Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 190

 

гр. Перник, 04.10.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 273 по описа за 2021 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на К.Б.К. с ЕГН:********** срещу заповед №ЧР-СП-254/26.02.2021 г. на В.Г.- главен секретар на Агенция „Пътна инфраструктура" /АПИ/. С тази заповед е прекратено служебното правоотношение с К.Б.К. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на длъжността) във връзка с чл. 108 от ЗДСл, като е разспоредено да бъдат изплатени дължимите обезщетения - за неспазен срок на предизвестие, за неизползван платен годишен отпуск, суми за представително работно облекло и е посочен придобития ранг на държавна служба - IV младши.

Претендира се отмяна на оспореният акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Съображения за претендираната отмяна се излагат както с жалбата, така и в писмен отговор от 17.09.2021 г.  Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – главен секретар на АПИ, чрез своя процесуален представител, изразява съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли същата и да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклад №93-01-1431/23.02.2021 г. до председателя на Управителния съвет на АПИ е отправено предложение за трансформация на длъжности в отдел „Управление на човешките ресурси", дирекция „АОЧРУС". Докладът е подписан от Д.И.М.- за директор на дирекция АОЧРУС, съгласно действаща към момента на подписването на доклада заповед за заместване №ЧР-СП-504/23.09.2020 г., издадена от тогавашния председател на УС на АПИ Г.Т.. По същество тази заповед, издадена на основание чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗДСл, касае заместване на Р.В.А.- директор на дирекция „АОЧРУС" при АПИ във всички случаи на отсъствие до 30 дни от Д.И.М.- началник на отдел „Управление на собствеността" в дирекция „АОЧРУС". Отсъствието на титуляра, поради ползване на платен и неплатен отпуск за периода от 15.02.2021г. до 28.02.2021г., е основание доклада да бъде подписан от заместника му. Докладът е съгласуван и подписани, освен от Д. М. и от следните служители: В.Г.- главен секретар; В.С.- директор на Дирекция БФРП; Р.И.- началник на отдел „УЧР". Председателя на УС на АПИ с резолюция е одобрил доклад №93-01-1431/23.02.2021 г.

До Управителния съвет на АПИ е внесен за разглеждане доклад №93-01-1495/24.02.2021г. от Р.А.- директор на дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността", който е подписан отново от Д.М. по гореизложените обстоятелства. С този доклад се предлага трансформиране на длъжности в длъжностното разписание на АПИ. Взето е решение на УС на АПИ, обективирано в протокол №27422/2021г. от заседание, проведено на 26.02.2021г., с което е одобрено направеното предложение. Въз основа на това е налице ново длъжностно и поименно щатно разписание на Агенция „Пътна инфраструктура", в сила от дата 01.03.2021 г.

От процесната административна преписка е видно, че  въз основа на новото длъжностно разписание, в сила от 01.03.2021 г., една щатна бройка „старши юрисконсулт" по служебно правоотношение в отдел „Управление на човешките ресурси", дирекция „АОЧРУС" на АПИ е трансформирана в една щатна бройка „главен юрисконсулт" по служебно правоотношение. При сравняване на длъжностното разписание, действало до 01.02.2021г. и новото такова, в сила от 01.02.2021 г. се установява, че щатната бройка „старши юрисконсулт" е съкратена и същата е трансформирана в една щатна бройка „главен юрисконсулт". Според административния орган новата длъжност „главен юрисконсулт" в същата дирекция и отдел е различна от съкратената „старши юрисконсулт" като функции, задължения и изисквания.

С издадената и обжалвана в настоящото производство заповед №ЧР-СП-254/26.02.2021 г., главният секретар на АПИ, действащ съгласно заповед №РД-11-1256/01.12.2020 г. на председателя на УС на АПИ за неговото оправомощаване, е прекратил служебното правоотношение, считано от 01.03.2021 г., с К.Б.К., заемащ  длъжност „старши юрисконсулт" в отдел „Управление на човешките ресурси", в дирекция „Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността" при АПИ, с ранг IV младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на длъжността) във връзка с чл. 108 от ЗДСл.

Видно от част II,  т. 1 от заповед №РД-11-1256/01.12.2020 г. на председателя на УС на АПИ, озаглавена „Прекратяването на служебните и трудови правоотношения”, че издателят на тази заповед е възложил на главния секретар на АПИ изпълнението на следните негови прамощия: „Всички правомощия, като орган по назначаването, произтичащи от Закона за държавния служител и подзаконовите нормативни актове, свързани с прекратяване на служебните правоотношения на служителите в Агенцията по реда на чл. 103, чл. 105 и чл. 107, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл. Във всички останали случаи - след предварително одобрение от председателя на УС на АПИ, отразено върху доклад, изготвен за всеки конкретен случай.”.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. Заповедта е постановена на 26.02.2021 г., а жалбата е подадена по пощата на 12.03.2021 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата e основателна.

Оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган, доколкото на главния секретар на АПИ не са делегирани въобще правомощия да прекратява служебни правоотношения по реда на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. Този извод следва от съдържанието на част II,  т. 1 от заповед №РД-11-1256/01.12.2020 г. на председателя на УС на АПИ, където не е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. Действително на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл председателят на УС на АПИ може да възлага своите правомощия като орган по назначаването, свързани с прекратяване на служебните правоотношения със служители на АПИ. Това възлагане обаче следва да е изрично и ясно. В първото изречение от част II,  т. 1 от заповед №РД-11-1256/01.12.2020 г. изрично са възложени правомощия за прекратяване по реда на чл. 103, чл. 105 и чл. 107, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, а второто изречение е с неясен обхват. Не става ясно в разглеждания случай, кои са „всички останали случаи”, например дали става въпрос за непосочени хипотези от чл. 107, ал. 1 от ЗДСл (като т. 2, т. 4, т. 5 и т. н. от чл. 107, ал. 1) и съответно дали „във всички останали случаи” попадат основания за прекратяване по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. Следва да се изтъкне, че  е недопустимо делегиране на правомощия по неясен, двусмислен и подлежащ на различни интерпретации начин. Дори и да се приеме, че основанията за прекратяване по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл се включват във „всички останали случаи”, то в разглеждания случай липсва предварително одобрение от председателя на УС на АПИ, отразено върху доклад, изготвен специално за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя К.Б.К.. Ето защо със сигурност липсва необходимото условие за упражняване на делегирани правомощия. Друг въпрос е доколко въобще е допустимо условното делегиране на правомощия по процесния начин.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде прогласена за нищожна.

Освен това от съда се констатира, че заповед №ЧР-СП-254/26.02.2021 г. на главния секретар на АПИ противоречи на приложените материално-правни разпоредби и целта на закона – отменителни основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което евентуално следва да бъде отменена. Аргументите за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се дава правомощие на органа по назначението да прекрати едностранно служебното правоотношение, с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността. За да е налице реално съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на тази норма, следва да бъде установено отпадане на длъжността, като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

В разглеждания случай не е спорно, че съгласно длъжностното разписание в сила от 01.03.2021 г. е трансформирана 1 щатна бройка „старши юрисконсулт" в 1 щатна бройка „главен юрисконсулт". Липсва реално съкращаване на длъжността доколкото функциите на длъжността се препокриват с функциите на новооткритата щатна бройка за длъжност „главен юрисконсулт" в същата дирекция към АПИ. Видно от направената от съда съпоставка на длъжностните характеристики, същите се имат някои незначителни разлики и затова може да се приеме, че тази длъжност е продължила да съществува под друго наименование, но със същите функционални задължения. Така изложеното дава основание да се заключи, че формално са изпълнени предпоставките на нормата на  чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда след извършеното преструктуриране съкратената длъжност, заемана от жалбоподателя, е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания. При сравнение на приложените по делото длъжностни характеристики на съкратената длъжност „старши юрисконсулт" и тази на „главен юрисконсулт" е видно, че функциите на длъжността на жалбоподателя са запазени и детайлизирани в длъжностната характеристика за длъжността „главен юрисконсулт", утвърдена на 23.03.2021 г. Прегледът на двете длъжностните характеристики съответно на „старши юрисконсулт" и „главен юрисконсулт" показва идентичност или значително сходство във функциите, задачите и отговорностите. Запазването на функциите и задачите, макар и под формата на различно им формулиране на някои от дейностите в длъжността характеристика за „главен юрисконсулт" се констатира лесно при тяхната съпоставка. Детайлизирането на отделни функции и отговорности не обуславя извод за създаване на качествено нова длъжност по нейното функционално съдържание, възложени задачи и дейности. При това положение, съдът приема, че длъжността, заемана от служителя К.К. е премахната само като позиция от длъжностното разписание, но не и като съвкупност от функции, задачи и отговорности, поради което незаконосъобразно е прекратено служебното му правоотношение на основание  чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Доказателственият материал по делото сочи, че длъжността, заемана от служителя е продължила да съществува като съвкупност от функции, задачи и отговорности, поради което не е осъществен фактическият състав на  чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение.

Според настоящия състав това формално съкращаване на длъжността е осъществено и в разрез с целта на закона. Последното обстоятелство, дава основание да се направи извод, че оспореният административен акт е издаден и в противоречие с целта на закона. В действителност въпрос на целесъобразност е утвърждаването на ново щатно разписание и закриването на една длъжност, с разкриване на нейно място на друга такава при запазване общата численост на служителите в АПИ. Упражняването на процесните правомощия обаче следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. Именно изпълнението на тези условия, в рамките на упражнената от органа оперативна самостоятелност подлежат на съдебен контрол. Органът разполага със свободата да прецени и да избере начина и средствата за действие, с оглед постигане на определена законово предвидена цел, но при съблюдаване принципите на справедливост и предвидимост в административното производство. Следва да се посочи, че съгласно т. 12 на Постановление № 4/22.09.176 г. на Пленума на ВС, актовете, които административният орган е овластен да издава по свободна преценка, не са изключени от проверка за законосъобразност, а самото упражняване на правото на свободна преценка е подчинено на изисквания. Тези изисквания държат сметка на органа да издава актове само за целите, за които му е предоставена конкретната оперативна самостоятелност. В този смисъл ползването на предоставените от закона компетентности и правомощия за други цели, винаги води до превратно упражняване на предоставената дискреционна власт. Съгласно ТР № 4/22.04.2004 г. по ТР 4/2002 г. на ОС на ВАС актовете издадени в условията на оперативна самостоятелност подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, която проверка включва в себе си и отговор на въпроса, дали органът не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Следва да се посочи и решение № 16494/20.12.2012 г. на ВАС по АД № 6954/2012 г., в което се приема, че дължимата от съда проверка включва и преценка относно спазване изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК, с оглед избраната от органа възможност на действие за постигане на определената цел. При съвкупния анализ на тези обстоятелства, съдът не възприема поведението на органа, като такова насочено към оптимизиране функционалността на АПИ, а единствено като такова, насочено към прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя. Не са налице данни, които обективно да са наложили трансформирането на 1 щатна бройка „старши юрисконсулт" в 1 щатна бройка „главен юрисконсулт".

Поради гореизложеното процесната заповед се явява на първо място според съда нищожна, а евентуално и незаконосъобразна.

Относно разноските:

С оглед и изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторени съдебни разноски, но липсват доказателства за реалното извършване на такива. Ето защо съдът няма основание да присъжда  такива.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА  по жалбата К.Б.К. нищожността на заповед №ЧР-СП-254/26.02.2021 г., издадена от В.Г.- главен секретар на Агенция „Пътна инфраструктура".

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

Съдия:/п/