иск съдът следва да се произнесе
относно съществуването или несъществуването на същото право, за което е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства от значение за възникването и съществуването на вземането.
Така, не се спори, че в производството по ч.гр.д. №
182/2019г. на КРС е била издадена Заповед № 117 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
сумите, предмет на настоящата искова молба.
Страните
не спорят и по наличието на сключен между тях Договор за кредит Овърдрафт от
10.12.2009г.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
Отделно от горното и настоящият състав намира,
съобразно представените писмени доказателства, че е възникнало валидно
облигационно отношение между страните по процесния договор, по който ищцовата
страна е изправна такава, доколкото е предоставила реално, а ответникът е
усвоил (справка приетите по делото съдебно счетоводни експертизи – посредством
теглене в брой и плащане на ПОС терминали) сумата в размер на 2000,00 лв. под
формата на кредит овърдрафт. Последният по същността си представлява
краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателната сметка на името на кредитополучателя
и представлява допустимо от Банката надвишение над салдото (остатъка) по
сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка
в лева или валута, до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти,
като кредитополучателят е длъжен да
осигурява средства за погасяване на кредита. При овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителките и ипотечни банкови кредити, тъй като няма как отнапред да бъде
известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този вид
кредит се определя месечна падежна дата,
размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползването на средствата.
В случая, макар първоначално уговореният срок на
договора да е бил за 12 месеца, същият е бил последователно подновяван на осн.
чл. 22 от ОУ, неразделна част към процесния договор. Поради неизпълнение от
страна на ответника (каквото установява да е налице приетото заключение вх. №
276262/28.10.2021г., изготвено от в.л. Р.Й., което съдът намира за обективно и
кредитира – в т. см. като дата на последно погасяване по кредита се сочи
26.10.2017г. съотнесено към уговореното в т.16.1. от ОУ, вр. с чл. 5 от
Договора) същият, след последното подновяване, считано от 10.12.2017г. до 10.12.2018г., не е бил подновен,
поради което се е прекратил на краен падеж, а именно – 10.12.2018г.
При посочените пояснения и установената изправност на
ищеца в светлината на установеното по делото реално усвояване на отпуснатия
кредит от ответника, от една страна, установения размер на задължението му към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК от 2000,00 лв. главница
(спр. заключението на в.л. Й., а и на в.л. Т.) – от друга, и липсата на данни
за извършено от ответника погасяване на сумата (което установява и експертът Й.)
– от трета страна, съдът намира, че главната претенция беше доказана, поради
което и ще я уважи в пълния й заявен размер като основателна.
Що се отнася до договорната лихва - по правната си
характеристика същата представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или
на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В
случая страните са уговорили заплащането на лихва, формирана от БЛП за този вид
кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. БЛП към момента на
сключване на договора е 7,44 %, а надбавката – 5.01 процентни пункта. Поради
което и общият размер на лихвата по кредита възлиза на 12.45 процентни пункта.
Не са наведени доводи за недължимост на сумата при посочения лихвен процент,
определна от в.л. Р. Й. на 267.12 лв. (съдът въприема мотивите именно на
соченото в.л., поради обстоятелството, че в.л. Т. е приела, настъпила
предсрочна изискуемост на кредитното правоотношение, каквато всъчност не е
налице. Напротив, задължението е станало изискуемо на краен падеж, както съдът
вече установи). Настоящият състав и служебно не намира основание за недължимост
на сумата, произтичащо от колизия с императивна правна норма или правилата на
морала и добрите нрави, поради което претенцията се явява основателна и в тази
си част. Периодът на дължимост съдът определя на 28.12.2017г. – 24.01.2019г.
(спр. заключението на в.л. Й., както и извлечението от счетоводните книги на
банката, приложено по ч.гр.д. № 182/2019г. на КРС), в който смисъл е депозирано
и заявлението по чл. 417 от ГПК, но погрешно в заповедта за изпълнение е
посочен период 21.12.2017г. – 24.01.2019г., като грешката на заповедния съд не
може да рефлектира върху правата на заявителя, тук ищец.
Съгласно чл. 16.1. от Общите
условия в случай, че кредитополучателят
не погасява в продължение на 3 (три) поредни месеца дължимите суми за лихва,
считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива суми,
правото за ползване на кредита се спира,
усвоеният кредит се оформя като
неразрешен овърдрафт и се олихвява със
санкционираща лихва, формирана от предвидената в договора за кредит редовна лихва, увеличена с наказателната
надбавка в размер на 5 (пет) процентни пункта. Тъй като кредитополучателят не е погасявал в продължение на повече от 3
(три) поредни месеца дължимите суми за лихва (както доказателствата по делото
установиха последното извършено плащане по кредита е от 26.10.2017г.), са
настъпили предпоставките по чл. 16. 1. от Общите условия и усвоеният кредит е започнал да се олихвява със
санкциониращата лихва, предвидена в горецитираната клауза от Общите условия.
Размерът й за процесния период – 10.12.2018г. – 24.01.2019г. в.л. Й. определя
на 12.32 лв., идентичен на претендирания такъв, поради което искът ще бъде
уважен в посочената част.
Досежно искането за заплащане на сумата от 120,00 лв,
представляваща разходи при изискуем кредит и с оглед задължението на съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с
потребител, какъвто безспорно е и настоящият случай, като приложим към
процесното правоотношение е ЗПК (отм.), а и задължението му служебно да следи
за противоречие на договорните клаузи с императивни правни норми, както и
правилата на морала и добрите нрави, настоящият състав намира, че претенцията
следва да бъде отхвърлена в посочената част. Това е така, доколкото уговорените
разходи имат за цел да обезпечат изпълнението на задължението за връщане на
заетата сума в срок, както и да обезщетят разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията. Дейността по събиране на просрочено задължение и дължимостта на
отнапред определена такса за извършването й е в противоречие с нормата на чл.
19 от ЗПК (отм.), която е императивна по характера си, доколкото е предвиден
различен от позволения в закона вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на
главното задължение. Ето защо клаузата уреждаща дължимостта на сочената сума,
като нищожна, не обвързва длъжника.
Предвид установената частична основателност на
исковата претенция съдът следва да се произнесе и по единствено релевираното
възражение от ответната страна за недължимост на сумите, а именно – направеното
с отговора по чл. 131 от ГПК правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност на вземането.
Така, при договорите за
кредит, е налице едно неделимо плащане. По тази причина договореното връщане на
сумата по кредита на погасителни вноски
не превръща същия в договор за периодични платежи, а представлява единствено
разсрочване на задължението по него и в този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (така и Решение №
261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г.на 4-то г.о, Решение № 28/05.04.2012 г.
на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г. на 3-то г.о. и др.). Ето защо, вноските по
договора за кредит, касателно главницата, се погасяват
с изтичането на общата петгодишна давност
по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Началото на този давностен срок настоящият състав преценява в
светлината на спецификата на процесния
кредит – овърдрафт, при който главницата
се погасява и усвоява без изрично посочване на срокове за това, т.е. преди
крайния падеж главното задължение е изпълняемо, но не и изискуемо.
Касателно настоящия случай т. 17 от ОУ
предвижда, че когато в 30-дневен срок не се погасят
сумите по т. 16. 2, а именно - начислени и санкционни лихви и главница по
усвоения кредит, кредиторът предприема действия за принудително събиране на
вземането, т. е. вземането става изискуемо. Посоченият 30-дневен срок обаче
започва да тече от момента, в който кредитът овърдрафт е бил оформен като
неразрешен по см. на т. 16.1. от ОУ, т.е. след изтичане на три последователни
месеца на неплащане на дължимите суми за лихва, считано от последната падежна
дата, на която са били погасявани такива суми. Последната падежна дата преди
последното погасяване по кредита (на 26.10.2017г.) е 05.10.2017г. Посоченият
3-месечен срок изтича на 05.01.2018г. От последната дата започва да тече
30-дневния срок по т. 17 ОУ, поради което и изискуемостта е настъпила, считано
от 06.02.2018г. Същата е била прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК на 25.01.2019г. Тоест, не е изтекъл предиведният от законодателя
5-годишен давностен срок за процесното вземане за главница, а и 3-годишен
такъв, касателно вземанията за лихва като периодични платежи по см. на чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД. Но дори и да се възприеме, приетото в заключенията на вещите
лица, а и извлечение от счетоводните книги на Банката, за начален момент на
забавата датата 06.01.2018г., т.е. 380 дни забава, то изложеното не променя
изводите отново поради липса на изтичане на сочените 5-годишен, съотв.
3-годишен давностни срокове. Предвид изложеното, възражението на особения
представител в посочения контекст, се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни
разноски с оглед уважената част от иска. Според пълномощното на л. 4 от делото
той е бил представляван от юрисконсулт. Размерът на дължимите разноски за
възнаграждението му в този случай следва да се определи по указанията в
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, като сумата от 100,00
лв. съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на
делото. Представени са и доказателства за заплатена държавна такса в размер на
45,59 лв. (л. 6), доплатена държавна такса от 139,82 лв. (л. 29) депозит за
особен представител в размер на 300,00 лв. (л. 43), депозит за вещо лице в
размер на 200,00 лв. (л. 58) и депозит по повторната експертиза от 100,00 лв.
(л. 82) – общо 885,41. Така, в полза на ищцовото дружество и съобразно с
уважената част от исковата претенция на 95%, ще се присъди сумата от 841,14 лв.
На ответната
страна също се следват деловодни разноски по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3
от ГПК, но искане в т.см. не е било заявено, а доказателства за сторени такива
не са били ангажирани.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение, издадена в предходно заповедно
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ищеца се следва сума в размер на 90,81 лв. като доказателства за реализирани
разноски от длъжника не отново не бяха ангажирани.
С оглед отхвърляне на претенцията за сумата от 120,00
лв., представляваща разходи при изискуем кредит, тълкувателната практика на ВКС
по прилагането на закона, обективирана в т.13 от ТР4/2014г. по тълк. д. 4/2013
г. ОСГТК, ВКС предвижда за отхвърления иск издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение да не се обезсилва.
В хода на производството ответникът бе
представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, възнаграждението за който, доколкото
дейността му е винаги възмездна е изплатена от средствата, вмнесени от ищцовото
дружество предварително като депозит (в този смисъл е произнасянето на съда в
с.з. от 17.11.2021г.).
Мотивиран от горното
и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Д.Ц.,
ЕГН: **********,*** дължи и следва да заплати на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Община Столична, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, на
осн. сключен между страните Договор за кредит овърдрафт от 10.12.2009г.,
сумите, както следва: 2000.00 лв. (две хиляди лева) изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, а именно – 25.01.2019г. до окончателното й
изплащане; 267.12 лв. (двеста шестдесет и седем лева и дванадесет
стотинки) договорна лихва за периода от 28.12.2017г. до 24.01.2019г.; 12.32
лв. (дванадесет лева и тридесет и две стотинки) – санкционираща лихва за
периода от 10.12.2018г. до 24.01.2019г., за които суми са издадени заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №117/2019 г. и изпълнителен лист в
производството по ч.гр.д. № 182/2019г. на КРС,КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за сумата от 120,00 лв. (сто и давдесет),
представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Р.Д.Ц., ЕГН: **********,*** да заплати на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Община Столична, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, сумата в размер 841,14 лв. (осемстотин
четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща деловодни разноски
за настоящото производство, както и сумата в размер на 90,81 лв. (деветдесет лева и осемдесет и една
стотинки) - деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 182/2019 г. на КРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването
му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на заповедния
съд.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: