Р Е Ш Е Н И Е
№1968/16.10.2019г.
Град Пловдив, 16.10.2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2374 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.211 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В.И.Д. *** против
заповед № 317з-4059 от 02.07.2019 г. на директора на ОДМВР Пловдив, с която на
основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на
старши инспектор В.Д. е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение
за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, защото е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е необоснована. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Съображения по
съществото на спора са изложени и в депозираните на 07.10.2019 г. писмени
бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в писмената
защита от 04.10.2019 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорваната заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, в 14-дневния срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 16.07.2019 г., и е срещу
заповед, която съгласно чл.211 ЗМВР подлежи на обжалване пред съответния
административен съд по реда на АПК, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че с писмо с рег.№ 7855р-6920 от 20.08.2018 г. на директора на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР (л.30) директорът на ОДМВР Пловдив е
информиран, че при преглед на видеофайлове във връзка с изпълнение на заповед
рег.№ 8121з-1107/2017 г. на министъра на вътрешните работи за активизиране на
контролната дейност по ЗДвП и с цел намаляване на корупционния риск при
осъществяване контрол на пътното движение е установено, че полицейските
служители, извършващи дейност с лек автомобил „Киа Сиид“, с рег. № СВ9492КВ,
зачислен на РУ Раковски, не използват безжични телефони при контакт с граждани.
Разпоредена е проверка и доклад. В докладната
записка от 29.08.2019 г. (л.31 и л.42) старши инспектор В.Д., началник група
„Охранителна полиция“ в РУ Раковски, е докладвал на началника на РУ Раковски,
че поради съкращаване на щатове в РУ Раковски е въведена практика за
обособяване на смесени наряди между трима автоконтрольори и седем служители в
отдел ООР, които осъществяват дейност както по линия на пътен контрол, така
също посещават и отработват сигнали за нарушения на обществения ред, запазват
местопроизшествия при извършени престъпления, осъществяват принудителни
довеждания на лица и конвой до арестните помещения в град Пловдив. Във връзка с
писмото от Дирекция „Вътрешна сигурност“ е посочено, че от въвеждането в
експлоатация на ВПК на служебния автомобил по линия на пътния контрол няма
постъпила информация и няма установен случай на нарушение на този
автоконтрольорски състав, затова е предложено тримата младши инспектори да
бъдат запознати с писмото, повторно да се запознаят със заповедите на министъра
на вътрешните работи, с които са определени организационно-техническите правила
за работа с ВПК и указанията за работа на полицейските служители, както и да
бъдат предупредени писмено, че при повторно констатиране на нарушение ще им
бъде потърсена дисциплинарна отговорност.
В административната преписка са приложени и
самите протоколи за предупреждение на основание чл.65 ЗМВР (л.32-34), издадени на
20.09.2019 г.
С писмо от 14.01.2019 г. (л.27) началникът на
РУ Раковски е уведомил директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР,
директора на ОДМВР Пловдив и началника на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР
Пловдив, че във връзка с писмо с рег.№ 7855р-6920 от 20.08.2018 г. в РУ
Раковски са предприети мерки за недопускане на други нарушения от младши
автоконтрольорския състав, като по разпореждане на началника на РУ тримата
служители са запознати срещу подпис с писмото и са предупредени, че при
констатирани следващи нарушения ще им бъде наложено дисциплинарно наказание.
С писмо от 29.01.2019 г. (л.26) директорът на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ е изискал от директора на ОДМВР Пловдив всички
материали от извършената проверка в РУ Раковски.
С писмо от 06.02.2019 г. (л.25) директорът на
ОДМВР Пловдив е изпратил на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“
обясненията на тримата младши инспектори (л.35-36) и протоколите по чл.65 ЗМВР.
От своя страна директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ с докладна записка
от 28.02.2019 г. (л.56) е докладвал на главния секретар на МВР за констатираните
проблеми при осъществяване на контрол по изпълнение на функционалните
задължения при работа със системата АИС-ВПК на територията на ОДМВР Пловдив, РУ
Раковски, и че до средата на месец декември 2018 г. дисциплинарно разследващият
орган не е предприел действия по проверка на първоначалната информация, като с
напомнително писмо от 19.12.2018 г. е изискана информация за резултатите от
извършената проверка и едва след това на 14.01.2019 г. Дирекция „Вътрешна
сигурност“ е била информирана за извършената проверка, като са предоставени и
материалите от нея. Посочено е, че старши инспектор В.Д. не е потърсил
дисциплинарна отговорност от тримата младши инспектори, като напълно е игнорирал
констатираното и описаното в писмо рег. № 7855р-6920 от 20.08.2018 г., а
предупреждаването им по реда на чл.65 ЗМВР налага извод, че ръководителите на
структури в РУ Раковски не познават законовата и подзаконовата нормативна
уредба, свързана с държавната служба в МВР. Съставяйки протокол по чл.65 ЗМВР, В.Д.
в качеството на началник група „Охранителна полиция“ при РУ Раковски напълно е
игнорирал целите на чл.65 ЗМВР и е приложил същите неправомерно спрямо
полицейски служители, докато чл.65 ЗМВР е относим към лица, за които има
достатъчно данни, че са извършили престъпление или нарушили обществения ред.
Във връзка с тази докладна записка с писмо от
19.03.2019 г. (л.55) на зам.-директора на Главна дирекция „Национална полиция“
до директора на ОДМВР Пловдив е наредено да се извърши проверка на
обстоятелствата и фактите, посочени в сигнала на Дирекция „Вътрешна сигурност“,
от специална комисия, сформирана от служители на отдел „Охранителна полиция“ и
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в срок до 15.04.2019 г.
Със заповед № 317з-1677 от 21.03.2019 г. на
директора на ОДМВР е наредено да се извърши проверка за изясняване на постъпили
данни, че през месец септември 2018 г. в РУ Раковски е извършена проверка и
служителите младши инспектор Георги Тодоров, младши инспектор Красимир Танчев и
младши инспектор Йосиф Гаджев са предупредени с протокол по чл.65 ЗМВР, съответно
при извършено дисциплинарно нарушение да се установи неговият извършител.
Проверката е възложена на тричленна комисия от служители на ОДМВР Пловдив,
отдел „Охранителна полиция“, която следва да докладва да резултатите от
проверката до 19.04.2019 г. Със заповед № 317з-3015 от 16.05.2019 г. на
директора на ОДМВР Пловдив срокът за извършена на проверката е удължен до
31.05.2019 г.
В хода на проверката е изискана кадрова
справка за старши инспектор В.Д. (л.21) и длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност – началник група „Охранителна полиция“ в районно
управление на ОДМВР (л.22-23). От представената кадрова справка се установява,
че В.Д. е на работа в МВР от 16.09.1996 г., като последната длъжност – началник
група „Охранителна полиция“ в РУ Раковски – заема от 30.03.2015 г. и до
настоящия момент. По време на службата жалбоподателят е бил награждаван
многократно и е бил наказван с порицание за срок от 9 месеца през 2012 г. и с
мъмрене за срок от 2 месеца през 2013 г.
С покана от 15.04.2019 г. (л.16)
жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения във връзка с извършеното
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и 2 ЗМВР, затова, че служителите
младши инспектор Георги Тодоров, младши инспектор Красимир Танчев и младши
инспектор Йосиф Гаджев, които не са използвали безжични телефони по време на
работа при контакт с граждани, са предупредени с протокол по чл.65 ЗМВР.
Жалбоподателят е дал писмено обяснение (л.18),
като според него не е допуснал никакво
дисциплинарно нарушение, защото лично бил запознал началника на управлението с
практиката в другите районни управления и в сектор „Пътна полиция“ по налагане
на дисциплинарни наказания на служителите, които не използват системите за
аудио и видео наблюдение, но разпореждането на началника на управлението за
конкретния случай било да се предупредят служителите. За да остане писмена
следа, жалбоподателят преценил, че единственият начин е да се изготвят
протоколи по чл.65 ЗМВР, като по този начин едновременно ще изпълни
разпореждането на началника на управлението, а протоколите ще изиграят своята
превантивна роля за противодействие на корупционния натиск върху служителите.
Жалбоподателят твърди още, че по никакъв начин не е омаловажил или игнорирал
разпореденото с писмото от Дирекция „Вътрешна сигурност“, защото е изпълнявал
устното разпореждане на своя началник, което разпореждане не е преценил като
противоправно и незаконно, и защото за периода 2018/2019 г. е докладвал за
констатирани пропуски в дейността на младши автоконтрольорския състав на
началника на РУ Раковски, като по нито една от тези докладни няма резолюция за предприемане
на дисциплинарни проверки, но лично жалбоподателят е предприемал дисциплинарни
мерки със знанието и съгласието на началниците на управлението. Доколкото
длъжността, която заема жалбоподателят, е йерархично подчинена на началника на
управлението, жалбоподателят твърди, че действията му не са следствие от
непознаване и неспазване на нормативната уредба, а са израз на пряко изпълнение
на разпореждането на началника му.
На
24.04.2019 г. началникът на РУ Раковски е подал сведение (л.19) до началника на
отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР Пловдив, в което посочва, че решението за
предупреждение на младши автоконтрольорския състав е било негово, защото е
счел, че писмото с рег. № 7855р-6920 от 20.08.2018 г. е само сигнал, по който
трябва да се предприемат мерки за недопускане на други подобни случаи.
Съответно, за да остане следа от предприетите мерки по предложение на Д. са
били изготвени писмени протоколи по чл.65 ЗМВР и под контрола на Д. младшите
инспектори са разгледали нормативните актове, касаещи дейността по линия на ВПК
(видеозаснемането и пътния контрол).
На 31.05.2019 г. на директора на ОДМВР
Пловдив е представена справката (л.11-14) на дисциплинарната комисия за
извършената проверка. Въз основа на установените факти комисията е направила следните
изводи: 1) че старши инспектор В.Д. е изготвил докладна от 20.09.2018 г., която
завършва с предложени конкретни мерки по отношение на младши автоконтрольорския
състав и едната от мерките е служителите да се предупредят писмено, че при
повторно констатиране на нарушение ще им бъде потърсена дисциплинарна
отговорност; 2) че старши инспектор Д. е съставил протоколите за предупреждение
на основание чл.65 ЗМВР, с което напълно е игнорирал целите на чл.65 ЗМВР и е
приложил неправомерно същите спрямо полицейските служители; 3) че обясненията
на старши инспектор Д. не кореспондират със сведението на главен инспектор
Боюклиев относно мерките за недопускане на други подобни случаи; 4) че
извършеното нарушение на старши инспектор Д. – неправомерно прилагане на чл.65 ЗМВР и е опорочил търсенето на дисциплинарна отговорност от тримата младши
инспектори – е установено. Комисията е предложила на жалбоподателя да бъде
наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение. Жалбоподателят е запознат
със справката, видно от положения подпис на 04.06.2019 г.
Въз основа на справката от 21.01.2019 г. и
събраните доказателства директорът на ОДМВР Пловдив е издал оспорената заповед
№ 317з-4059 от 02.07.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение
за срок от три месеца година, като е приел, че с действията си В.Д. е нарушил
раздел ІІ, абзац 25 от типовата длъжностна характеристика, с което е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства. Фактите са установени по безспорен начин. Спорът е
относно правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, защото съгласно чл.204, т.3 ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от
ръководителите на структурите по чл.37 – за служителите от висши ръководни,
ръководни и изпълнителски длъжности за наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3.
Т.е., именно директорът на областната дирекция е компетентен да издаде заповед
за налагане на дисциплинарно наказание, за наказание по чл.197, ал.1, т.2 ЗМВР
– писмено предупреждение за служител на ръководна длъжност, каквато заема
жалбоподателят съгласно длъжностната му характеристика.
Оспорената заповед отговаря на изискването за
форма по чл.210, ал.1 ЗМВР и съдържа задължителните реквизити – посочени са
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага,
срокът на наказанието и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че нарушението не е доказано въз основа на събраните
доказателства и че при издаване на оспорената заповед не са обсъдени всички
доказателства и неговото обяснение. Напротив, от съдържанието на заповедта и
цитираните в нея писма, обяснение на жалбоподателя и справката на
дисциплинарната комисия е ясно, че дисциплинарно наказващият орган се е
запознал с доказателствата и ги е взел предвид при издаване на своята заповед.
Обстоятелството, че тези доказателства и обяснения не са подробно коментирани в
оспорената заповед, според настоящия съдебен състав не съставляват такова
съществено процесуално нарушение, което да обосновава незаконосъобразност на
оспорената заповед само на това основание, доколкото волеизявлението е
недвусмислено – налага се дисциплинарно наказание, т.е., дисциплинарно наказващият
орган напълно е възприел направената от страна на дисциплинарната комисия
преценка на доказателства, която не е било необходимо да преповтаря в
собствения си акт.
Съгласно чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР дисциплинарно
наказание писмено предупреждение се налага за пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В настоящия
случай безспорно е доказано, че с действията си жалбоподателя неправилно е
приложил правни норми от ЗМВР, следователно предпоставките за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на посоченото в заповедта основание са осъществени.
Както от сведението на началника на управлението, така и от писменото обяснение
на самия жалбоподател, така и от представената от него докладна записка от 29.08.2019
г. се установява, че негова е била идеята за писмено предупреждение на тримата
младши инспектори и той е съставил протоколите по чл.65 ЗМВР. Следователно
непознаването на нормативната уредба и нейното неправилно прилагане в
конкретния случай се дължат изцяло на преценката и действията на самия
жалбоподател.
Само за яснота на жалбоподателя следва да
бъде отбелязано, че неговата дисциплинарна отговорност е ангажиране не заради
непознаването на нормативната уредба от тримата младши инспектори, а заради
собственото му незнание и неправилно прилагане на действащите норми. В този
смисъл беше абсолютно безпредметно и неотносимо направеното от процесуалния му
представител искане за разпит на свидетели, които да установяват кога и как
младшите инспектори са били запознати с правилата относно употребата на
безжични телефони.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че при издаване на заповедта не е съобразена целта на закона,
доколкото наказанието се определя от вида на извършеното дисциплинарно
нарушение, като в настоящия случай и това се каза по-горе, за извършеното от
жалбоподателя нарушение нормата на чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР предвижда именно дисциплинарно
наказание писмено предупреждение.
Спазен е срокът по чл.195, ал.1 ЗМВР,
съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Оспорената заповед е издадена на 02.07.2019 г., а нарушението съгласно
установената практика на ВАС следва да се счита открито на 31.05.2019 г., когато
е изготвената справката на дисциплинарната комисия. Следователно спазен е както
двумесечният срок от откриване на нарушението, така и едногодишният срок от
неговото извършване (извършено на 20.09.2018 г., когато са съставени и връчени
протоколите за предупреждение по чл.65 ЗМВР на тримата младши инспектори).
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода от делото и
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ОДМВР Пловдив 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Д.,
ЕГН **********,***, против заповед № 317з-4059 от 02.07.2019 г. на директора на
ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2 и
чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР на старши инспектор В.Д. е наложено дисциплинарно
наказание писмено предупреждение за срок от 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР град Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: