РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Нова Загора, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220100167
по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев” 52-54 чрез
пълномощника си юрк.Мартин Недков против М. Ц. Л. с ЕГН ********** от ***, за
установяване на вземане в общ размер на 2623.88 лв., от които неплатена главница в размер
на 1684.84 лв., договорна лихва в размер на 298.27 лв. за периода от 05.04.2019 г. до
05.04.2020 г., обезщетение за забава в размер на 640.77 лв. за периода от 05.04.2019 г. до
17.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на задълежнието.
Ищецът моли, ответника да бъде осъден да заплати и разноските от настоящото
производство и заповедното такова.
В исковата молба се посочва, че на на 27.06.2017 г. страните сключили Договор за
потребителски кредит № ********** в размер на 3397.27 лв., като към отпуснатия кредит се
включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 363.99 лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансирала от Кредитора и се възстановявала
от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора
по банкова сметка Потребителя. В случайте, когато Потребителят бил пожелал сключване
на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми застрахователните
премии, финансирани от кредитора, се превеждали по сметка на избрания от потребителя
застраховател, за което самият той давал изричното си нареждане и съгласие с подписването
на договора. В настоящия случай, видно от чл.7.1, потребителят бил пожелал да сключи
застраховка „ЖИВОТ“ в размер на 264 лв., както и застраховка „БЕЗРАБОТИЦА“ в размер
на 269.28 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на
5115.43 лв., която сума била разсрочена на 32 погасителни месечни вноски, 31 в размер от
159.86 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 159.77 лв. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като
годишен лихвен процент бил в размер на 32.38 % (чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски,
всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът преустановил плащанията по договора, оставяйки
непогасени последните 13 месечни вноски. Видно от чл.6 на процесното съглашение бил
настъпил крайният му срок, а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което
обосновавало тяхната изискуемост.
Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
1
реда на чл.417 от ГПК (02.10.2020 г.), задължението на М. Ц. Л. с ЕГН ********** към „ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора било съставено от 1684.84 лв. главница и 298.27 лв.
договорна лихва. Отделно от това, съгласно чл. 9, ал.4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.04.2019 г.
до 17.09.2020 г. в размер на 640.77 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Ц. Л. с
ЕГН ********** , в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/27.06.2017 г.., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор,
в общ размер на 2623.88 лв., от който неизплатена главница в размер на 1684.84 лв.,
договорна лихва в размер на 298.27 лв. за периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 640.77 лв. за периода 05.04.2019 г. до 17.09.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК -
02.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е претендирал разноски по настоящото и заповедното производство в общ
размер на 202.48 лв., от тях 52.48 лв. - държавна такса за образуване на заповедното
производство и 150.00 лв. - юриск.възнаграждение.
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към исковата
молба такива, както и да се присъедини ч.гр.д.№ 945/2020г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките по чл.238 от ГПК и дава съгласие делото да се гледа в негово отсъствие. В
случай, че ответникът подаде отговор или се яви в насроченото заседание и признае
предявените обективно кумулативно съединени искове, моля да постановите решение при
признание на иска, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по предявения
срещу него иск.
На последното открито съдебно заседнаие по делото страните редовно призовани - не
се явяват. Постъпила е молба от ищцовото дружество, чрез юрк.Свилен Стоянов, с която
моли съда да даде ход на делото и да се гледа в тяхно отсъствие, поддържа предявения иск и
моли съда да го уважи изцяло. В случай, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК
моли съда да постанови неприсъствено решение, а в случай, че не приеме искът за вероятно
основателен, да допусне до изслушване съдебно-счетоводна експертиза, Ищецът моли съда
да му присъди сторените от него разноски, съгласно представен към исковата молба списък
по чл.80 от ГПК, като се вземе предвид и извършеното довнасяне в размер на 52.48 лв. за
настоящото исково производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ********** от 27.06.2017
г., искане-декларация за потребителски кредит, декларация, застрахователно удостоверение,
искане за откриване на банкова сметка на физически лица, рамков договор за платежни
услуги за физически лица от 27.06.2017 г., заявление за рефинансиране на задължение,
списък на разноските на осн. чл.80 от ГПК, пълномощно, и ч.гр.д.№ 945/2020г. по описа на
РС - Нова Загора.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с
ЕИК: ********* и ответника М. Ц. Л. с ЕГН ********** е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.06.2017 г., по силата на който му бил
предоставения кредит в размер от 3397.27 лв., като към отпуснатия кредит се включвала и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 363.99 лв., както и сключил застраховки
„Живот” и „Безработица”, с което общото крайно задължение по договора възлизало на
5115.43 лв., разсрочени на 32 погасителни вноски, 31 от които от по 159.86 лв., а последната
от 159.77 лв. Уговореният лихвен процент бил 32.38 %.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за за
потребителски кредит, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е
просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на
главница и лихва.
2
Кредитополучателят не е извършил никакви действия за погасяване на задълженията
си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и
съобразно определеният му от Pайонен съд - Нова Загора по ч.гр.д. № 945/2020 г.
едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на
21.01.2022 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД против М. Ц. Л.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно
стойността на неизплатени суми по Договор за потребителски кредит между „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД и М. Ц. Л.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е
предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал своите
задължения, като влязъл в просрочие, поради което ищцовото дружество потърсило правата
си по съдебен ред в ч.гр.д.№ 945/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
принадлежи само за изправната страна по договора.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това число
размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да представи доказателства за изпълнение на задълженията
към ищцовото дружество изцяло или частично.
От представените и приети от съда писмени доказателства, безспорно се установи, че
между страните са съществували договорни отношения във връзка с Договор за
потребителски кредит.
На съда не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че ответника е
изплатил задължението си частично или изцяло дължимите във връзка с това суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не представя писмен отговор по предявения
срещу него иск, не се явява в съдебно заседание и не прави искане, делото да се гледа в
негово отсъствие.
Както с исковата молба, така и с нарочната молба по делото, депозирана на
13.09.2022 г. ищецът поддържа предявения иск и моли съда да се постанови неприсъствено
решение, като счита че са налице условията за постановяване на такова.
Съдът намира, че в действителност са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Същият не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в съдебно заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете и от неявяването им
в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане № 513 от 28.02.2022 г.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер. С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден, да заплати на
ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 202.48
лв., от които: 52.48 лв. - държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
3
както и направените по настоящото производство разноски в размер на 202.48 лв., от които:
52.48 лв. - държавна такса и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.238 от ГПК, Районен съд - Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК по отношение на М. Ц. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в
качеството им на изпълнителни директори, СУМА в общ размер 2623.88 лв. /две хиляди
шестстотин двадесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.06.2017 г., от
които: главница в размер на 1684.84 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и
осемдесет и четири стотинки/, договорна лихва в размер на 298.27 лв. /двеста деветдесет и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ за периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 640.77 лв. /шестстотин и четиридесет лева и седемдесет и
седем стотинки/ за периода от 05.04.2019 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва
върхи гланицата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК -
02.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Ц. Л. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес: с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ДА ЗАПЛАТИ
НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 202.48 лв. /двеста и два лева и
четиридесет и осем лева/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, М. Ц. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
с.Крива круша, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с
ЕИК *********, СУМАТА от 202.48 лв. /двеста и два лева и четиридесет и осем лева/,
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 945/2020 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4