Решение по дело №9817/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

 

 

 

гр. София, …....08.2021г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през двехиляди и двадесета година, в състав:

                                                 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                              

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

   СИМОНА УГЛЯРОВА

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 9817 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 09.05.2019г., постановено по гр.д. № 31001/2018г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ю.Е.В. искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 61. 23 лв., от които 51. 05 лв. -  главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2015г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка , отразена в обща фактура **********/31.07.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********, абонатен № 328403; 10. 18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., ведно със законната лихва от 26.05.2017г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

            Жалбоподателят релевира възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че  при констатирана нередовност на исковата молба досежно индивидуализацията на имота първоинстанционният съд е следвало да му даде възможност да я отстрани. Във въззивната жалба се сочи, че в исковата молба е допусната техническа грешка досежно административния адрес на процесния имот с аб. № 328403, но в заявлението по чл. 410 ГПК е описан правилно, а именно – гр. София, ж.к. *********Моли съда да обезсили решението, евентуално да го отмени и да уважи исковете, като присъди разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът Ю.Е.В. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

            Третото лице - помагач „Н.И.“ ООД не заявява становище.

           Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

           Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението.

               СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.  чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33800/2017г. на СРС, 30 с-в  относно незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. *********аб. № 328403.

              В исковата молба имотът е описан с административен адрес гр. София, ул. *********, но със същия абонатен № 328403.

           В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е оспорила качеството си на потребител относно процесния топлоснабден гараж, а е оспорила начина на начисляване на процесните суми и периоди, като е направила и възражение за погасителна давност.

           В хода на производството са събрани доказателства, включително заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ относно доставената топлинна енергия в имот с аб. № 328403, представляващ гараж.

             СРС в мотивите на решението е обсъдил представените по делото доказателства, като е приел, че разликата в индивидуализацията на административния адрес на имота в заповедта по чл. 410 ГПК и в исковата молба, е основание за отхвърляне на иска. Допълнително е изложил съображения, че исковете са неоснователни и недоказани и досежно процесния гараж.  

              Във въззивното производство е допуснато уточнение по реда на чл. 129 ГПК относно индивидуализацията на процесния топлоснабден имот, съгласно уточнението на въззивника – ищец, а именно - имот, находящ се в гр. София, ул. *********аб. № 328403.

             Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение не е процесуално недопустимо, тъй като СРС се е произнесъл по същество по предявените искове досежно незаплатена топлинна енергия на имот, находящ се в гр. София, ул. *********аб. № 328403, представляващ гараж. Следва да се отбележи, че оплакванията в жалбата, че е била налице нередовност на исковата молба в тази връзка, са основателни. Констатираната нередовност обаче е отстранена от въззивния съд, като в случая това не рефлектира върху допустимостта на обжалваното решение. Обстоятелството, че имотът е описан в исковото производство по чл. 422 ГПК с различен административен адрес поради допусната техническа грешка, не налага различен извод, тъй като имотът е надлежно индивидуализиран като вид – гараж, с идентичен абонатен номер в заповедното и в исковото производство. Ето защо СРС не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като е изложил мотиви по същество за процесния гараж, като е обсъдил събраните по делото доказателства именно за същия имот. По изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде обезсилено в хипотезата на чл. 270, ал. 3 ГПК.

По делото няма спор относно качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемата за процесния период, респ. наличието на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия за процесния гараж, описан по-горе.

           По същество предмет на иска за главницата е незаплатена топлинна енергия в размер на сумата общо 51. 05 лв., формирана според първоначалната искова молба за периода м.05.2014г. – м.04.2015г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка, отразена в обща фактура **********/31.07.2014г. Съгласно уточнение в първоинстанционното производство с молба от 07.03.2019г., процесната сума е начислена по фактури № **********/31.07.2014г. за периода м.05.2013г. – м.04.2014г. и **********/31.07.2015. за периода м.05.2014г. – м.април 2015г. В издадената заповед по чл. 410 ГПК обаче не фигурира периода м.05.2013г. – м.04.2014г.

            По делото е установено от заключението на приетите СТЕ и ССчЕ, че процесната сума се формира от сума за сградна инсталация в размер на 8. 91 лв.  по фактура № **********/31.07.2014г. и сума, начислена за топлинна енергия в размер общо на 56. 98 лв. за периода 01.07.2014г. – 30.04.2015г. по втората процесна фактура. Процесната фактура № **********/31.07.2014г. е издадена за сумата общо 13. 74 лв., от които сума за сградна инсталация от 8. 91 лв. за периода м.02.2014г. – м. април 2014г. и сума за доплащане от изравнителни сметки в размер на 4. 82 лв., а общата фактура № **********/31.07.2015г. е на стойност 37. 31 лв., представляваща начислена ТЕ за отопление, след приспадане на сума за връщане на абоната от 9. 05 лв. за същия период. Съгласно констатациите на вещото лице по СТЕ и главните отчети на ФДР, в процесния гараж няма монтирани отоплителни тела, има един монтиран пломбиран водомер за топла вода с нулева консумация за периода и единственият дължим компонент е ТЕ е за сградна инсталация. Начислената сума за сградна инсталация е обаче само по първата фактура, съгласно констатациите на двете вещи лица.

         По отношение на вземането по обща фактура **********/31.07.2014г., съгласно заключението на ССчЕ, същото касае вземания за периода м. м.02.2014г. – м. април 2014г. Следва да се отбележи, че първата фактура е въведена като предмет на заповедното производство само като такава за изравнение. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,  обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на покана. По арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД обаче давността започва да тече от датата на възникване на вземанията. Издаването на общата  фактура не променя падежа на общото задължение, респ. давността за фактурираните и потребени услуги за минал период. В случая към момента на подаване на заявлението на 26.05.2017г., тригодишната давност за вземанията по фактура № **********/31.07.2014г., с която са осчетоводени вземанията за периода до м.03.2014г. съобразно заключението на ССчЕ, е изтекла. Не е погасена по давност изравнителната сметка за доплащане на сумата 4.82 лв., по фактурата от 31.07.2014г., както и вземането за сумата 1. 52 лв. – начислена сградна инсталация за м. април 2014г. Последното обаче не е въведено надлежно като предмет на делото. Следователно доказаната дължима сума от изравнение по фактура № **********/31.07.2014г. е в размер на 4. 82 лв., съобразно въведения предмет на делото.

По отношение на останалата част от вземанията за периода м.04.2014г.–м.04.2015г., съгласно процесната фактура № **********/31.07.2015., въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказано основание за начисляване на суми за отопление, при липса на монтирани отоплителни тела в процесния гараж. Същевременно при наличие на сума за възстановяване от 9. 05 лв. по втората процесна фактура № **********/31.07.2015. за периода м.05.2014г. – м.04.2015г.  и липса на доказано основание за начисляване на останалата сума по фактура № **********/31.07.2015., е налице сума за възстановяване на абоната за целия процесен период  в размер на 4. 23 лв. /така и заключение на СТЕ/. Следователно по делото не се установява дължима незаплатена сума за сградна инсталация за претендирания период. Предвид изложеното, ищецът, в съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал дължимостта на претендираните вземания за главницата, поради което е изцяло неоснователен и недоказан и акцесорния иск по чл.86, ал. 1 ЗЗД.

   Поради направеното уточнение в индивидуализацията на процесния топлоснабден имот във въззивното производство, обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част, като искът за главницата бъде отхвърлен досежно индивидуализирания в настоящия процес имот.

  Решението следва да бъде потвърдено в частта за разноските.

  При този изход на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна, при приложение на общото правило по чл. 78, ал. 3 ГПК. Същата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които са доказани. От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно и претендираното възнаграждение следва да намалено до минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. от 300 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ решение от 09.05.2019г., постановено по гр.д. № 31001/2018г. по описа на СРС, ГО, 30 състав в частта за отхвърляне на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Е. Велена искове с правно основание чл. 422 ГПК досежно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********, абонатен № 328403 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Ю.Е.В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 61. 23 лв., от които 51. 05 лв. -  главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.2015г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка, отразена в обща фактура **********/31.07.2014г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. *********абонатен № 328403 и сумата 10. 18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., ведно със законната лихва от 26.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни и недокозани.

           ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.05.2019г., постановено по гр.д. № 31001/2018г. по описа на СРС, ГО, 30 състав в останалата част за разноските.

 ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********да заплати на Ю.Е.В. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.5 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Н.и.“  ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.