МОТИВИ по НОХД № 871/12г. на
Окръжен съд - П.
Подсъдимият С.О.К. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК за това, че на
20.01.2012 година в град П., при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – мъжки кожен портфейл “АРТ” на
стойност 23 лева, лична карта, мобилен телефон марка „Самсунг” модел “s 3600”
на стойност 95 лева с карта “Прима” с ваучер за 5 лева и български левове – 60
лева, всичко на обща стойност 183 лева, от владението на Р.Х.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Прокурорът поддържа обвинението в съдебното заседание
изцяло. Счита че на подсъдимия следва да
се наложи наказание „лишаване от свобода” при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият К. не признава виновно поведение. Самостоятелно и чрез
защитника си моли да бъде признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
В настоящия процес не е бил
предявяван и приеман граждански иск.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият С.О.К. е роден на ***г.
в гр.Д. и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин и
е разведен. Има основно образование, трудовоангажиран е на непостоянна работа и
е осъждан многократно.
През деня на 20.01.2012г. пострадалият
свидетел Р.И., след като посетил библиотеката на ул.”Иван Вазов” в гр.П., се
отправил към паметника “Альоша” в града.
Изкачвайки се на хълма до самия паметник започнал да чете книга, но след като
започнало да превалява дъжд тръгнал обратно надолу. На една от площадките на
стълбищата забелязал непознатия до този момент за него подсъдим К., който стоял
прав до един от намиращите се там храсти и пиел нещо от бутилка. Пъхвайки
бутилката в храста К. настигнал пострадалия, заявявайки му, че иска да му бъде
направена “свирка”. На последвалия от свидетеля отказ му казал, че се шегувал и
допълнил че го познавал отнякъде. Пострадалият И. му отговорил, че не може така
да се шегува с него, при което подсъдимият К. му заповядал да си даде парите.
Получавайки отново отказ му заявил, че ще му ги даде, при което вкарал ръката
си в джоба на връхната дреха на И.. За да се освободи пострадалият хванал
ръката на подсъдимия и дори успял да го ритне няколко пъти. К. притиснал
пострадалия в намиращия се в близост скален камък и го ударил с юмрук по устата,
при което от устните му потекла кръв. Едновременно с това, въпреки виковете му
за помощ, издърпал ръката си като стискал с нея съдържимото в джоба му, изваждайки
го и разкъсвайки по този начин хастара на дрехата. Успял да отнеме от И. мобилния му телефон
“Самсунг” и портфейла му от естествена кожа “Арт” с личната му карта в
него, карта “Прима” с ваучер и сума от
60 лева. След това подсъдимият избягал обратно по пътя по който бил дошъл
пострадалият.
Междувременно, в близост до
местопроизшествието, се разхождал св.Т.. Той, след като чул виковете за помощ,
се приближил към двамата непознати му до този момент подсъдим и пострадал. Виждайки
проявената агресия на подсъдимия над пострадалия, св.Т. се приближил към И., за
да му окаже помощ. Обадил се по своя мобилен телефон в полицията и двамата
заедно се отправили надолу по хълма, за да изчакат пристигането на полицейските
служители. Ведно с пристигналите служители на реда пострадалият И. ***, където
направил официално оплакване относно случилото му се.
Впоследствие, след като
изоставил жертвата си, подсъдимият се отправил към ул.”***” №**, където продал
на работещия в намиращия се там магазин за мобилни апарати - св.Б. телефона на
пострадалия за сумата от 15 лева. По-късно телефонът бил препродаван и заменян
от различни лица, едни от които свидетелите А., Т. и А., като вещта била
предадена доброволно от последния на полицейските служители на 06.03.2012г. А
на 02.04.2012г. телефонът бил върнат на пострадалия Р.И..
При извършения по-късно оглед на
местопроизшествие била открита от служителите на реда при 2-ро РУП-П.
двулитрова пластмасова бутилка, ползвана от подсъдимия. А при извършеното след
залавянето на подсъдимия разпознаване на лица К. бил разпознат като нападателя
над И., както от самия пострадал, така и от св.Т..
От заключението
на вещото лице С. по СОЕ се установява стойността на отнетите вещи, а
именно: мъжки кожен портфейл “АРТ” на стойност 23 лева, лична карта без
стойност, мобилен телефон марка „Самсунг” модел “s 3600” на
стойност 95 лева с карта “Прима” с ваучер за 5 лева и български левове – 60
лева, всичко на обща стойност 183 лева.
От заключението
на вещото лице П. по СМЕ се установява, че на пострадалия Р.И. е било
причинено разклащане на втори горен десен зъб от втора степен, както и
охлузване и кръвонасядане на лигавицата на долната устна на устата. Било му е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
От заключението
на вещото лице С. по СПЕ се установява, че С.К. не се води на
диспансерно наблюдение към ЦПЗ – П. и С. и не страда от същинско психично
заболяване психоза, както понастоящем, така и към инкриминирания период. Той
страда от специфично личностново разстройство от смесен тип с черти на
емоционална лабилност и диссоциалност. Невротични декомпенсации. Склонност към
самоувреждащи действия и хипохондрична насоченост. Асоциални прояви. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил
е в ясно съзнание, адекватен, с целенасочени и мотивирани действия.
В хода на делото подсъдимият отрича свое виновно
поведение, лансирайки пред съда версията, че на предния ден, а не на датата
посочена в обвинителния акт, се намирал до паметника “Альоша” в П., където сам
свидетелят Р.И. му бил предложил да правят секс, за което щял да му заплати
сумата от 50 лева. В една от намиращите се на хълма бараки И. му бил направил
само орален секс, за което му бил дал само 10 лева и мобилния си телефон, след
което двамата се били разделили, а вещта К. продал за 15 лева на следващия ден.
Тази защитна позиция на подсъдимия се опровергава категорично както от
показанията на пострадалия свидетел И., така и от показанията на свидетеля
очевидец Т. /за част от тях депозирани в досъд.производство/. Така св.И.
изразява убеденост относно датата на деянието, а именно 20.01.2012г., като
чистосърдечно и подробно поднася пред съдебния състав случилото му се с цялата
агресия, която подс.К. е упражнил над него, отнемайки му по-гореописаните вещи.
Тези негови показания се подкрепят от показанията на св.Т., който до този
момент не е познавал нито подсъдимия, нито пострадалия и споделеното от него
пред съда се явява лишено от пристрастие и при липса на заинтересованост от
изхода на делото. Отзовавайки се на виковете на помощ този свидетел е видял
подсъдимия да удря пострадалия, съдирането на джоба на връхната му дреха и
бягството му нагоре по хълма. В оказването на помощ на И. е видял и
разкървавената му уста, изслушвайки споделеното му за случилото се от самия
пострадал. Св.Т. също посочва, че са придружили заедно с пострадалия дошлите
вследствие на телефонното му обаждане полицаи до полицейското управление. Относно
датата на случилото се в обективната действителност то същата, освен че се
посочва и от пострадалия и от св.Т.,
стои и в написаното във 2-ро РУП-П. заявление от И., подадено при придружаване
на полицаите непосредствено след деянието. Отделно от това, видно от данните по
протоколите за разпознаване на лица, както самият пострадал И., така и св.Т.
категорично разпознават подсъдимия К. като лицето, извършило грабежа на първия
от двамата свидетели. И тук на възраженията на защитата на
подсъдимия относно възможността да бъдат ценени показанията на св.Т. е
необходимо да се посочи, че самият свидетел изтъква, че всичко казано от него
пред разследващия полицай е вярно и не се отрича от казаното в хода на
досъдебното производство.
Именно така посочените дотук доказателства имат
значение относно главния факт на доказване, като въпросите за това дали
подсъдимият е имал шапка и какъв вид е била връхната дреха на пострадалия
остават встрани и се явяват незначителни относно този факт на доказване.
Така посочената
фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на самия подсъдим К.,
от показанията на свидетелите И., Т., Р., А., Б., А. и Т., от приетите по
делото писмени доказателства от ДП, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие /л.33/, фотоалбум /л.36/, протоколи за разпознаване на лица
/л.52, 54/, епикризи /л.68, 69/, протокол за оглед на ВД и фотоалбум /72, 73/, протокол
за доброволно предаване /л.77/, договори за покупко-продажба /л.79, 80/,
разписка /л.81/, справка съдимост /л.122/, справка от мобилни оператори /л.90 –
120/, характеристична справка /л.128/, справки
за лица /л.129, 137/, от НОХД вносна бележка /л.93/, както и от заключенията по
СОЕ, СМЕ и СПЕ.
При така посочената
по-горе фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК за това, че
на 20.01.2012 година в град П., при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по
чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – мъжки кожен портфейл “АРТ” на
стойност 23 лева, лична карта, мобилен телефон марка „Самсунг” модел “s 3600”
на стойност 95 лева с карта “Прима” с ваучер за 5 лева и български левове – 60
лева, всичко на обща стойност 183 лева, от владението на Р.Х.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Деянието е
осъществено с пряк умисъл у подсъдимия, като е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял
настъпването им.
При така посочената правна квалификация и
съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции, съдът намери,
че наказанието, което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – в условията на чл. 54 от НК. Като такива се преценят трудова
ангажираност, недоброто му здравословно състояние, ниската стойност на отнетото
от него. Като отегчаващи отговорността му обстоятелства се отчетоха
многократните му осъждания извън квалификацията на деянието – като
характеристични данни, както и сравнително завишената степен на обществена
опасност и на деянието и на дееца. Най-справедливо в случая е да му бъде
наложено наказание от седем години лишаване от свобода, което да се изтърпява
на основание чл. 60 ал. 1 вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим
в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. При така определеното и
наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода и с оглед на липсата на доказателства
относно налично имущество, съдът намери, че не е необходимо да се налага и
конфискация на такова имущество.
Съдът постанови и
приспадане на основание чл. 59 НК на времето, през което подсъдимият е бил задържан
под стража, считано от 09. 03. 2012г. до влизане на присъдата в сила.
Взе се отношение и по
веществените доказателства, като се постанови унищожаването на пластмасовата
бутилка с течност като вещ без стойност след влизане на присъдата в сила, а
относно двата мобилни телефона “Нокия” и “Сименс”, сгъваем нож и 3 бр. СИМ
карти се постанови връщането им на подсъдимия.
Подсъдимият бе осъден
и да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 260
лв.
Причини за извършване
на деянието са незачитане на установения в страната правов ред и стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: