Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 26 юни 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 04.06.2020 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 236 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова
молба, подадена от Н.Б.Д. с
ЕГН ********** ***, в качеството на наследник на В. М. Д. с ЕГН **********,
бивш жител ***, и С.Р.Г. с ЕГН ********** ***, в качеството на наследник на Р.
М. Г. с ЕГН **********, бивш жител ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Александър
Стамболийски“ № 2.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вземанията на
ответника, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 124/2012 г. на
Съдебно-изпълнителна служба към Врачански районен съд следва да се считат за погасени, тъй като е изтекла общата
петгодишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Излагат,
че въз основа на изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5049/2010 г.
на Врачански районен съд, с който са присъдени процесните задължения, било
образувано горепосоченото изпълнително дело, като същото било прекратено с
постановление от 14.12.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
поради липса на поискани от взискателя изпълнителни действия в двугодишен срок.
По това изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия, а
единствено била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.Д., а
длъжникът С.Г. подала писмена молба, че се задължава всеки месец да внася
определена сума, но от нея така и не постъпили парични суми по изпълнителното
дело. В тази връзка ищците поддържат искане за установяване недължимостта на
търсените от ответника суми.
Като излагат подробни
съображения за недължимост на сумите по изпълнителния
лист от 11.11.2011 г., издаден по гр. дело № 5049/2010 г. на Врачански районен
съд, а именно: срещу
всеки от длъжниците за сумата 470,40
лева-главница, представляваща незаплатена консумирана вода за жилище с адрес
гр. Враца, ****** за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата 153,52
лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от 04.03.2004 г. до
20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, а срещу двамата длъжници за сумата
150,00 лева-деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата 100,00 лева-деловодни разноски пред Окръжен съд гр.
Враца, поради
изтекла в различни периоди погасителна давност, ищците молят да бъде признато
за установено по отношение на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Враца, че ищците не му дължат по 1/2
идеална част за всеки от ищците от същите суми като погасени по давност,
както и да бъдат присъдени на ищците направените по делото разноски.
В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор
ответникът застъпва становище за недопустимост и неоснователеност на предявените
искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че ищците не разполагат с право на
иск поради влизане в сила на решението, с което вземанията са присъдени, както
и че въпросът за изтичането на давността е неотносим към настоящия спор поради
обстоятелството, че вземанията на ответника към длъжника и след евентуалното им
погасяване по давност продължават да съществуват и ако длъжникът ги погаси
доброволно, за него няма да възникне право да претендира обратно сумите като
недължимо платени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложен по делото
изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден по гр. дело № 5049/2010 г. на
Врачански районен съд (исково производство), Р.М. Г. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Враца сумата от 235,20 лв.-главница, представляваща неизплатена
консумирана вода в жилище, находящо се в гр. Враца, ****за периода от
03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата от 76,76 лв. лихва за забавено плащане
на главницата за периода от 04.03.2004г. до 20.05.2010 г.; осъдена е В.М. Д. с
ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца сумата
от 235,20 лв.-главница, представляваща неизплатена консумирана вода в жилище,
находящо се в гр. Враца, **** за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г., сумата
от 76,76 лв. лихва за забавено плащане на главницата за периода от 04.03.2004 г.
до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.10.2010 г. до окончателното изплащане, като Р. М. Г. и В. М. Д.
са осъдени да заплатят на ищцовото дружество и сумата 150,00 лв.-деловодни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата 100,00
лева-деловодни разноски пред Окръжен съд гр. Враца.
Видно от представените
удостоверение за наследници № 005839/23.04.2012 г. на Община Враца,
удостоверение за наследници № 651/02.08.2018 г. на Община Борован и удостоверение
№ 191/23.01.2020 г. на Община Враца, Р. М. Г.е починал на 21.12.2013 г. и е
оставил за свой единствен законен наследник дъщеря си С.Р.Г.-ищца по делото, а
В. М.Д. е починала на 26.06.2018 г. и е оставила за свои наследници по закон сина
си Н.Б.Д.-ищец по делото, сина си Ц.Б. Р., сина си Д.Д. В., дъщеря си М. Д. И.
и сина си С. Д. Д.
Между страните не се спори, че
ищците са титуляри на по 1/2 идеална
част от процесното задължение по изпълнително дело № 124/2012 г. на
Съдебно-изпълнителна служба към Врачански районен съд, а това обстоятелство е
включено и в проекта за съдебен доклад, обявен за окончателен в проведеното на
04.06.2020 г. съдебно заседание, поради което съдът счита това обстоятелство за
категорично установено по делото.
Като доказателство е приложен заверен препис от изпълнително дело № 124/2012 г.
на Съдебно-изпълнителна служба към Врачански районен съд. Същото е образувано по молба с вх. № 6970/20.12.2011 г.,
подадена от взискателя (ответник в настоящото производство), към която е
приложен изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Враца срещу Р. М. Г. и В. М. Д.. С изпълнителния лист е разпоредено всеки от длъжниците Р. М. Г. и В. М. Д. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца сумата от
235,20 лв.-главница, представляваща неизплатена консумирана вода в жилище,
находящо се в гр. Враца, **** за периода от 03.02.2004 г. до 03.05.2010 г.,
сумата от 76,76 лв. лихва за забавено плащане на главницата за периода от
04.03.2004г. до 20.05.2010 г., както и двамата длъжници да заплатят на
кредитора сумата 150,00 лв. – разноски пред Врачански районен съд и сумата
100,00 лв. – разноски пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдебният изпълнител е
разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжниците, като на
длъжника В. М. Д. поканата е връчена лично на 27.02.2012
г., а на длъжника Р.
М. Г. поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на постоянния и
настоящ адрес на последния е залепено уведомление на 20.04.2012 г.
С молба с вх. № 1592/08.03.2012
г. длъжникът В. М. Д. е заявила, че считано от
месец април 2012 г. ще внася по изпълнителното дело 20,00 лв. месечно.
Изискани са различни справки за
проучване на имущественото състояние на длъжниците, но не са извършвани
конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника.
По делото нито доброволно, нито
чрез извършване на изпълнителни действия не са постъпвали суми за погасяване на
задълженията по изпълнителен лист от 11.11.2011 г., издаден по гр. дело №
5049/2010 г. на Врачански районен съд.
Изпълнителното производство е
прекратено с влязло в сила постановление от 14.12.2015 г. на съдебния
изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради липса на искания от
взискателя за извършване на изпълнителни действия за срок от две години.
От страна на ищците не се
оспорва задължението да заплатят на ответника суми за неплатена вода, тяхната
стойност и наличието и размера на акцесорните вземания за разноски, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 11.11.2011
г. към момента на издаването им.
По твърдението на ищците за
недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай се претендира главно задължение за стойност на питейна вода.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр. Враца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, с оглед на което съдът приема, че изискуемостта на процесните
главни задължения е възникнала на 01.06.2010 г., съответно че длъжниците са
изпаднали в забава на тази дата.
Въпреки че вземането на ответника
е за вода и има периодичен характер, за него е неприложима кратката петгодишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Това е така, тъй като вземането е установено
със съдебно решение и следователно на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД давността
за него е петгодишна.
Съдът намира иска за допустим и основателен предвид
постановеното в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, чието становище е задължително за съда и със същото е
прието, че давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи давността са разграничени от тези, с които
същата не се прекъсва, като е прието, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Изпълнителните действия, прекъсващи давността са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запори или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
В настоящият случай след запознаване с изпълнително дело № 124/2012
г. на Съдебно-изпълнителна служба при Врачански районен съд, съдът приема, че
по него след образуването на изпълнителното дело съдебният изпълнител не е
извършвал действия, прекъсващи
давността.
По горепосоченото изпълнително дело са извършвани действия,
с които не се прекъсва давността – изпращане и получаване на покани за
доброволно изпълнение, както и извършването на справки по установяване на
имуществото на длъжниците. Съдът приема, че действията по проучване на имущественото
състояние на длъжниците не съставляват действия по принудителното събиране на
вземането, които да са прекъснали петгодишната давност.
Вземането на взискателя е било признато
в общ исков процес със сила на пресъдено нещо, т.е налице е съдебно установено
вземане, петгодишната погасителна давност за което започва да тече от датата на
влизане на решението в сила съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, т. е. на 27.06.2011
г.
Подадената от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Враца молба за снабдяване с изпълнителен лист и самият
изпълнителен лист от 11.11.2011 г. не са прекъсвали давността и не представляват основание за
прекъсване на давността в нито една от хипотезите на чл. 116 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че подадената от
длъжника В. М. Д. молба с вх. № 1592/08.03.2012 г. не е
прекъснала давността по отношение на същия длъжник, тъй като с нея не е
признато вземането, а единствено е заявена готовност за ежемесечно доброволно
внасяне на определена сума, с оглед избягване на неблагоприятните последици от
провеждането на изпълнителни действия.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищците е
основателна и следва да се уважи, тъй като съдът намира, че петгодишната погасителна
давност по отношение на вземането на ответника е настъпила пет години след
датата на влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, а
именно на 27.06.2016 г.
Следва също да се отбележи, че с горепосоченото Тълкувателно
решение № 2/2013 г. е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., като е дадено задължително за съдилищата тълкуване, че образуваното
изпълнително производство не спира течението на давностния срок, както и че
давността се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие, в рамките
на определен изпълнителен способ.
Неоснователно е възражението на
ответника, че въпросът за изтичането на
давността е неотносим към настоящия спор поради обстоятелството, че вземанията
на ответника към длъжника и след евентуалното им погасяване по давност
продължават да съществуват и ако длъжникът ги погаси доброволно, за него няма
да възникне право да претендира обратно сумите като недължимо платени.
Погасителната давност може да се определи
като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да
поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води
до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни
последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано
поведение на физическо или юридическо лице, носител на субективно гражданско
право, бездействие да упражни това право или да поиска от съда или от съдебните
изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до
изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на
фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните
граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително
осъществяване. В този смисъл погасителната давност
е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на
който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се
погасява. Действието на погасителната давност
е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се погасява правото на
иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото на иск не може
да бъде упражнено.
От страна на длъжниците по
изпълнителното дело Н.Д. и С.Г., в качеството на наследници на В. Д. и Р. Г., са
подадени настоящите искове с направено възражение за изтекла давност и
следователно ищците не са се отказали от действието на погасителната давност.
С оглед на гореизложените
съображения предявените искове се явяват основателни.
Предвид изхода на делото и
направеното от ищците искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците
следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 330,00 лева и направените разноски за внесена
държавна такса по настоящото дело в размер на 50,00 лв., или общо разноски в
размер на 380,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Н.Б.Д.
с ЕГН ********** ***, в качеството на наследник на В. М. Д. с ЕГН **********,
бивш жител ***, и С.Р.Г. с ЕГН ********** ***, в качеството на наследник на Р.
М. Г. с ЕГН **********, бивш жител *** не дължат
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, **** следните суми по изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр. дело № 5049/2010
г. на Врачански районен съд: за всеки от ищците Н.Б.Д. и С.Р.Г. сумата 470,40 лева-главница, представляваща незаплатена
консумирана вода за жилище с адрес гр. Враца, **** за периода от 03.02.2004 г.
до 03.05.2010 г., сумата 153,52 лева-мораторна лихва върху главното задължение
за периода от 04.03.2004 г. до 20.05.2010 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение от 27.10.2010 г. до окончателното му изплащане, както и
общо двамата ищци сумата 150,00 лева-деловодни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение пред Врачански районен съд и сумата 100,00
лева-деловодни разноски пред Окръжен съд гр. Враца, предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 124/2012 г. на Съдебно-изпълнителна служба към
Врачански районен съд, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване
и канализация“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. „Александър Стамболийски“ № 2 да заплати на Н.Б.Д. с ЕГН ********** *** и С.Р.Г. с ЕГН ********** *** сумата 380,00 лева, представляваща деловодни
разноски по гр. дело № 4495/2018 г. на Врачански районен съд за заплатено
адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: