Р Е Ш Е Н И Е
№….........../16.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9080 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република
България с адрес: гр. София, ***, осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
второ от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното му
обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна, Сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“, за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което наказателно
производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва, считано
от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в
исковата молба на 17.05.2018 г. било образувано ДП № 274/2018 г. по описа
на Сектор „РПТ" при ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 3 от НК. На 11.06.2018 г. ищецът Д.Т. бил разпитан в качеството му на
свидетел по делото, на който разпит той се явил без адвокат и не му било
разяснено правото да ползва адвокатска защита, поради което свидетелствал срещу
себе си. На 12.11.2018 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
била му наложена мярка за неотклонение „подписка" и бил разпитан в
качеството му на обвиняем, като отново не му било разяснено правото на защитник
и той не се ползвал от такъв. Във връзка с повдигнатото му обвинение на ищеца
била извършена полицейска регистрация по реда на ЗМВР, вкл. снемане на пръстови
отпечатъци и снимки. С влязло в сила на 26.02.2019 г. прокурорско постановление
от 12.12.2018 г. досъдебното производство било
прекратено, тъй като извършеното деяние не било съставомерно,
и наложената на ищеца мярка за неотклонение била отменена. Въпреки
прекратяването наказателно производство, полицейската регистрация на ищеца не
била заличена и към настоящия момент.
Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът имал лични
и семейни проблеми, включително майка му решила да го лиши от наследство, което
предизвикало у него огромен стрес и тревожност. Същият трудно заспивал и имал
неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване; изпитвал ежедневни
притеснения и тревожност и не можел да се концентрира; започнал да губи желание
и са се храни редовно. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му осъдителна
присъда, която щяла да окаже влияние на личния и професионалния му живот.
Неговите познати и близки приятели също започнали да странят от него.
Третирането му като престъпник било стресиращо за ищеца, който и към момента не
можел да се освободи от чувството за вина, доколкото и полицейската му
регистрация все още не е заличена. Посочените неимуществени вреди ищецът
определя в размер на 4000 лв., която сума счита, че следва да му бъде заплатена
от ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения по същество моли за уважаване
на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния й представител адв. М.П., поддържа исковата молба и направеното в нея
искане. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът - Прокуратурата на Република България, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърдените неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с
повдигнатото обвинение на ищеца, с твърдения, че същите са недоказани. Намира,
че не носи отговорност за вредите, претърпени от ищеца по повод полицейската му
регистрация, доколкото същата не е извършена от органите на Прокуратурата по
реда на НПК. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен и
несправедлив. В тази връзка излага, че наказателното производство е продължило
в разумен срок и същото е своевременно прекратено още на досъдебна фаза, че
повдигнатото на ищеца обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, както и че му е била взета най-леката мярка за неотклонение.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за присъждане на обезщетение в
намален размер.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез Т.Т.–
прокурор пти Районна прокуратура - Варна, поддържа
депозирания отговор и формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ищецът Д.И.Т. е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр.
ал. 1 НК по ДП № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна, Сектор „Разследване
на престъпления по транспорта“ – за това, че на 21.04.2018 г. в гр. Варна
управлявал МПС – мотоциклет с рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Безспорно е също, че наказателното производство е прекратено с влязло в
сила прокурорско постановление от 12.12.2018 г.
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Същите се установяват и
от приобщеното по делото ДП № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
От материалите по досъдебното производство се изяснява още, че ищецът е
привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление с постановление от
12.11.2018 г. (л. 28) и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Постановлението е подписано лично от обвиняемия, ведно с отбелязване, че не
желае защитник.
Видно от приобщения протокол от 12.11.2018 г. (л. 29), ищецът е разпитан в
качеството му на обвиняем по наказателното производство непосредствено след
привличането му като такъв. В протокола са обективирани правата на лицето
съгласно разпоредбите на НПК, включително правото му на защитник – упълномощен
или служебен такъв, като документът е подписан лично от ищеца в удостоверение
на обстоятелството, че са му разяснени посочените в протокола негови права.
Потвърждение на този факт са и инкорпорираните в протокола обяснения на
обвиняемия, в които изрично е записано изявлението му, че са му разяснени
правата, в т.ч. и правото на защитник, че не желае защитник и не желае да му
бъдат предявявани материалите по разследването.
Наказателното производство, водено срещу ищеца, е прекратено с
постановление от 12.12.2018 г. (л. 12), с което е
отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение. Същото е влязло в законна
сила на 26.02.2019 г., когато е изтекъл седемдневният срок за обжалването му
(л. 14). В мотивите на постановлението е изложено, че заповедта за принудителна
административна мярка е връчена на обвиняемия Т. на 21.05.2018 г. (тоест след
датата на деянието – 21.04.2018 г.), поради което от субективна страна не е
осъществен съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр.
ал. 1 НК, тъй като самата заповед не е влязла в сила и обвиняемият не е знаел
за нея.
От приложеното по делото писмо от 10.11.2019 г. от ОД на МВР – Варна (л.
75) се установява, че Д.И.Т. има полицейска регистрация № 77730/12.11.2018 г.,
извършена в Трето РУ на МВР – Варна във връзка с ДП № 274/2018 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. По делото няма данни полицейската
регистрация да е снета към настоящия момент.
Видно от приложеното към материалите по досъдебното производство свидетелство
за съдимост (л. 44), лицето Д. В. Т. не е осъждано. От приобщената справка - картон
на водача (л. 40) се изяснява, че в периода 2007 г. – 2018 г. ищецът е извършил
множество административни нарушения на Закона за движението по пътищата.
По
делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните
от ищеца свидетели.
От
показанията на свидетеля Т.А.(във фактическо съпружеско съжителство с ищеца),
се установява, че обвинението се е отразило негативно на Д.Т. и семейството му
– било повод за скандали и ежедневно напрежение, хората започнали да гледат на
него по друг начин. Свидетелката излага, че ищецът не се хранел редовно, трудно
заспивал и не можел да се концентрира при изпълнение на служебните му
задължения като брокер на недвижими имоти, нямал никакви сделки за известен
период от време и се депресирал.
От показанията на свидетеля И.Ж.(без дела и родство със страните) се
изяснява, че заради обвинението ищецът преустановил спортните си занимания, започнали
да се карат с приятелката му и с неговата майка, не му се излизало, променило
се и отношението на приятелите му към него.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ. Съгласно посочената
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Според съдебната практика по нейното приложение, обективирана
в решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., с незаконното
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление се причиняват
обичайни неимуществени вреди, които се изразяват в нравствени, емоционални и
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, притеснено и несигурно. Практиката приема също, че когато
предметът на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за действия
или бездействия на съответните органи, съдът е надлежно сезиран за обезщетяване
на обичайните неприятни чувства, усещания и преживявания и отговорността на
държавата следва да бъде реализирана до размера на тези вреди. Когато обаче се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето и други специфични увреждания, то тогава тези
болки и страдания трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба и доказани
от ищеца при условията на пълно и главно доказване в процеса.
Безспорно
по делото е, че ищецът е обвинен в извършване на престъпление, като образуваното
наказателно производство е прекратено, тъй като извършеното деяние е несъставомерно, поради което и с оглед цитираната по-горе
съдебна практика, съдът намира, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени
вреди от водения срещу него наказателен процес, изразяващи се в тревожност,
страх и притеснение, които психически преживявания неминуемо се отразяват на настроението,
съня, концентрацията и апетита на нормалния човешки индивид, както и на
социалния му живот и общуването в близкия семеен кръг. Посочените вреди са в пряка
причинно – следствена връзка с повдигнатото обвинение, установена от събраните
свидетелски показания по делото, според които именно процесното обвинение е
повод за настъпилата негативна промяна у ищеца. Съдът кредитира събраните свидетелски
показания в тази им част, при условията на чл. 172 ГПК, като достоверни,
доколкото същите са ясни, непротиворечиви и житейски логични. Обстоятелството,
че св. Т.А.не назовава точния период на обвинението не опровергава този извод, каквито
доводи навежда ответната страна, доколкото по делото е установено, че срещу
ищеца не е водено друго наказателно производство и свидетелката си спомня, че
обвинението е именно във връзка с управлявания от ищеца мотоциклет.
Неоснователни
са и възраженията, че Прокуратурата не носи отговорност за вредите, претърпени
по повод полицейската регистрация на ищеца. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР
полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са
привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер,
като органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите
мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Разпоредбата на
чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР предвижда, че регистрацията се снема, когато наказателното
производство е прекратено (с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 НПК,
какъвто настоящият не е). От цитираната нормативна уредба следва, че
полицейската регистрация не може да бъде извършена по преценка на органите на
МВР, а същата е обусловена от действията на Прокуратурата, в чийто правомощия е
повдигането и поддържане на обвинение за извършено престъпление от общ
характер. Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето,
привлечено като обвиняем за такъв вид престъпление, поради което при
прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност
на деянието именно Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди и от полицейска
регистрация (в този смисъл – решение № 201/22.07.2016 г. по гр.д. № 1190/2016
г. на ВКС, ІV ГО).
Изложените
мотиви аргументират настоящия съдебен състав да приеме, че предявеният иск е
доказан по основание. По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
Според
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968
г. на Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от решаващия орган. В разглеждания казус такива
обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, както и данните за личността на ищеца, с оглед преценката за
интензитета на негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху
неговото физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и
положението му в обществото.
Съдът счита, че справедлив еквивалент на претърпените от ищеца обичайни неимуществени
вреди е сумата от 700 лв. Същата определя, съобразявайки
установените по делото обективни факти, а именно: че за престъплението по чл.
343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, за което Д.Т. е
привлечен като обвиняем, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, респ. същото не е „тежко престъпление“ по смисъла на чл.
93, т. 7 НК; че процесът срещу него е продължил около три месеца и половина -
от 12.11.2018 г. (момента на привличането му като обвиняем) до 26.02.2019 г.
(влизане в сила на постановлението за прекратяване) и същият е приключил на
фаза досъдебно производство, както и че спрямо него е била взета най-леката мярка
за неотклонение, а именно „подписка“. Отчита също негативните емоции на ищеца,
провокирани от извършената полицейска регистрация.
С оглед на изложените релевантни за спорното право
обстоятелства, както и общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, горепосоченият
размер на обезщетението напълно репарира действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
За да определи обезщетението в размер, по-нисък от
претендирания такъв от 4000 лв., съдът взе предвид също, че по делото не са
установени допълнителни негативни последици, различни от обичайните вреди, като
например конкретно увреждане на здравето на ищеца, негативна промяна в
икономическото му състояние или злепоставянето му в обществото, от което да са
произтекли някакъв вид сериозни последици. Съобразява още и факта, че
повдигнатото обвинение е за престъпление по транспорта, а доказателствата по
делото установяват предходно системно неспазване на правилата за движение по
пътищата от страна на ищеца.
По-конкретно, недоказани са наведените в исковата молба
твърдения, с които страната обосновава претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди. От събраните писмени доказателствени средства по делото се
установява, че са били разяснени правата на Д.Т. като обвиняем, включително и правото
му на защитник, но той не е пожелал да се ползва от такъв, като участието на
защитник в процеса не е било задължително (по арг. за
противното от чл. 94, ал. 1 НПК). Следователно липсата на адвокатска защита,
изтъкната от ищеца като допълнителен стресиращ фактор, не би могла да обуслови
завишен размер на обезщетението над обичайно дължимото. Такива последици няма и
твъдяното обстоятелство, че майката на ищеца решила
да го лиши от наследство поради повдигнатото му обвинение, тъй като и то не е
установено по делото при условията на пълно и главно доказване. Съдът не
кредитира свидетелските показания в тази връзка, доколкото св. Ж.единствено излага,
че (по данни на самия ищец) той се карал с майка си заради случилото се. Св. А.,
от друга страна, макар да споделя за намерението на майката да лиши сина си от
наследство, не изтъква нито конкретните причини за това, нито посочва конкретно
поведение на майката, насочено към реализиране на твърдяното намерение. В тази част
показанията са неясни, общи и не водят за категоричен извод за сочената крайна
промяна в отношението на майката в пряка връзка с процесното обвинение.
По изложените съображения съдът намира, че отговорността
на държавата следва да бъде реализирана до посочения размер от 700 лв., който
съответства на обичайните негативни последици, настъпили в резултат на водения
срещу ищеца наказателен процес, съобразно конкретните данни, описани подробно
по-горе. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство - 26.02.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
Според чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е
претендирал разноски за заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатско
възнаграждение от 600 лв., доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г. (л. 81), ведно
с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Срещу
размера на адвокатското възнаграждение ответната страна е релевирала
своевременно възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид минималния размер на
възнаграждението от 510 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат редуцирани до
нормативно установения минимум от 510 лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заплатената държавна такса в пълен размер от 10 лв.,
както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 89,25 лв., съразмерно
с уважената част от исковата претенция (при определеното възнаграждение от 510
лв.), или общо 99,25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, ***, да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 700 лв. (седемстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от незаконното му обвинение по ДП № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна,
Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“, за извършено престъпление
по чл. 343в, ал. 3 във вр. ал. 1 НК, което
наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над сумата от 700 лв. (седемстотин лева) до пълния предявен размер на претенцията от 4000 лв. (четири хиляди
лева);
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, ***, да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 99,25 лв. (деветдесет
и девет лева и двадесет и пет стотинки) за сторените разноски по делото за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: